Томас Енгер
Мнима смърт (17)

15

— Тоя смърди на виновен.

Бярне Бругелан не разяснява изказването си. Поглежда главен следовател Арилд Йерстад, който ръководи разследването и седи срещу него в съвещателната зала. Той прелиства принтираните страници от разпита. Сержант Санлан седи в единия край на масата. Тя се навежда напред и обляга лактите си на масата. Ръцете й са скръстени.

Освен полицейски инспектор Пиа Ньоклеби, присъстват още двама офицери — Фредрик Станг и Емил Хаген. Официално разследването е поверено на полицейския инспектор, но тя винаги работи заедно с Йерстад. Очите на всички се насочват към него в очакване да каже нещо. Както винаги, когато мисли, Йерстад гали мустака си с палец и показалец.

— Няма съмнение, че му е трудно да обясни ситуацията — казва той със своя дълбок, гърлен глас. — Но въпреки това… — Йерстад оставя принтираните страници на масата. Сваля очилата си, оставя и тях на масата и разтърква лицето си. След това поглежда към Бругелан. — Трябвало е да продължиш да го разпитваш, след като е казал, че не е извършил престъплението.

— Но…

— Знам защо си спрял в този момент. Искал си да му дадеш храна за размисъл. Но според мен си го прекъснал точно тогава, когато е възнамерявал да започне да отговаря на въпросите ти. Можел е да ни каже много повече, ако си му дал още малко време.

— Не можем да бъдем сигурни в това — отговаря Бругелан.

— Бързаше ли?

— Да съм бързал?

Лицето на Бругелан гори. Йерстад го поглежда.

— На втория разпит му дай повече време.

Бругелан се намества смутено в стола си. Иска да се защити, но не пред колегите си. Не иска да рискува да го унижат още повече.

Йерстад поглежда надясно, сякаш е забелязал нещо интересно на голата стена.

— Имаме косвени доказателства срещу Мархони. Идеята, че това престъпление е „убийство на честта“, е много примамлива. Ако приятелката му е изневерявала, възможно е той да я е убил, за да възстанови честта си. — Санлан прочиства гърлото си. — Всъщност нищо не доказва, че това е било „убийство на честта“ — казва тя. Йерстад се обръща към нея. — Има държави, в които изневярата е равносилна на смъртна присъда. В Судан, например, през 2007-ма…

— Мархони е от Пакистан — прекъсва я главният следовател.

— Знам, но и в Пакистан убиват хора с камъни. Що се отнася до това дали става дума за „убийство на честта“, липсват няколко важни елемента — казва Санлан. Йерстад я поглежда и я подканя с жест да продължи. Ньоклеби намества очилата на лицето си и се обляга на масата, заинтригувана. Черният й бретон отново пада над очите й, но не достатъчно, за да я раздразни.

— „Убийствата на честта“ често се извършват след като посрамването на семейното име е станало обществено достояние — започва Санлан. — Доколкото можем да потвърдим, единственото нещо, което хората са знаели, е, че Хагерюп и Мархони са били заедно. На второ място, „убийствата на честта“ често са предумишлени. Решението обикновено се взима от семейството. Доколкото знаем, Мархони няма други роднини в Норвегия, с изключение на брат си, който живее заедно с него. И най-накрая, но не по важност: убийците на честта признават за това, че са извършили престъплението. Мархони отрича, че го е извършил.

Йерстад обмисля кратката лекция, след което кимва одобрително.

— Какво знаем за убиването с камъни? — пита Емил Хаген.

Той е нисък мъж, наскоро дипломирал се от полицейската академия. Бругелан се усмихва. Този тип ченге му е до болка познат: преизпълнен с ентусиазъм, нетърпелив да остави своя белег върху отдела и да работи за благото на обществото, арест по арест. „Продължавай да си фантазираш — мисли си Бругелан. — Скоро ще разбереш истината, като всички останали.“ Емил е русокос и изглежда като пораснала версия на едноименния персонаж на Астрид Линдгрен. Дори има голямо разстояние между предните си зъби.

— Днес единствено Иран екзекутира хора по този начин — обяснява Санлан. — Разбира се, методът се използва и в други държави, но не официално. По този начин се наказват предимно изневярата, неблагоприличието и богохулството. Най-скорошното убийство с камъни е от 2007 г. в Иран, жертвата се казва Джафар Кеяни. Това беше първият случай от 2002 г., когато Иран официално призна, че този вид наказание е използвано.

— Какво е било провинението му? — пита Ньоклеби.

— Искаш да кажеш провинението й?

Ньоклеби свежда глава, засрамена от невежеството си.

— Имала е извънбрачна връзка.

Всички останали поглеждат към Санлан. Фредрик Станг оставя чашата си с вода на масата.

— Не разбирам. Нали направихме арест? — казва той. Станг е чернокос и късо подстриган. На лицето му винаги има изражение на съсредоточена сериозност. Обича да носи плътно прилепнали дрехи, за да могат всички да видят каква голяма част от младостта си е прекарал във фитнес залата.

— Така е, но той отрича извършването на убийството и би било твърде лесно да съсредоточим разследването единствено върху него. Освен това все още не сме открили мотив — посочва Ньоклеби.

— Хагерюп му е изневерявала — протестира Станг. — Есемесите разкриват това. А Мархони е мюсюлманин, нали така? Звучи ми като съвсем ясен случай.

Санлан надига шишето „Кока-кола лайт“ до устните си и отпива.

— Да, съгласна съм, че изглежда очевидно. Но въпреки това смятам, че трябва да пренебрегнем теорията, че става дума за „убийство на честта“. По-скоро трябва да съсредоточим вниманието си върху шериата.

— Шериатът? — мръщи се Йерстад.

— Да. Знаете какво е това, нали?

Тя оглежда колегите си. Повечето кимат, но не особено убедително. Емил Хаген се намества неловко на стола си.

— Радикални правила, които ти казват как да живееш или нещо такова?

Санлан се усмихва.

— Може и така да се каже. Когато чуят „шериат“, повечето хора си представят фанатизирани молли^[1] и терористи. Но шериатът е сложна идея. Законовите му принципи се изучават от десетилетия. Освен това учените изучават Корана, изказванията и делата на пророка Мохамед, мюсюлманската история и различията в интерпретациите на различните правни школи. Днес в мюсюлманските държави шериатът се прилага предимно по отношение на някои аспекти на семейното право, като например разводът и наследяването.

— Но какво общо има това с убийството на Хенриете Хагерюп? — пита нетърпеливо Йерстад.

— Ще стигна и до там. Не съществува общ ислямски закон и само няколко държави използват законодателен кодекс, основан на шериата. Тези страни, които го правят, имат нещо, наречено наказания „худуд“.

— Какво? — пита Хаген.

— Наказания „худуд“. Това е наказателно-процесуалният кодекс на Корана. Той предписва специфични наказания за определени престъпления. Бой с камшик например. Или отсичане на нечия ръка.

Бругелан кимва на себе си. Току-що е осъзнал накъде бие Санлан.

— Какви престъпления предизвикват подобни наказания? — пита Ньоклеби и скръства ръце под гърдите си.

Санлан я поглежда и започва да обяснява:

— Изневяра например. За това можеш да получиш сто удара с камшик. Ако те хванат да крадеш, можеш да загубиш ръката си. Но степента на прилагане на наказанията „худуд“ е различна в различните държави. Много често хората взимат закона в собствените си ръце и оправдават постъпките си с факта, че това е наказанието, което би наложил Аллах. Най-вероятно символичната стойност на подобни наказания е по-висока от реалната им стойност, защото те доказват, че въпросният извършител уважава декретите на Корана и шериата.

— Дори ако е само на теория? — пита Ньоклеби.

— Дори ако е само на теория — отговаря Санлан и кимва. — Все пак има държави, които наистина прилагат законите. През ноември 2008 г. едно тринадесетгодишно сомалийско момиче било убито с камъни заради това, че се опитало да съобщи на полицията за изнасилване. Било заведено на един стадион за футбол и заровено в дупка, която била запълнена с пръст до врата й. След това петдесет човека започнали да я замерят с камъни пред погледа на хиляда зрители.

— Господи! — ахва Хаген. Бругелан поглежда замечтано към Санлан. „Можеш да ми четеш лекции по всяко време — мисли си той. — С камшик и белезници на една ръка разстояние, ако давам грешни отговори.“

Станг клати глава.

— От къде знаеш всичко това?

— От лекции по световни религии в академията.

— Това е много хубаво — намесва се Йерстад, — но още не знаем защо убийството е било извършено.

— Нито кой го е извършил.

— Не мислиш, че Мархони е убиецът?

— Още не знам какво да мисля. Но Мархони не ми изглежда като радикален мюсюлманин и не ми се вярва да знае наизуст наказанията „худуд“. Освен това смятам за редно да посоча, че това не е нормално мюсюлманско поведение. Убийството най-вероятно е било извършено от някой психопат с радикални възгледи — наистина радикални. И не мисля, че Мархони може да бъде описан като такъв.

— Не трябва ли да си мюсюлманин, за да подлежиш на наказание? — пита Бругелан.

— Да, така е — трябва.

— Но Хагерюп е била бяла, като нас?

— Точно така. Така че твърде много неща просто не съвпадат.

— Може би е приела мюсюлманската вяра? — предлага Хаген.

Санлан се мръщи.

— Но тъй като е била бяла, може би това няма нищо общо с шериата и наказанията „худуд“ — възразява Йерстад.

— Не, това е…

— Може би някой просто е решил да я убие с камъни. Ужасен начин да убиеш някого. Предполагам, че отнема много време, особено ако камъните са малки.

— Да, но трябва да търсим някой, който знае за наказанията „худуд“.

— Всеки може да знае за тях, нали?

— Всеки може да прочете за тях, това е ясно, независимо дали си норвежец или мюсюлманин. Но убийството е било ритуално. Шибал я е с камшик, убил я е с камъни и е отрязал една от ръцете й — всичко това има някакъв смисъл.

— Така изглежда — отбелязва Ньоклеби.

— Хагерюп изневерявала ли е на приятеля си? — пита Хаген. — Или може би е откраднала нещо?

Санлан свива рамене.

— Нямам представа. Възможно е да е направила и двете. Или нито едното. Още не знаем със сигурност.

— Ок — казва Йерстад с тон, който трябва да подскаже на всички, че заседанието е завършило. Той става. — Трябва да извършим по-подробна проверка както на Мархони, така и на Хагерюп. Да открием що за хора са били, какво е направила или не е направила тя, какво е знаела, какво е учила, що за хора е познавала, какви са били приятелите й, какво е било семейното й положение и т.н. На второ място, трябва да влезем в контакт с мюсюлманските общности и да открием дали някой там одобрява шибането с камшик и други подобни наказания и да видим дали това ще ни отведе до Хагерюп или Мархони. Емил, ти си по техническата част. Провери всички чатове, форуми, интернет страници и блогове, разучи шериата и наказанията „худуд“ и ми докладвай, ако попаднеш на имена, които трябва да разгледаме по-подробно.

Емил кимва.

— И още едно нещо — казва Йерстад и поглежда към Ньоклеби, преди да продължи. — Дори няма смисъл да го казвам, репортерът от НРК е твърде добре информиран на днешната пресконференция. Това разследване лесно може да се превърне в медиен цирк и ако пресата разбере какво всъщност проучваме, ще стане още по-лошо. Всичко, казано тук, трябва да остане между тези четири стени. Разбрано?

Никой не казва нищо. Но всички кимват.