Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (9)

Вражди и раздори

 

На следващата сутрин Ким, Леон и Юлиан заедно с другите работници и роби отново се заловиха за работа. Стъпили с боси крака в огромните корита с пране, те газеха напред-назад, а край тях обикаляше мрачен надзирател.

Водата под краката на Ким се плискаше и пенеше, усети някаква остра миризма. Освен това платът под краката й бе ужасно грапав и скоро стъпалата й се разраниха.

Ама че тъпа работа, помисли тя. Добре й е на Кия!

Котката се бе настанила на едно сенчесто местенце и наблюдаваше приятелите оттам.

За да се разсее, Ким започна да мисли за случая, който трябваше да разплетат. Леон и Юлиан й разказаха за нападението над дуумвира. Сабина и Маний също чуха историята.

„И с действията си вредиш на делото ни!“

Звучи така, сякаш някой има неуредени сметки с градоначалника Маритим. Но какви биха могли да са те?

— Аве^[1]! — Сабина и Маний влязоха един след друг в коритото, в което газеха приятелите.

— Чухте ли вече най-новото? — попита Маний и завъртя очи.

— Не! — отвърна Ким.

— Ако имаш намерение да разказваш някакъв виц, ще те удавя в коритото! — нахвърли се върху него един работник.

— Ти си пълен невежа! — обиди се Маний. След това каза тихо на приятелите: — Гай, легатът, започва да се оправя. Научих го днес сутринта, когато бях при хлебаря.

Ким се усмихна, това беше добра новина.

— Ами мъжът с къдравата коса? Хванали ли са го вече?

— Не, легионерите претърсили целия град, но той сякаш е потънал вдън земя. Хората са изплашени, щом и градоначалникът не е в безопасност, кой тогава? Освен това Маритим казал, че ще си помисли дали да се кандидатира още веднъж за поста дуумвир.

Сабина се засмя.

— Е, що се отнася до мен, може да е спокоен, че това няма да ме разстрои! И без това не мога да го понасям.

Едва ли Маритим го е грижа особено дали ще разстрои някого с кандидатурата си, помисли Ким и започна още по-ожесточено да тъпче с крака мократа камара в коритото.

Маний вдигна пръст към лицето си.

— Кой иска да чуе една нова загадка?

— Аз не! — разнесоха се гласове от коритото.

На приятелите също не им бе до загадките на Маний. Само Сабина нямаше нищо против и с Маний се отправиха към едно корито, малко встрани от другите. Не след дълго приятелите чуха как тя се смее с цяло гърло. Така и не разбраха на какво.

Изминаха пет часа в монотонна работа. Тит се появяваше от време на време и винаги намираше за какво да мърмори, но работниците, сякаш свикнали с отвратителното му настроение, го посрещаха с удивително спокойствие, помисли си Ким. Самата тя бързо излизаше от кожата си, когато й ходеха по нервите. Това се отнасяше и за Тит, естествено…

Когато слънцето стигна зенита си, Маний се измъкна от коритото.

— Край! — каза той. — Почивка!

Приятелите, Сабина и другите работници последваха примера му.

— Ще си сготвя нещо набързо за обяд — каза им Маний.

— Ще готвиш ли? Не е ли твърде горещо? — зачуди се Сабина и погледна към приятелите. — Ще изтичам до термополия^[2] зад ъгъла. Искате ли да дойдете с мен?

Ким вдигна рамене.

— Нямаме пари.

— Няма значение — успокои ги Сабина. — Каня ви на обяд. Имам няколко спестени сестерции.

След няколко минути Юлиан, Ким, Леон, Кия и Сабина вече бяха в термополия — малка къща с иззидан откъм улицата тезгях, а зад тезгяха имаше няколко казана и тенджери, под които гореше огън.

— Какво има днес? — попита Сабина.

— Чорба от леща и нахут, хляб и герес с гарум — каза жената зад тезгяха.

Герес ли? Ким беше опитвала герес, бе нещо като маринована риба, а тя не обичаше риба. Мразеше и соса гарум, който също имаше вкус на риба, затова бързо каза:

— Аз искам от чорбата, моля.

Останалите решиха да си вземат от рибата с легендарния сос. После се настаниха с обяда си под една тента, на сянка.

Ким сърбаше блудкавата чорба и гледаше как Леон дава на Кия от гереса. Котката се нахвърли върху рибата и я омете за минута.

Сабина разказа, че миналата нощ не успяла да разгадае една от загадките на Маний.

Загадка значи, каза си Ким, може би Сабина ще им помогне в разгадаването на техния случай. Тя добре познаваше Помпей и най-вероятно би могла да им подскаже каква е връзката между отделните нападения.

— Тит, и най-вече Маний, едва ли са очаквали подобно нещо — каза Сабина, когато Ким насочи разговора към нападенията. — Преди градоначалниците се смятаха за неприкосновени… Но времената се промениха.

Ким наостри уши.

— Какво имаш предвид?

Сабина поклати глава.

— След като Сула покори Помпей, нищо не е както преди…

— Не ни карай да вадим думите ти с ченгел от устата! — притисна я момичето.

Сабина преглътна с наслада още една от малките рибки.

— Сула иска да прогони от града предишните управници — каза тя най-после. — Опасява се, че може да са заплаха за властта му. Затова издигна на високи постове нови хора. Хора, на които може да се довери, освен това започна да отнема имуществото на много от богатите граждани или да посяга на източника на богатството им. Миналата година в Помпей се преселиха две хиляди пришълци — повечето са от Рим и са верни на Сула. Тези хора отнемат къщите и търговията на богати и влиятелни помпейски граждани, при това с благословията на Сула.

— Всичко това няма как да не породи вражди — предположи Ким.

— Ти го казваш, в името на Юпитер. Мен, разбира се, това изобщо не ме засяга — отвърна Сабина и дрезгаво се засмя.

Да, помисли си Ким, но не и хора като Тит, Гай или Спурий. И естествено, такива като Маритим… Сега вече сякаш би могло да се открие нещо общо между четиримата…

 

 

В късния следобед разрешиха на приятелите да приключат с работата си. Те се настаниха пред скромната обща кухня и започнаха да си играят с Кия. Освен тях в двора нямаше никого.

— Момчета, казвам ви, четирите нападения са свързани — тихо рече Ким.

— И как точно? — попита Юлиан.

— Тези четирима мъже имат нещо общо помежду си. Те са богати и влиятелни.

— Накъде клониш?

— Може би самият Сула стои зад четирите атентата — прошепна момичето. — Сабина ни каза, че диктаторът иска да отстрани предишните управляващи, а атентатите са насочени срещу един състоятелен търговец на платове, един богат гостилничар, един високопоставен офицер и градоначалника. Всичко това се връзва перфектно.

Леон подсвирна тихичко.

— Следователно извършителите са изпълнявали поръчка на диктатора!

— Точно така!

В този момент се появи Сабина и тръгна към тях.

— Страхувам се, че ще трябва да свършите още нещо — каза тя.

— О, не! — простена Ким.

— Много съжалявам! Изпраща ме Тит, поръча да ви кажа, че трябва да го съпроводите при Вибий, в къщата на фавъна^[3].

Ким си помисли, че не е чула добре.

— Къщата на фавъна ли?

— Да, така я наричаме в Помпей. Наречена е на името на една необикновено красива статуя, която се намира там.

— А кой е Вибий?

— Търговец на вино, един от най-богатите мъже в града. Собственик е и на тази голяма къща. Тит е поканен на пиршество и иска да покаже на домакина някои по-изискани платове. Вие ще трябва да занесете стоката там и да я покажете на това отбрано общество.

Ким въздъхна — значи щяха да работят цялата вечер, при това дори и като манекени. Идеята изобщо не й хареса. От друга страна, отваряше се възможност да посетят един от най-богатите мъже в града. Дали атентаторите вече не са го взели на мушка?

Бележки

[1] Аве — поздрав, на латински — езика, на който говорели римляните, означава „да живееш, да живее“. — Б.пр. ↑

[2] Термополий — малко магазинче с витрина, отворена към улицата, където продавали топла храна. — Б.пр. ↑

[3] Къщата на фавъна — най-голямата къща в Помпей, с площ над 3000 кв.м. Името й идва от статуята на фавъна. Фавън се нарича горски или полски дух, другар на пастирите, получовек, полукозел с кози крака и опашка, потомък на Фавън (Фаун) — древноримският бог на полетата, планините и горите; покровител на стадата. — Б.пр. ↑