Томас Енгер
Мнима смърт (12)

10

Той поглежда кръвнишки към Рипсеното кадифе, чиито очи се стрелкат наляво-надясно из стаята, докато води разсеян разговор с друг репортер. Хенинг си представя как Нора прокарва пръсти през противната му коса, как нежно гали наболата му брада, как устните й се допират в неговите.

Спомня си как тя се е гушкала в него късно, вечер, след като са изгасили лампите, как го е прегръщала и се е притискала в него. А сега Рипсеното кадифе се наслаждава на малките й, нежни ръце.

— Ясно — казва Хенинг и веднага чува поражението в гласа си. Това е моментът, когато трябва да се разгневи, да я нахока, да я накара да разбере, че е стъпкала сърцето му, че го е разкъсала със зъби, сдъвкала и изплюла.

„Трябваше да я наречеш безсърдечна кучка, безчувствена, себична кучка. Но не го направи. Каза само «Ясно». Жалък си. Просто си жалък.“

Той дори не може да я погледне. А сега трябва да работи с Ивер.

„Каква жестока ирония — мисли си той. — Много жестока.“

Отива при Гюнешен. Чува как Нора го моли да не го прави.

— Моля те, недей…

Но не й обръща внимание. Спира на метър от Гюнешен и го поглежда. Той е преполовил изречението си, но спира и се обръща.

„Знае кой съм — мисли си Хенинг. — Виждам го в очите му. И виждам, че това го смущава.“

— Здравей — казва Гюнешен.

Хенинг протяга ръка.

— Хенинг Юл.

Гюнешен неохотно подава ръката си. Хенинг я стиска силно.

— Ивер Г…

— Разбрах, че и двамата ще работим по тази история. Как мислиш, че трябва да процедираме?

Той знае, че смущава Гюнешен, но не му пука.

— Не съм напълно сигурен.

Гюнешен преглъща, след което се съвзема.

— Предлагам да ъпдейтваме статията, която вече е публикувана, с цитати от пресконференцията — започва той и поглежда над рамото му към Нора, която внимателно наблюдава първата им среща.

— Можем да проучим теорията, че става дума за „убийство на честта“ — продължава Гюнешен. — Там може да има нещо. Ако е така, списъкът със заподозрени ще бъде много кратък и не след дълго полицията ще арестува някого.

Хенинг кима.

— Някой говорил ли е с приятелите й?

Гюнешен клати глава.

— Тогава ще посетя института й и ще напиша статия за това що за човек е била приживе.

— Аха.

— Мм.

Хенинг поглежда Гюнешен в очите. Последният кимва.

— Добре, звучи страхотно. Аз ще опитам да се свържа с мъжа, който е открил жертвата, но чух, че не иска да говори с пресата. Така че… — Гюнешен свива рамене.

Хенинг кимва и вижда, че той все още се чувства неловко. Осъзнава, че иска да му каже нещо. Поема си дъх и отваря уста, но Хенинг го изпреварва.

— Супер — казва той и му обръща гръб. Отдалечава се възможно най-бързо, куцукайки на увредените си крака. Минава покрай Нора, без дори да я погледне.

„Браво, Хенинг — казва си той. — Смляха те от бой в първия рунд, но остана на крака и спечели втория.“ Това е големият проблем в бокса — печеленето на рунд не ти носи нищо, освен ако не спечелиш и следващия. И този след него. И този след него. И най-важният от всички — последният.

„Битката вече е загубена“ — мисли си Хенинг. Съдиите вече са обявили победителя. Но поне може да се опита да подобри личното си постижение.

Може да се спаси от втори нокаут.