Томас Енгер
Мнима смърт (13)

11

Минават няколко минути, преди сърдечният му ритъм да се нормализира. Той пресича „Боргата“, опитвайки се да забрави това, което току–що е чул и видял, но не може да изкара изражението и ледения дъх на Нора от ума си. Представя си разговора между нея и Ивер след тръгването му:

Ивер: Да, мина добре.

Нора: Нима си очаквал нещо друго?

Ивер: Не знам. Горкият човек.

Нора: Не му е никак лесно, Ивер. Моля те, не прави нещата по-трудни, отколкото са.

Ивер: Какво имаш предвид?

Нора: Точно това, което казах. Нима мислиш, че му е било лесно да ме види тук? Да ме види с теб? Според мен той постъпи много смело, като се изправи лице в лице с теб.

„Спри, Хенинг — мисли си той. — Знаеш, че не е казала това. По-скоро е казала:

Нора: Не му обръщай внимание, Ивер. Той си е такъв. Винаги е бил копеле. Майната му. Умирам от глад. Да обядваме.

Да, точно това е казала. Това звучи много по-автентично.“

Хенинг решава, че има нужда от нещо, което да погълне вниманието му. Иска да забрави Нора и да се съсредоточи върху работата си. Докато чака да светне зелено на кръстовището с „Тьойенгате“, се сеща, че ще има нужда от фотоапарата си.

Връща се вкъщи, за да го вземе.

 

 

Бярне Бругелан намаля. Колата, един от многото съвсем нови пасати, закупени от полицията, спира плавно пред № 37 на улица „Ослогате“. Пуска ръчната спирачка и поглежда колежката си, сержант Ела Санлан.

„Господи, колко е секси“ — мисли си той, оглеждайки полицейската униформа и всичко, което тя прикрива. Постоянно си фантазира за нея, представя си я без коженото яке, светлосинята риза и вратовръзката. Без всичко, с изключение на белезниците. Безброй пъти си е представял как тя му се отдава, безсрамно, безропотно и сладострастно.

Жените мислят, че униформените мъже са секси. Това е добре известно. Но Бругелан смята, че е точно обратното: няма нищо по-секси от жена в униформа, която излъчва авторитет.

Изключително секси.

Ела Санлан е висока метър и седемдесет и пет. Невероятно атлетична. Стомахът й е плосък като палачинка, а когато ходи, дупето й изпъва панталоните по един безупречно апетитен начин. Има какво да се желае по отношение на гърдите и е мъжкарана, но това още повече го възбужда. Той поглежда косата й. Бретонът й стига чак до веждите. Кожата на лицето й е гладка, без дефекти, белези или каквото и да било окосмяване — слава богу. Грациозна е и има един от най-изпънатите гърбове, които Бругелан някога е виждал. Освен това изпъчва гърдите си напред, дори когато седи, както правят жени, които искат да създадат илюзията, че гърдите им са по-големи, отколкото са всъщност. Но когато го прави Санлан, това е секси.

Изключително секси.

Освен това е от Западна Норвегия. Юлстайнвик, струва му се, въпреки че е загубила акцента си през годините.

Опитва се да потисне образите, които напоследък постоянно изникват пред очите му. Намират се пред дома на Махмуд Мархони, приятеля на Хенриете Хагерюп.

Стандартно полицейско посещение. През 2007 г., тридесет от тридесет и двете убийства в Норвегия са извършени от някой, когото жертвата е познавала. Статистически, убиецът най-вероятно е познат или близък човек. Разведен съпруг или съпруга, роднина, родител. Или някой в интимни отношения с жертвата. Това прави присъствието на Бругелан и Санлан тук изключително важно.

— Готова? — казва той. Санлан кима. Двамата едновременно отварят вратите на колата и излизат.

„Господи, погледни само как излиза от колата.“

Бругелан е бил в Ослогате и преди. Махмуд Мархони вече се е появявал на радара му във връзка с предишен случай. Тогава обикновен детектив, Бругелан е заключил, че Мархони не е замесен в нищо незаконно.

Бругелан е ченге от достатъчно време, за да знае, че това не означава нищо. Именно по тази причина усеща вълнение, докато крачи към № 37. Открива звънците и името на приятеля на Хенриете Хагерюп.

Не се чува нищо, когато Ела Санлан натиска бутона. В същия миг младо момиче с хиджаб отваря вратата към задния двор. Поглежда към тях, но не се стряска, както очаква Бругелан, а вместо това им прави път да влязат, държейки вратата отворена. Санлан й благодари и се усмихва на момичето. Бругелан й кимва в знак на признателност. Нарочно влиза втори, за да се наслади на задника на колежката си.

„Обзалагам се, че знае“ — мисли си Бругелан. Знае, че мъжете обичат да я зяпат. А униформата удвоява силата й. Изглежда недостижима, защото е полицай и защото е толкова привлекателна, че може да си избере всеки, когото пожелае както мъже, така и жени, разбира се. Тя контролира положението. А това е неустоимо — просто неустоимо.

Озовават се в заден двор, който изглежда доста занемарен. Между плочките стърчат плевели, а храстите са били оставени да израснат диви и преплетени. Цветните лехи, ако изобщо могат да се нарекат така, представляват миш-маш от изрината пръст и прашасали корени. Черната боя на стоянката за велосипеди се бели, а няколкото колела, завързани за нея, са ръждясали и със спаднали гуми.

Има три стълбища. Бругелан знае, че Мархони живее на стълбище „Б“. Санлан стига първа, открива бутона в квадратната кутия на стената и го натиска. Никакъв звук.

Бругелан се принуждава да откъсне очи от задника на Санлан и да погледне нагоре към небето. Над „Гамлебиен“ се събират облаци. Скоро ще завали. Лястовичка изпищява, прелитайки от един покрив на друг. Чува самолет, но не го вижда през облаците.

Мархони живее на горния приземен етаж, но прозорците са твърде високо, за да може Бругелан да погледне през тях. Санлан отново натиска звънеца. Този път има отговор.

— Да?

— Здравейте. Полиция. Отворете вратата, моля.

Бругелан се наслаждава на сочния акцент на Санлан.

— Полиция?

Бругелан долавя неохота и страх в гласа. „Това не е Мархони — мисли си той. — Мархони е мъжага.“

— Да, полиция. Отворете, моля.

Сексапилният глас на Санлан става още по-заповеден.

— Защо?

— Полиция? Не ги пускай.

Този втори глас е достатъчно силен, за да могат и двамата да го чуят.

— Отворете.

Санлан повишава глас. Бругелан пропъжда фантазията, обладала главата му, и натиска дръжката на вратата. Забелязал е, че ключалката е счупена. Нахълтва вътре, а Санлан влиза след него. Хукват нагоре по стълбите към горния приземен етаж. Бругелан чува как някой се опитва да заключи входната врата, но стига пръв, в резултат на страхотната си физическа подготовка, и изригва вратата.

Мъж, който най-вероятно е брат на Мархони, го зяпва стреснато; Бругелан не му обръща внимание, тъй като не знае дали всеки момент някой няма да насочи пистолет срещу него. Придвижва се бързо и безшумно, проверявайки апартамента. Въздухът смърди на билки и канабис. Отваря врата — кухня. Празна е. Продължава. Спалня — не, там също няма никой. След това влиза в дневната и я вижда — камината. Някой е запалил огън, но не го притесняват пламъците, а това, което те изгарят с присъщата си алчност. Лаптоп. Бругелан изкрещява на Санлан да го измъкне и й казва, че ще се заеме с Мархони. Чува собствения си глас, преливащ от сила, опит, знание, смелост, авторитет и всичко останало, което ти е нужно, за да взимаш бързи, но правилни решения. Санлан му отговаря и точно тогава Бругелан забелязва Мархони, опитващ се да избяга през прозореца в една от стаите, до които може да се стигне само през дневната. Мархони се приготвя, след което скача. Бругелан бързо достига прозореца, поглежда надолу и вижда, че разстоянието е по-малко от два метра. Скача и се приземява меко. Оглежда се, вижда Мархони и се втурва след него. „Ще съжаляваш за това, глупако — мисли си той. — Ще съжаляваш за това, че бягаш от апартамента си в деня, в който приятелката ти е намерена убита. Как мислиш, че изглежда това, олигофрен такъв?“

Бругелан знае, че лесно ще спечели тази надпревара. Мархони често гледа назад през рамо и всеки път, когато го прави, Бругелан наваксва няколко метра. Мархони пресича кръстовището, където се срещат „Биспегата“ и „Ословеи“, без да чака да стане зелено. Кола спира точно пред него. Прозвучава клаксон. Бругелан продължава да тича. Чува звънеца на трамвая, улицата е пълна с коли, хора ги зяпат любопитно иззад прозорци. Сигурно се чудят какво, мамка му, става. Да не би някой да снима филм, или това се случва наистина? Мархони се обръща, след което драсва право напред. Бругелан решава, че Мархони иска да има публика, иначе би се насочил към църквата „Акер“. Бругелан е само на десет метра зад него и постоянно скъсява разстоянието. Застига го и се хвърля отгоре му. Приземяват се на тротоара пред кафене „Руинен“.

Бругелан се приземява върху Мархони и не се наранява. Пред кафенето стои мъж и пуши цигара. Той гледа как Бругелан сяда на гърба на Мархони, извива ръцете му назад и се обажда за подкрепление.

— 19, тук е Фокс 43 Браво, край.

Докато чака отговор, дишането му се нормализира.

— 19 отговаря, край.

— Тук е Фокс 43 Браво, намирам се на площад „Св. Халвард“, арестувах заподозрян и имам нужда от подкрепление. Край.

Бругелан поглежда към Мархони, който едва си поема дъх, и клати глава.

— Проклет идиот — промърморва тихо той.