Книстер
Лили Чудото в страната на лилипутите (6)

Пета глава

Когато стигна до двореца, Лили нарисува върху асфалта кръг с диаметър около два метра. След това помоли шивачите да й донесат най-финия плат, който имат.

— Платът трябва да е толкова голям, колкото кръга, който нарисувах. От него ще направим балон — обясни Лили.

— Какво е това балон? — попитаха шивачите.

— Това е кълбо от плат, което отдолу има дупка — обясни Лили.

Тя нарисува на асфалта колко голям трябва да е отворът.

— Това се нарича балон, но платът трябва да е много фин и лек. Това е много важно.

Шивачите се върнаха бързо в двореца, за да могат да подсигурят всичко. Лили се обърна към кошничарите.

— Трябва да ми изработите един стабилен кош. Той трябва да е толкова голям, че в него да се побират два лилипута и известно количество нацепени дървета. Трябва ми и най-голямата ви тенджера, която да сложим между кошницата и балона. Там ще запалим огън.

Кошничарите кимнаха, въпреки че не разбираха много добре какво цели Лили с тази конструкция.

След няколко часа и шивачите приключиха с плата за балона, точно както го искаше Лили. Тя завърза кошницата под балона, който се разстла до коша на паветата.

Лили поиска да й донесат и други неща от списъка й. Царят гледаше с любопитство от балкона на двореца, който стигаше до коленете на Лили.

Лили започна подготовката. Тя напълни тенджерата, която не беше по-голяма от чашка за яйце, с хартия и нацепени дърва. След това отиде до царя и му каза:

— Трябва да извикаме главния страж на кулата и дъщеря му, за да направят пробния полет. Ваше Величество, трябва да изпратите в кулата на пост друг страж, за да не остава островът без охрана, докато Мугул и баща й са в небето.

Царят заповяда всичко на главния си лейтенант Перлепос Драгурон. Малко след това се появиха Мугул и баща й.

— Трябва да запалим огъня — обясни Лили. — Балонът ще се напълни с горещ въздух и ще се издигне в небето.

— Да не правиш някакви магии? — попита недоверчиво царят.

— Не, всичко става заради горещия въздух. Ние хората го наричаме физика. Със сигурност това не е магия — успокои го Лили. — Горещият въздух в балона лети по-нависоко отколкото студеният на земята. Този въздух може да издигне над земята дори хора — планини като мен. За лилипути като вас летенето няма да е никакъв проблем. Когато огънят в тенджерата угасне, балонът ще започне бавно да се спуска.

— Не мога да повярвам — каза впечатлено царят. — Но щом казваш… Нямам търпение да видя какво ще излезе.

Както беше разказала Лили, балонът се напълни с горещ въздух и се издигна над площада. Дългите, шарени знаменца, които Лили беше сложила за украса, се разлюляха от вятъра. Балонът трябваше да обиколи целия остров. Мугул и баща й смело се впуснаха в това пробно летене.

По нареждане на Лили балонът беше завързан за земята с въжета, за да могат двамата тестови пилоти да се качат в кошницата. Едно доста дълго въже лежеше на земята и беше завързано в единия край за балона, а в другия за земята. Така балонът не можеше да бъде отвян от вятъра.

Многото помагачи държаха здраво въжето, защото балонът го опъваше и всеки момент щеше да отлети. Под радостните възгласи на лилипутите двамата тестови пилоти се качиха в кошницата. Лили за последно провери въжетата и дали има достатъчно дърва за поддържане на огъня. В коша имаше и кофа с вода, за да може огънят да бъде изгасен при нужда.

Преди да тръгнат, Лили им даде последни напътствия:

— Не забравяйте да слагате дърва в огъня. Ако искате да се приземите, трябва просто да загасите огъня. Не се страхувайте, няма да се разбиете в земята. Горещият въздух в балона ще се изстуди бавно и вие ще започнете да се спускате много плавно. Сега ви пожелавам късмет!

След това царят произнесе кратка хвалебствена реч и най-накрая Лили успя да даде старт на полета. Пред очите на всички балонът започна да се издига величествено във въздуха. Лилипутите започнаха да ликуват и да развяват знамена. Още преди въжето, с което балонът беше вързан за земята, да беше опънато до краен предел, бащата на Мугул поздрави хората със своя рог. Лили беше сигурна, че той беше чул радостните възгласи на хората отдолу. След това той взе бинокъла си и започна да наблюдава наоколо. От горе със сигурност се виждаше хоризонта напред в морската шир.

Не само лилипутите бяха доволни. Лили беше много щастлива, че успя да помогне на малките си приятели.

Цар Аурурон се поклони ниско пред нея, като за малко щеше да падне от терасата.

— Не знам как ще можем да ти се отблагодарим.

— Няма нужда… — отвърна скромно Лили.

Но беше прекъсната от звука на рога, който известяваше тревога. Чу се вик:

— Скрийте се! Веднага по къщите! Пазете се!

Всички започнаха панически да тичат към къщите си. Лили остана сама на площада.

Беше много изплашена. Дали и тя трябваше да се скрие от тигровия кондор? Започна да се оглежда в небето, но там се виждаше само балонът. Той се поклащаше напред-назад във въздуха, доколкото позволяваше въжето. Знамената се вееха, носени от вятъра. Нямаше и помен от тигровия кондор. Лили се замисли за Мугул и баща й. Те не можеха да се скрият в каменната си къща. Бяха изложени на директно нападение от кондора.

Едва сега на Лили й стана ясно, че изобщо не беше помислила за подобна ситуация. Колко беше глупава. Бедните човечета бяха оставени на произвола на съдбата!

Кондорът все още не се виждаше. Бащата на Мугул беше престанал да бие тревога. Може би не искаше да привлича вниманието на птицата върху себе си, въпреки че със сигурност му беше ясно, че извисен в небето нямаше да остане незабелязан.

Градът беше притихнал. Чуваше се само плющенето на знамената, които вятърът развяваше.

— Горките! — помисли си Лили.

Само ако имаше идея как да прогони птицата! Не й оставаше нищо друго, освен да чака и да се моли…

Лили следеше небето с тревожен поглед. Ето, кондорът се появи. Беше огромен и изобщо не отговаряше на размерите, с които бяха свикнали лилипутите. Ето защо лилипутите се страхуваха толкова много от него. Той се приближаваше безшумно, почти без да размахва криле. Дори и отдалече се забелязваше колко хищно отваряше човката си и показваше ноктите си.

Но какво беше това? Изведнъж той направи обратен завой. Лили не предполагаше, че кондорът можеше да бъде толкова подвижен. Може би беше забелязал балона и беше решил да го разгледа.

— Кра-а-а…! — писъкът на кондора проряза въздуха, като беше по-силен от шума от знамената.

След това птицата се обърна и отлетя.

— Знамената го изплашиха — прошепна Лили с облекчение.

Разбира се, нали и по парковете слагаха подобни неща, за да се плашат птиците.

Въздишката на Лили се чу чак до края на острова. Малките човечета в кошницата бяха вън от опасност. Балонът беше започнал да се приземява и се спусна недалече от нея. Лили коленичи и се наведе към тестовите пилоти.

— Поздравления! Мисията е изпълнена! — прошепна Лили.

— Наистина всичко мина добре. За миг се бях изплашила. Нямам представа, защо това чудовище изведнъж реши да си тръгне — отвърна развълнувана Мугул.

— Всичко е в знаменцата — обясни Лили. — Ние хората ги наричаме плашила.

В същото бреме Лили призна пред себе си, че беше сложила знамената само за украса. Понякога малко късмет не вреди…

— Грандиозно! — каза бащата на Мугул впечатлено и свирна с рога, като искаше да даде знак, че опасността е преминала.

Пръв се появи царят.

— Лили, поздравления! — извика той от балкона на двореца. — Обявявам те за официално плашило на нашето царство!

Лили се изкашля:

— Е, това се казва титла…

Лили намигна на приятелката си Мугул. Беше време да се връща вкъщи. Тя взе едно паве и си го сложи в джоба.

— Това ще е спомен за вас голям малък народ — прошепна тя.

От другия джоб извади плюшената мишка и се запъти към плажа. Знаеше, че никой не можеше да я последва толкова бързо. Така и трябваше, защото Лили не искаше да изплаши лилипутите с внезапното си изчезване.

Лили с лекота изказа заклинанието за магическия скок.

Когато почувства твърда почва под краката си, Лили едва се осмели да отвори очи. Дали щеше да е пак малка? Тя сложи ръце пред очите си и страхливо погледна през пръсти.

Какво светеше така заплашително в тъмното?

Това бяха очите на котарака Клуни. Чу се и заплашително фучене. Лили свали ръце от очите си и въздъхна облекчено.

Понеже се беше появила толкова внезапно, котаракът сигурно се беше изплашил и се беше скрил зад палмата на Лили. Лили го взе на ръце и се огледа: в тъмнината се открояваха шкафът, бюрото и леглото. Всичко си беше с нормална големина. Клуни също я беше познал и се отъркваше мъркайки в ръкава й.

— Е, вече не си толкова страшен. Не съм много сигурна дали щеше да ти хареса човешкото месо…

Тя го остави на земята. Лили забеляза, че книгата за пътешествията на Гъливер все още лежеше отворена на бюрото й. Затвори я и каза:

— Може би ще е хубаво да се добавят още няколко глави… Ако Мугул не ми беше разказала за Гъливер, човек можеше да си помисли, че той е посетил лилипутите, след като аз прогоних завинаги тигровия кондор…

Бомбастично пътуване с балон

Със сигурност и ти искаш да си имаш балон като този на лилипутите? Много е лесно да го направиш. Може да го закачиш за прозореца или над леглото си. Всичко, което ти трябва, е в списъка на Лили:

Балон

Лепило за тапети

Картон — размер А4

Шарена хартия

Четка

Шнур

Линийка

Молив

Ножица

Лепило

Първо, балонът се надува и се връзва отдолу. След това се поставя върху чаша, като се намазва с лепило за тапети, с изключение на мястото, което е в чашата. Шарената хартия се накъсва на малки парчета, които се залепват за балона. Те се натискат за всеки случай и с четката. Процедурата се повтаря, докато балонът е облепен от всички страни. Оставя се да изсъхне един цял ден.

На следващата сутрин балонът се вади от чашата и възелът му се отрязва с ножица. Лепилото и хартията продължават да поддържат формата на балона.

Сега липсва само кошът. От картона се изрязва показаната на картинката форма и се залепва. С четири въженца кошницата се прикрепя за балона отдолу.

Остава да натоварите само няколко лилипута, които да са вашите тестови пилоти…