Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (16)

Помпей, градът в подножието на вулкана

Градът Помпей е основан през VII в. пр.н.е. от италийското племе оски. Предполага се, че името му произхожда от оската дума за пет — „помпе“. Според гръцкия историк Страбон градът бил населяван основно от оски, етруски^[1] и самнити. Заради благоприятното си местоположение — на устието на река Сермо, както и заради плодородните почви около вулкана, Помпей бързо се разраснал. За ранната му история се знае твърде малко. Има откъслечни сведения за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски. Изглежда известно време Помпей е бил под влиянието на Гърция. Жителите му възприели гръцките богове и построили в тяхна чест храмове.

В началото на III в. пр.н.е. Помпей, както и всички околни градове, се присъединили към Римския съюз. През II в. пр.н.е. градът процъфтявал. Построени били много обществени сгради и храмове.

По време на въстанията на италийските градове през II-I в. пр.н.е. Помпей бил сред разбунтувалите се градове. Римският диктатор Сула го обсадил през 89 г. пр.н.е., но градът паднал под римска власт едва през 80 г. пр.н.е., когато бил обявен и за римска колония.

По решение на Сула в града били заселени 2000 римски ветерани заедно със семействата им. Не е ясно дали части на града са били отнети от собствениците им, за да се освободи място за новодошлите. Някои от новопристигналите римляни били назначени на ключови позиции в управлението на града. Така на практика Сула отстранил стария управляващ елит на Помпей, което предизвикало брожения сред гражданите. Именно този период е описан в книгата. Знае се, че през следващите десетилетия са възниквали многобройни конфликти между новозаселените римляни и местните жители. Съзаклятието около Сабина и Спурий обаче е плод на фантазията на автора.

Докъм 27 г. пр.н.е., когато начело на Рим застанал първият римски император Октавиан Август, старите местни фамилии успели да възвърнат влиянието и властта си. Започнало сериозно строителство в града. Тогава били построени амфитеатърът, четири внушителни обществени сгради, както и акведукт^[2], който снабдявал с вода гражданите на Помпей. По това време Помпей се превърнал в любимо място за срещи на римската аристокрация.

Данните за града са откъслечни. Знае се, благодарение на историка Тацит, че през 59 г. по време на гладиаторски битки в амфитеатъра на града се стигнало до кървави сблъсъци между 20-хилядна публика. Това дало основание на тогавашния римски император Нерон да забрани провеждането на гладиаторски игри в града за срок от десет години.

На 5 февруари 62 г. Помпей и околностите му били разтърсени от силно земетресение, което нанесло сериозни щети на града. Смята се, че всички постройки, мостове и улици в града били засегнати. Някои били разрушени до основи, а други били сериозно повредени. В дните след земетресението в града настъпил хаос. Някои от жителите напуснали града завинаги. Няма данни колко са останали. Знае се обаче, че при изригването на вулкана Везувий през 79 г. населението на града е било между 8 и 10 хиляди души.

На 24 август 79 г. Везувий се пробудил и с невероятен грохот изхвърлил облаци гореща пепел и газове. Помпей и околните градове били засипани с градушка от горещи камъни и вулканска пепел. Облакът на Везувий предизвикал страшна буря. Дъждът и пепелта се смесили в кален поток, който погълнал съседния град Херкулан и го погребал под около 20-метров слой. Повечето жители на Помпей и Херкулан не успели да избягат. Според последните изследвания на учените високите температури, а не задушаване от пепелта на вулкана, са причинили смъртта на хората. Топлинна вълна с температура около 250°С се е разпространила на 10 км от вулкана и всички, попаднали на пътя й, загинали за секунди. Никой не знае какъв е броят на жертвите, но само в Помпей са открити скелетите на 2000 души.

Хората и сградите били погребани под пластове вулканска пепел, на места с дебелина над 9 метра. Една от жертвите на изригването е и римският писател Плиний Стари, който по това време бил префект на римската флота в град Мизенум и заповядвал на ръководените от него кораби да се притекат на помощ на жителите на пострадалите градове. Подробностите за случилото се са ни известни от писмата на неговия племенник Плиний Млади, който 25 години по-късно описал изригването на вулкана. Датата, която той посочва, е 24 август, но с напредването на разкопките и изследванията в Помпей и Херкулан учените са все по-склонни да я поставят под съмнение.

Пластовете пепел буквално консервирали живота в затрупаните градове. Плодовете, които учените открили по сергиите, обаче са характерни за есента. Учудване буди и фактът, че повечето хора са облечени с по-плътни дрехи, не като за лято. Намерени са и монети, които са сечени след септември 79 г., което навежда учените на мисълта, че може би изригването е станало по-късно, отколкото сочат писмата на Плиний Млади. Засега все още няма окончателна версия по този въпрос.

Но така или иначе, Помпей останал погребан и забравен почти 1500 години, по ирония на съдбата, до следващото катастрофално изригване на Везувий през 1631 г. След земетресението работници, които поправяли разрушен водопровод, попаднали на останки от града.

Систематичните разкопки на мястото започнали едва през 1863 г. под ръководството на Джузепе Фиорели. Негова била идеята множеството странни кухини, които били открити в пластовете вулканска пепел, да се запълнят с гипс и така днес разполагаме с отливки, показващи предсмъртните пози на хора и животни.

Засега около три четвърти от площта на града е разкопана и проучена. Голяма част от знанията ни за живота в Древен Рим дължим на данните от Помпей.

Днес в града се провеждат предимно реставрационни работи, с цел запазване на разкритите сгради. Помпей е и огромен музей на открито. Разходката по каменните му улици пренася посетителите векове назад във времето на Древен Рим.