Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (5)

Белият прах

 

На следващата сутрин Сабина събуди приятелите по изгрев-слънце. След оскъдната закуска Юлиан, Ким и Леон отново се озоваха в работилниците и складовете на Тит. Първо натовариха няколко каруци с платове. Работата бе монотонна и Юлиан потъна в мислите си. Тайнственият надпис не му излизаше от главата. Сутринта се бяха опитали да говорят с Тит, но той изобщо не им даде възможност да кажат и дума.

— Ей, ти там! — разнесе се гневен глас и прекъсна мислите на Юлиан. Момчето се обърна бързо и видя, че е самият търговец на платове.

— Иди с приятелите си и помогнете на тепавичарите! Двама работници ги няма и останалите имат нужда от помощ! — изръмжа той.

Приятелите послушно се отправиха към вътрешния двор, където перяха дрехите. Работниците — мъже и жени, бяха стъпили в огромни корита и тъпчеха дрехите с боси крака.

— А, ето ви и вас — зарадва се Сабина. Двамата с един кльощав плешив мъж се канеха да изплакнат и да прострат няколко туники, които вече бяха минали първо пране. — Това е Маний, той също е фуло — каза Сабина и посочи плешивия мъж.

Юлиан си помисли, че го е виждал някъде, сигурно вчера в къщата, където живееха работниците.

Мъжът поклати глава.

— Фуло, фуло — призлява ми, като чуя това, та аз съм комик и актьор!

— Само че такъв, който си няма сцена, иначе едва ли щеше да си тук и да переш мръсни дрехи — разсмя се Сабина.

— Това е само временно, докато някой забележи таланта ми — отвърна Маний и се обърна към останалите работници: — Иска ли някой от вас да чуе един хубав виц?

— Не започвай пак, Маний! — отвърнаха му няколко гласа.

— Но той е съвсем нов…

— Не, не, имай милост! — обадиха се няколко души.

Но Маний не можеше да спре.

— Слушайте внимателно! Започва така. Един мъж казва на жена си…

Внезапно млъкна, защото в същия момент пред него застана огромен мъжага със свити пестници.

— Затваряй си устата, Маний! Работата при този кожодер Тит и без това е достатъчно тежка. Ако трябва да слушаме и глупавите ти брътвежи, ще стане съвсем непоносимо.

— Но вицът си го бива бе, хора! — опита да се защити Маний и се засмя някак насила.

— Със сигурност не го бива! — заплашително прошепна едрият мъж. — И на теб самия не ти е весело, Маний. От тъжен задник няма как да излезе весела пръдня!

Сега вече всички се разсмяха.

— Много смешно, няма що! — разсърди се Маний и намусено се захвана за работа.

— Но Маний може да измисля хитроумни загадки — обясни Сабина на приятелите.

Юлиан си помисли, че тя го казва само за да успокои Маний.

— О, да! — извика мъжът. — Искате ли да чуете една?

— Разбира се! — отвърна Юлиан.

Маний остави дрехата, която се канеше да изплакне.

— А сега внимавайте! Участваш в състезание по бягане и малко преди финала настигаш втория. Кой по ред ще завършиш състезанието?

Челото на Сабина се покри с бръчки, по всичко изглеждаше, че тя усилено мисли.

Юлиан се досети за отговора, но не искаше да се изтъква.

— Ще бъда първа, нали? — малко неуверено каза Сабина.

— Хвана се на въдицата! — радостно извика Маний. — Ще си втора! Дори и когато изпревариш втория, пред теб ще има още един човек!

— Ами да, трябваше да се досетя! — възкликна Сабина разочаровано.

— Още една загадка! — въодушеви се Маний: — Изпреварваш последния. Кой по ред си тогава?

Юлиан недоумяващо погледна Ким и Леон. Как така последния? Тук нещо не пасва…

— Никога няма да отгатнете! — зарадва се Маний и мълниеносно изстреля отговора: — Последният няма как да бъде задминат, след него няма никой!

— Ти не ни даваш възможност да помислим! — нацупи се Сабина. — А сега да се залавяме за работа, иначе ще си имаме неприятности с Тит.

— Този подлец! Не ни оставя дъх да си поемем. А заплатата е направо смехотворна, по-зле няма накъде. Всички мразят Тит — ядно скръцна със зъби Маний.

Юлиан си помисли, че Тит очевидно има много врагове. И един от тях, по всяка вероятност, е и подпалвачът. Дали извършителите не са сред работниците?

— Но търговията му върви добре — отвърна Сабина. — А за богатите и влиятелните само това има значение.

— Да, вероятно диктаторът също ще е впечатлен — отвърна Маний. — А само след три дни той идва в красивия ни град.

— Значи Сула ще дойде тук на посещение? — попита Юлиан.

— Да, в името на Юпитер! Затова и Тит е по-изнервен от обикновено.

— Защо е изнервен? — не можа да разбере Юлиан.

— Сула се слави като жесток владетел — обясни Маний. — Важните особи в града, нашите градоначалници и богатите граждани като Тит, възнамеряват да му устроят пищно посрещане. Подготвят интересна програма, за да го умилостивят. Но тежко и горко им, ако програмата не му хареса. Носят се слухове, че хвърлил на лъвовете организатора на програмата в Рим само защото му доскучало.

Юлиан преглътна. Не е за учудване, че отговорните лица в Помпей са изнервени! От друга страна, стори му се вълнуващо, че с Ким и Леон скоро ще имат възможност да видят най-могъщия човек в Рим.

 

 

Към обед ги изпратиха заедно със Сабина на пазара, а Кия остана в царството на Тит, избра си сенчесто местенце и се унесе в сладка дрямка.

Юлиан, Ким и Сабина трябваше да продават платове, а според Сабина в късните следобедни часове и вечерта търговията върви добре.

С натоварена догоре двуколка, теглена от едно магаре, тръгнаха към центъра на града. Слънцето печеше безмилостно. Вървяха по Виа Фортуна на запад, след това свиха наляво и минаха под висока триумфална арка^[1].

Отляво се намираше голям покрит пазар, където се продаваха месо и риба. Заобиколиха го и продължиха покрай внушителен храм на Юпитер, Минерва^[2] и Юнона^[3]. Той бе изграден от ослепителнобели камъни, с двускатен покрив, покрит с червени керемиди. Стръмно стълбище водеше към входа му, пред който имаше портик^[4] — открито преддверие със стройни колони. На фронтона — триъгълното поле под покрива, имаше ярко боядисани барелефи.

Когато стигнаха форума^[5], Юлиан се спря възхитен. Красиви сгради с двуетажен портик обграждаха просторния, четириъгълен площад, покрит с бели варовикови плочи. На площада върху огромни пиедестали се извисяваха трийсетина бронзови статуи на прочути мъже, някои от които на коне. Имаше и трибуна, предназначена за ораторите по време на градските събрания. Част от фасадата на портика беше покрита с платнище — изглежда се ремонтираха капителите^[6] на колоните и фризовете между двата етажа и така минувачите щяха да са предпазени от падащи отломки.

Имаше и един по-малък изящен храм, ограден от великолепна колонада^[7].

— Това е храмът на Аполон! — обясни Юлиан на приятелите си, които също спряха.

Храмът се издигаше върху подиум с червеникава каменна стълба. Непосредствено до него се намираше още една внушителна постройка — базиликата^[8], украсена с многобройни колони.

— Хайде, хайде! — Сабина ги подкани да побързат и ги поведе към една странична част на пазара, откъм западната част на храма на Юпитер, Минерва и Юнона.

Зад сергиите се виждаха многоетажни жилищни сгради и няколко странноприемници. На този пазар Тит имаше постоянна сергия, където от ранна сутрин продавачите му започваха да предлагат стоки. Сабина и новите й помощници носеха още стока и трябваше да поемат следобедната смяна.

Юлиан застана зад камара белоснежни туники с всевъзможни размери и се огледа. Тук се предлагаше практически всичко — от набедрени препаски до умело избродирани тоги, от дървени детски мечове до ками, украсени с диаманти. Над пазара се носеше гълчава — навсякъде се пазаряха на висок глас, чиновници проверяваха тежестите на кантарите и измерването на дължините.

Сред купувачите се разхождаха и пътуващи търговци, които предлагаха сладкиши и лечебни мехлеми. На един термополий — малко магазинче с тезгях към улицата, се бяха настанили двама младежи, които си деляха порция дребна, осолена риба, полята с гарум^[9].

 

 

Малко по малко потокът от купувачи започна да секва — станало бе твърде горещо. Помпейците търсеха спасение от жегата по домовете си или в някои от близките странноприемници.

— Е, засега върви сравнително добре — отбеляза Сабина. — Но Тит едва ли ще е доволен, всъщност той никога не е доволен, защото е твърде алчен. Освен това…

Тя не довърши изречението си, защото от странноприемницата, непосредствено до сергията, се разнесоха викове.

— Тези викове са от странноприемницата на Спурий! — изплашено прошепна Сабина.

— Кой е Спурий? — попита Юлиан.

— Един от прочутите гостилничари в града — отвърна Сабина, а в очите й се появиха неспокойни пламъчета. — При него отсядат само най-богатите.

— Хайде да отидем и да видим какво става там! — подвикна Юлиан и се втурна към странноприемницата.

Ким и Леон го последваха.

— Аз трябва да остана при платовете! — извика след тях Сабина.

Пред вратата на странноприемницата се тълпяха хора. Всички искаха да разберат какво става. Приятелите започнаха да си пробиват път през навалицата и най-накрая успяха да се вмъкнат вътре.

Юлиан се огледа. По стените имаше картини, изобразяващи бойни сцени. На около двайсетина маси седяха множество мъже.

Вдясно от масите имаше тезгях, там бяха закрепени четири големи амфори, от които наливаха вино с помощта на черпаци с дълги дръжки.

Още по-навътре вероятно се намираше кухнята, защото оттам се носеше приятен аромат.

Около някакъв едър мъж, прострян на пода със затворени очи, се бяха струпали доста хора. Мъжът имаше вид на заспал, но ако беше така, едва ли щяха да се чуват крясъци. Юлиан бе обзет от ужасно предчувствие. Дали мъжът не е мъртъв?

Не се виждаше кръв, нито пък едрият мъж с орлов нос и сребърни нишки по слепоочията изглеждаше ранен, поне не външно.

До мъжа се въргаляше късче пергамент^[10], на което никой не обръщаше внимание. Юлиан се наведе, вдигна го и пребледня. Там пишеше: „А с врагове не разговаряме!“.

„А с врагове не разговаряме!“, мислено си повтори фразата Юлиан. Какво ли означава това? После бързо скри пергамента в гънките на туниката си.

— Изпрати ли някого за лекар? — обърна се гостилничарят към един от мъжете.

— Разбира се! — отвърна среден на ръст атлетичен мъж, с добре поддържана брада. После вдигна ръце: — Не мога да си обясня всичко това!

— Пуснете ме да мина! — отекна ядосан глас откъм вратата. След това се появи белокос мъж.

— А, ето го и лекаря! — с облекчение извика Спурий.

Белокосият мъж коленичи до мъжа на пода.

— О, това е Гай, легатът^[11] — каза той и леко подсвирна.

Юлиан запомни името. Знаеше, че легат е офицер с висок чин.

Лекарят започна обстойно да преглежда Гай. Напипа пулса му и проследи дишането му.

— Жив е, но е в безсъзнание, много е блед и по устните му не е останала и капка кръв. Изглежда, че има спазми… Вероятно става дума за отравяне. Как ли е станало? — обърна се той към Спурий.

— Нямам никаква представа! — отвърна ужасено гостилничарят. — Гай дойде сам и тъкмо си поръча гълъби със сос от риган, доколкото си спомням. Започнаха да приготвят яденето специално за него.

— Значи не е успял да хапне нищо до този момент?

— Не! — извика Спурий. — Моите ястия са перфектни! Сервирахме му само чаша вода. Аз лично го обслужих! Както винаги, когато имам високопоставен гост. Гай изпи водата на един дъх, бе прежаднял от жегата, след това поръча и малка кана вино.

Лекарят измърмори нещо неразбираемо, а Юлиан и приятелите му си размениха многозначителни погледи. Офицерът бе изпил само чаша вода, помисли Юлиан. След това се стоварил на пода. Твърде странно… Дали някой не е изсипал във водата някакъв опасен прах?

— Имам нужда от двама носачи — каза лекарят. — Трябва да пренесем Гай в къщата ми. Там ще се опитам да го излекувам… Може би все нещо ще му помогне…

— Но моля те, не казвай на никого, че е отровен при мен! — умоляващо изрече Спурий. — Ако подобен слух се разнесе из Помпей, няма да ми остане нищо друго, освен да заключа гостилницата и да хвърля ключа в морето.

После пое дълбоко въздух и рече твърдо:

— Със сигурност преди обяд е ял нещо развалено някъде.

— Възможно е — отвърна хладно лекарят. — Не ме интересува къде го е направил.

Мен пък ме интересува, помисли си Юлиан, който реши да разнищи из основи случилото се. И докато мъжете търсеха носилка и двама носачи, за да пренесат Гай, Юлиан дръпна приятелите си настрани.

— Дали пък в чашата не е имало отрова? — попита той и показа тайнствения къс пергамент.

— Най-вероятно е било така — прошепна Ким. — Само че как ще го докажем?

— Ще разгледам кладенеца, от който е извадена водата — каза Юлиан, и без да се бави, се обърна към един от слугите до тезгяха и го попита.

Мъжът посочи към дъното на гостилницата.

— Имаме кладенец във вътрешния двор, оттам вадим водата. Но защо ти е да го знаеш?

— Лекарят е жаден и ме помоли да му занеса чаша вода — бързо измисли обяснение Юлиан.

— Добре, в такъв случай няма да ми се налага да тичам — отвърна слугата и подаде на Юлиан една чаша.

Юлиан направи знак на приятелите си да останат при лекаря, а самият той хукна към кладенеца. Правоъгълното вътрешно дворче бе опасано с покрита галерия. Кладенецът бе украсен със статуя във формата на огромна риба, от устата на която се стичаше вода. Две каменни скамейки приканваха посетителите да останат тук по-дълго. На отсрещната стена имаше врата, която бе отворена, и Юлиан чу конско цвилене. Предположи, че там е конюшнята.

Водата изглеждаше съвсем нормално. Юлиан не я опита, защото знаеше, че има отрови без цвят и без миризма…

Безпомощно погледна към чашата в ръката си. На погрешна следа ли е? В следващия момент погледът му се спря върху каменната скамейка. Очите му се присвиха. На земята имаше някаква торбичка. Момчето се наведе и я вдигна.

По гърба му потече струйка ледена пот. В торбичката имаше следи от бял прах! Дали не е отровата? Юлиан се опита да си представи случилото се — извършителят налива вода, изсипва вътре белия прах, след това изпуска торбичката или просто я захвърля, и занася чашата с вода на Гай! Сигурно е станало точно така. Вече има доказателство!

С торбичката и с пълната чаша с вода той се върна при останалите.

Бележки

[1] Триумфална арка — голям паметник, богато украсен с барелефи, характерен за римските градове. Построен на площад, за да увековечи военна победа (триумф). Представлява две масивни колони, свързани с арка, над която има малка плоска постройка. — Б.пр. ↑

[2] Минерва — римска богиня на науките и мъдростта, на занаятите и изкуствата. — Б.пр. ↑

[3] Юнона — римска богиня, съпруга на Юпитер, покровителка на брака и любовта между съпрузите, на плодородието. — Б.пр. ↑

[4] Портик — открито преддверие, пристройка към вход в сграда, чийто покрив се подпира от колони, или открита галерия. — Б.пр. ↑

[5] Форум — главният площад в римските градове, политически, религиозен, съдебен център на града. Форумът на Помпей бил широк 38 м и дълъг 142 м и през него не било разрешено преминаването на коли. — Б.пр. ↑

[6] Капител — горната уширена и обикновено украсена част на колоната. — Б.пр. ↑

[7] Колонада — редица еднакви колони, като украса в сграда или парк. — Б.пр. ↑

[8] Базилика — в Древна Гърция и Рим — голяма обществена сграда с правоъгълен план, която служи за съдилище, търговска борса и като място за събрания. Два реда колони разделят вътрешното пространство на сградата на три части (кораби), като средната част е по-висока от страничните две. Базиликите обикновено били разполагани близо до форума или на самия форум. — Б.пр. ↑

[9] Гарум (ликвуамен) — гъст солен сос, приготвян от маринована риба, една от най-употребяваните съставки в кухнята на Древен Рим. — Б.пр. ↑

[10] Пергамент — специално обработена животинска кожа, използвана за писане. Изработвал се от телешка, агнешка или козя кожа. Името идва от античния град Пергам в Мала Азия, където започнало производството му. — Б.пр. ↑

[11] Легат — 1. Граждански или военен представител на Сената (посланик, провинциален пълномощник и т.н.); 2. Високопоставен офицер, командващ един или повече легиони. — Б.пр. ↑