Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (34)

XXXIV. Лио

— Сделка — Пръстите на Лио се размърдаха конвулсивно. — Ами да. Сделка. Разбира се.

Ръцете му започнаха да работят, преди ума да осъзнае какво точно прави. Започна да вади неща от джобовете на вълшебния си колан — медна жица, малко пирони, медна фуния. Месеци наред бе събирал разни машинарии, понеже никога не се знаеше кога може да потрябват. Колкото повече използваше колана, толкова по-интуитивен ставаше той. Лио се протягаше и точните предмети се появяваха.

— Значи — каза той, докато ръцете му навиваха жицата — Зевс вече ти е суперядосан, нали? Но ако ни помогнеш да победим Гея, може и да се реваншираш.

— Предполагам, че е възможно — сбърчи нос Аполон, — но ще ми е по-лесно да те смачкам.

— И каква балада ще излезе от това? — Ръцете на Лио работеха бясно, закачаха лостове и затягаха металната фуния към един стар колянов вал. — Ти си бог на Музиката, нали? Би ли слушал песен, която се казва „Аполон смачква малко полубогче?“ Не би. Но „Аполон сразява Майката Земя и спасява цялата проклета Вселена“… о, да! Това звучи като хита на сезона!

Аполон се загледа във въздуха, все едно вече виждаше името си, изписано в музикалните класации.

— Какво точно искаш? И какво печеля аз от това?

— Първото нещо, което ми трябва, е съвет. — Лио опъна няколко жици през отвора на фунията. — Искам да знам дали един от плановете ми ще проработи.

И обясни какво има предвид. Вече няколко дни обмисляше идеята, откакто Джейсън се бе върнал от морското дъно и Лио бе започнал да разговаря с Нике.

„Първичен бог е бил побеждаван и преди — бе казала Кимополея на Джейсън. — Знаеш за кого говоря.“

Разговорите на Лио с Нике му бяха помогнали да избистри плана, но все пак искаше мнението и на друг бог. Защото тръгнеше ли по този път, нямаше как да се върне назад.

Надяваше се Аполон да се изсмее и да му каже „Забрави“…

Вместо това богът кимна замислен.

— Ще ти дам този съвет безплатно. Може би ще успееш да победиш Гея по начина, който ми описа — толкова подобен на случилото се с Уран преди много векове. Но смъртен в такава близост би бил напълно… — Внезапно Аполон млъкна. — Какво е това?

Лио погледна към машинарията в ръцете си. Редове медни жици, множество струни от китара, пресичащи се във фунията. Редове клавиши, които контролираха лостовете във вътрешността на машините, която пък бе свързана с квадратна метална основа с няколко дръжки.

— О, това ли? — Умът на Лио заработи на бързи обороти. Нещото приличаше на музикална кутия, свързана със старомоден фонограф, но как ли се наричаше?

Стока. За сделка.

Артемида му бе казала да направи добра сделка с Аполон.

Лио си спомни историята, с която се хвалеха хлапетата от хижа единайсет. Как баща им Хермес избегнал наказанието, задето е откраднал свещените крави на Аполон. Когато го хванали, Хермес изработил музикален инструмент — първата лира — и го дал на Аполон, който веднага му простил.

Преди няколко дни Пайпър бе споменала пещерата на Пилос, в която Хермес бе скрил кравите. Това бе подействало на подсъзнанието на Лио. Без дори да иска, бе създал музикален инструмент, което го изненада, тъй като той не разбираше нищо от музика.

— Ами — каза Лио, — това е най-забележителният музикален инструмент, правен някога!

— И как работи? — попита богът.

Добър въпрос — помисли си Лио.

Той завъртя дръжките, като се надяваше машината да не гръмне в лицето му. Чуха се няколко тонове — металически, но и някак топли. Лио раздвижи лостовете и зъбните колелета и разпозна прозвучалата песен — същата тъжна мелодия, която Калипсо бе запяла за него на Огигия. Песен, посветена на носталгията и тъгата за дома. Но през струните в медния конус мелодията звучеше още по-тъжна, като машина с разбито сърце. Така щеше да звучи Фестус, ако можеше да пее.

Лио забрави за присъствието на Аполон. Изсвири цялата песен. Когато свърши, очите му пареха. Почти можеше да подуши прясно изпечения хляб от кухнята на Калипсо. Да вкуси едничката целувка, която тя му бе дала.

Аполон погледна смаян към инструмента.

— Трябва да го притежавам. Как се нарича? Какво искаш в замяна?

На Лио му се прииска да скрие инструмента и да го задържи за себе си. Вместо това обаче преглътна меланхолията. Имаше работа за вършене.

Калипсо… Трябваше да успее заради нея.

— Това е валдесинатор, разбира се — изпъчи гърди той. — Работи, като предадеш чувствата си на музиката чрез… ъъъ… манипулация на зъбните колелета. Но е предназначен за мен, детето на Хефест. Не знам дали би могъл…

— Аз съм богът на Музиката! — развика се Аполон. — Ще овладея този валдесинатор. Трябва! Мой дълг е!

— Хубаво, музиканте — отвърна Лио, — нека се спазарим. Това срещу лека на изцерителя.

— Ох — прехапа божествените си устни Аполон, — но аз нямам лека на изцерителя.

— Нали беше бог на Медицината?

— Да, но аз съм бог на много неща! Музика, поезия, Делфийския оракул… — Той заплака и прикри уста с юмрук. — Извинявай. Добре съм, казах, че съм добре. Казах, че имам много сфери на влияние, включително и безумието със слънцето, което ми го натресе Хелиос. Въпросът е, че съм общопрактикуващ лекар. За лека на изцерителя ти трябва специалист — единственият, който е успял да изцери самата смърт. Синът ми Асклепий, бога на лечителите.

Сърцето на Лио потъна в петите. Последното нещо, което им трябваше, бе още един бог, който вероятно щеше да иска тениска с възхваляващ го надпис или валдесинатор.

— Колко жалко, Аполоне. Надявах се, че ще можем да сключим сделка.

Лио натисна клавишите на валдесинатора. От фунията излезе още по-тъжна мелодия.

— Стига! — извика Аполон. — Прекалено красиво е! Ще ти кажа къде е Асклепий! Наистина е наблизо!

— И откъде да знам дали ще ни помогне? Остават ни два дни, преди Гея да се събуди!

— Ще помогне! — обеща Аполон. — Синът ми винаги помага. Просто кажете, че аз ви изпращам. Ще го намерите в стария му храм в Епидавър.

— Къде е уловката?

— Каква уловка? Няма уловка? Е, наистина, той е под охрана.

— Каква охрана?

— Не знам! — разпери безпомощно лице Аполон. — Знам само, че Зевс държи Асклепий под ключ, за да не вземе да почне да възкресява хората. Първия път, когато го направи, стана безумен скандал. Дълга история. Аз обаче съм сигурен, че успееш да го убедиш да помогне!

— Това не е много изгодна сделка — каза Лио. — Ами последната съставка? Проклятието на Делос? Какво представлява?

Аполон погледна алчно към валдесинатора. Лио се притесни, че просто ще си го вземе. Как можеше да го спре? Да опита да изгори бога на слънцето едва ли щеше да помогне.

— Ще ти дам последната съставка — каза Аполон. — С нея ще имаш всичко, което ще трябва на Асклепий, за да приготви отварата.

Лио изсвири още един тон.

— Знам ли. Да разменя този валдесинатор за някакво проклятие…

— То не е проклятие! Виж… — Аполон изтича до най-близкия стрък анемонии и взе една жълтичка, пораснала между камъните. — Това е Проклятието на Делос!

— Прокълната маргаритка? — зяпна Лио.

— Това е само прякор — възмутено каза Аполон. — Когато майка ми Латона била бременна с мен и Артемида, Хера се ядосала, тъй като Зевс отново й бил изневерил. Затова отишла до всяко място на земята и принудила духовете на природата да й обещаят, че няма да оставят майка ми да роди.

— Звучи като типична постъпка на Хера.

— Знам, знам. Така или иначе, Хера получила клетвите на всеки къс земя, но не и от Делос, тъй като по онова време той бил плаващ остров! Духовете от Делос посрещнали топло мама. Тя родила мен и сестра ми и островът бил толкова щастлив, че нашият свещен дом се покрил с малки жълти цветчета! Те са благословия, понеже сме страхотни. Но символизират проклятие, тъй като след раждането ни Делос се закотвил на едно място и вече не можел да плава. Затова наричат жълтите маргаритки Проклятието на Делос.

— Значи можех да си откъсна маргаритка просто така?

— Не, не! Не и за отварата, която ти трябва. Цветето трябва да е откъснато от мен или сестра ми. Какво ще кажеш сега, синко на Хефест? Направление за Асклепий и последната магическа съставка в замяна на новия музикален инструмент? Имаме ли сделка?

На Лио не му се искаше да разменя страхотния валдесинатор за маргаритка, но нямаше друг избор.

— Бива си те в пазарлъка, музиканте.

И сключиха сделката.

— Отлично! — Аполон натисна клавишите на валдесинатора, който се задави като автомобил в студена сутрин. — Хм, май ще трябва да се поупражнявам, но нищо. Сега да намерим приятелите ти! Колкото по-рано си тръгнете, толкова по-добре!

 

Хейзъл и Франк чакаха на пристанището на Делос. Артемида не се виждаше никаква. Когато Лио се обърна да се сбогува с Аполон, установи, че и богът е изчезнал.

— Брей — промърмори, — наистина е искал да се поупражнява на своя валдесинатор.

— На кое? — попита Хейзъл.

Лио им разказа за новото си хоби на изобретател на музикални инструменти.

— И в замяна си получил маргаритка? — почеса се по главата Франк.

— Това е последната съставка от отварата, която лекува самата смърт, Занг. Това е супермаргаритка! При вас как мина? Научихте ли нещо от Артемида?

— Да, за съжаление. — Хейзъл се загледа към водата, където Арго II бе пуснал котва. — Артемида знае много за стрелковите оръжия. Каза ни, че Октавиан е подготвил… изненади за лагера на нечистокръвните. Похарчил е почти всички съкровища на легиона, за да закупи построени от циклопите онагри.

— Само не и онагри! — възкликна Лио. — Та какво всъщност е онагра?

— Как може да не знаеш, ти се занимаваш с машини! — намръщи се Франк. — Това е най-големият и страховит катапулт, използван от римската армия.

— Хубаво. Но онагра е много глупаво име — отвърна Лио. — Трябваше да го кръстят валдеспулт.

— Лио, не е смешно — завъртя очи Хейзъл. — Ако Артемида е права, шест от тези адски машини ще пристигнат в Лонг Айлънд утре вечер. Октавиан само това и чака. На сутринта на първи август ще има достатъчно огнева мощ да унищожи лагера на нечистокръвните, без да изгуби живота на нито един римлянин. Смята, че така ще стане истински герой.

Франк изруга на латински.

— Само дето е наел толкова чудовища за „съюзници“, че легионът е напълно обкръжен от диви кентаври, племена от песоглавци и кой знае още какво. В мига, в който легионът унищожи лагера на нечистокръвните, чудовищата ще се обърнат срещу Октавиан и ще унищожат легиона.

— А после Гея ще се събуди — довърши Лио — и това ще е краят. — Зъбчатите колела на ума му се завъртяха, за да асимилират новата информация. — Това прави плана ми още по-важен. Вземем ли лека на изцерителя, ще ми трябва помощта ви. И на двамата.

Франк погледна нервно към прокълнатата маргаритка.

— За какво?

И Лио им разкри плана си. Колкото повече говореше, толкова по-шокирани изглеждаха те, а когато приключи, никой от двамата не му каза, че е луд. По бузата на Хейзъл потече сълза.

— Трябва да стане така — каза Лио. — Нике го потвърди. Аполон го потвърди. Другите няма да го приемат, но вие двамата… вие сте римляни. Затова исках да дойдете с мен в Делос. Вие разбирате саможертвата. Знаете какво е да изпълниш дълга си. Да скочиш върху собствения си меч.

— Мисля, че имаш предвид да паднеш върху собствения си меч… — изсумтя Франк.

— Все тая — отвърна той. — Знаеш, че това е единственият начин.

— Лио… — задави се Франк.

Лио искаше да ревне като валдесинатора, но запази спокойствие.

— Виж, разчитам на теб. Спомняш ли си какво ми каза за разговора си с Марс? Че трябва да се стегнеш? Че трябва да направиш избора, който никой друг не може да направи?

— Или войната ще бъде изгубена — спомни си Франк. — И все пак…

— И Хейзъл — продължи Лио, — повелителката на Мъглата. Ти трябва да ме прикриваш. Никой друг няма да може. Прадядо ми Сами е разбрал колко си специална. Благословил ме е като бебе, понеже е знаел, че ти някак ще се върнеш, за да ми помогнеш. През целия си живот сме вървели към този момент, mi amiga.

— Лио… — Тя се разплака, а после го прегърна с всичка сила. Това беше сладко, но за жалост Франк също ревна и ги прегърна с мечешките си ръце.

Стана малко странно.

— Ами, хубаво — Лио внимателно се отдели от тях. — Разбрахме ли се?

— Мразя този план — заяви Франк.

— Ненавиждам го — добави Хейзъл.

— И аз — съгласи се Лио, — но знаете, че е най-добрата ни възможност.

Никой от тях не възрази. На него му се прииска да го бяха направили.

— Хайде сега обратно в кораба — каза той. — Чака ни откриването на бога на лечителите!