Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (7)

Враговете стават много

 

Леон надникна иззад ъгъла към малката уличка откъм задната страна на гостилницата.

Бяха там — четиримата забулени мъже.

Момчето видя, че единият държи нещо като четка в ръка и нарисува нещо на стената на гостилницата. Дали не е заплаха като тази, която откриха при Тит?

Мъжът захвърли четката и пристъпи към отворения прозорец.

„О, не!“, помисли Леон, защото предположи какво ще се случи.

В следващия момент мъжът издърпа смъртоносното си оръжие и го метна през отворения прозорец, чу се ужасен писък, от който кръвта на момчето се смръзна. Нападателите побягнаха и изчезнаха в нощта. Всичко се разигра за броени секунди.

Леон излезе от вцепенението си и заедно с Ким и Юлиан се втурнаха към прозореца. Когато погледнаха вътре, видяха Спурий гостилничарят. Беше се подпрял на стената, лицето му бе мъртвешки бледо, а копието стърчеше, забито до рамото му. Очевидно се бе отървал на косъм.

— Искат да ме убият! — изкрещя Спурий. — Помощ!

Вратата се отвори и в стаята се втурнаха двама мъже. Леон ги позна — бяха двама от слугите в гостилницата.

— Какво има, господарю? — объркано попита единият.

— Не знам — отвърна глухо Спурий. — Точно тръгвах към вратата, когато това копие влетя през прозореца. Като се обърнах, вече нямаше никого. После дойдоха тези деца — и гостилничарят се вторачи в Леон, Ким и Юлиан, мърморейки. — Познах ви…

— Да изчезваме, преди да е започнал да ни разпитва! — прошепна Юлиан.

Но Леон го възпря.

— Почакай, искам да видя какво са надраскали тези типове на стената.

На лунната светлина ясно се виждаше написаното на стената.

„Бъди презрян, че се предаде заради изгоди!“

— „Бъди презрян, че се предаде заради изгоди!“ — прочете шепнешком Леон. — Не разбирам какво означава това. А и какво изобщо става тук?

— Да вървим! — подкани го Ким.

Леон ги последва с неохота.

Едва когато форумът остана зад тях, момчето попита:

— Можехте ли да допуснете, че четиримата ще нападнат Спурий?

— Не, разбира се — отвърна Ким. — Мислех, че са в комбина.

— Аз също — додаде Юлиан. — Но очевидно е обратното. Изглежда, че Спурий, както и Тит, са само техни жертви. Но какво целят нападателите?

Леон подръпна крайчето на лявото си ухо.

— Добър въпрос. Може би Сабина ще ни помогне?

Приятелите се втурнаха през потъналия в мрак Помпей обратно към къщата на Тит, но Сабина не бе в жилищните помещения.

— Нямам представа къде е — отвърна Маний на въпроса на Леон.

Маний се бе настанил пред къщата и играеше на зарове с други двама работници.

— Ако искате, мога да ви кажа един страхотен виц… — предложи той.

— Не, не, няма нужда! — прекъснаха го двамата му съиграчи.

— И защо? — възмути се Маний. — Дори не знаете какъв е.

— Със сигурност вече го знаем! А сега хвърляй! Ти си на ход!

Маний взе заровете, мърморейки, а приятелите си тръгнаха разочаровани.

— Да почакаме, Сабина все някога ще се върне — предложи Леон.

Тримата започнаха да си играят с Кия, за топка им служеше омотано на кълбо парче плат.

Половин час по-късно Сабина най-после се появи.

Приятелите я дръпнаха настрана и Леон й разказа какво видяха в гостилницата.

— Пак нападение! Какъв ужас!

— Имаш ли представа кои може да са нападателите?

— Не — прошепна тя. — Спурий има много врагове в Помпей. Например Тит…

— Тит ли? — учуди се Леон. — Карали ли са се?

— И още как! — отвърна Сабина. — Заради един скъп терен край театъра… И двамата искаха да го купят, но го получи Спурий, а Тит твърди, че гостилничарят е подкупил някой чиновник.

— Значи смяташ, че Тит може да има пръст в нападението над Спурий?

Ужасена, Сабина вдигна ръце.

— Не, не, не съм казвала такова нещо, казах само, че Тит и Спурий са във вражда.

Леон кимна, после се обърна към Ким и Юлиан:

— Трябва да си лягаме вече, утрешният ден няма да е от леките.

— Така си е — въздъхна Сабина. — Лека нощ!