Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (39)

XXXIX. Рейна

— На твое място не бих шавнал, преторе.

Орион застана на повърхността на водата, на около петнайсет метра встрани от яхтата, и зареди нова стрела в лъка си.

Въпреки гнева и мъката си, Рейна забеляза, че по гиганта има следи от нови рани. Битката с ловджийките го бе оставила с розови и сиви белези по лицето и ръцете. Приличаше на гниеща праскова. Лявото му механично око бе потъмняло. Косата му бе изгоряла и от нея бяха останали само парцаливи кичури. Носът му бе подут и почервенял от удара, нанесен му от тетивата, която Нико бе срязал. Всичко това изпълни Рейна с мрачно удовлетворение.

За съжаление, гигантът не бе изгубил самодоволната си усмивка. Таймерът в краката на Рейна отброяваше 4:42.

— Избухващите стрели са много деликатни — каза Орион. — Веднъж забили се, могат да гръмнат и от най-малкото движение. Не бих искал да пропуснеш последните четири минути от живота си.

Рейна застана нащрек. Пегасите потропваха нервно с копита около Атина Партенос. Започна да се зазорява. Вятърът от брега донесе слаб полъх на ягоди. Блекджак, който лежеше до нея на палубата, изпръхтя и потрепери. Бе все още жив, но лошо ранен.

Сърцето й заби толкова силно, че тя се уплаши да не спука тъпанчетата й. Даде от силата си на Блекджак в опит да запази живота му. Нямаше да го остави да умре.

Искаше да засипе гиганта с обиди, но първите й думи бяха изненадващо спокойни.

— Как е сестра ми?

Белите зъби на Орион проблеснаха, когато съсипаното му лице се изкриви в усмивка.

— С радост бих ти казал, че е мъртва. Болката в очите ти щеше да ме зарадва. Но уви, доколкото знам, сестричката ти е още жива, заедно с Талия Грейс и досадните й ловджийки. Трябва да призная, че успяха да ме изненадат. Трябваше да се скрия в морето, за да им избягам. Последните няколко дни се възстановявах, но пък си изработих нов лък. На твое място не бих се безпокоил, преторе. Ти ще умреш първа. Скъпоценната ти статуя ще бъде взривена. А когато Гея се надигне и свършекът на света настъпи, ще й разкажа колко мъчително си умряла. А после ще я убия. — Той се ухили. — Така че всичко върви по план!

4:04.

Хила бе жива. Талия и ловджийките — също. Нищо от това обаче нямаше да има значение, ако Рейна не успееше с мисията си. Слънцето се появяваше за последния си изгрев…

Дишането на Блекджак се учести.

Рейна събра смелост. Крилатият кон имаше нужда от нея. Господарят Пегас я бе нарекъл Приятелка на конете. Тя нямаше да го провали. Не можеше да мисли за целия свят в момента. Трябваше да се съсредоточи върху заплахата пред себе си.

3:54.

— Та — погледна тя към Орион, — вече си станал и грозен, но пък си още жив. Това означава, че ще ми трябва помощта на бог, за да те убия.

— Колко жалко, че римляните никога не сте умеели да призовавате боговете — подсмихна се Орион. — Май не ви харесват много.

Рейна бе готова да се съгласи. Бе се помолила на майка си… за да получи гигант убиец. Това не бе благословията, на която се бе надявала.

И все пак…

— Ах, Орион — изсмя се Рейна.

Усмивката на гиганта изчезна.

— Странно чувство за хумор имаш, момиче. Какво ти е толкова смешно?

— Белона отвърна на молитвата ми. Тя не се бие вместо мен. Не ми гарантира лесни победи. Дава ми възможности да се докажа. Силни противници и възможни съюзници.

— Говориш нелепици. — Лявото око на Орион изпусна една искра. — Скоро ти и безценната ти гръцка статуя ще изчезнете в пламъци. Нямаш съюзници, които да ти помогнат. Майка ти те изостави така, както изостави и легиона ти.

— Не е — отвърна Рейна. — Белона не е просто богиня на Войната. Тя не е като гръцката Еньо, покровителка на безсмисленото клане. В храма на Белона римляните посрещали посланиците на чужди държави. Там се обявявали войните, но се подписвали и примирията. Трайни, базирани на сила.

3:01.

Рейна изтегли ножа си. — Белона ми даде възможност да се помиря с гърците и да увелича силата на Рим. Приех я. Ако умра, ще бъде за каузата. Смятам, че майка ми е с мен днес. Силата й ще се добави към моята. Стреляй, Орион. Това няма значение. Хвърля ли ножа си, той ще промуши сърцето ти и ще загинеш.

Орион остана неподвижен. Лицето му изглеждаше съсредоточено, застинало като маска. Единственото му здраво око засия.

— Блъфираш — каза накрая той. — Убил съм стотици като теб. Момичета, които си играят на война, които се правят, че са равни на гигантите. Ала няма да те даря с бърза смърт, преторе. Ще те гледам как изгаряш така, както ме изпепелиха ловджийките!

2:31.

Блекджак изпръхтя и ритна с крака по палубата. Небето порозовяваше. От брега повя вятър, който свали камуфлажната мрежа от Атина Партенос и запрати сребристия плащ в морето. Атина Партенос блестеше на светлината на заранта. Рейна се запита колко ли красива ще изглежда богинята над хълма на гърците.

Трябва да стане — помисли си, с надеждата, че пегасите ще разберат намеренията й. — Трябва да завършите пътуването без мен.

Тя сведе глава към Атина Партенос.

— За мен бе чест да те ескортирам, господарке.

— Вече се умилкваш на вражеските статуи? — изсумтя Орион. — Безсмислено. Остават ти около две минути живот.

— О, но аз не се съобразявам с твоето броене, гиганте — отвърна Рейна. — Един римлянин никога не чака смъртта, а избира сам кога да настъпи.

Тя хвърли ножа си и улучи гиганта право в гърдите.

Орион изрева в агония. Рейна си помисли, че това е най-приятният последен звук, който би искала да чуе.

Тя размаха плаща пред себе си и падна върху избухващата стрела, решена да защити Блекджак и останалите пегаси, а по възможност и смъртните, спящи в каютата. Нямаше идея дали тялото й ще може да удържи взрива, дали плащът й ще задуши пламъците, но това бе най-добрата възможност да защити мисията и приятелите си.

Напрегна се в очакване да умре. Усети напрежението от взрива… но той не бе каквото очакваше. Чу се слаб звук като от спукан балон, който леко засегна ребрата й. Наметалото й стана неприятно топло. Но пламъци не избухнаха.

Защо бе още жива?

Стани — чу глас в главата си.

Като в транс Рейна се изправи на крака. От ъгълчетата на наметалото й димеше пушек. Осъзна, че нещо в червеното наметало е различно. То блестеше с нишки от имперско злато. Част от палубата в краката й бе станала на въглен, но наметалото дори не бе опърлено.

Приеми егидата ми, Рейна Рамирес-Арелано — каза гласът. — Днес доказа, че си герой на Олимп.

Рейна загледа смаяно към Атина Партенос, която блестеше в златна аура.

Егидата… От годините си на обучение Рейна знаеше, че терминът не се отнася само за щита на Атина, но и за наметалото й. Според легендата Атина понякога срязвала част от дрехата си и увивала с тях статуите в храма си или избраните си герои, за да ги защити.

Наметалото на Рейна, което бе носила от години, внезапно се бе променило и бе погълнало взрива.

Опита да каже нещо, да благодари на богинята, но гласът й не проработи. Аурата на богинята изчезна. Бученето в ушите й също. Чу рева на Орион, който се влачеше по вълните.

— Провали се! — изтръгна той ножа от гърдите си и го хвърли във водата. — Аз съм все още жив!

Вдигна лъка си и стреля, но изглеждаше като на забавен кадър. Рейна се уви с наметалото си. Стрелата отскочи от плата, прелетя обратно над перилата и уцели гиганта.

Това трябваше да е невъзможно, но усети прилив на сили в крайниците си, сякаш майка й Белона й даряваше от силата си в замяна на всичките пъти, когато Рейна бе давала от собствената си на другите.

Тя сграбчи лъка на врага и отскочи от него като гимнастик, като се приземи на гърба на гиганта. След това сключи крака около кръста му, усука наметалото си като въже и го уви с все сила около врата на Орион.

Той инстинктивно пусна лъка и хвана плата, но когато го докосна, пръстите му започнаха да пушат и се покриха с мехури. От врата му се издигна смрадлив пушек.

Рейна стисна по-силно.

— Това е за Фебе — изсъска тя в ухото му, — за Кинзи. За всички, които уби. Ще умреш от ръцете на момиче.

Орион започна да се гърчи и се опита да се съпротивлява, но волята на Рейна бе непоколебима. Силата на Атина бе в наметалото й, тази на Белона — в ръцете й. Не една, а две могъщи богини й помагаха, но Рейна бе тази, която трябваше да довърши врага.

И тя го стори.

Гигантът падна на колене и потъна във водата. Рейна не го пусна, докато той не спря да се съпротивлява и не стана на пяна. Механичното му око изчезна под вълните. Лъкът му потъна.

Рейна го остави. Не искаше трофей от него, не желаеше нито една част от гиганта да оцелее. Подобно на манията на баща й и всички други ужасни духове от миналото й, Орион нямаше на какво да я научи. Заслужаваше да бъде забравен.

А и зората настъпваше.

Рейна заплува към яхтата.