Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (50)

L. Джейсън

Нищо не бе останало от гигантите, освен купчинки пепел, няколко копия и немалко опърлени плитки.

Но Арго II някак бе цял, закотвен за върха на Партенона. Половината гребла на кораба бяха изпочупени или оплетени. Пушек се издигаше от няколкото процепи в корпуса. Платната бяха осеяни с горящи по краищата дупки.

Лио изглеждаше почти толкова зле, колкото кораба си. Бе застанал в средата на храма заедно с останалите членове на екипажа. Лицето му бе покрито със сажди, а дрехите му пушеха.

Когато Зевс приближи, боговете образуваха полукръг. Никой не изглеждаше особено доволен от победата.

Аполон и Артемида се бяха сгушили заедно в сянката на една колона, все едно се мъчеха да се скрият. Хера и Посейдон водеха разгорещен спор с друга богиня в зелено и златно — може би Деметра. Нике опита да постави златен венец върху главата на Хеката, но богинята на Магията го изблъска. Хермес приближи Атина в опит да я прегърне, но тя насочи егидата си към него и той избяга.

Единственият бог на Олимп в добро настроение бе Арес. Той се смееше и имитираше как се изкормва враг, докато Франк го слушаше с любезно, но и леко погнусено изражение.

— Богове олимпийски — каза Зевс, — изцерени сме заради усилията на тези герои. Атина Партенос, която някога се издигаше в този храм, сега е в лагера на нечистокръвните. Тя обедини нашите деца, а с тях и собствената ни същност.

— Господарю Зевс — намеси се Пайпър, — Рейна добре ли е? А Нико и тренер Хедж?

Джейсън не можеше да повярва, че Пайпър се интересува от здравето на Рейна, но се зарадва на това.

Зевс сбърчи сивите си вежди.

— Ами, успяха в мисията си. Засега са живи. Доколко са добре…

— Все още имаме работа — прекъсна го царица Хера и разпери ръце, сякаш за да прегърне останалите. — Герои мои, вие триумфирахте срещу гигантите, както си и знаех. Планът ми проработи.

Зевс се обърна към съпругата си и гръм разтърси Акропола.

— Хера, не смей да си приписваш заслуги! Ти причини поне толкова проблеми, колкото и реши!

Царицата на небесата пребледня.

— Съпруже мой, вече сигурно виждаш, че нямаше друг начин…

— Винаги има и друг начин! — изрева Зевс. — Затова има три Мойри, а не само една! Не е ли така?

Трите старици, застанали до останките от трона на Порфирион, сведоха глави, за да отбележат, че са почетени. Джейсън забеляза, че останалите богове стоят настрана от Мойрите и техните бляскави тояжки.

— Моля те, съпруже. — Хера опита да се усмихне, но очевидно бе толкова уплашена, че Джейсън почти я съжали. — Сторих само това, което…

— Млъкни! — сопна се Зевс. — Не се подчини на заповедите ми! Признавам, с добри намерения. Изборът на седмината се оказа не съвсем лишен от мъдрост.

Хера изглеждаше готова да възрази, но си замълча.

— Аполон от друга страна… — Зевс се обърна към сенките, в които се бяха скрили близнаците. — Сине, я ела тук.

Аполон тръгна напред, сякаш му предстоеше екзекуция. Толкова много приличаше на тийнейджър, че бе притеснително. На не повече от седемнайсет, с дънки и риза на лагера на нечистокръвните, с лък на рамо и меч, затъкнат в колана. С рошавата си руса коса и сини очи можеше да мине и за смъртен брат на Джейсън, а не за божествен, какъвто беше всъщност.

Джейсън се запита дали Аполон не е приел тази форма, за да изглежда безобиден или да предизвика съчувствието на баща си. Страхът, изписан по лицето му, изглеждаше реален и много човешки.

Трите мойри обградиха бога и вдигнаха сбръчканите си ръце.

— Два пъти ме предаде — каза Зевс.

— Татко — облиза устни Аполон, — аз…

— Забрави задълженията си. Поддаде се на ласкателства и суета. Подкокороса потомъка си Октавиан да последва гибелния си път и прекомерно рано разкри пророчество, което все още може да избие всички ни.

— Но…

— Млъкни! — изкрещя Зевс. — По-късно ще обсъдим наказанието ти. Засега ще ме чакаш на Олимп.

Зевс махна с ръка и Аполон се превърна в облак брокат. Мойрите станаха на вихър около него и го отнесоха на небето.

— Какво ще стане с него? — попита Джейсън.

Боговете го зяпнаха, но на Джейсън не му пукаше. След срещата си със Зевс установи, че изпитва съчувствие към Аполон.

— Не ти влиза в работата — сряза го Зевс. — Имаме си други проблеми.

Настъпи неловко мълчание на Партенона.

Но Джейсън бе решен да не остави нещата така. Не смяташе, че Аполон единствен заслужава наказание.

„Някой трябва да поеме вината“ — бе казал Зевс.

Но защо?

— Татко — рече Джейсън, — дадох клетва да почета всички богове. Обещах на Кимополея, че щом войната свърши, няма да има богове без светилища в лагерите.

— Чудесно — намръщи се Зевс, — коя обаче е Кимо… как я каза…

— Една от дъщерите ми — смутено се прокашля в юмрука си Посейдон.

— Това, което искам да кажа — продължи Джейсън, — е, че да се обвиняваме взаимно не решава нищо. Именно така се разделиха гърците и римляните първия път.

Въздухът се изпълни с мирис на озон. Джейсън усети как косата му настръхва. Осъзна, че рискува яростта на баща си. Можеше да го превърнат в брокат или да го издухат от Акропола. Познаваше баща си от пет минути и бе направил добро първо впечатление, но бе на път да го развали.

Един добър римлянин щеше да си замълчи.

Но Джейсън продължи да говори.

— Проблемът не е в Аполон. Да го накажеш за пробуждането на Гея би било… — искаше да каже глупаво, но се усети навреме — неразумно.

— Неразумно — прошепна Зевс — Пред всички събрали се богове заявяваш, че съм неразумен!

Приятелите на Джейсън застанаха нащрек. Пърси изглеждаше готов да скочи и да се бие на негова страна.

Но тогава Артемида излезе от сенките.

— Татко, този герой се бори дълго и смело за нашата кауза. Нервите му са изопнати. Трябва да имаме и това предвид.

Джейсън искаше да възрази, но Артемида го спря с поглед. Изражението й изпрати послание толкова красноречиво, че все едно бе изрекла в ума му: „Благодаря ти за това, което стори, но засега е достатъчно. Аз ще се разправям със Зевс, когато се успокои.“

— А и, татко — продължи богинята, — както сам каза, имаме си други проблеми.

— Гея — намеси се Анабет, очевидно в опит да смени темата, — тя се е събудила, нали?

Зевс се обърна към нея. Въздушните молекули около Джейсън спряха да свирят. Чувстваше се, все едно беше извадил главата си от микровълнова печка.

— Точно така — отвърна Зевс, — кръвта на Олимп обагри камъните. Вече е напълно будна.

— Е, стига де! — оплака се Пърси. — Леко да ме ударят в носа, и цялата земя се буди? Не е честно!

Атина се подпря на егидата си.

— Да кажеш, че е нечестно, е като да търсиш виновник за проблемите си, Пърси Джаксън. Не решава нищо. — След което погледна одобрително към Джейсън. — Сега трябва да действате по-бързо. Гея се надига, за да унищожи лагера.

— Поне веднъж и Атина да е права — опря се на тризъбеца си Посейдон.

— Веднъж ли? — сопна се Атина.

— Но какво ще търси Гея в лагера? — попита Лио. — Пърси изсекна кръв тук.

— Човек — отвърна Пърси, — първо, чу какво каза Атина. Не нарочвай носа ми за виновник. Второ, Гея е цялата земя. Може да отиде където си поиска. А и ни каза, че ще направи точно това. Че първата й работа ще е да унищожи лагера. Как да я спрем обаче?

Франк погледна към Зевс.

— Господине… сър… Ваше величество! Не може ли боговете да дойдете с нас? Имате колесници, магии и какво ли още не?

— Да! — добави Хейзъл. — Победихме гигантите заедно за две секунди. Нека отидем…

— Не — отряза я Зевс.

— Не ли? — попита Джейсън. — Но, татко…

Очите на Зевс засияха и Джейсън осъзна, че е подразнил баща си достатъчно за днес, а вероятно и за следващите няколко века.

— Това е то бедата на пророчествата — изръмжа Зевс. — Когато Аполон позволи да изрекат Пророчеството на седмината и Хера реши да го тълкува, мойрите оплетоха бъдещето по такъв начин, че има ограничен брой възможности и решения. Вие, седмината, сте предречени да победите Гея. Ние, боговете, не можем.

— Не разбирам — отвърна Пайпър. — Каква е ползата да сте богове, щом трябва жалки смъртни да ви вършат работата?

Боговете се спогледаха мрачно. Афродита обаче се разсмя нежно и целуна дъщеря си.

— Мила ми Пайпър, да не мислиш, че не сме се питали същото през последните няколко хиляди години? Това е обаче, което ни споява завинаги. Нуждаем се от вас, смъртните, както и вие от нас. Макар и дразнеща, такава е истината.

Франк се размърда неспокойно, сякаш му липсваше да е слон.

— Как обаче да се върнем в лагера на нечистокръвните навреме, че да го спасим? Месеци пътувахме, за да стигнем Гърция.

— С ветровете — отвърна Джейсън. — Тате, можеш ли да отприщиш ветрове, които да отнесат кораба ни по целия път назад?

— Така мога да те ударя, че ще се освестиш на Лонг Айлънд — погледна го като отровен Зевс.

— Ъъъ… това шега ли беше, или заплаха, или…

— Не — отвърна Зевс. — Говорех напълно буквално. Ще ударя кораба ви така, че да пристигне над лагера на нечистокръвните, но силата, която трябва за това…

Грубоватият бог с униформа на механик поклати глава над останките от трона на гиганта.

— Моят Лио е построил добър кораб, но няма да издържи на такъв удар. Ще се счупи веднага, щом пристигнат, може би и по-рано.

Лио намести колана си.

— Арго II ще издържи. Трябва да остане цял само докато стигнем дома. Там ще напуснем кораба.

— Това е много опасно — предупреди го Хефест, — вероятно смъртоносно.

— Такава е цената на победата — завъртя лавровия венец на пръста си Нике, — изисква саможертва. Лио Валдес и аз говорихме за това.

Тя се загледа в Лио.

На Джейсън това никак не му хареса. Спомни си мрачното изражение на Асклепий, докато бе преглеждал Лио.

„О! Виждам…“

Джейсън знаеше какво трябва да направят, за да победят Гея. Осъзнаваше риска. Но искаше той да остане за него, а не за Лио.

Пайпър има лека на изцерителя — напомни си той. — Ще покрие и двама ни.

— Лио — попита Анабет, — за какво говори Нике?

— Обичайните си глупости — отвърна Лио. — Победа, саможертва, дрън-дрън-та-пляс. Какво значение има? Можем да се справим. Трябва да се справим.

Вълна на ужас заля Джейсън. Зевс се бе оказал прав поне за едно. Най-лошото тепърва предстоеше.

„Когато отново се наложи да направиш избор между бурята и огъня — бе казал богът на Южния вятър Нот — не се поддавай на отчаянието.“

И Джейсън направи избора.

— Лио е прав. Хайде на борда. За едно последно пътуване.