Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (23)

XXIII. Рейна

Чувствата на Рейна бяха повече от смесени.

Сякаш я бяха хвърлили в бъркачка с лед и чакъл.

Всеки път, когато видеше сестра си, не знаеше дали да я прегърне, да заплаче, или да си тръгне. Разбира се, че обичаше Хила. Щеше да е умряла много пъти досега, ако не бе сестра й.

Миналото им обаче бе повече от сложно.

Хила заобиколи масата. Изглеждаше добре в черните си дрехи — кожени панталони и риза без ръкави. На кръста си носеше колан от преплетени златни халки, приличащи на лабиринт — поясът на царицата на амазонките! Вече бе на двайсет и две, но можеха да я сбъркат за връстничка на Рейна. Имаха еднаква дълга тъмна коса, еднакви кафяви очи. Дори носеха еднакъв сребърен пръстен с факла и копие, символ на майка им Белона. Най-видимата разлика между двете бе белият белег на челото на Хила, който беше избледнял през последните четири години. Ако някой не я познаваше добре, можеше да го обърка с бръчка. Рейна обаче си спомняше деня, в който Хила бе получила този белег — по време на дуел на пиратски кораб.

— Е? — попита Хила. — Няма ли да поздравиш сестра си?

— Благодаря, задето ме отвлече — сряза я Рейна. — За това, че ме застреля с приспивателно, че навлече торба на главата ми и ме върза за стол.

— Има си правила — завъртя очи Хила. — Като претор би трябвало да го знаеш не по-зле от мен. Разпределителният център е една от най-важните ни бази. Трябва да контролираме достъпа, без изключения, особено за роднини.

— Мисля, че просто ти харесва да се държиш така.

— И това е вярно.

Рейна се изуми колко спокойна и сдържана изглежда сестра й. Струваше й се невероятно и малко страшно колко бързо Хила бе свикнала с новата си идентичност.

Преди шест години бе уплашено момиче, което се мъчеше да защити по-малката си сестра от гнева на баща им. Основните й качества бяха, че умееше да бяга и да намира скривалища.

След това, на острова на Цирцея, Хила бе работила здраво, за да я забележат. Бе носила лъскави дрехи и грим. Усмихваше се и винаги се смееше, все едно ако се правиш, че си щастлив, наистина ще бъдеш такъв. Бе станала една от любимките на Цирцея.

След като изгориха убежището им на острова, двете сестри бяха отвлечени от пирати. И Хила се промени отново. Влезе в дуел за свободата им, стана по-голям пират от самите пирати, спечели си уважението на екипажа до такава степен, че Черната брада ги остави на брега, за да не би Хила да му вземе кораба.

А сега се бе преобразила отново и бе станала царица на амазонките.

Рейна, естествено, разбираше защо сестра й е станала такъв хамелеон. Докато не спираше да се променя, нямаше опасност да застине като баща им…

— Тези инициали на табелата на „Барачина“ — каза Рейна — ХУДП. Хила Убиващата Два Пъти, твоят нов прякор. Шегичка, а?

— Проверявах дали внимаваш.

— Знаела си, че ще се озовем на двора. Как?

— Пътуването през сенките е вид магия — сви рамене Хила. — Няколко от последователките ми са дъщери на Хеката. Бе им лесно да ви отклонят от маршрута, особено предвид, че с теб сме свързани.

Рейна се опита да сдържи гнева си. Хила трябваше да знае по-добре от всички колко мрази Пуерто Рико.

— Доста труд си хвърлила — отбеляза на глас. — Царицата на амазонките и предводителката на ловджийките заедно в Пуерто Рико, само и само за да ни отклонят от пътя. Едва ли е просто защото съм ти липсвала.

— Умна е — изкикоти се червенокосата Фебе.

— Разбира се — отвърна Хила, — научих я на всичко, което знам.

Другите амазонки се събраха наоколо. Вероятно надушваха възможна битка. Амазонките много обичаха битките.

Почти колкото пиратите.

— Орион — предположи Рейна. — Той е причината да ме отвлечеш. Името му е привлякло вниманието ти.

— Не мога да му позволя да те убие — отвърна Хила.

— Не е само това.

— Мисията ти да отнесеш статуята на Атина Партенос…

— … е важна. Но не е и това. Става дума за нещо лично. За теб и ловджийките. Какво?

Хила прибра палци в пояса си.

— Орион е голям проблем. За разлика от другите гиганти, той обикаля земята от векове. Обича да убива амазонки, ловджийки и всяко момиче, което дръзва да покаже смелост.

— Но защо?

Почувства, че тръпки побиват всички наоколо.

— Би ли обяснила? — обърна се Хила към Фебе. — Ти си била там.

Усмивката на ловджийката помръкна.

— В древни времена Орион се присъедини към ловджийките. Стана най-добрият приятел на господарката Артемида. Нямаше равен в стрелбата с лък, с изключение на самата богиня и може би на брат й Феб Аполон.

Рейна потръпна. Фебе изглеждаше на не повече от четиринайсет. Като си помислеше, че познава Орион от три или четири хиляди години…

— Какво се е объркало? — попита тя.

— Орион мина границата — почервеняха ушите на Фебе. — Влюби се в Артемида.

— Винаги става така с мъжете — изсумтя Хила. — Обещават ти приятелство, че ще се отнасят с теб като с равен. После искат да те притежават.

Фебе се загледа в нокътя си. Наоми и Селин, двете ловджийки зад нея, се размърдаха неспокойно.

— Господарката Артемида, разбира се, го отблъсна — каза Фебе. — Орион се озлоби. Започна да ловува сам, за все по-дълго и по-дълго в дивото. Накрая… не съм сигурна какво точно се е случило, но един ден Артемида се върна в лагера и каза на останалите, че Орион е бил убит. И отказа да говори за това.

Хила се намръщи, което подчерта белега през веждата й.

— Каквото и да е станало между тях, след като Тартара изплюл Орион обратно на земята, той станал най-големият враг на Артемида. Никой не може да те мрази по-силно от някой, който те е обичал.

Рейна разбираше това. Спомни си за разговора, който бе имала с богинята Афродита преди две години в Чарлстън.

— Щом е такъв голям проблем — каза Рейна, — защо Артемида не го убие отново?

— Не е толкова лесно — направи гримаса Фебе. — Орион е подъл и не приближава, ако Артемида е с нас. Но когато сме сами като сега… нанася удар без предупреждение и изчезва отново.

— Амазонките също опитаха късмета си — добави Хила. — Орион не прави разлика между нас и ловджийките. Мисля, че му напомняме прекалено много на Артемида. Саботира складовете ни, разрушава разпределителните ни центрове, избива воините ни…

— С други думи — отбеляза сухо Рейна, — пречи ви да завладеете света.

— Точно — сви рамене Хила.

— Затова ме отвлече — добави Рейна. — Знаела си, че Орион е по петите ми. Подготвила си засада и аз съм примамката.

Другите момичета в залата сведоха поглед.

— Стига толкова — скара им се Рейна, — не се правете на гузни. Планът си го бива. Какво правим оттук нататък?

Хила се усмихна на другарките си.

— Нали ви казах, че сестра ми е страхотна. Фебе, би ли обяснила детайлите?

— Както казах — нарами лъка си ловджийката, — смятам, че Орион преследва теб, а не Атина Партенос. Той е много добър в това да намира героини. Предполагам, че сме естествената му плячка.

— Сладур — коментира Рейна. — Значи приятелите ми Нико и Глийсън Хедж са в безопасност.

— Продължавам да не разбирам защо трябва да пътуваш с мъже — изръмжа Фебе, — но подозирам, че без теб са в по-голяма безопасност. Направих, каквото мога, за да замаскирам статуята. Ако имаме късмет, Орион ще те последва тук, точно в капана ни.

— А после? — попита Рейна.

Хила я дари със студената усмивка, която някога изнервяше пиратите на Черната брада.

— Талия и ловджийките й обикалят периметъра на Сан Хуан. Когато Орион довтаса, ще разберем. Поставили сме капани на всяка крачка. Подготвила съм най-добрите си бойци. Ще пленим гиганта и по един или друг начин ще го върнем в Тартара.

— Може ли наистина да бъде убит? — попита Рейна. — Мислех, че повечето гиганти могат да умрат само ако бог и герой се изправят заедно срещу тях.

— Ще проверим — отвърна Хила. — Погрижим ли се за Орион, пътуването ти ще стане далеч по-лесно. Ще ви изпратим по живо, по здраво.

— А защо не и нещо повече? — попита Рейна. — Амазонките доставят какво ли не по цял свят. Защо не докарате Атина Партенос до лагера на нечистокръвните преди първи август?

— Не можем — отвърна Хила. — Щях да го направя, ако беше по силите ни, но вероятно си усетила яростта от статуята. Ние, амазонките, сме почетни дъщери на Арес. Атина Партенос никога не би понесла намесата ни. Освен това сама знаеш как действат мойрите. За да успееш в подвига си, трябва да го извършиш лично.

Рейна явно изглеждаше съкрушена, тъй като Фебе я побутна като дружелюбна котка.

— Хей, не се въси толкова. Ще помогнем с каквото можем. Амазонските служби вече поправиха металните ти кучета. А имаме и някои хубави подаръци!

Селин подаде на Фебе кожена торба.

— Я да видим какво имаме тук — разрови се Фебе. — Лековити отвари, стрелички с приспивателно като тази, която използвахме върху теб… Какво още… а, да.

Фебе триумфално извади правоъгълно парче сребрист плат.

— Носна кърпа? — попита Рейна.

— По-добро. Я се дръпни малко.

Фебе подхвърли плата на пода. Той веднага се превърна в широка палатка.

— С климатик е — каза тя — и събира четирима души. Има маса за хранене и спални чували. Каквото и да поставите вътре, ще се свие заедно с палатката. Все пак не опитвай да натикаш гигантската статуя.

— Но ако момчетата те подразнят, може да ги оставиш вътре — изсмя се Селин.

— Няма да стане — намръщи се Наоми. — Или пък…

— Така или иначе — продължи Фебе, — палатките са страхотни. Имам една подобна и я ползвам непрекъснато. Когато си готова да я използваш, изречи думата Актеон.

Палатката се сви в малка правоъгълна кърпа. Фебе я взе, напъха я в торбата и я подаде на Рейна.

— Не знам какво да кажа — заекна Рейна. — Благодаря ви.

— Е, какво толкова — сви рамене Фебе. — Това е най-малкото, което…

Една от страничните врати на около петнайсет метра от тях се отвори с трясък. Вътре влетя амазонка, която се отправи право към Хила. Новодошлата носеше черни панталони, а дългата й коса бе прибрана на опашка.

Рейна я разпозна от битката си в лагер „Юпитер“.

— Кинзи, ти ли си?

Момичето кимна разсеяно.

— Преторе.

И прошепна нещо в ухото на Хила.

Лицето на сестра й се изопна.

— Ясно — каза тя и погледна към Рейна. — Нещо не е наред. Нямаме връзка с охраната. Страхувам се, че Орион…

И тогава металните врати зад Рейна избухнаха.