Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (38)

XXXVIII. Рейна

Рейна никога през живота си не се бе радвала толкова много да види циклоп, поне след като Тайсън не ги остави долу и не се завъртя към Лейла и Дакота.

— Лоши римляни!

— Чакай, Тайсън! — каза Рейна. — Не ги наранявай!

Тайсън се намръщи. Той бе малък за циклоп, все още дете, висок малко повече от метър и осемдесет и с едно око с цвета на клинов сироп. Бе облечен само с плувки и горнище от пижама, все още не можеше да реши дали ще ходи да плува, или ще ляга да спи. От него се носеше силен аромат на фъстъчено масло.

— Не са ли лоши? — попита той.

— Не — отвърна Рейна, — просто следват лоши заповеди. Мисля, че съжаляват за това. Нали така, Дакота?

Дакота вдигна ръце толкова бързо, че заприлича на Супермен преди излитане.

— Рейна, опитвах се да ти подскажа, че сме на твоя страна! С Лейла смятахме да минем на ваша страна и да свалим Майкъл!

— Така е — Лейла едва не падна през перилата, — но преди да успеем, циклопът приключи с него.

— Да бе — изсумтя тренер Хедж.

Тайсън кихна.

— Съжалявам. Алергичен съм към кози. Вярваме ли на римляните?

— Аз да — каза Рейна. — Дакота, Лейла, знаете ли каква е мисията ни?

— Искаш да върнеш статуята на гърците като предложение за мир — кимна Лейла. — Нека помогнем.

— Аха — кимна Дакота. — Легионът изобщо не е така обединен, както твърди Майкъл. Не вярваме на подкрепленията, събрани от Октавиан.

— Малко късно — разсмя се с горчивина Нико. — Обкръжени сте. Веднага след като лагера на нечистокръвните бъде унищожен, съюзниците ви ще се обърнат срещу вас.

— Какво да правим? — попита Дакота. — Остава ни час до изгрев слънце.

— Пет часа и петдесет и две минути сутринта — обади се Ела от покрива на яхтата. — Изгрев от изток на първи август. Хронология на морската метеорология. Един час и дванайсет минути е повече от час.

— Приемам поправката. — Окото на Дакота потръпна.

— Може ли да стигнем до лагера на нечистокръвните? — обърна се към Тайсън тренер Хедж. — Мели добре ли е?

— Бременна е — почеса се по брадичката Тайсън.

— Добре ли е обаче? — настоя Хедж. — Не е родила още, нали?

— В края на третото тримесечие — обади се Ела. — Страница четирийсет и три, „Ръководство за младата майка“…

— Трябва да стигна там! — Хедж изглеждаше все едно е готов да скочи зад борда и да заплува.

Рейна постави ръка на рамото му.

— Тренер, ще те отведем до жена ти, но трябва да го направим внимателно. Тайсън, как стигнахте с Ела до кораба?

— Дъга!

— Как така дъга?

— Така се казва рибното пони.

— Хипокамп — преведе Нико.

— Ясно — замисли се Рейна. — Можете ли с Ела да отведете тренера до лагера на нечистокръвните?

— Да! — отвърна Тайсън. — Можем!

— Чудесно. Тренер, върви при жена си. Кажи на лагерниците, че смятам да отнеса Атина Партенос до Хълма на нечистокръвните по изгрев. Това е дар от Рим за Гърция, който трябва да ни обедини. Ако не ме отстрелят в небето, ще съм много благодарна.

— Разбрано — отвърна Хедж. — Какво обаче ще правим с римския легион?

— Това е проблем — каза мрачно Лейла. — Онези онагри ще ви свалят от небето.

— Трябва някак си да ги разсеем — каза Рейна. — Да отложим атаката срещу лагера на нечистокръвните и да извадим оръжията от строя, ако е възможно. Дакота, Лейла, кохортите ще ви последват ли?

— Хм… мисля, че да — отвърна Дакота, — но ако поискам измяна…

— Не е измяна — отвърна Лейла, — не и ако изпълняваме заповедите на нашия претор. А Рейна все още е претор.

Рейна се обърна към Нико.

— Искам да отидеш с Дакота и Лейла. Трябва да намериш начин да унищожиш онагрите, докато те двете отлагат атаката.

Усмивката на Нико накара Рейна да се зарадва, че той е на тяхна страна.

— С удоволствие. Ще ти спечеля достатъчно време, за да отнесеш Атина Партенос, където й е мястото.

— Ъъъ — размърда се неспокойно Дакота, — дори статуята да стигне хълма, как ще спрем Октавиан да не я унищожи на място? Той има много огнева мощ, дори и без онагрите.

Рейна погледна към лицето от слонова кост на Атина, забулено от камуфлажната мрежа.

— Веднъж щом статуята стигне гърците… мисля, че не може да бъде унищожена така лесно. В нея има силна магия. Просто е избрала още да не я използва.

Лейла бавно приклекна и взе меча си, без да изпуска Атина Партенос от поглед.

— Ще ти се доверя. Какво да правим с Майкъл?

Рейна погледна към хъркащия подобен на планина хавайски полубог.

— Оставете го в лодката му и не го наранявайте. Имам чувството, че в сърцето си Майкъл е на наша страна. Просто е имал лошия късмет да го покровителства неподходящият човек.

— Сигурна ли си, Рейна? — прибра черния си меч Нико. — Не искам да те оставям сама.

Блекджак изцвили и близна Нико по лицето.

— Ох! Добре, съжалявам — обърса се от конската слюнка Нико. — Рейна не е сама. Има цяло стадо отлични пегаси на своя страна.

Тя не можа да скрие усмивката си.

— Ще се справя. Ако имаме късмет, ще се видим скоро и ще се изправим рамо до рамо срещу силите на Гея. Пазете се. Аве, римляни!

Дакота и Лейла повториха поздрава.

— Коя е Аве? — намръщи се Тайсън.

— Означава напред, римляни! — Рейна потупа циклопа по рамото. — Но днес ще значи и напред, гърци.

Тези думи й прозвучаха доста странно в устата й.

Обърна се към Нико. Искаше да го прегърне, но не бе сигурна дали той ще оцени жеста, затова протегна ръка.

— За мен бе чест да пътувам с теб, сине на Хадес.

Хватката на Нико бе силна.

— Ти си най-храбрият герой, който съм срещал, Рейна. Аз… — Той млъкна, вероятно осъзнал, че говори пред публика. — Няма да те проваля. Ще се видим на Хълма на нечистокръвните.

Небето просветля на изток и групата се разпръсна. Скоро Рейна остана сама на палубата на „Ми Амор“, ако не се брояха осемте пегаси и дванайсетметровата Атина.

Опита се да си успокои нервите. Докато Нико, Дакота и Лейла не прекъснеха атаката на легиона, не можеше да стори нищо, но мразеше просто да стои и да чака.

Над тъмната линия хълмове другарите й от Дванайсетия легион се подготвяха за едно безсмислено нападение. Ако бе останала с тях, щеше да предотврати това, щеше да овладее Октавиан. Може би гигантът Орион бе прав. Може би се бе провалила.

Спомни си призраците на балкона в Сан Хуан, които я сочеха и шептяха: „Предателка. Убийца“.

Спомни си как бе замахнала със златната сабя, посичайки призрака на баща си, както и погледа на гняв и болка, който й бе хвърлил.

„Ти си Рамирес-Арелано — бе повтарял баща й. — Никога не трябва да напускаш своя пост. Никога не трябва да допускаш никого до себе си. Никога не трябва да предаваш своите.“

Като помагаше на гърците, Рейна бе нарушила всичките му забрани. Римляните унищожаваха враговете си. Вместо това тя се бе обединила с тях. И бе оставила легиона в ръцете на един луд. Какво ли щеше да каже майка й Белона? Римската богиня на Войната…

Блекджак явно усети нервността й, тъй като приближи и отърка муцуна в нея.

— Нямам захарче за теб, момче — погали го тя по носа.

Той я побутна закачливо. Нико й бе казал, че Блекджак е конят на Пърси, но е дружелюбен с всички. Бе носил сина на Хадес, без да възрази. Сега успокояваше римлянка.

Тя прегърна силния му врат. Козината му ухаеше като тази на Сципион — на прясно окосена трева и топъл хляб. Най-после изплака мъката, която се бе трупала в сърцето й. Като претор не биваше да показва слабост или страх пред другарите си. Трябваше да остане силна. Но на коня това не му пречеше.

Той изпръхтя нежно. Рейна не разбираше конски, но й се стори, че казва: „Не се притеснявай, добре се справи“.

Погледна към избледняващите звезди.

— Майко — пророни тя, — не се молих достатъчно. Така и не те видях. Никога не съм търсила помощта ти. Но сега те моля… дай ми силите да извърша каквото трябва тази сутрин.

Сякаш в отговор на източния хоризонт нещо проблесна, светлинка, която приближаваше, подобно на друга моторница. За миг Рейна повярва, че това наистина е знак от Белона.

Но после тъмната сянка приближи, а надеждата се превърна в шок. Изчака твърде дълго, парализирана от ужас, докато фигурата на тъмния хуманоид приближи, тичаща по водата.

Първата стрела удари хълбока на Блекджак. Конят падна, цвилейки от болка.

Рейна изпищя, но преди да мръдне, втора стрела удари палубата между краката й. На нея имаше подобен на електронен часовник хронометър, който отброяваше от 5:00.

4:59.

4:58.