Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (44)

XLIV. Пайпър

През следващите три минути животът беше прекрасен.

Толкова много неща се случиха наведнъж, че само хиперактивните герои можеха да ги осъзнаят.

Джейсън удари цар Порфирион с такава сила, че гигантът падна на колене — поразен от мълния и намушкан в шията със златен гладиус.

Франк пусна облак стрели, с които прогони гигантите от Пърси.

Арго II се издигна над руините, а балистите и катапултите стреляха почти едновременно. Лио явно бе програмирал оръжията с хирургическа точност. Стена от гръцки огън се издигна около Партенона. Не докосна вътрешността, но повечето от малките чудовища навън бяха изпепелени.

Гласът на Лио отекна от високоговорителя:

— ПРЕДАЙТЕ СЕ! ОБГРАДЕНИ СТЕ ОТ ПЕРФЕКТНАТА БОЙНА МАШИНАРИЯ!

— Валдес! — кресна гневен гигантът Енкелад.

— КАКВО СТАВА, ЕНЧИЛАДАС! — гръмна в отговор гласът на Лио. — ИМАШ ХУБАВ КИНЖАЛ В ЧЕЛОТО!

— Грррр! — Гигантът измъкна Катоптрис от главата си. — Чудовища, унищожете този кораб!

Останалите създания дадоха най-доброто от себе си. Ято грифони се вдигна да нападне, но главата на Фестус блъвна огън и ги овъгли и изпъди от небето. Няколко земеродни хвърлиха скали, но от корпуса изскочиха десетина архимедови сфери, които превърнаха камъните в прах.

— ОБЛЕЧИ СЕ, БЕ! — нареди Бъфорд.

Хейзъл пришпори Арион към колонадата и влезе в битка. Дванайсетметровия скок щеше да счупи краката на който и да е друг кон, но Арион веднага препусна в галоп. Хейзъл тръгна от гигант към гигант, като ги жилеше с острието на своята спата.

Кекропс и змийските му хора избраха най-неподходящия момент да се присъединят към битката. На четири или пет места около руините земята стана на зелена слуз, от която изскочиха въоръжени гемини. Самият Кекропс бе начело.

— Избийте героите! — изсъска той. — Избийте измамниците!

Но преди войните му да могат да се намесят, Хейзъл посочи с острие най-близкия тунел. Земята се разтърси. Всички слузести мембрани се пукнаха, а тунелите пропаднаха в облаци прах. Кекропс се огледа към армията си, намаляла до шест души.

— ОТСТЪПЛЕНИЕ! — нареди той.

Но стрелите на Франк ги уцелиха, преди да успеят да избягат.

Гигантката Перибоя обаче се бе размразила тревожно бързо. Тя опита да сграбчи Анабет, но въпреки ранения си крак, героинята я удържа. Намушка гигантката със собствения й ловен нож и я поведе в смъртоносна игра на гоненица около трона.

Отново на крака, Пърси вдигна меча Въртоп, макар още да изглеждаше замаян. Носът му кървеше. Въпреки това се държеше срещу стария гигант Тоон, който някак бе закачил ръката си отново и дори бе намерил сатъра си.

Пайпър бе застанала гръб в гръб с Джейсън и посрещаше всеки гигант, който дръзнеше да приближи. За миг се почувства въодушевена. Печелеха.

Но скоро елементът на изненадата се изгуби. Гигантите се съвзеха от объркването.

Стрелите на Франк свършиха. Той се превърна в носорог и нападна, но колкото и бързо да поваляше гигантите, те винаги успяваха да се изправят отново. Раните им изглежда се лекуваха по-бързо отпреди.

Анабет падна, докато се биеше с Перибоя. Хейзъл бе съборена от седлото, докато препускаше със сто километра в час. Джейсън призова още една мълния, но този път Порфирион просто я отби с върха на копието си.

Гигантите бяха по-големи, по-силни и повече. Не можеха да бъдат убити без помощта на боговете. И явно не се уморяваха.

Шестимата герои бяха принудени да застанат в защитен кръг.

Нов дъжд от камъни удари корпуса на Арго II. Този път Лио не можа да отвърне на огъня достатъчно бързо. Редове гребла бяха откъртени. Корабът потръпна и се килна в небето.

Тогава Енкелад хвърли огненото си копие. То проби корпуса на кораба и избухна в него, а през дупките за греблата изригнаха пламъци. Страховит черен облак се вдигна над палубата. Арго II започна да пада.

— Лио! — извика Джейсън.

— Нищо не сте научили — изсмя се Порфирион. — Боговете ги няма, за да ви помогнат. Трябва ни само още едно нещо, което да завърши победата ни.

Царят на гигантите се усмихна самодоволно. Май гледаше към Пърси Джаксън.

Пайпър се обърна към него. Носът на Пърси продължаваше да кърви. Той явно не забелязваше струйката кръв, която се стичаше надолу по лицето му към брадичката.

— Пърси, внимавай! — опита се да каже Пайпър, но този път гласът й изневери.

Една капка падна от брадичката му. Удари земята между краката му и засъска като вода върху нагорещен тиган.

Кръвта на Олимп обагри древните камъни, а Акрополът се разклати и простена като жив.

Майката Земя се бе пробудила.