Рейчъл Хартман
Серафина (40)

35.

Когато се върнахме, из целия дворец цареше пълен хаос. Всички търсеха Глизелда — никой, освен нас не знаеше къде е изчезнала принцесата. Тя излезе от тунелите като изморено, замръзнало от студ, уплашено момиче, но само за няколко мига, дори преди да е чула каква е участта на майка й и баба й, беше влязла в царствената си роля и успокояваше паникьосаните придворни и изплашените държавни глави.

Принцеса Дион не беше преживяла нощта. Кралицата се държеше, но береше душа. Глизелда бързо се качи горе, за да бъде край леглото на баба си.

Кигс отиде направо при стражите, поиска да му докладват и се увери, че смяната на дежурството е преминала гладко. Те бяха задържали Басинд. Принцът реши, че може да му проведе един хубав разпит, и побърза да си тръгне.

Ларс и аз бяхме оставени да се погрижим сами за себе си. Без да каже и дума, той ме хвана за ръката и ме поведе през криволичещите коридори, докато не стигнахме някаква врата. Отвори ни прислужникът на Виридий — Мариус. Отвътре чухме виковете на маестрото:

— Кой е този мерзавец, който чука на вратата, преди дори да е изгряло слънцето?

— Слънцето изгря, господарю — каза с отегчен глас Мариус, извъртя очи и ни даде знак да влезем. — Това са просто Ларс и…

Сянката на Виридий надвисна над вратата на спалнята, когато той се довлече напред с два бастуна. Изражението му омекна, когато ни видя.

— Простете ми, мили мои. Събудихте стария човек и сега целият ден ще ми върви на криво.

Ларс, който ме подкрепяше да стоя на краката си, каза с монотонен глас:

— Тя се нуждала от място да спи.

— Тя вече няма ли си собствен апартамент? — попита Виридий като махна заради мен възглавниците и една мантия от кушетката си. — Сядай, Серафина, изглеждаш ужасно.

— Истинската й същност е разкривана пред принцесата и принца — рече Ларс и сложи ръка върху рамото на стария мъж. — Тя не тря’ва да се показва пред свят, докато не си почине някъде на спокойствие, далече от много народи.

Мариус отиде до солариума, за да подготви някакво походно легло за мен, но аз заспах директно върху кушетката.

Цял ден ту задрямвах, ту се събуждах. Виридий и Ларс държаха всички настрана и не задаваха никакви въпроси.

На следващата сутрин се събудих до Ларс, който седеше на края на моето импровизирано легло.

— Принцесата е тук — каза той. — Тя иска да ние отидем в кабин’та на кралицата, когато се наоблечеш. Много се е случвало.

Кимнах неясно. Той ми подаде ръка и ние тръгнахме заедно.

* * *

Принцеса Глизелда си беше присвоила огромното бюро на баба си — осем стола с високи гърбове, повечето от тях заети, бяха поставени в полукръг пред нея. Кигс седеше вляво, зад принцесата, и внимателно преглеждаше някакво сгънато писмо. Той премести погледа си към вратата, когато ние влязохме, но не вдигна глава. Отдясно на принцесата, като пепелява сянка близо до прозорците, стоеше баща ми. Той се усмихна плахо. Кимнах му и последвах Ларс към двете свободни места до мадам Окра Кармайн.

Абдо се подаде иззад дебелото й тяло и ми помаха.

Регентът на Самсам, граф Песаволта от Найнис, посланик Фулда и Ардмагарът бяха заели останалите столове. Регентът беше облечен изцяло в строго черно, а прошарената му коса докосваше рамената му, докато граф Песаволта беше едър, червенобузест и плешив — и двамата обаче имаха кисели физиономии. До мен Ларс се прегърби, сякаш за да изглежда по-дребен, и хвърляше предпазливи погледи към регента.

Принцеса Глизелда скръсти малките си ръце върху бюрото пред себе си и прочисти гърло. Тя беше облечена в бял кафтан и носеше диадемата на първата наследница — златна мрежичка обуздаваше буйните й къдрици. Макар да беше дребничка, тя сякаш изпълваше стаята със светлина. Принцесата започна:

— Майка ми е мъртва, а баба ми — тежко болна. Аз съм първата наследница по реда на закона. Неспособността на кралицата — о, свети Юстас, остави я да почива колкото можеш по-дълго — изисква аз да говоря, да вземам решения и предприемам действие от нейно име.

Регентът и граф Песаволта се попреместиха на местата си, мърморейки. Глизелда се сопна:

— Съветник Домбег! Цитирайте прецедента!

Баща ми се изкашля.

— Когато кралица Фавония II получава удар и не е способна да управлява, принцеса Анет изпълнява функциите й като временно заместваща кралицата, докато пълноправният монарх се възстановил. Никой горедски поданик няма да ви оспори това право, Ваше височество.

— Вие сте само на петнадесет години — заяви граф Песаволта, като се усмихваше, но очите му останаха строги, — без да искам думите ми да звучат неуважително.

— Кралица Лавонда беше само на седемнадесет, когато преговаряше с мен — обади се неочаквано Комонот.

Той беше поставил ръце върху колената си, а на всеки пръст бяха надянати няколко пръстена, изработени от куигове — те проблясваха като някакво миниатюрно съкровище на фона на тъмносиния му кафтан.

— Младостта й не беше извинение за безразсъдните й постъпки — рече регентът, като гледаше свирепо изпод малкия си нос.

Комонот не обърна внимание на този коментар. Той говореше единствено с Глизелда.

— Тя вече притежаваше властта на истински суверен. Вече беше майка. Тя изкачи прохода Халфхарт по време на бушуваща снежна буря само с две козарки от аванпоста Дюком, които беше взела за водачи. Не съм допускал, че което и да е разумно същество ще се опълчи храбро на едно такова време, затова аз дори не бях в саарантрата си, за да я посрещна. Разузнавачите ми я доведоха в нашата пещера — това мъничко, полузамръзнало момиче, с толкова сняг, който кръжеше около нея. Всички ние я гледахме, без да знаем какво да си мислим, докато тя не отметна обкантената си с козина качулка и разви вълнения шал, намотан около лицето си. Когато ме погледна в очите, аз разбрах.

Последва дълга пауза, докато Глизелда не попита:

— Разбрали сте какво, Ардмагар?

— Че съм срещнал своя достоен противник — отвърна Комонот със сериозно изражение, потънал в спомени.

Глизелда кимна към Ардмагара с лека усмивка на устните. Тя протегна ръка към Кигс, който й подаде сгънатия пергамент.

— Получихме това писмо тази сутрин. Посланик Фулда, бихте ли го прочели на глас, моля?

Посланикът измъкна очилата от жилетката си и зачете:

„Ние, долуподписаните, завладяхме Керама, считано от вчера. Обявяваме се за законни владетели на Танамуут и на всичките му прилежащи земи и армии, докато не бъдем на свой ред отстранени насилствено.

Предателят Комонот все още е жив. Той е търсен за престъпления срещу драконовия вид, които включват, но не се ограничават само до: сключването на договори и съюзи против волята на Кер, които са пагубни за нашите ценности и начин на живот; изпадане в прекомерна емоционалност; поддържане на приятелски връзки с човеците; помилване на отстъпници; опити за промяна на фундаменталната природа на драконите и придобиването на човешки характеристики.

Ние настояваме за неговото незабавно връщане в Танамуут. Неизпълнението на искането ще бъде равносилно на повод за обявяване на война. Гореди, вие трябва да признаете, че не сте в състояние да окажете съпротива. Очакваме от вас да постъпите така, както ви диктуват вашите интереси. Разполагате с три дни.“

— Подписано е от десет генерала — рече посланик Фулда и отново сгъна пергамента.

Комонот отвори уста, но Глизелда му даде знак да замълчи.

— Драконът Имлан, преобразен като моята гувернантка, ме учеше, че Горед е могъщ, а драконите са слаби и деморализирани. Аз вярвах в това, докато не видях сама, със собствените си очи, как драконите се сражават. Орма разруши моста „Уолфстут“, откъсна камбанарията на „Света Гобнет“, а там, където падна Имлан, изгоря един цял градски квартал. Колко ли по-зле щеше да бъде, ако те се сражаваха с нас, а не помежду си? Дракомахията е в пълен упадък. Боя се, че конспиративната клика е права: ние не можем да оцелеем сами срещу драконите. Колкото и да ви уважавам, Ардмагар, ще ви се наложи да ме убедите да не ви върна обратно вкъщи.

Тя се обърна към Фулда.

— Посланик, дали драконовият вид ще застане зад своя Ардмагар?

Фулда присви устни и се замисли.

— Докато Комонот все още е жив, не е законно друг да заема мястото му. Сигурно ще има такива, които ще се опълчат срещу заговорниците, дори само поради тази причина, но подозирам, че по-старото поколение до голяма степен ще е съпричастно с техните цели.

— Оспорвам това твърдение — заяви Ардмагарът.

— Младото поколение — продължи да настоява Фулда — най-вероятно ще заеме твърда позиция в полза на мира. Това може да се превърне във война между поколенията.

— Инфанта! — възкликна регентът на Самсам, като размаха пръст, сякаш за да й се скара. — Несъмнено вие нямате никакво намерение да дадете политическо убежище на това създание? Достатъчно унизително бе, че вашата благородна баба — нека свети Юстас затвори очи и я подмине — е преговаряла с това нещо. Не бива да проявявате милост, когато дори собственият му вид желае смъртта му.

— Вие ще въвлечете вашата страна — а с нея и нежелаещите да вземат участие Южни земи — в гражданската война на драконите — обади се провлачено граф Песаволта, като потропваше с пръсти по дебелия си корем.

— Ако позволите — прекъсна го баща ми. — В договора има клауза, която забранява на Горед да се бърка във вътрешните дела на драконите. Ние не можем да се месим при една гражданска война.

— Вързали сте ръцете ни, Ардмагар — рече Глизелда и хубавата й малка уста се присви саркастично. — Ще ни се наложи да нарушим собствения ви договор, за да ви спасим.

— Може да ни се наложи да нарушим договора, за да го запазим — отвърна Ардмагарът.

Глизелда се обърна към Найнис и Самсам.

— Вие желаете да върнем Комонот. Мога ли да разчитам на вас, ако се стигне до война между Горед и драконите? Ако не за помощ, то поне да не се възползвате от възможността да се вдигнете на оръжие срещу нас?

Регентът на Самсам изглеждаше пребледнял и недоволен, а граф Песаволта хъмкаше и мънкаше. Накрая всеки от тях измърмори нещо близо, ако и да не съвсем точно, до съгласие.

— Договорът на Горед с Найнис и Самсам пропъди рицарите из Южните земи — продължи Глизелда с леденостудени сини очи, вперени във владетелите. — Няма да рискувам да започна война, освен ако не ни е позволено да възстановим дракомахията. Това ще означава преразглеждане на този договор.

— Ваше височество — обади се баща ми, — носят се слухове, че много от самсамските и найнийските рицари са избягали в Задморския форт на остров Паола. Тяхната дракомахия може би е в по-добро състояние от нашата. С промяната в договора може да се позволи на рицарите от всичките три нации да работят заедно.

Принцесата кимна замислено.

— Искам вашата помощ при съставянето на този документ.

— Ще бъде чест за мен — отвърна баща ми и се поклони.

Регентът на Самсам се поизправи, а мършавият му врат се удължи като на някой лешояд.

— Ако това означава да възстановим предишните права на нашите смели изгнаници, то може би Самсам ще е склонен да договори някакъв вид пакт за ненападение.

— Найнис никога няма да се съюзи с драконите срещу Горед — заяви граф Песаволта. — Ние, естествено, заставаме зад вас!

Глизелда кимна дяволито. Зад нея Кигс беше присвил подозрително очи. Найнис и Самсам щяха неспокойно да се въртят на местата си, ако бяха усетили какъв силно изпитателен поглед се беше вперил в тях.

— Най-сетне стигнахме и до вас — рече принцесата и посочи нас, полудраконите, с елегантен жест. — Тук е едно безстрашно момче, което се вкопчи в дракона, използвайки свой собствен вариант на дракомахия, един мъж, който може да проектира сложни, бойни машини…

— … и музикални инструменти — измърмори Ларс.

— … една жена, която може да предсказва близкото бъдеще с помощта на стомаха си и още една, която може да успее да ми намери още хора с необикновени таланти. — Глизелда се усмихна топло към мен. — Или ти поне ми спомена, че има и други. Всички те ли са толкова надарени?

За малко щях да кажа, че не знам, но внезапно ми хрумна, че това не е така. Като се замислех, аз бях наясно какво да очаквам от тези тримата: Абдо винаги се катереше и пазеше равновесие, Ларс строеше беседки и мостове, мадам Окра изкореняваше плевелите, преди те да имат шанс да изникнат. Всяко едно от гротескните същества изразяваше себе си в характерно поведение. Човека пеликан гледаше втренчено към звездите. Ябълковият пудинг си беше чудовище по свой собствен начин. Джаноула — ако някога отново посмеех да я погледна — можеше да изпълзи право в ума ми, но може би не само в моя.

— Мисля, че всички заедно ще бъдем нещо страховито — казах аз, — и мисля, че мога да открия останалите, ако ги потърся. Винаги съм имала желание да ги открия.

— Направи го — заръча Глизелда, — ако имаш нужда от каквото и да е — коне, стражи, пари, — говори с Лусиън и той ще уреди всичко.

Тя кимна към братовчед си, а той й отвърна, макар че отбягна да ме погледне.

Регентът не можа да издържи повече.

— Простете ми, Ваше височество, но кои са тези хора? Познавам посланичката на граф Песаволта, но останалите? Някакъв простак от планините, порфирийско детенце и тази… тази жена…

— Това е дъщеря ми, Серафина — заяви баща ми със сериозно изражение на лицето.

— О, това обяснява всичко! — извика регентът. — Принцесо? Какво става тук?

Принцеса Глизелда отвори уста, но остана безмълвна.

В този миг на колебание аз разбрах, че тя беше смутена — заради мен и заради всички нас. Ние бяхме кулминационната точка в стотици мръсни вицове. Как можеше тя да говори за такива отвратителни неща пред лидера на една чужда държава?

Изправих се, готова да й спестя унижението. На баща ми му беше хрумнала същата идея и той успя първи да проговори:

— Ожених се за дракон. Дъщеря ми, която обичам, е полудракон.

— Татко! — извиках аз, изплашена за него, но и благодарна, тъжна и горда.

— Инфанта! — изломоти регентът и скочи на крака. — Според свети Вит, това са неестествени изчадия. Бездушни зверове!

Граф Песаволта изсумтя.

— Не мога да повярвам, че сте се съмнявали в нашата преданост, но сте готова да се доверите на тези същества. Как можете въобще да сте сигурна на коя страна ще застанат те — на драконите или на хората? Моята посланичка вече изглежда твърдо решена да избере Горед пред Найнис. Несъмнено това е само първото от многобройните й предателства, нали?

— Аз избрах това, което е правилно — изръмжа мадам Окра, — и очаквам вие да направите същото, сър.

Комонот се обърна към Найнис и Самсам. Очите му блестяха, но гласът му прозвуча спокойно и властно:

— Не виждате ли, че тук вече не става въпрос за хора и дракони? Сега разделението е между тези, които смятат, че мирът си заслужава да бъде запазен, и онези, които искат войната да продължи, докато едната или другата страна не бъде унищожена. Има дракони, които виждат ползата от договора. Те ще се присъединят към нас. Младите са възпитани в идеалите на мира — те няма да подкрепят тези застарели генерали, които искат да си възвърнат съкровищата и ловните полета.

Той се обърна към Глизелда и направи знак към небето.

— Нещо, което ние, драконите, научихме от вас, е, че сме по-силни заедно. Не трябва да се изправяме сами срещу целия свят. Нека застанем единни в името на мира.

Принцеса Глизелда се изправи, заобиколи огромното дъбово бюро и прегърна Комонот, като не остави и капчица съмнение. Тя нямаше да го предаде на генералите му. Щяхме да водим война в името на мира.