Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (12)

Един интересен разговор

 

Закуската на следващата сутрин бе оскъдна, както всеки друг път. Ким, Леон, Юлиан и Сабина седяха в общата кухня. Ким точно разказваше на Сабина какво се бе случило при Вибий.

Сабина не можеше да се начуди.

— Никой в Помпей вече не е сигурен за живота си… Дори и богатите.

— Има ли Вибий голямо политическо влияние тук? — попита Ким.

Сабина се засмя.

— В Помпей всеки, който има пари, има и влияние. Или може да си го купи, когато му е нужно. — Сабина се надигна с въздишка. — По-добре вървете при перачите.

Чудесно, няма що, помисли Ким, отново ще трамбоваме из мътилката…

Ким, Леон и Юлиан влязоха в коритото с пране и момичето застана до разказвача на вицове Маний.

— Добро утро! — подвикна й той пресилено весело.

— Затваряй си устата, Маний! — грубо се провикна един от работниците, преди Ким да е успяла да отговори на поздрава. — Какво му е доброто на утрото?

— Не съм съгласен — отвърна Маний. — Слънцето грее, имаме работа и освен това се сетих за един наистина добър виц, със сигурност ще ви развесели бе, хора. Започва така: един мъж отива на лекар…

— О, Маний! — почти в хор викнаха перачите.

— Е, в такъв случай няма да ви го разказвам — измърмори Маний и с такова настървение взе да тъпче мокрите дрехи, че наоколо се разхвърчаха пръски.

— Разкажи ни го на нас, Маний — предложи Ким, която искаше да завърже разговор с него.

Маний прекрати дивото си трамбоване.

— Наистина ли? И така, един мъж отива на лекар. Върху главата му се била настанила една жаба. От какво се оплакваш? — пита го лекарят. А жабата отвръща: Имам цирей на задника! — Не е ли адски смешен? — Маний се хвана за корема от смях.

Ким, Леон и Юлиан направиха усилие да се усмихнат.

— О, да, супер е — измърмори момичето, след това насочи разговора към нападенията и разказа за случилото се при Вибий.

— Богатият Вибий, така значи — поде Маний, щом Ким завърши. — Така му се пада!

Ким се сепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че той… — Перачът се опитваше да намери точните думи.

— Че той какво? — продължи да разпитва момичето.

— Забрави за това — отвърна припряно Маний.

Дали Маний се изпусна, без да иска? Дали пък разказвачът на посредствени вицове не е сред извършителите? Трудно може да си го представи човек… Но Маний е и актьор, може би умее добре да се преобразява!

Ким отново подхвана разговора и го насочи към другите жертви, и ето че чу нещо, което нямаше как да не я изненада.

— Маритим е градоначалник съвсем отскоро, няма и четири седмици — каза Маний.

Какво, четири седмици? В такъв случай едва ли може да се каже, че принадлежи към предишните управници, от които, според Сабина, Сула се опитва да се отърве.

— Сула направи доста, за да бъде избран именно Маритим — тихо продължи Маний.

— И какво по-точно?

Маний вдигна рамене.

— Говори се, че е платил предизборната му кампания и е купувал гласове, за да бъде избран… Само че това не може да се докаже…

Ако това е вярно, в такъв случай Маритим е един от верните хора на Сула, помисли си Ким. Нещо като негова марионетка!

Главата на Ким щеше да се пръсне, докато продължаваше ритмично да тъпче с крака дрехите.

Трябва да разсъждавам логично, стъпка по стъпка, каза си наум момичето. Какво ли е положението на останалите жертви, на Гай, например?

— Ами Гай? — попита на глас тя.

— Гай ли? — отвърна като ехо Маний. — Той със сигурност е сред любимците на диктатора. Няма как по друг начин да бъде обяснена кариерата му. Не блестеше с нищо особено в легиона си, докато внезапно не стана легат. Издигнаха го по искане на Сула. Целият град обсъждаше това неотдавна.

— Кога беше това?

— Хм, някъде преди около осем седмици — отвърна Маний.

Осем седмици! В такъв случай той също не е от стария елит на Помпей!

Ким хвърли поглед към Леон и Юлиан, които внимателно слушаха разговора и изглеждаха доста изненадани.

Дали пък не става дума за нещо коренно различно от това, за което си мислеха в началото?

Може би целта на групата, към която вероятно принадлежи и Маний, е да елиминира приятелите на Сула? Но как тогава би могло да се обясни нападението над Тит, гостилничаря Спурий и богатия търговец на вино Вибий?

— Сабина ни разказа, че много богати хора в Помпей са загубили имуществото си. Но Тит очевидно не е сред тях. Защо? — попита Ким.

— Тит ли? Той със сигурност добре си е постлал пред новите управници — презрително отговори Маний.

— Ами Спурий и Вибий?

Перачът неодобрително махна с ръка.

— Това със сигурност се отнася и за Вибий. Що се отнася до гостилничаря — не съм толкова сигурен.

Вероятно диктаторът е взел мерки на тримата да не им се случи нищо, продължи да си блъска главата Ким. Нищо чудно Тит, Спурий и Вибий да са били доверени лица на Сула и това да ги е превърнало в мишена на атентаторите! Някой иска да им отмъсти, както вече бе предположил Юлиан. Но защо?

Това, което свързва петте жертви на нападенията, бе, че са приближени на Сула, заключи Ким. Толкова бе развълнувана от откритието си, че за момент напълно забрави за дрехите.

— Какво ти е? Умори ли се вече? — извика Маний насмешливо.

Ким отново се залови за работа, нямаше търпение да сподели откритието си с Леон и Юлиан, но успя да го направи едва през обедната почивка.

— Теорията ти изглежда правдоподобна — каза Леон, докато галеше Кия, а тя му отвръщаше с доволно мъркане.

— И аз мисля така — намеси се Юлиан. — Но ако нападателите са взели на мушка приближените на Сула, в такъв случай най-вероятно ще се опитат да елиминират и самия него!

Ким отривисто кимна.

— Имаш право!

В този момент в двора се втурна един работник.

— Диктаторът! — извика той. — Вече е при Порта Марина^[1]!

Това означава тревога, помисли Ким. Ако атентаторите са го взели на мушка, открива се чудесна възможност да действат.

Бележки

[1] Порта Марина — градска порта в западната част на Помпей, където някога се намирало пристанището на града. — Б.пр. ↑