Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (33)

XXXIII. Лио

Типично.

Тъкмо бе свършил модификациите си, когато голямата богиня на Бурите бе дошла, за да изтръгне уплътнителите от кораба. След срещата с Кимопо-нещо-си Арго II бе преджапал през Егейско море прекалено повреден, за да полети, и твърде бавен, за да се изплъзне от чудовищата. На всеки час ги нападаха огромни морски змейове. Придружаваха ги пасажи странни риби. По едно време заседнаха и Пърси и Джейсън трябваше да бутат кораба.

На Лио му се плачеше всеки път, щом чуеше кашлянето на двигателя. През тези три дълги дни той най-после оправи донякъде кораба, точно когато хвърлиха котва на остров Миконос. Това вероятно означаваше, че скоро пак ще го направят на трески.

Пърси и Анабет отидоха на брега, а Лио остана на квартердека, за да настройва контролните конзоли. Бе толкова погълнат от заниманието си, че не забеляза, че двамата са се върнали, докато Пърси не каза:

— Човек, искаш ли сладолед?

Внезапно целият ден на Лио стана по-хубав. Екипажът се събра на палубата и за пръв път нямаше буря или чудовище, което да ги обезпокои. Всички бяха със сладолед в ръка, освен Франк, който не можеше да яде млечни продукти. За него имаше ябълка.

Денят бе горещ и ветровит, морето — разпенено, но Лио бе оправил стабилизаторите и на Хейзъл не й бе прекалено лошо.

Вдясно на борда бе град Миконос — струпани бели сгради със сини покриви, сини прозорци и сини врати.

— Видяхме как из града се разхождат пеликаните — обади се Пърси. — Влизаха в магазините, кацаха край баровете.

— Маскирани чудовища? — намръщи се Хейзъл.

— Не — разсмя се Анабет, — просто пеликани. Те са талисман на града. Освен това има квартал, наричан Малката Италия. Затова сладоледът е толкова хубав.

— Европа е толкова странна — поклати глава Лио. — Първо Испанските стъпала^[1] в Рим, после италиански сладолед в Гърция…

Сладоледът обаче бе наистина хубав. Изяде двете си шоколадови топки и се опита да си представи, че с приятелите си просто са отишли на почивка. Така обаче се размечта, че Калипсо е с него, и му се прииска войната да е свършила и всички да са живи… а това го натъжи. Бе 30 юли. Това означаваше, че им остават четиредесет и осем часа до Деня на страшния съд, когато калната баба Гея щеше да се събуди в цялото си прашасало величие.

Странното бе обаче, че колкото повече приближаваше първи август, толкова по-смели изглеждаха приятелите му. Или пък смели не беше точната дума. Като че ли се подготвяха за последната обиколка, наясно с това, че тези два дни ще им донесат или бляскава победа, или гибел — за тях и за целия свят. Нямаше смисъл да се цупиш пред лицето на смъртта. Всъщност края на света правеше сладоледа още по-вкусен.

Разбира се, останалите не стояха долу в конюшните с Лио и не чуваха думите на богинята Нике…

Пайпър остави чашката сладолед.

— Остров Делос е точно зад пристанището. Това е родният дом на Аполон и Артемида. Кой ще отиде при тях?

— Аз — отвърна незабавно Лио.

Всички го изгледаха.

— Какво? — попита Лио. — Аз съм дипломатичен и чаровен. Франк и Хейзъл ще ме подкрепят.

— Така ли? — Франк свали наполовина изядената ябълка. — Искам да кажа… разбира се, че е така.

Златистите очи на Хейзъл заблестяха.

— Лио, да не си сънувал нещо?

— Да — изтърси Лио. — Всъщност не. Не точно. Трябва обаче да ми се доверите. Искам да говоря с Аполон и Артемида. Мисля, че знам какво да им кажа.

Анабет се намръщи. Изглеждаше, сякаш ще възрази, но Джейсън я изпревари.

— Щом Лио има идея — каза той, — трябва да му се доверим.

Лио се почувства гузен, особено предвид това каква беше идеята му, но успя да се усмихне.

— Благодаря ти.

— Хубаво — сви рамене Пърси, — но един съвет. Не споменавайте думата хайку пред Аполон.

— Че защо? — намръщи се Хейзъл. — Той не е ли бог на Поезията?

— Доверете ми се.

— Ясно — стана на крака Лио. — Хора, ако имат магазин за сувенири в Делос, ще ви донеса играчки на Аполон и Артемида!

 

Аполон, уви, не изглеждаше в настроение за хайку, нито пък продаваше играчки.

Франк се превърна в огромен орел и прелетя до Делос, но Лио предпочете да яхне Арион заедно с Хейзъл. Не искаше да обиди Франк, но след фиаското във Форт Съмтър, бе станал противник на ездата на гигантски орли. За него шансът за катастрофа бе сто процента.

Намериха острова изоставен, може би защото морето бе твърде бурно за туристическите лодки. Брулените от вятъра хълмове бяха голи, като се изключеха камъните, тревата, дивите цветя и, разбира се, няколкото срутили се храмове. Камънакът бе впечатляващ, най-добрият от Олимпия насам, но на Лио му бе писнало от древни руини. А също и от мраморните колони. Искаше да се върне в Щатите, където най-старите сгради бяха държавните училища и някои ресторанти за бургери.

Слязоха надолу по опасаната с бели каменни лъвове улица. Вятърът бе изличил чертите на муцуните им.

— Зловещо — каза Хейзъл.

— Долавяш ли присъствието на духове? — попита Франк.

— Не, именно липсата им е зловеща — поклати глава тя. — В древни времена Делос е бил свещена земя. Не било разрешено на смъртните да се раждат или да умират тук. На острова няма нито един дух на смъртен.

— На мен не ми пречи — призна Лио. — Значи ли, че на никой не е разрешено да ни убие тук?

— Не казах това. — Хейзъл спря на върха на един нисък хълм — Виж. Там долу.

Хълмът под тях бе оформен като амфитеатър. Между редовете с каменни пейки бяха избуяли шубраци, които правеха мястото да изглежда като концертна зала за тръните. Най-долу, върху каменен блок в центъра на сцената, бог Аполон се бе привел над едно укелеле^[2] и свиреше тъжна мелодия.

Поне Лио предположи, че това е Аполон. Младежът изглеждаше на около седемнайсет, с къдрава черна коса и перфектен загар. Носеше парцаливи дънки, черна риза и бяло ленено яке с блестящи кристални копчета, все едно бе нещо средно между стар рокаджия и певец от бойбанда.

Лио не смяташе, че това укулеле е направено за тъжна музика. Прочувствена може би, но не и тъжна. Ала мелодията на Аполон бе пълна с такава меланхолия, че сърцето му се сви.

На първия ред имаше момиче на около тринайсет, облечено с черни панталони и сребриста туника. Тъмната й коса бе вързана на опашка. Тя дялкаше дълга дървена пръчка. Правеше лък.

— Това ли са боговете? — попита Франк. — Не ми изглеждат като близнаци.

— Ами помисли малко — каза Хейзъл. — Ако си бог, можеш да изглеждаш както си искаш. И ако имаш близнак…

— Ще избера да не приличам на него — съгласи се Франк. — Какъв е планът?

— Не стреляйте! — извика Лио. Според него това бе добро начало на разговора, особено като се имаше предвид, че и двамата богове бяха умели стрелци. Вдигна ръце и слезе надолу към сцената.

Никой от двамата богове не изглеждаше изненадан да ги види.

Аполон въздъхна и отново засвири на своето укулеле. Когато стигнаха първия ред, Артемида промърмори:

— Ето ви и вас. Почти се бяхме притеснили.

Това донякъде облекчи Лио. Бе готов да се представи, да обясни как са дошли, да пусне няколко лафчета и да им предложи ментови бонбони.

— Значи сте ни очаквали — каза той. — Отгатнах го, понеже и двамата сте много развълнувани.

Аполон засвири нещо, което звучеше като погребална мелодия.

— Очаквахме някой да ни обезпокои и изтормози. Не знаехме кой. Не може ли да ни оставите сами в нещастието?

— Знаеш, че не могат, братко — скара му се Артемида. — Имат нужда от помощта ни, за да извършат подвига си, макар че и с нея, и без нея шансовете им са никакви.

— Много сте ведри днес — отвърна Лио. — Защо се криете? Не трябва ли да се… ами, борите с гиганти например?

Светлите очи на Артемида накараха Лио да се почувства като отстрелян дивеч, който трябва да бъде почистен.

— Делос е родното ни място — каза богинята. — Тук схизмата между гърци и римляни не ни засяга. Повярвай ми, Лио Валдес, да можех, щях да бъда с моите ловджийки, в битка със стария си враг Орион. За нещастие, ако изляза от острова, ще изпитам такава болка, че ще остана беззащитна. Затова мога само да стоя безпомощна, докато Орион избива последователките ми. Мнозина дадоха живота си, за да защитят приятелите ви и онази проклета статуя на Атина.

— Имаш предвид Нико? — задави се Хейзъл. — Той добре ли е?

— Дали е добре? — изплака Аполон над укулелето си. — Никой от нас не е добре, момиче! Гея се пробужда!

Артемида погледна кисело към Аполон.

— Брат ти е жив, Хейзъл Левеск. Той е храбър боец като теб. Ще ми се да можех да кажа същото и за моя брат.

— Не си честна! — простена Аполон. — Бях подведен от Гея и онова противно римско момче!

— Имате предвид Октавиан, нали, господарю Аполон? — прокашля се Франк.

— Не споменавай името му! — Аполон изсвири минорен тон. — О, Франк Занг, де да беше мой син. Чувах молитвите ти, всички онези седмици, когато чакаше да те признаят. Но уви! Добрите деца са на Марс! Аз получих… онова нещо за свой потомък. Той ми завъртя главата с комплименти. Каза, че ще построи огромни храмове в моя чест.

— Теб лесно ти завъртат главата, братко — изсумтя Артемида.

— Това е, защото имам много невероятни качества, които заслужават похвала! Октавиан каза, че иска да направи римляните отново силни! Казах му — добре, хубаво! Благослових го!

— Доколкото си спомням — обади се Артемида, — той ти обеща да те направи най-важния бог на легиона, поставяйки те дори над Зевс.

— Кой съм аз да възразя на такова предложение? Зевс има ли такъв тен, може ли да свири на укулеле? Не съм убеден! Не съм и предполагал обаче, че Октавиан ще започне война! Гея трябва да е замъглила ума ми с коварния си шепот.

Лио си спомни безумния господар на Ветровете Еол, който опита да ги убие, след като чу гласа на Гея.

— Ами тогава оправи нещата — каза той. — Нареди на Октавиан да отстъпи. Или го застреляй с една от прословутите си стрели. И така става.

— Не мога! — извика Аполон. — Виж!

Укулелето му се превърне в лък. Той се прицели в небето и стреля. Златната стрела мина около петдесет метра, след което се разпадна на облак дим.

— За да го застрелям, трябва да изляза от Делос — оплака се Аполон. — Тогава ще бъде смазан от болка, а може и Зевс да пусне гръм отгоре ми. Татко никога не ме е харесвал. Няма ми вяра от хилядолетия!

— Ами — отговори Артемида, — ако трябва да съм честна, по едно време ти наистина заговорничеше с Хера да го свалиш от власт.

— Дребно неразбирателство!

— Уби някои от циклопите му.

— Имах си причина за това! Сега Зевс ме вини за всичко. За плановете на Октавиан, за падането на Делфи…

— Чакай — въздъхна тежко Хейзъл, — Делфи е паднал?

Лъкът отново стана на укулеле и Аполон изсвири драматична мелодия.

— Когато схизмата между гърци и римляни настъпи, бях разкъсван от противоречия! Гея се възползва от това и пробуди моя древен враг Питон, огромният змей, който отново обсеби Делфийския оракул. Сега това гнусно създание се гъне в старите пещери и блокира магията на пророчествата. А аз съм застопорен тук и дори не мога да се изправя срещу него.

— Кофти — каза Лио, макар тайно да мислеше, че може да преживее липсата на нови пророчества. Не беше като да си няма работа.

— Много кофти! — въздъхна Аполон. — Зевс вече ми бе ядосан, че назначих онова момиче Рейчъл Деър за нов оракул. Според него така съм ускорил войната с Гея, тъй като Рейчъл изрече Пророчеството на седмината веднага, щом я благослових. Пророчествата обаче не действат така! Татко просто искаше да обвини някого и затова избра най-красивия, най-талантлив и безнадеждно страхотен бог.

Артемида се престори, че повръща.

— Престани, сестро — каза Аполон. — Ти също си загазила!

— Само защото запазих връзка с ловджийките пряко волята на Зевс — отвърна Артемида. — Винаги обаче мога да очаровам татко да ми прости. Никога не е можел да ми се сърди задълго. За теб обаче се безпокоя.

— И аз се безпокоя за себе си! — съгласи се Аполон. — Трябва да направим нещо. Не можем да убием Октавиан. Хм… Защо пък не убием тези герои?

— Ало, музиканта, почакай малко. — Лио сподави порива да се скрие зад Франк да извика „Стреляй по канадеца!“. — Ние сме на ваша страна, забрави ли? Защо ти е да ни убиваш?

— Мога да се почувствам по-добре — каза Аполон. — Трябва да направя нещо!

— Може да ни помогнеш — предложи бързо Лио. — Имам план…

Той им разказа как Хера ги бе изпратила в Делос, а също и за описаните от Нике съставки на лека на изцерителя.

— Лека на изцерителя. — Аполон се изправи и разби укулелето в камъните. — Значи това е планът ти?

— Виж — вдигна ръце Лио, — обикновено нямам нищо против чупенето на укулелета, но…

— Не мога да ви помогна! — извика Аполон. — Ако ви разкрия тайната за лека на изцерителя, Зевс не ще ми прости никога!

— Ти вече си загазил — отвърна Лио. — Колко по-зле може да стане?

— Нямаше да питаш, смъртни, ако знаеше на какво е способен баща ми — погледна го сърдито Аполон. — Ще е по-просто, ако ви избия. Това може да зарадва Зевс.

— Братко… — каза Артемида.

Близнаците се втренчиха един в друг и проведоха безмълвен спор. Артемида очевидно спечели, тъй като Аполон въздъхна и изрита счупеното укулеле през сцената.

— Хейзъл Левеск, Франк Занг, елате с мен — изправи се Артемида. — Има неща, които трябва да узнаете за Дванайсетия легион. Що се отнася до теб, Лио Валдес… — Богинята се взря в него със студените си сребърни очи. — Аполон ще изслуша молбата ти. Виж дали няма да успееш да направиш сделка. Брат ми обича изгодните сделки.

Франк и Хейзъл го погледнаха с очи, които умоляваха: „Моля те, не умирай!“.

След това последваха Артемида нагоре по редовете на амфитеатъра към билото на хълма.

— Е, Лио Валдес — скръсти ръце Аполон. Очите му засияха в златно. — Нека чуем какво предлагаш. Убеди ме, че не заслужаваш да те убивам.