Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (53)

LIII. Нико

Нико бе виждал много проявления на смъртта. Не смяташе, че нещо вече може да го изненада.

Беше грешал.

По средата на битката Уил Солас изтича до него и прошепна една дума в ухото му.

Октавиан.

Това привлече цялото му внимание. Бе се поколебал, когато имаше шанса да убие Октавиан преди, но нямаше да остави проклетия авгур да се измъкне от отговорност.

— Къде?

— Ела — отвърна Уил. — Побързай.

Нико се обърна към Джейсън, който се биеше редом с него.

— Джейсън, трябва да вървя!

И потъна в хаоса, като последва Уил. Минаха покрай Тайсън и циклопите, които ревяха: „Лошо куче! Лошо куче!“ и блъскаха песоглавците по главите.

Гроувър Ъндърууд и отбор сатири танцуваха с флейтите си и свиреха толкова неблагозвучни мелодии, че земните духове се разпукваха. Травис Стол мина покрай тях, докато спореше с брат си.

— Какво искаш да кажеш с това, че сме поставили мините на грешния хълм?

Нико и Уил бяха прекосили половината път надолу по хълма, когато земята се разтърси под краката им. Както всички останали — чудовища и герои, — те замръзнаха от ужас, когато Гея се появи в пълния си блясък от завихрената земя на съседния хълм.

А после нещо голямо и бронзово се спусна от небето.

ФИУУУУ!

Бронзовият дракон Фестус сграбчи Майката Земя и я отнесе със себе си.

— Какво… как? — заекна Нико.

— Не знам — отвърна Уил, — но не мисля, че можем да помогнем. Имаме си други проблеми.

Уил се отправи към най-близката онагра. Когато приближиха, Нико забеляза Октавиан, който отчаяно пренастройваше мерника на оръдието. Катапултът вече бе зареден максимално с имперско злато и експлозиви. Авгурът се щураше около бойната машина, като нагласяше ръчките и предпазителите и отхлабваше въжетата. От време на време поглеждаше към дракона Фестус.

— Октавиан! — извика Нико.

Авгурът се завъртя, а после отстъпи към огромната сфера амуниции. Хубавата му пурпурна роба се оплете във въжетата, но той не забеляза. Изпарения от заредения снаряд се увиха около него, привлечени от имперското злато по врата и ръцете му, а също и от златния венец в косите му.

— Всичко ми стана ясно! — Смехът на Октавиан бе пресеклив и налудничав. — Искате да ми откраднете славата, нали? Но не, сине на Плутон. Аз ще спася Рим. Така ми бе обещано.

Уил вдигна ръце в опит да го успокои.

— Октавиан, дръпни се от онаграта. Опасно е.

— Разбира се, че е опасно! Смятам да сваля Гея с тази машина!

С крайчеца на окото си Нико видя как Джейсън Грейс се извисява в небето с Пайпър в ръце, право към Фестус. Буреносни облаци се събраха около сина на Юпитер и се превърнаха в ураган. Отекна гръм.

— Виждате ли? — изкрещя Октавиан. Златото по тялото му определено пушеше, привлечено от снаряда в катапулта като желязо към магнит. — Боговете одобряват делата ми!

— Бурята е дело на Джейсън — каза Нико. — Ако стреляш с онаграта, ще убиеш него, Пайпър и…

— Отлично! — извика Октавиан. — Те са предатели! Изменници!

— Чуй ме — опита отново Уил. — Аполон не би искал това. Освен това робата ти…

— Не знаеш нищо, грекус! — Октавиан постави ръка на прашката. — Трябва да стрелям, преди да се издигнат по-нависоко. Само онагра може да стреля толкова надалеч. Самичък ще…

— Центурионе — каза някой зад него.

Майкъл Кахейл се появи иззад машината. Имаше огромна червена цицина на мястото, където го бе ударил Тайсън. Олюляваше се с всяка крачка, но някак бе стигнал от брега до тук.

И по пътя бе взел меч и щит.

— Майкъл! — извика щастливо Октавиан. — Отлично! Пази ме, докато стрелям с онаграта! Така ще убием тези грекуси заедно!

Майкъл Кахейл огледа сцената — робата на шефа му бе оплетена във въжето, а златото по тялото му димеше от близостта на снаряда. Погледна и дракона, който вече бе високо в небето, обкръжен от облаци като кръговете на мишена. А след това се намръщи към Нико.

Нико вдигна меча си.

Майкъл Кахейл щеше да накара своя покровител да отстъпи от онаграта. И щеше да го нападне.

— Сигурен ли си, Октавиан? — попита вместо това синът на Венера.

— Дааа!

— Напълно ли си сигурен!

— Да, глупако! Ще ме запомнят като спасителя на Рим! А сега се отдръпни! Трябва да унищожа Гея!

— Октавиан, недей — помоли се Уил. — Не можем да позволим…

— Уил — каза Нико, — не можем да го спрем.

Солас го погледна шокиран, но Нико си спомни думите на баща си от Параклиса на костите. „Има случаи, в които смъртта не може да се предотврати.“

— Правилно, сине на Плутон — блеснаха очите на Октавиан. — Безпомощен си да ме спреш! Това е съдбата ми! Кахейл, застани на стража!

— Да бъде волята ти. — Майкъл застана пред машината и раздели Октавиан от двамата гръцки герои. — Центурионе, стори това, което трябва.

— Ти си добър приятел, Майкъл — обърна се Октавиан към прашката. — Приятел до последно.

Нико едва не нападна. Ако онаграта наистина стреляше, ако удареше дракона Фестус и Нико допуснеше приятелите му да загинат или да бъдат ранени…

Но остана на място. Този път реши да се довери на мъдростта на баща си. „Има случаи, в които смъртта не може да се предотврати.“

— Сбогом, Гея! — изрева Октавиан. — Сбогом, предателю Джейсън!

Той сряза въжето с авгурския си нож.

И изчезна.

Катапултът стреля по-бързо, отколкото очите на Нико можеха да го последват, и запрати Октавиан нагоре заедно с амунициите. Писъкът на авгура заглъхна, когато той се превърна в част от огнената комета над главите им.

— Сбогом, Октавиан — каза Майкъл Кахейл.

А след това се обърна към Уил и Нико за последно, все едно ги предизвикваше да кажат нещо. После ги загърби и се отдалечи.

Нико можеше да преживее края на Октавиан.

Дори можеше да каже, че изпитва известно облекчение.

Сърцето му обаче потъна в петите, когато видя как кометата набира височина. Тя изчезна в буреносните облаци, а небето избухна във величествен огън.