Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (35)

XXXV. Лио

Лио веднага забеляза тайния вход.

— О, просто прекрасно. — Той придвижи кораба между руините на Епидавър.

Арго II наистина не бе в достатъчно добра форма, за да литне, но Лио успя да го вдигне във въздуха след само една нощ работа. Бе силно мотивиран, предвид това, че на следващата сутрин светът свършваше.

Бе привел греблата в изправност. Инжектира стикска вода в самофлангата. Главата на Фестус, стояща на носа на кораба, получи любимото си ядене — моторно масло със сос табаско. Дори масата Бъфорд бе излъскана и започна да обикаля долната палуба с холоизображението на миниатюрния Хедж, който крещеше: ТРИЙСЕТ ЛИЦЕВИ ОПОРИ!, за да вдъхнови двигателя.

Вече бяха успели да стигнат древния храмов комплекс на бог Асклепий, където Лио се надяваше да открият лека на изцерителя и по възможност малко амброзия, нектар и зрънчо, тъй като последното му беше на привършване.

Пърси, който стоеше до него на квартердека, надникна над перилата.

— Още камънак — отбеляза той.

Лицето му все още бе зеленикаво от отравянето под водата, но поне не ходеше постоянно да повръща. Заради него и заради морската болест на Хейзъл последните няколко дни бе невъзможно да идеш до тоалетна.

Анабет посочи постройката с форма на диск на петдесет метра от борда.

— Ето.

— Виждаш ли — усмихна се Лио, — друго си е да има архитект на борда.

Останалите от екипажа се събраха около тях.

— Какво гледаме? — попита Франк.

— Ах, сеньор Занг — отвърна Лио, — знаеш защо винаги казваш: „Лио, ти си единственият истински гений сред героите“?

— Никога не съм казвал такова нещо.

— Защото не е вярно! Както виждаш, има и други гении. Един от тях трябва да е изработил това нещо долу.

— Каменен кръг — отговори Франк. — Вероятно основите на древно светилище.

— Не е само това — поклати глава Пайпър. — Виж всичките издатини и вдлъбнатини около външния кръг.

— Като зъбчато колело — предположи Джейсън.

— А и тези концентрични кръгове — посочи Хейзъл към центъра на структурата, в която камъните оформяха нещо като мишена. — Напомня ми талисмана на Пасифая, символа на Лабиринта.

— Хм — намръщи се Лио, — не се сетих за това. Но аз мисля за механиката. Франк, Хейзъл, къде другаде сме виждали такива концентрични кръгове?

— В лабораторията под Рим — каза Франк.

— Архимедовата ключалка на вратата — спомни си Хейзъл. — В нея имаше кръгове в кръговете.

— Да не искате да кажете, че това е гигантска ключалка? — изсумтя Пърси. — Трябва да е петнайсет метра в диаметър.

— Лио може и да е прав — каза Анабет. — В древни времена храмът на Асклепий бил като централна болница за цяла Гърция. Всички идвали тук за най-доброто лечение. Храмът над тях бил с размерите на град, но се предполага, че истинските грижи са се полагали под земята. Там било „интензивното отделение“, а през таен проход се стигало до мястото, където върховните жреци съхранявали супервълшебните отвари.

Пърси се почеса по ухото.

— Ако това голямо кръгло нещо е ключалката, къде да търсим ключа?

— Изоставаш, Аквамен — каза Лио.

— Не ме наричай Аквамен. Това е по-лошо дори от водорасляк.

Лио се обърна към Джейсън и Пайпър.

— Спомняте ли се гигантския Архимедов кран, който ви казах, че строя?

— Мислех, че се шегуваш — повдигна вежда Джейсън.

— Никога не се шегувам за гигантските ръце. — Лио потри своите от нетърпение. — Време е да вземем наградите си!

 

В сравнение с другите модификации, които бе направил по кораба, кранът бе лесна работа. Първоначално Архимед го бе построил, за да вади кораби от водата. Сега обаче Лио му бе намерил друго приложение.

Той отвори предния отсек на корпуса и протегна крана, като го управляваше с конзолата и с помощта на Джейсън, който литна и започна да му дава указания.

— Наляво! — викна Джейсън. — Още малко, да! Сега надолу. Още малко. Готово!

Лио отвори щипките на крана с помощта на контролите по масата. Те хванаха вдлъбнатините в кръглата каменна структура. Провери въздушните стабилизатори и образа на екрана.

— Добре, приятелчето ми — потупа Лио Архимедовата сфера на щурвала, — твой ред е.

И я активира.

Кранът се завъртя като тирбушон. Задвижи външния кръг на камъка, който изскърца, но за радост не се счупи. После кранът се откачи и хвана втория каменен кръг, като се завъртя в срещуположната посока.

Пайпър, която стоеше до Лио пред монитора, го целуна по бузата.

— Стана. Лио, ти си невероятен.

Той се ухили. Канеше се да се похвали колко е уникален, но си спомни плана, който сподели с Хейзъл и Франк — и това, че може би утре ще види Пайпър за последно. Шегата заглъхна в гърлото му, преди да бъде изречена.

— Ами… благодаря, красавице.

Под тях последният каменен пръстен се завъртя и застана в правилното положение с дълбок пневматичен съсък. Целият петнайсетметров пиедестал потъна навътре и се превърна във вито стълбище.

— Лио — въздъхна Хейзъл, — дори оттук усещам, че в края на стълбите има нещо лошо. Нещо… голямо и опасно. Сигурен ли си, че не искаш да дойда?

— Благодаря ти, Хейзъл, но ще се оправим. — Той потупа Пайпър по гърба. — С Пайпър и Джейсън имаме опит с големите и опасни лоши неща.

Франк му подаде стъкленицата с пилозийска мента.

— Не я чупи.

— Не чупи стъкленицата със смъртоносна отрова — кимна гробовно Лио. — Добре, че ми каза, приятел. Иначе никога нямаше да ми хрумне.

— Млъквай, Валдес. — Франк го стисна в с мечешката си прегръдка. — Пази се.

— Ребрата ми — изцвърча Лио.

— Съжалявам.

Анабет и Пърси им пожелаха успех. После Пърси отиде да повръща.

Джейсън призова ветровете и отнесе Пайпър и Лио до повърхността.

 

Стълбите се спускаха надолу около двайсет метра, преди да стигнат пещера с размера на бункер номер девет. Сиреч беше огромна.

Полираните бели плочи по стените и пода отразяваха светлината от меча на Джейсън толкова добре, че Лио нямаше нужда да пали огън. Редици дълги каменни пейки изпълваха цялата зала и му напомняха за огромните църкви в Хюстън. В далечния край на стаята, където трябваше да бъде олтарът, имаше триметрова статуя от чисто бял алабастър — млада жена в бяла роба с кротка усмивка на лицето. Бе вдигнала чаша, а около ръката й се бе навила златна змия с надвесена над ръба глава, все едно се готви да пие.

— Голямото и опасно нещо — предположи Джейсън.

— Тук е било спално помещение — огледа стаята Пайпър. Гласът й отекна малко по-високо, отколкото бе комфортно на Лио. — Пациентите са оставали за през нощта. Бог Асклепий им изпращал сън, който им подсказвал какъв лек да потърсят.

— Откъде знаеш това? — попита Лио. — Анабет ли ти каза?

— Е, аз също поназнайвам това-онова — обиди се Пайпър. — Тази статуя е на Хигея, дъщерята на Асклепий. Богиня на доброто здраве. Оттам идва думата хигиена.

— А змията и чашата? — погледна притеснен към статуята Джейсън.

— Не съм сигурна — призна Пайпър, — но някога това място, Асклепионът, било медицинско училище, а не само болница. Най-добрите жреци-лекари учели тук. Почитали едновременно Асклепий и Хигея.

Това беше интересно — искаше да каже Лио. — А сега да си вървим.

Тишината, блестящите бели плочки, зловещата усмивка върху лицето на Хигея… от всичко това го полазваха тръпки. Джейсън и Пайпър обаче тръгнаха по главната пътека към статуята и Лио реши, че ще е най-добре да ги последва.

По пейките бяха оставени стари списания. „Най-доброто за децата“, издание от 20 г. пр.н.е., „Хефест ТВ — Седмична програма със специални новини за Афродита“, „Списанието на Асклепий — десет начина да използвате по-ефективно пиявиците си!“.

— Това е рецепция — промърмори Лио. — Мразя рецепциите.

По пода имаше купчини прах и натрошени кости. Това не бе окуражаващо за чакащите.

— Я да видим — каза Джейсън. — Тези знаци бяха ли тук, когато влязохме? А онази врата?

Лио не мислеше така. На стената вдясно до статуята се бе появила затворена метална врата с два електронни надписа.

Горният гласеше:

ДОКТОРЪТ Е ЗАЕТ

А долният:

ИЗТЕГЛЕТЕ СИ НОМЕР: 000000

— Не мога да видя оттук — присви очи Джейсън. — Докторът е…

— Зает — каза Лио. — Аполон ме предупреди, че държат Асклепий под охрана. Зевс не иска той да разкрива тайните си за лечителството. Нещо такова.

— Обзалагам се на двайсет долара и кутия бонбони, че тази статуя е пазачът — рече Пайпър.

— Не участвам в залагания. — Лио се втренчи в най-близката купчина прах. — Предполагам, че трябва да си изтеглим номерче.

Но гигантската статуя имаше друго наум.

Когато приближиха на метър и половина, тя обърна глава към тях и ги погледна. Изражението на лицето й остана застинало. Устата й не помръдна. Но отнякъде над тях долетя глас, който отекна в стаята.

— Имате ли запазен час?

— Здравей, Хигея — окопити се бързо Пайпър. — Изпраща ни Аполон. Трябва да видим Асклепий.

Статуята от алабастър слезе от пиедестала. Може и да бе механична, но Лио не чу нищо от системата, която я движеше. За да е сигурен, трябваше да я докосне, а не му се искаше да я приближава толкова много.

— Виждам. — Статуята продължи да се усмихва, но не звучеше, като да е доволна. — Може ли да направя копие на здравните ви застраховки?

— Ами… — заекна Пайпър, — не ги носим, но…

— Не си носите застраховките? — поклати глава статуята. Тежка въздишка отекна в залата. — Предполагам, че не сте готови за посещение. Измихте ли си ръцете?

— Ами… да? — предположи Пайпър.

Лио погледна своите, които, както винаги, бяха покрити с машинно масло и мръсотия. Скри ги зад гърба си.

— Носите ли си чисто бельо? — попита статуята.

— Хей, госпожо — възкликна Лио, — това е лично!

— На доктор винаги се ходи с чисто бельо — скара му се Хигея. — Опасявам се, че вие пренасяте зарази. Трябва да бъдете обезпаразитени, преди да продължим.

Златната змия се размърда и падна от ръката й, след което надигна глава и изсъска, разкривайки подобни на саби зъби.

— Знаете ли — обади се Джейсън, — обезпаразитяването от гигантски змии не се покрива от застраховката. Проверете!

— Няма значение — успокои го Хигея, — обезпаразитяването се покрива от държавата. Задължително е!

Змията нападна.

Лио имаше опит в това да отбива атаките на механични чудовища, което бе добре, защото златната змия бе наистина бърза. Той скочи на една страна и змията пропусна главата му с милиметър. Лио направи кълбо и се изправи, а по ръцете му блеснаха пламъци. Когато змията нападна, ги насочи към очите й. Тя зави наляво и събори една пейка.

Пайпър и Джейсън се заеха с Хигея. Замахнаха през коленете на статуята и я повалиха като алабастрово коледно дърво. Главата й удари една пейка. От чашата й се разля димяща киселина по пода. Джейсън и Пайпър понечиха да я довършат, но преди да нанесат удар, краката на Хигея изщракаха все едно бяха магнитни. Богинята се изправи с неестествената си усмивка.

— Няма да ви приемат — каза тя — преди обезпаразитяване.

Тя лисна с чашата си към Пайпър, която отскочи настрани. Киселината удари най-близките пейки и превърна камъка в облак пара.

Междувременно змията се съвзе, а разтопените й метални очи някак се възстановиха. Лицето й възвърна формата си като бронирана кола.

След това атакува Лио, който се приведе и опита да я хване за шията. Това обаче бе като да сграбчиш летяща шкурка. Змията профуча през ръцете му и ги остави изподрани и кървящи.

Моментният контакт обаче му даде необходимата информация. Змията бе машина. Той почувства механизмите й. Ако статуята на Хигия работеше по същия начин, Лио имаше някакъв шанс…

В другия край на стаята Джейсън се издигна във въздуха и отряза главата на богинята. За жалост, тя отново се върна на мястото си.

— Обезглавяването е изключително нездравословно — спокойно каза Хигея.

— Джейсън, ела тук! — извика Лио. — Пайпър, спечели ни малко време!

Пайпър му хвърли поглед, който гласеше: „Лесно е да се каже!“.

— Хигея! — извика тя. — Аз имам застраховка.

Това привлече вниманието на богинята. Дори златната змия се обърна към нея, все едно застраховката бе особено вкусен гризач.

— Застраховка? — попита нетърпеливо богинята. — Кой я покрива?

— Фирма „Синята мълния“ — отвърна Пайпър. — Картата ми е тук. Изчакай за миг.

След което показно пребърка джобовете си. Змията се плъзна напред, за да гледа.

Джейсън изтича до Лио задъхан.

— Какъв е планът?

— Тези неща са неунищожими — каза Лио. — Направени са така, че да се самолекуват. Имунизирани са за почти всички щети.

— Страхотно — отвърна Джейсън. — Какво правим тогава?

— Помниш ли старата игра на Хирон? — попита Лио.

— Лио — ококори се Джейсън, — това не е „Марио“!

— Но принципът е същият.

— Ниво „идиот“?

— С Пайпър ще трябва да ми спечелите време — ухили се Лио, — аз ще препрограмирам змията, а после и дебелата Берта.

— Хигея.

— Все тая. Готов ли си?

— Не!

Двамата се затичаха към змията.

В това време Хигея засипваше Пайпър с въпроси за здравеопазването.

— „Синята мълния“ на какъв договор е с държавното здравеопазване? Какъв процент приспада от разходите? Кой е личният ти бог?

Докато Пайпър се мъчеше да отговори, Лио скочи на гърба на змията. Този път знаеше какво търси и за миг змията дори не изглеждаше, че го е забелязала. Лио отвори сервизния панел в главата й се задържа върху влечугото, като се мъчеше да не обръща внимание на болката и лепкавата кръв, докато оправяше жиците й.

Джейсън стоеше наблизо, готов да нападне, но змията изглеждаше хипнотизирана от проблемите със застраховката на „Синята мълния“.

— След това сестрата ми каза да се обадя на сервизния център — продължаваше Пайпър, — а лекарствата не бяха покрити от касата! Така…

Когато Лио свърза последните две жици, змията потръпна. Момчето скочи от златното влечуго, което почна да трепери неконтролируемо.

— Какво си направил? — обърна се към него Хигея. — Змията ми има нужда от медицинска интервенция!

— А застрахована ли е? — попита Пайпър.

— КАКВО? — Статуята се обърна отново към нея и Лио скочи. Джейсън призова повей на вятъра, който разположи приятеля му върху раменете на богинята, все едно бе малко дете на празник. Лио отвори задната част на главата й, статуята залитна назад и лисна с киселината.

— Махни се! — изкрещя тя. — Това е ужасно нехигиенично!

— Хей! — извика Джейсън, който започна да кръжи във въздуха около нея. — Искам да знам каква отстъпка ползвам?

— Какво? — не разбра статуята.

— Хигея! — обади се Пайпър. — Трябва ми фактура за здравната каса!

— Не, моля!

Лио бе намерил регулаторния чип на статуята. Размърда няколко лостчета и извади няколко жички, като си представи, че Хигея просто е една голяма и опасна игра на „Нинтендо“.

Свърза отново електрическите вериги и тя се завъртя, като крещеше и ръкомахаше. Лио отскочи и избегна на косъм киселинния душ от чашата.

След това отстъпи назад с приятелите си, докато Хигея и змията изпаднаха в религиозен делириум.

— Какво направи? — попита Пайпър.

— Ниво „идиот“ — отвърна Лио.

— Моля?

— В лагера — обясни Джейсън. — Хирон имаше древна конзола в стаята за игри. С Лио понякога си играехме. Състезаваш се срещу компютъра, който има…

— Три нива на трудност — довърши Лио. — Лесно, средно и трудно.

— Играла съм на видеоигри — отвърна Пайпър. — Какво направи сега?

— Ами тези правила ми омръзнаха — сви рамене Лио — и измислих четвърто ниво на трудност — „идиот“. То прави компютъра глупав и е смешно. Винаги правят това, което не трябва.

Пайпър се загледа към статуята и змията. И двете се гърчеха и бяха започнали да пушат.

— И си ги пуснал на ниво „идиот“?

— Ще разберем след минутка.

— Ами ако си ги направил на ниво експертна трудност?

— Ами и това ще разберем.

Змията спря да пуши, след което се нави и се огледа учудено наоколо.

Хигея замръзна. От дясното й ухо излезе облак дим. Тя погледна надолу към Лио.

— Трябва да умреш! Здравей! Трябва да умреш!

Вдигна чашата и заля лицето си с киселина. След което се обърна и се заби в най-близката стена. Змията се надигна и започна да си блъска главата в пода.

— Добре — каза Джейсън, — отключихме ниво „идиот“.

— Здравей! Умри! — Хигея се отблъсна от стената, след което отново заби лице в нея.

— Да вървим. — Лио отиде до металната врата и хвана дръжката. Все още бе заключена, но усети механизмите в нея — жиците по рамката, свързани с табелките.

Той погледна към двата светещи знака над вратата.

— Джейсън — каза, — дай ми малко въздух.

Още един повей на вятъра го издигна нагоре. Лио извади клещите си и оправи знаците, така че да пише:

ДОКТОРЪТ ЩЕ ВИ ПРИЕМЕ.

Долният знак се промени на:

МОМИЧЕТАТА ОБИЧАТ ЛИО!

Металната врата се отвори и той кацна на пода.

— Не беше толкова зле — ухили се на приятелите си. — Докторът ще ни приеме сега.