Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (15)

В къпалнята

 

Най-после краят на седмицата дойде!

Юлиан намести раницата върху багажника на колелото и завъртя педалите към басейна на Зибентан.

Не беше толкова топло, колкото миналата седмица, но все още имаше слънце.

Ким, Леон и Кия се бяха разположили на моравата до басейна. Отиде при тях, постла кърпата си и се излегна.

— Днес е малко хладничко — каза Ким вместо поздрав.

— Така е, но след три седмици затварят басейна и не е зле да поплуваме, докато можем — отвърна Юлиан. — Ще влизаме ли? Малко физическо усилие няма да ни е излишно, а и така със сигурност ще се стоплим.

— Аз съм за! — съгласи се Леон и се надигна.

Упътиха се към басейна с пързалката, а Кия отстъпи назад и се сгуши на кърпата на Юлиан.

Водата наистина бе доста хладна, потръпна Юлиан, като потопи в нея палеца на крака си.

В този момент някой го бутна леко и преди да се усети, той се озова във водата.

— Едно на нула за мен — извика Леон през смях.

— Ще ти го върна! — закани се Юлиан, но също се разсмя.

Преплуваха няколко дължини и Юлиан вече не усещаше студ. После се отправиха към края на басейна, за да си починат.

— Обстановката тук малко ми напомня за Стабианските терми — измърмори Леон.

Юлиан кимна, посещението на термите бе невероятно преживяване, макар и твърде опасно. И с ужас си припомни за нападението над Маритим…

— Какво мислите, че се е случило със Сабина и Спурий? — попита Ким. — Дали са успели да избягат?

Юлиан вдигна рамене.

— Възможно е. Сабина е изключително умна. — После додаде: — Сула умира две години по-късно, през 78 година преди новата ера.

Ким го погледна с широко отворени очи.

— Да не би да е станал жертва на атентат?

— Не, прочетох, че е умрял от кръвоизлив.

Юлиан потрепери.

— Звучи ми страховито. Освен това отново ми стана студено, римляните са имали много по-добри къпални в сравнение с днешните. Ако бяхме в термите, сега можехме да отидем в тепидария. Или дори в судатория!

— О, да, там щеше да ни е значително по-топло! — извика Ким. — Ще ми се пак да изтичаме в стаята на времето и да се пренесем в Помпей!

Юлиан се засмя.

— Толкова скоро!? Не, не, по-добре да изчакаме, докато се появи друг интересен случай, който да разследваме!