Томас Енгер
Мнима смърт (29)

27

Четиридесет и пет минута по-късно той докосва екрана на лаптопа с върха на показалеца си и поглежда развълнувано към Бругелан. Детективът става и заобикаля масата.

— Сигурен ли си?

Хенинг отново поглежда кривата устна на мъжа.

— Да.

Очите на Бругелан проблясват. Той взима компютъра, обръща го към себе си, сяда, пише нещо и кликва.

— Кой е той? — пита Хенинг. Бругелан го поглежда над лаптопа с блеснал поглед.

— Казва се Ясер Шах — отговаря неохотно той. — Но не смей да споменаваш името му във вестника си.

Хенинг вдига ръце.

— Какво е направил?

— Нищо особено. Има две присъди за притежание на наркотици. Дребни кражби.

— Значи се е издигнал в йерархията — от наркодилър е станал наемен убиец.

— Така изглежда.

— Хм.

— Членува в банда, наречена ЛМО. „Лошите момчета на огъня“.

Хенинг сбърчва нос.

— Що за банда е това? Никога не съм чувал за тях.

— Миналата година привлякоха вниманието ни. Замесени са в много неща. Контрабанда, наркотици, събиране на дългове посредством юмруци и оръжия като… ами… оръжия. Колегите от отдела по организираната престъпност са събрали доста информацията за тях, струва ми се.

— Братята Мархони имали ли са нещо общо с ЛМО?

Бругелан отваря уста, но след това я затваря и го поглежда. Хенинг много добре знае какво си мисли той.

„Хенинг, сигурно си свестен тип, но още не те познавам достатъчно добре.“

— Това е страхотно — казва вместо това Бругелан. — Благодаря ти. Много ни помогна.

Двамата стават. Отново стискат ръцете си. Хенинг напуска полицейския участък с усещането, че е помогнал най-вече на себе си.

Заглавието се пръква в главата му на тротоара пред участъка. „Последните думи на Тарик“. Мисли си, че статията ще бъде страхотна. Коре ще полудее от кеф.

Включва мобилния си телефон веднага след като завива по „Грьонландслейрет“. Тридесет секунди по-късно получава десетина есемеса. Няколко души са оставили съобщения на гласовата му поща. Ивер Гюнешен е един от тях. Хенинг знае защо са го търсили, разбира се, но в момента се чувства твърде изстискан, за да пише есемеси и тъкмо се кани да ги изтрие, когато Гюнешен отново му звъни. Хенинг въздъхва и отговаря с едно рязко:

— Да?

— Къде си?

— Пред полицейския участък.

— Защо не ни се обади? Това е сензационно развитие и трябваше първи да го отразим.

— Бях малко зает с това да спасявам живота си. Или поне онова, което е останало от него.

— За бога, опитвам се да се свържа с теб от три часа и половина.

— Три часа и половина?

— Да.

— Засякъл си?

Гюнешен си поема дъх и го изпуска толкова силно, че ухото на Хенинг започва да бучи.

— Напълно неприемливо е НРК първи да пуснат новината, че репортер на „Новините 123“ е станал свидетел на убийство.

— Пак този Йорн Бендиксен?

— Да.

— Източниците му трябва да са много добри.

Хенинг казва това по начин, който не може да бъде разбран погрешно. Знае, че Гюнешен ще приеме думите му като лична обида.

— Поне мога да те интервюирам сега, така че ми разкажи какво се случи. Не сме цитирали НРК и създадохме впечатлението, че сме разговаряли с теб, така че в момента всички сме в кюпа. Но едно интервю с теб би оправило нещата.

— Не сте си измисляли цитати от мен, нали!

— Не, не. Можеш сам да провериш, когато се прибереш, или да прочетеш статията от мобилния си телефон. Как искаш да го направим — можеш да дойдеш в офиса или направо по телефона?

— Не.

— Какво имаш предвид — не?

— Не, не — отговаря Хенинг, имитирайки гласа на Гюнешен. — Няма да има интервю.

Пълна тишина.

— Това шега ли е?

— Не, не.

— Защо, по дяволите?

— Защото два куршума профучаха покрай главата ми преди около три часа и половина. Нямам намерение да помагам на убиеца да ме открие, в случай че иска да опита отново. Той знае, че го видях. Или ако не знае, скоро ще разбере.

Гюнешен въздъхва.

— Сега се прибирам вкъщи, за да напиша интервюто с Тарик. Когато свърша, ще си взема двудневна отпуска — продължава Хенинг. Едва успява да завърши изречението, когато Гюнешен затваря. Хенинг се ухилва.

Пред входа на супермаркет „Мени“ телефонът му отново започва да звъни. Непознат номер. Може би е Гюнешен, опитвайки се да го преметне. Хенинг изключва телефона и си представя две, три или може би дори четири топли пържоли. Ммммм…