Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (51)

LI. Джейсън

Сбогуването им не бе изпълнено с нежност.

Джейсън видя за последно баща си, станал 30 метра висок и хванал Арго II за носа. Той извика:

— ДРЪЖТЕ СЕ!

След което подхвърли кораба нагоре и го удари с длан като топка за волейбол.

Ако Джейсън не бе вързан за мачтата с един от преплетените двайсет пъти предпазни колани на Лио, щеше да се изпари. Както бе сега, целият му въздух бе изкаран от дробовете, а стомахът му опита да остане в Гърция.

Небето потъмня. Корабът се разклати и започна да скърца. Палубата се напука като тънък лед под краката на Джейсън и Арго II със свръхзвуков тътен излезе от облаците.

— Джейсън! — извика Лио. — Трябва да побързаме!

Джейсън чувстваше пръстите си като от разтопена пластмаса, но успя да отвърже предпазителите.

Лио се бе изстрелял към пулта за управление и отчаяно се опитваше да завие надясно, докато корабът се въртеше в състояние на свободно падане. Платната горяха. Фестус проскърца разтревожен. Един катапулт полетя надолу и хвръкна във въздуха. Центробежните сили откъснаха щитовете от такелажа и те хвръкнаха като метални фризбита.

Още по-големи пукнатини се образуваха по палубата, докато Джейсън с олюляване се отправи към трюма, като използваше ветровете, за да го задържат на борда.

Ако не успеееше да задържи и останалите…

Тогава шлюзът рязко се отвори. Франк и Хейзъл излязоха с препъване и задърпаха въжето, което бяха закачили за мачтата. Последваха ги Пайпър, Анабет и Пърси. Всички те изглеждаха объркани.

— Хайде! — извика Лио. — Давай, давай, давай!

Поне веднъж звучеше сериозен.

Бяха обсъдили плана за евакуация, но този удар през света бе пообъркал Джейсън. Предвид израженията на останалите, те също не бяха в много по-добра форма.

Спаси ги масата Бъфорд. Появи се на палубата с холоизображението на Хедж, което заблея:

— ДАВАЙ, ДАВАЙ! МЪРДАЙ! СРЕЖИ ТОВА!

След това от масата излязоха перки на хеликоптер и Бъфорд отлетя.

Франк промени формата си. От объркан герой стана на объркан сив дракон. Хейзъл се покатери на гърба му. Франк грабна Пърси и Анабет с предните си лапи, след което размаха криле и отлетя.

Джейсън хвана Пайпър през кръста, също готов да отлети, но направи грешката да погледне надолу. Видя въртящ се калейдоскоп от небе, земя, небе и земя. Като земята приближаваше неприятно бързо.

— Лио, няма да се справиш! — извика Джейсън. — Ела с нас!

— Не! Махайте се оттук!

— Лио! — опита Пайпър. — Моля те…

— Номерът с очароването няма да мине, Пайпс! Казах ви, че имам план! А сега къш!

Джейсън погледна за последно разпадащия се кораб.

Арго II бе техен дом за толкова дълго, а сега го напускаха. А също и Лио.

Джейсън мразеше това, но видя решителността в очите на Лио. Точно както и при срещата си със Зевс, нямаше време за истинско сбогуване.

Той обузда ветровете и с Пайпър се изстреляха в небесата.

 

Земята не беше по-малко хаотична.

Докато се спускаха надолу, Джейсън видя огромна армия чудовища, пръсната по хълмовете — песоглавци, двуглави, диви кентаври, великани човекоядци и други, на които дори не можеше да намери име — бяха обкръжили две малки островчета от герои. На билото на Хълма на нечистокръвните, събрана в краката на Атина Партенос, бе основната сила от лагера на нечистокръвните, заедно с първата и петата кохорта, скупчени около златния орел на легиона. Другите три римски кохорти бяха застанали в защитна формация на няколкостотин метра встрани и изглежда понасяха основните щети от атаката.

Огромни орли обкръжиха Джейсън и закрякаха нетърпеливо, сякаш очакваха заповеди. Франк продължаваше да лети като сив дракон с пътниците си.

— Хейзъл! — извика Джейсън. — Тези три кохорти са в беда! Ако не се съберат с останалите герои…

— Разбрано! — отвърна Хейзъл. — Давай, Франк!

Драконът Франк зави наляво. Хваната в лявата му лапа, Анабет крещеше:

— Да ги хванем!

Пърси бе в дясната и също крещеше.

— Мразя да летяяяя!

Пайпър и Джейсън завиха надясно към подножието на Хълма на нечистокръвните.

Сърцето на Джейсън подскочи от радост, когато видя Нико ди Анджело на първия ред сред гърците, проправящ си път през тълпа двуглави. На няколко крачки от него Рейна бе яхнала нов пегас и размахваше меча си. Раздаваше заповеди на легиона и римляните се подчиняваха без излишни въпроси, все едно никога не ги бе напускала.

Джейсън не видя Октавиан никъде. Добре. Не видя и огромна земна богиня, която да тъпче света. Още по-добре. Може би Гея се бе събудила и след като бе огледала как изглежда светът днес, отново бе решила да заспи. Искаше му се да имат такъв късмет, но се съмняваше.

С Пайпър се приземиха на хълма, изтеглили мечове, а гърци и римляни ги приветстваха едновременно.

— Време беше! — викна им Рейна. — Радвам се, че си с нас!

Джейсън изненадан установи, че тя говори на Пайпър, а не на него.

— Имахме гиганти за убиване — ухили се Пайпър.

— Отлично! — отвърна на усмивката й Рейна. — А варвари искаш ли?

— Защо не?

Двете момичета влязоха в битка една до друга.

Нико кимна на Джейсън все едно са се видели за последно преди пет минути, след което продължи да превръща двуглавите в безглави.

— Точно навреме. Къде е корабът?

Джейсън посочи. Арго II летеше в небето като топка пламъци и изпускаше горящи парчета от мачтата, корпуса и оръжията си. Джейсън не виждаше как дори огнеупорният Лио можеше да оцелее в такъв ад, но трябваше да се надява.

— Богове — каза Нико. — Всички добре ли са?

— Лио… — Гласът на Джейсън му изневери. — … Каза, че има план!

Кометата изчезна зад западните хълмове. Джейсън с ужас зачака звука от експлозия, но от рева на битката не чу нищо.

— Той ще се оправи — погледна го Нико.

— Сигурно.

— Но за всеки случай… за Лио.

— За Лио! — отвърна Джейсън.

И двамата навлязоха в битката.

Гневът на Джейсън му даде нови сили. Гърците и римляните бавно изблъскаха враговете си. Дивите кентаври изпопадаха. Вълчеглавите надаваха вой, докато ги насичаха на пепел.

Но се появиха нови чудовища — карпои, които изскочиха като семена от тревите, грифони, които се спускаха от небето, тромави глинени хуманоиди, които изглеждаха на Джейсън като зли пластелинови играчки.

— Това са духове в земни черупки! — предупреди го Нико. — Не им позволявай да те докоснат!

Очевидно Гея пазеше изненади до последно.

По едно време Уил Солас, ръководителят на хижата на Аполон, изтича до Нико и му прошепна нещо в ухото. Джейсън не чу думите заради виковете и сблъсъка на остриета.

— Джейсън, трябва да вървя! — рече Нико.

Той не разбра нищо, но кимна, а Нико и Уил изчезнаха в битката.

Миг по-късно екип лагерници на Хермес се събраха около Джейсън без видима причина.

— Какво става, Грейс? — ухили се Конър Стол.

— Бива — отвърна Джейсън. — При теб?

Конър избегна една великанска тояга и намушка един карпои, който избухна в облак ечемик.

— Не се оплаквам. Денят е прекрасен.

— Eiaculare flammas! — извика Рейна. Вълна от пламтящи стрели се спусна откъм стената от щитове на легиона и унищожи цял взвод великани. Римляните пристъпиха напред, като намушкваха кентаври и стъпкваха ранените човекоядци с обкованите си с бронз ботуши.

Джейсън чу вика на Франк Занг някъде от по-надолу по хълма:

— Repellere equites!

Огромно стадо кентаври се раздели в паника, когато трите останали кохорти на легиона минаха в перфектна формация през тях. Копията им лъщяха от кръвта на чудовищата. Франк маршируваше най-отпред, а в левия фланг Хейзъл грееше от гордост, яхнала Арион.

— Аве, претор Занг! — извика Рейна.

— Аве, претор Рамирес-Арелано! — отвърна Франк. — Да го направим. Легион, събери се!

Римляните извикаха бодро, когато петте кохорти се сляха в една огромна машина за убиване. Франк насочи меча си напред и от златния орел на легиона избухнаха светкавици, които изпекоха няколкостотин чудовища.

— Legion, cuneum formate! — изкомандва Рейна. — Напред!

Още един бодър вик се чу отдясно на Джейсън, този път от силите на лагера на нечистокръвните, при които бяха отишли Пърси и Анабет.

— Гърци! — извика Пърси. — Ъъ… време е за тупаник!

Гърците изреваха като банши и се стрелнаха напред.

Джейсън се ухили. Обожаваше гърците. Липсваше им грам организация, но компенсираха с ентусиазъм.

Битката вървеше чудесно, но го тревожеха две неща. Къде бе Лио? И къде бе Гея?

За нещастие, първо получи втория отговор.

Земята в краката му се разцепи, все едно Хълмът на нечистокръвните се бе превърнал в гигантски воден матрак. Героите изпопадаха, великаните се подхлъзнаха. Кентаврите заораха с нос земята.

БУДНА — гръмна глас навсякъде около тях.

На стотина метра разстояние, в подножието на съседния хълм, тревата и прахта се завихриха като върха на огромна бормашина. Колоната земя се втвърди във фигурата на шестметрова жена. Роклята й бе ушита от стръкове трева, кожата й бе бяла като кварц, косата — кафява и оплетена като коренища.

— Малките ми глупачета — отвори чисто зелените си очи Гея, Майката Земя. — Жалката магия на вашата статуя не може да ме удържи.

Когато го каза, Джейсън разбра защо Гея не се бе появила досега. Атина Партенос защитаваше героите и удържаше гнева на земята, но дори нейната сила не стигаше задълго срещу първичната богиня.

Студена вълна на ужас заля армията герои.

— Не отстъпвайте! — извика Пайпър. Очарователната магия накара гласа й да отекне високо и ясно. — Гърци, римляни, можем да я победим заедно!

Гея се изсмя и разпери ръце и земята се преви към нея — дървета, скали, самата почва. Джейсън се издигна с помощта на вятъра, но навсякъде около него герои и чудовища заедно започнаха да потъват в пръстта. Една от онагрите се преобърна и изчезна под хълма.

— Цялата земя е мое тяло — гръмна гласът на Гея. — Как можете да преборите богинята на…

ФИУУУУ!

Бронзов облак, приел вида на петдесеттонен метален дракон, се спусна и отнесе Гея от хълма.

Прероденият Фестус се издигна на бляскавите си криле в небето и триумфално избълва струя пламък. Докато набираше височина, ездачът на гърба му стана все по-малък и все по-трудно различим, но усмивката не можеше да се сбърка.

— Пайпс! Джейсън! — извика Лио. — Идвате ли? Битката ще е тук горе!