Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (8)

Сянка в термите

 

Следващият ден започна без особени произшествия. От сутринта приятелите не само се изтрепваха от работа, но и трябваше да търпят лошото настроение на Тит и страстта на Маний да разказва вицове. Така и не можаха да напреднат с разследването.

В късния следобед все пак ги очакваше една приятна изненада. Тит напусна царството си, за да отиде на някакъв делови обяд, както надуто съобщи.

— Да отидем в Стабианските терми — предложи Юлиан.

— Великолепна идея! — съгласи се Леон.

— Само че Кия няма да може да дойде с нас — предупреди Ким. — Но и без това не обича особено водата.

След половин час приятелите бяха пред забележителните обществени бани. Оказа се, че децата не плащат входна такса и тримата детективи спокойно влязоха. Стените бяха украсени с образи на мъже, които тренират различни спортове.

— Чакайте! — безцеремонно се обърна към тях един мъж и посочи към Ким. — Ти не можеш да влезеш, или поне не оттук.

Ким понечи да протестира, но мъжът посочи с палеца си надясно.

— Входът за момичета и жени е от другата страна.

Юлиан вдигна рамене.

— Жалко, трябваше да се досетим…

— Е, до по-късно тогава — каза Ким и се упъти към входа, който й посочиха.

Вдясно от входа бе аподитерият — съблекалнята, където посетителите оставяха дрехите си върху вкопани в стената малки рафтчета, под зоркото наблюдение на роб, който да ги пази от крадци. Помещението имаше висок куполообразен таван, украсен със симетрични шарки, едната стена бе в топло червено, а останалите — в златистожълто.

Докато Леон и Юлиан си оставяха туниките върху рафтчетата, край тях мина възрастен мъж и се запъти към тепидария — басейна с топла вода. Момчето се сепна — някъде бе виждал този дребен дебеличък и оплешивяващ мъж с дълъг щръкнал нос. Замисли се за миг, после се сети — това бе Маритим, дуумвирът, един от двамата градоначалници!

Юлиан направи знак на Леон и двамата тръгнаха след мъжа към тепидария — залата с топлия басейн, където в момента имаше само петима души.

Квадратната зала с висок таван бе оформена великолепно. Подът бе покрит с бели мраморни плочи. Край светлочервените стени бяха наредени статуи на мускулести мъже и красиви жени. Непосредствено до един кръгъл фонтан със статуя на делфин, от чиято уста се стичаше вода, имаше голям каменен басейн, в който човек можеше да се изкъпе. Юлиан и Леон седнаха на една пейка, а Маритим влезе в басейна и положи глава върху възглавницата, която един роб мигновено подпъхна под дебелия му врат.

Градоначалникът започна разговор с някакъв мъж, който също се настани в басейна и Юлиан наостри уши. Мъжете си говореха за предстоящото посещение на диктатора Сула и за програмата, която трябваше да му бъде представена.

— Да се надяваме, че гладиаторите ще са добри — каза непознатият.

— Да, в името на Марс, надявам се да е така. Сула обича да наблюдава ръкопашния бой до окончателния му финал и мрази страхливците — изръмжа Маритим. — Обясних много ясно на ръководителя на боевете, че отговаря с главата си за това Сула да хареса зрелището.

Другият доволно изгрухтя. След това поговориха още малко за някакви сделки.

Юлиан се огледа. Видя едър и силен мъж с къдрава коса, седнал точно срещу тях. Мъжът наблюдаваше крадешком Маритим. Когато очите им случайно се срещнаха, мъжът заби поглед в пода.

След четвърт час Маритим щракна с пръсти. Незабавно дотича един роб и му подаде кърпа. Маритим се избърса и легна върху една тапицирана пейка, където робът започна да му прави масаж с ароматно масло, накрая той отстрани маслото от кожата на градоначалника със стригила^[1].

— Не толкова силно! — сопна се той на роба, който започна да му се извинява. — Добре, добре — махна с ръка Маритим, стана и излезе от тепидария.

Мъжът с къдравата коса бързо се изправи и се упъти след него.

„Случайност ли е това?“, запита се Юлиан. Или къдрокосият наистина следи градоначалника.

Юлиан направи знак на Леон и двамата се отправиха към съседното помещение. Когато отвориха вратата, ги облъхна вълна от гореща пара и няколко минути Юлиан не можеше да различи нищо. Той се досети, че се намират в калдария — залата с горещия басейн, където посетителите трябва да привикнат към високата температура, преди да влязат в судатория, потилнята.

Светлината тук бе оскъдна и идваше от три факли, закрепени на стената. Жаравата под двата плоски съда, от които се изпаряваше вода, също хвърляше червеникави отблясъци.

Юлиан се огледа. На една от пейките седеше Маритим, облегнат на стената и със затворени очи. На няколко метра от него, наведен над парата, стоеше къдрокосият. Двамата мъже приличаха на призрачни сенки сред изпаренията, но момчето имаше усещането, че непознатият е вперил поглед в градоначалника.

В къпалнята нямаше други хора.

Юлиан забеляза, че подът също се отоплява. Някъде бе чел, че римляните са изобретили подовото отопление, хипокауст^[2]. Така се отоплявали и термите, дори и мраморните седалки край басейните.

Докато момчето се дивеше на невероятната изобретателност на римляните, дочу хъркане. По всяка вероятност Маритим е задрямал.

Мина четвърт час, а Юлиан и Леон обилно се потяха.

— С нетърпение очаквам да отидем във фригидария — тихо каза Юлиан.

— Фриги… какво?

— В студения басейн, който ще ни освежи, обзалагам се.

В този момент Маритим се събуди, стана и излезе от калдария, като се упъти към судатория.

Юлиан погледна към другия мъж, той хвърли кос поглед към приятелите и последва градоначалника.

Пулсът на Юлиан се ускори. Изглежда, Маритим си има опашка. Какво иска къдрокосият от градоначалника? Или е просто случайност?

В судатория въздухът беше горещ и сух, а горещината направо нетърпима. „Защо помпейците си причиняват това?“, помисли си Юлиан. И без това заради климата тук винаги е горещо!

По всяка вероятност обаче Маритим бе на друго мнение. Той не се задържа повече от десетина минути в сравнително малкото помещение с боядисан в светлосиньо купол. Когато тръгна да излиза, къдрокосият отново го последва.

Юлиан и Леон почакаха минута-две. След това минаха през калдария, който сега бе пуст, и се отправиха към вратата, през която градоначалникът и къдрокосият току-що изчезнаха.

Юлиан внимателно я отвори. Видяха просторна, кръгла зала, в която бе приятно хладно. Куполът на залата имаше отвор, през който влизаше светлина. Почти цялото помещение бе заето от басейн с бликащ извор. В басейна се бяха разположили двамата самотни посетители — градоначалникът и къдрокосият.

Юлиан се смрази. Мъжете се бяха вкопчили един в друг! Точно в този момент къдрокосият нанесе силно кроше на Маритим, главата на градоначалника се люшна встрани, след това загубилият съзнание мъж започна да потъва. Къдрокосият натисна тялото на врага си във водата.

— Спри! — извика Юлиан и се втурна през вратата.

Къдрокосият пусна жертвата си, бързешком излезе от басейна и се втурна към задния вход на фригидария.

Юлиан и Леон не му обърнаха повече внимание, а скочиха в студената вода.

Без да губи време, Юлиан заплува към Маритим. Двамата с Леон успяха да изтеглят градоначалника към края на басейна, като не спираха да викат за помощ. Най-после на виковете им се отзоваха двама роби. Те измъкнаха тежкия мъж от водата и го сложиха върху една кушетка.

В момента, в който се озова на кушетката, градоначалникът отвори очи.

— Какво стана?

— Един мъж с… — започна Юлиан, но градоначалникът му махна с ръка да замълчи.

— Спомних си! Този гаден тип с къдравата коса! Нападна ме изневиделица в басейна и ме удари. Сега ще му дам да се разбере! — и той спусна крака от кушетката и внезапно се изправи. После отново се строполи, мърморейки: — Вие ми се свят!

— Да извикаме ли лекар? — попита Юлиан.

— Не, по-добре ми е — отвърна градоначалникът и впери изпитателен поглед в Юлиан и Леон. — Кои сте вие всъщност?

Юлиан си каза името, представи и приятелите си и разказа какво са видели.

— Благодаря ви, че ми помогнахте! — каза Маритим и отново направи опит да се изправи. Този път успя. — Ще се облека и ще съобщя за случилото се на градската стража. Легионерите ще претърсят цял Помпей и ще намерят този негодник! — закани се той.

— Значи не го познавате? — попита Юлиан.

— Не, никога досега не съм го виждал.

— А знаете ли защо ви нападна?

— Нямам представа, може би е луд.

Юлиан замълча. Със сигурност мъжът не беше луд. Това нападение дали няма нещо общо с покушенията срещу търговеца на платове Тит, легата Гай и гостилничаря Спурий?

Юлиан и Леон последваха Маритим към съблекалнята. Рафтчето с неговите дрехи бе точно до техните.

Юлиан погледна към Маритим — държеше в ръце някакъв пергамент, а очите му се бяха разширили от ужас.

Момчетата се приближиха и хвърлиха поглед към написаното. Някой бе оставил върху рафтчето на градоначалника ужасяващо послание. Докато го четеше, Юлиан усети как косата му настръхва:

„И с действията си вредиш на делото ни!“

Бележки

[1] Стригила — специална стъргалка с извита метална пръчка, използвана за отстраняване на мазнините и мръсотиите, натрупани по кожата. Римляните първо намазвали кожата си с ароматни масла, които разтваряли нечистотиите и след това ги остъргвали от тялото си. Да се почистиш сам не било лесно, затова богатите римляни водели със себе си в термите роб, който да се погрижи за чистотата им. — Б.пр. ↑

[2] Хипокауст — система за централно отопление в обществени сгради и в домовете на някои богати римски граждани. По тръби под пода минавал горещ въздух, затоплян от пещ в подземията. — Б.пр. ↑