Рик Риърдън
Кръвта на Олимп (12)

XII. Лио

Две минути не бяха много време.

Лио се надяваше, че е дал на всички правилните джаджи и им е обяснил както трябва какво правят бутоните. Иначе нещата щяха да тръгнат много на зле.

Докато изнасяше лекция на Франк и Пърси за Архимедовата механика, Хейзъл се загледа към каменната арка и промърмори нещо под нос.

На пръв поглед нищо в тревистото поле около тях не се беше променило, но Лио бе сигурен, че Хейзъл е използвала някой замъгляващ фокус.

Тъкмо обясняваше на Франк как да не се обезглави от собствената си Архимедова сфера, когато в стадиона отекна звукът на тромпети. Колесницата на Нике се появи на полето, а никетите се подредиха пред нея с вдигнати копия и лаврови венци.

— Започнете! — извика богинята.

Пърси и Лио изтичаха под арката. Полето незабавно потръпна и се превърна в лабиринт от тухлени стени и ровове. Минаха покрай най-близката стена и изтичаха наляво. Франк извика от арката:

— Умрете… ъъъ… грекуски боклуци!

И пусна една стрела така, че да мине над главата на Лио.

— Слабоооо! — изкрещя Нике. — Ако ще убиваш, трябва да го искаш!

— Готов ли си? — погледна Лио към Пърси.

Пърси вдигна една бронзова граната.

— Дано не си оплескал нещата — рече той, след което изкрещя: — Мрете римляни! — и хвърли гранатата над стената.

БУМ! Лио не видя експлозията, но миризмата на печени пуканки изпълни въздуха.

— О, не! — изпищя Хейзъл. — Нашата фатална слабост, пуканките!

Франк пусна още една стрела над главите им. Лио и Пърси завиха наляво и потънаха в лабиринта от стени, който изглежда се менеше сам. Лио видя открито небе над себе си, но клаустрофобията въпреки това го застигна. Дишането му се учести.

— По-спортно! — кресна отнякъде Нике. — С едните пуканки доникъде няма да стигнете!

От бученето на колесниците Лио се досети, че тя обикаля периметъра на бойното поле. Победата правеше победна обиколка.

Още една граната избухна над главите на Пърси и Лио. Те се гмурнаха в рова и зеления взрив на гръцкия огън облиза косата на Лио. Франк обаче се бе прицелил така, че взривът само изглеждаше впечатляващо.

— Малко по-добре — изкоментира Нике, — но никаква точност. Май не искаш този лавров венец!

— Де да беше по-близо реката — промърмори Пърси, — щях да я удавя.

— Спокойно, водорасляк.

— Не ме наричай водорасляк.

Лио посочи през полето. Стените се бяха размърдали и разкриха една от никетите на около трийсет метра, застанала с гръб към тях. Хейзъл явно знаеше какво прави и манипулираше Лабиринта така, че да изолира мишените им.

— Аз разсейвам — каза Лио, — ти удряш. Готов ли си?

— Върви — кимна Пърси и се стрелна наляво. Лио измъкна едно чукче от колана си и извика:

— Хей, грознице бронзова!

Никетата се обърна точно когато Лио метна чука. Той се удари в металните й гърди с дрънчене и не предизвика никаква вреда, но явно я подразни, защото тя тръгна към него и вдигна венеца от бодлива тел.

— Опа. — Лио се приведе и металният кръг профуча над главата му. Венецът се заби в стената зад него и проби дупка в тухлите, след което се върна назад като бумеранг. Никетата вдигна ръка да го вземе, но Пърси се появи от рова зад нея и я посече през кръста с Въртоп. Металният венец мина покрай него и се заби в една мраморна колона.

— Фал! — изкрещя богинята на Победата. Стените се размърдаха и Лио видя как тя тръгва към тях с колесницата си. — Никой не напада никаите ми, освен ако не иска да умре!

На пътя на богинята изникна окоп, който накара конете й да спрат. Момчетата изтичаха да се прикрият. С крайчеца на окото си Лио видя как на около петнайсет метра от тях превърналият се в гризли Франк скача от една стена и смачква още една никета. Така две от бронзовите грозници вече бяха вън от играта. Оставаха още две.

— Не! — кресна вбесена Нике. — Не, не и не! Обречени сте! Никаи, убийте ги!

Лио и Пърси се скриха зад стената. Останаха там за секунда в опит да си поемат глътка въздух.

Лио трудно пазеше равновесие, но усети, че и това е част от плана на Хейзъл. Тя караше местността около тях да се променя. Появяваха се нови окопи или възвишения, стени и колони. Ако имаха късмет, за никетите щеше да стане по-трудно да ги намерят. Дори пет метра път можеха да отнемат ценни минути.

Лио обаче мразеше да не може да се ориентира. Това му напомняше колко безпомощен се бе чувствал в Дома на Хадес, как Клитий го бе душил с мрака, бе угасил пламъка му, бе откраднал гласа му. За Хиона, която го бе подхвърлила от борда на Арго II към другия край на Средиземноморието с един повей на вятъра.

Бе достатъчно лошо, че е мършав и дребен. Ако не можеше да контролира чувствата си, ако не усещаше собствения си глас, собственото си тяло… тогава не му оставаше много.

— Хей — каза Пърси, — ако не излезем живи от това…

— Млъквай. Ще излезем.

— Но ако не успеем, искам да знаеш, че съжалявам. За Калипсо. Аз я подведох.

— Ти знаеш за мен и… — Лио бе напълно потресен.

— Арго II е малък кораб — направи гримаса Пърси, — бързо се разчува. Но когато бях в Тартара… ми напомниха, че не съм изпълнил обещанието си към Калипсо. Помолих боговете да я освободят и предположих, че са го направили. С амнезията и всичките приключения в лагер „Юпитер“ просто забравих за нея. Не се оправдавам. Трябваше да проверя дали боговете са удържали на думата си. Но се радвам, че ти я намери. Обещал си й да се върнеш. Е, аз ти обещавам, че ако наистина се измъкнем от цялата тази каша, ще направя каквото мога, за да ти помогна. И това обещание ще изпълня.

Лио остана без думи. Криеха се зад стена на вълшебно бойно поле, целеха се с гранати, гризлита и бронзови грозници, а Пърси му казваше това.

— Хей, какъв ти е проблемът? — изръмжа Лио.

— Значи още се сърдиш — премигна Пърси.

— Сърдя се, разбира се! Същият си като Джейсън. Човек не може да ви се дразни, че сте перфектните герои, защото после идвате и му наговаряте такива неща. И сега не мога да го правя след това обещание за помощ и вярност!

— Е — усмихна се неловко Пърси, — съжалявам.

В този момент земята се разтърси от още една граната, която изпрати спирали сметана във въздуха.

— Това е сигналът на Хейзъл — обясни Лио. — Свалили са още една никета.

Пърси надникна иззад ъгъла на стената.

До този момент Лио не бе осъзнавал колко много му се дразни. Момчето винаги го бе плашило. Това, че Калипсо бе влюбена в него, правеше нещата десет пъти по-лоши. Но гневът започна да угасва. Пърси не бе от хората, които наистина можеш да не харесваш. Бе искрен в извинението си и в желанието си да помогне.

Освен това Лио знаеше, че между Пърси Джаксън и Калипсо вече няма нищо. Теренът бе чист. Лио просто трябваше да намери обратния път до Огигия. И щеше да го направи, ако преживееше следващите десет дни.

— Остава ни само една никета — каза Пърси. — Чудя се дали…

Хейзъл извика от някъде наблизо и Лио моментално скочи на крака.

— Човече, чакай! — извика Пърси, но той се втурна в лабиринта. Сърцето му биеше като барабан.

Стените от двете му страни изчезнаха. Лио се намери на открито поле. Франк стоеше в далечния край на стадиона и пускаше огнени стрели към колесницата на Нике, докато богинята го засипваше с обиди и се мъчеше да го докопа сред променящата се мрежа окопи.

Хейзъл бе по-близо, може би на около осемнайсет метра. Четвъртата никета очевидно се бе промъкнала към нея. Хейзъл се отдалечаваше с куцукане от нападателката си. Дънките й бяха разкъсани, а кракът й кървеше. Тя блокира с огромния си кавалерийски меч копието на металната жена, но нямаше да издържи още дълго. Мъглата около нея избледня като повредена лампа. Губеше контрол над вълшебния лабиринт!

— Ще й помогна — каза Пърси, — ти се придържай към плана. Стигни колесницата на Нике.

— Планът бе първо да елиминираме никетите!

— Промени плана и се придържай към него.

— В това няма никакъв смисъл, но няма да споря. Върви!

Пърси се спусна да защити Хейзъл, а Лио хукна към никетата с крясъци:

— Хей! Искам награда за участие!

— Ах, ти! — Богинята дръпна юздите и обърна колесницата си към него. — Ще те размажа!

— Хубаво! — отвърна Лио. — По-добре е да загубиш, отколкото да спечелиш!

— КАКВО? — Нике вдигна могъщото си копие, но не се прицели добре заради друсането на колесницата. Оръжието се заби в тревата. За жалост, друго се появи в ръцете й.

Тя пришпори конете си в галоп. Окопите изчезнаха и оставиха открито поле, идеално за смачкване на малки латино геройчета.

— Хей! — извика Франк от другия край на стадиона. — И аз искам награда за участие! Всички печелим!

Той се прицели внимателно, стрелата удари задната част на колесницата на Нике и я подпали. Богинята не обърна внимание. Очите й останаха фокусирани върху Лио.

— Пърси…? — Гласът на Лио прозвуча като писукането на хамстер. Той извади една Архимедова сфера от колана си и включи концентричните кръгове, за да пусне заряда на устройството.

Пърси все още се дуелираше с последната желязна жена. Лио не можеше да го чака.

Той хвърли сферата на пътя на колесницата. Тя удари земята и се зарови в нея. Пърси обаче му беше нужен, за да задейства капана. Дори Нике да бе усетила заплаха, явно реши, че тя не е нещо, което си заслужава вниманието, и продължи курса към Лио.

Колесницата бе на петдесет метра от гранатата.

После на трийсет.

— Пърси! — извика Лио. — Операция воден балон!

Уви, Пърси бе зает с това да го бият. Никетата го прасна с дръжката на копието си и си хвърли венеца с такава сила, че изби меча от ръката му.

Пърси се олюля. Металната жена пристъпи напред, за да го довърши.

Лио извика. Знаеше, че разстоянието е прекалено далеч. Знаеше, че ако не скочи настрана, Нике ще го премаже. Но това нямаше значение. Нямаше да позволи да убият приятелите му. Вдигна ръка и изстреля струя пламък право към никетата.

Това буквално стопи лицето й. Тя се олюля, все още вдигнала копие. Преди да възвърне равновесието си, Хейзъл заби своята спата право в гърдите й. Никетата рухна на тревата.

Пърси се обърна към колесницата на богинята. Тъкмо преди белите коне да смачкат Лио на пихтия, колесницата мина през гранатата, която избухна като гейзер. Водата издигна нагоре богинята, заедно с колесницата и конете й.

В Хюстън Лио бе живял с майка си в апартамент до магистралата. Чуваше звука от катастрофи поне веднъж седмично, но този бе по-лош — рушенето на божествен бронз, сцепването на дърва, писъците на жребците и богиня, която виеше с два различни гласа.

И двата много изненадани.

Хейзъл припадна, а Пърси я хвана. Франк изтича към тях от другия край на полето.

Така Лио остана сам, когато богинята се измъкна от катастрофата и се издигна пред него. Прическата й бе развалена и приличаше на нещата, които кравите оставят след себе си. Лавровият венец се бе увил около левия й глезен. Конете й се изправиха и избягаха в пълна паника, като продължаваха да теглят съсипаната овъглена колесница подире си.

— Ах, ти — изръмжа Нике към Лио. Очите й бяха по-горещи и ярки дори от крилете. — Как смееш!

Лио не се чувстваше особено храбър, но се насили да се усмихне.

— Знам, знам, невероятен съм. Ще ми дадеш ли сега шапка от листа, или не?

— Ще умреш! — вдигна богинята копието си.

— Почакай малко! — Лио започна да рови в колана си. — Не си видяла най-добрия ми фокус, оръжието, което ми гарантира победа във всяко начинание!

Нике се поколеба.

— Какво оръжие имаш предвид?

— Моят съвършен раз-два-матик! — Той извади втората Архимедова сфера, която бе модифицирал цели трийсет секунди, преди да излязат на стадиона.

— Колко лаврови венци имаш? Ще ги взема всичките!

И той занатиска бутоните с надеждата, че е изчислил всичко правилно.

Бе станал много добър в работата си със сферите, но те все още не бяха напълно надеждни. Около двайсет процента всъщност.

Щеше да е добре да разполагаше с помощта на Калипсо, докато предеше нишките от божествен бронз. Бе много добра в това. Или пък на Анабет — и нея си я биваше. Лио обаче бе направил, каквото можеше, като бе програмирал сферата за две напълно различни функции.

— Ето! — натисна последното копче Лио. Сферата зейна. Едната стена се превърна в дуло на пистолет. Другата създаде миниатюрен радар от огледалца, излети от божествен бронз.

— Какво трябва да бъде това? — намръщи се Нике. — Архимедов поразяващ лъч! — грейна Лио. — Най-накрая го завърших. Сега ми дай всичките награди.

— Тези неща не работят! — развика се Нике. — Доказаха го по телевизията! Освен това, аз съм безсмъртна богиня. Не можеш да ме унищожиш!

— Само гледай — отвърна Лио. — Нали гледаш?

Нике можеше да го смачка до петно или да го промуши на шиш, но любопитството я победи. Погледна право към огледалцата и Лио натисна спусъка. Обърна очи настрани, но дори така светлината едва не го ослепи.

— Олеле! — олюля се богинята, пусна копието и почна да търка очи. — Аз съм сляпа, сляпа съм!

БАМ! Металните нишки се стрелнаха напред и я увиха в бронзова мрежа. Тя изпищя и падна, а мрежата се затегна и събра двете й форми — гръцка и римска — в една разфокусирана жалка маса.

— Измама! — креснаха двата й гласа. — Твоят лъч не ме порази! Жива съм!

— Че аз не съм искал да те убивам — отвърна Лио. — Просто те победих.

— Мога да си променя формата, глупако! — кресна тя. — Ще скъсам жалката ти мрежичка! Ще те смачкам!

— Не, не можеш. — Лио се надяваше да е прав. — Това е висококачествена мрежа от божествен бронз, а аз съм син на Хефест. Той е специалист в това да улавя богините в мрежите си.

— Не, не може да е истина! Нееее!

Лио я остави да си ругае и да се мята, и отиде да провери как са приятелите му. Пърси изглеждаше насинен, но иначе здрав. Франк вдигна Хейзъл и й даде да хапне малко амброзия. Раната на крака й бе спряла да кърви, макар дънките й да бяха съсипани.

— Добре съм си — каза тя, — просто прекалих с магията.

— Невероятна беше, Левеск! — Лио се постара да я изимитира: — „Нашата фатална слабост, пуканките!“.

Тя се усмихна немощно. След това четиримата отидоха до Нике, която продължаваше да се мята в мрежата си и дори пляскаше с крила като възголяма златна кокошка.

— Какво да я правим? — попита Пърси.

— Ще я вземем на борда на Арго II — отвърна Лио — и ще я натикаме в конюшните.

— Искаш да държиш богинята на Победата в обор? — ококори се Хейзъл.

— Защо не? Когато помирим гърци и римляни, боговете ще се успокоят. Тогава ще я освободим и тя ще ни дари с победа.

— Нищо няма да ви дарявам! — развика се богинята. — Да знаете само колко ще страдате за това нахалство! Кръвта ви ще оплиска древните земи, а един от вас четиримата е предречен да умре в битката с Гея!

Стомахът на Лио се сви на възел.

— Откъде знаеш това?

— Аз виждам победите в бъдещето! — кресна Нике. — Няма как да спечелите, без някой да умре! Пуснете ме и се бийте един срещу друг! По-добре така, отколкото да срещнете това, което ви очаква!

Хейзъл опря своята спата под брадичката на Нике.

— Обясни. — Гласът й бе много по-студен, отколкото Лио бе чувал някога. — Кой от нас ще умре? Как да предотвратим това?

— Дъще на Плутон… магията ти помогна в това състезание, но не можеш да измамиш съдбата. Един от вас ще умре. Трябва да умре!

— Не — настоя Хейзъл, — трябва да има и друг начин. Винаги има друг начин.

— Хеката ли ти каза това? — изсмя се Нике. — Надяваш се да вземеш лека на изцерителя? Това е невъзможно. Толкова много неща стоят на пътя ви. Отровата на Пилос, сърцето на окования бог в Спарта, проклятието на Делос! Не можете да измамите смъртта!

Франк коленичи, хвана Нике за брадичката и вдигна лицето й към своето.

— За какво говориш? Какъв е този лек?

— Няма да ви помогна — изръмжа Нике. — Ще ви прокълна въпреки глупавата мрежа!

След това започна да нарежда на старогръцки.

Франк се изправи и се намръщи.

— Може ли да ни омагьоса през мрежата?

— Представа си нямам — отвърна Лио.

Франк пусна богинята, след това събу едната си обувка, свали чорапа си и го натика в устата й.

— Отвратително — коментира Пърси.

— Мммпф! — оплака се Нике. — Ххфффф!

— Лио — попита мрачно Франк, — имаш ли тиксо?

— Не излизам без него!

Той извади една ролка от колана си и Франк за нула време я овърза около главата на Нике, като така задържа чорапа в устата й.

— Не е лавров венец — отсече Франк, — но пък тиксо и чорап са си новаторска комбинация.

— Имаш стил, Занг — поздрави го Лио.

Нике продължи да се мята и да пъшка, докато Пърси не я побутна с крак.

— Млъкни и се дръж прилично. Иначе ще викна Арион да си хапне от крилете ти. Той много обича златото!

Нике извряска, след което си замълча.

— Та, вързахме богинята. — Хейзъл звучеше леко изнервена. — Сега какво?

— Ще потърсим онзи лек — скръсти ръце Франк, — каквото и да представлява. Аз обичам да мамя смъртта. Навик ми е.

— Отрова в Пилос? — ухили се Лио. — Сърце на окования бог в Спарта? Проклятие в Делос? О, да. Това ще е забавно.