Фабиан Ленк
Тайнствени надписи в Помпей (11)

Битка в трапезарията

 

Разнесе се силен вик, който заглуши музиката.

Юлиан, който беше застанал непосредствено до леглото на домакина, бързо се обърна. Това бе гласът на Леон!

В същия момент към тях се втурна самият Леон, лицето му бе мъртвешки бледо, а по петите го следваха четирима мъже с мечове.

Леон направи голям скок и се скри зад статуята на домакина.

Вибий, Тит, музикантите и тримата роби, които точно в този момент сервираха нови вкуснотии, останаха като втрещени и зяпнаха натрапниците с отворена уста.

Юлиан хладнокръвно грабна една глинена кана от масата и я запокити в лицето на първия нападател, мъжът изкрещя и се препъна. Съучастниците му се строполиха върху него и Юлиан спечели няколко ценни секунди.

Двамата с Ким се втурнаха към една от тежките маси, прекатуриха я и се скриха зад нея. Табли, купи, чинии и бокали полетяха към земята, а Ким и Леон засипаха маскираните с градушка от прибори и храна. Подобно на снаряди, към тях летяха пилешки бутчета и цели риби, масивни чаши и свещници.

Тит, Вибий, музикантите и робите се присъединиха към децата. Започнаха да обстрелват нападателите с всичко, което им попадне подръка.

Междувременно маскираните успяха да се окопитят и отбиваха с мечовете си импровизираните снаряди. На Юлиан му мина през ум, че с мечовете си напомнят движенията на чистачки на автомобил — чаша за вино се удари в стената, към тавана полетя табла с плодове, запокитена от острието на меч.

Маскираните напредваха метър след метър и Юлиан си даде сметка, че целта им е Вибий. Или може би Тит?

В този момент Леон блъсна статуята на домакина.

— Не! — извика Вибий. — Всяка друга, само не тази!

Но бе твърде късно! Статуята падна с трясък на пода, а нападателите отскочиха встрани. И този път бяха отблъснати. Към тях отново полетяха всевъзможни предмети и в този момент в градината се втурнаха множество въоръжени роби.

Чу се кратка команда и нападателите побягнаха.

— Победа, в името на Юпитер! — извика Вибий.

Обаче радостта му бе преждевременна. Мъжът, който последен напусна триклиния, се обърна още веднъж и те видяха, като в забавен каданс, как мечът се откъсна от ръката и полетя към тях.

— Внимавайте! — извика Юлиан.

Вибий се наведе, но закъсня със секунда и ужасният му вик разцепи въздуха. Търговецът на вино се строполи на земята, а мечът издрънча на пода.

Юлиан се втурна към Вибий. Останалите също се приближиха и се наведоха над него.

— Вибий, благородни приятелю, колко… — започна Тит.

— Оставете ме, опитайте се да ги хванете! — извика Вибий, сложил ръка върху дясното си рамо. — Не ги оставайте да избягат!

Значи не е толкова зле, с облекчение си помисли Юлиан, докато наблюдаваше как робите се втурнаха да преследват маскираните.

Вибий отмести ръка от рамото си, туниката му бе напоена с кръв, но той махна пренебрежително с ръка.

— Само драскотина! Раната не е дълбока, в името на Марс! Извадих късмет! Само да ми паднат в ръчичките! Ще оцветя с кръвта им платовете ти, Тит…

— Превъзходна идея — отвърна Тит. — Но да повикаме лекар все пак.

Вибий кимна и един от робите се втурна навън. След малко се върна с един лекар, който незабавно се погрижи за домакина.

Никой не обърна внимание на приятелите, които тихо се съветваха помежду си.

— Леон, успя ли да разпознаеш някой от тези типове, докато беше в склада? — попита Юлиан. — Можеш ли да си спомниш лицето на някой от тях?

— Не, те вече ги бяха закрили…

— Помислих си го — измърмори Юлиан. — Хайде да огледаме наоколо. Чудя се как ли са влезли в къщата. Може да са оставили следи…

— Освен това някой трябва да се погрижи за роба, който е тежко ранен — каза Леон и се насочи към падналия мъж.

Робът бе дошъл в съзнание, но бе зашеметен. Юлиан му донесе чаша студена вода.

— Какво се случи? — попита момчето.

— Отидох в градината, за да си поема глътка свеж въздух, понеже в кухнята беше много горещо — прошепна робът. — Само не ме издавайте на Вибий. Ако разбере, ще ме накаже сурово.

— Не се безпокой! — обеща Юлиан. — Разказвай нататък!

— Подпрях се на една колона и се наслаждавах на гледката, когато някой ме удари по тила и загубих съзнание — продължи робът. — После тези типове са ме довлекли тук, не си спомням нищо повече.

Юлиан кимна, после тримата претърсиха помещението, но не намериха нищо. Точно когато се канеха да отидат при Вибий и Тит, се появиха робите, втурнали се да преследват нападателите.

Много бързо се върнаха, помисли Юлиан и попита:

— Не успяхте ли да ги заловите?

Един от робите енергично поклати глава.

— Не, за съжаление! Най-вероятно са прескочили стената и са се разпръснали в близките улички. Не е толкова трудно да се скриеш в Помпей.

— Мислите ли, че нападателите са влезли по същия начин? — продължи да задава въпроси Юлиан.

— Със сигурност! — отвърна един от робите. — Но сега трябва да отидем при Вибий и да му докладваме. Той едва ли ще се зарадва особено…

Робите изчезнаха и приятелите останаха сами в помещението.

— И сега какво? — попита Ким.

— Стената — промълви Юлиан. — Да разгледаме стената! Няма да се изненадам, ако отново намерим някое малко, симпатично послание.

Започнаха да оглеждат градината и в стената в западната част се натъкнаха на прясно изписани букви. Надписът гласеше: „Не е ясно дали обичаш Помпей!“

Юлиан мислено си повтори изречението: „Не е ясно дали обичаш Помпей“. Той си пое дълбоко въздух. Какво би могло да означава това? Продължи да си блъска главата и си припомни и останалите зловещи надписи. „А с врагове не разговаряме!“, бе предупреждението към легата Гай. А съобщението в термите, отправено към Маритим, гласеше: „И с действията си вредиш на делото ни!“.

— Хора, имам чувството, че това е нещо като отмъщение към тези, които нападателите смятат за предатели — предположи Юлиан.

— Дали пък и диктаторът не е предател в техните очи? — прошепна Ким. — Всеки път се натъкваме и на неговото име…

— Не знам — отвърна Юлиан. — Може би е точно обратното: Вибий е в черния списък на диктатора, тъй като диктаторът, както вече научихме от Сабина, иска да се отърве от старите управници.

— Трябва да поговорим още веднъж със Сабина и Маний — заяви Ким. — Те със сигурност ще ни кажат нещо повече за днешната жертва.