Книстер
Лили Чудото в страната на лилипутите (5)

Четвърта глава

След като Лили се освободи и от последните окови, лилипутите й показаха двореца. Лили тръгна много предпазливо стъпка по стъпка, като се опитваше да не смачка малките полета и гори, поляни и поточета.

Изведнъж забеляза малкото, китно градче, което се беше сгушило между хълмовете. Градът беше обграден от каменен зид. Очите на Лили се насълзиха от умиление. Всичко беше толкова малко! Веднага забеляза една прекрасна сграда в центъра. Това беше дворецът. Златните му покриви имаха безброй кулички, на които се вееха знамена. Всички улици водеха към него. Уличките бяха толкова широки, че Лили успя да се доближи до двореца, без да нанесе щети. Пред вратата имаше голям площад, където имаше място Лили да легне по корем и да погледне през прозорците в замъка. Лили много внимаваше да не размаже някого. Както и очакваше, палатът беше много богато украсен. Мебелите имаха дърворезба и блестяха от злато и пурпурночервено.

— Здравейте — прошепна Лили на стражата пред вратата.

Не й се искаше да говори по-високо, за да не изплаши някого, но стражата беше предупредена. Те не показаха уплаха.

— Името ми е Лили — каза предпазливо тя. — Искам да говоря с вашия цар, за да обсъдим проблема с ужасната птица и наблюдателницата ви.

Тогава едно човече излезе пред нея. То носеше прекрасни дрехи и се представи:

— Аз съм Перлепос Драгурон. Аз ръководя кралската стража и съм братовчед на цар Аурурон. Негово Величество ще Ви посрещне при кулата. Там ще може да е на Вашата височина, което отговаря на неговия ранг и чест. Понеже нямаме много време, той иска да сте там преди залез-слънце.

— Къде да намеря тази кула? — попита Лили, но мъжът се скри отново в двореца.

Лили се изправи предпазливо и се огледа. Явно тази кула наистина не беше много висока, щом не можеше да се види оттук. Накъде трябваше да тръгне?

В този момент тя забеляза две каляски да излизат от двореца. Лили не можа да сдържи възторга си! Кончетата бяха толкова сладки!

„Трябва да разкажа на Мона“ — помисли си Лили. Расови коне в лего формат! Човек можеше да ги гушне и да ги вземе в ръце. Мона щеше да е във възторг. Жалко, че Лили трябваше да си остане тайна магьосница… Това щеше да й е трудно, особено след това приключение.

Но сега не можеше повече да мисли за Мона, защото трябваше да последва каляските, които вече бяха напуснали стените на града и които беше ясно къде отиваха.

— Много странни обичаи имат тези лилипути — каза си Лили. — Дано да не пътуват прекалено бързо, за да мога да ги последвам до кулата.

Лили напразно се притесняваше, защото й бяха необходими само няколко крачки, за да излезе от града. Доколкото можеше да прецени, каляските се бяха отправили на юг, срещу обедното слънце.

Лили се усмихна, защото беше много смешно как малките крачета на кончетата бързаха по улицата. Лили беше отзад и отдалече гледката беше все едно мишка води слон.

След като Лили мина през няколко планини и едно езеро, наблюдателната кула се видя на хоризонта. Дори оттук се виждаше, че за размера на лилипутите тази кула беше с огромни мащаби. Кулата беше малко по-висока от Лили.

Лили забави крачка, за да може да даде преднина на царя и той да се качи на кулата. Тя знаеше, че за царя беше важно да не го гледат отвисоко. Тя не искаше в никакъв случай да накърни гордостта му. А и за Лили беше по-лесно да говори очи в очи с него.

Когато Лили стигна до кулата, каретите вече бяха пред входа. Очевидно всички се бяха качили до върха на наблюдателницата. Тя се състоеше от няколко етажа като най-отгоре имаше тераса, на която бяха монтирани различни апарати. Един телескоп гледаше към центъра. Със сигурност той не се използваше за гледане на звездите, а за наблюдение на хищната птица.

Кулата беше толкова висока, че Лили трябваше да се изправи на пръсти, за да може да разговаря с царя очи в очи. Но кулата не беше толкова висока, че да може да се наблюдава целият остров на лилипутите.

Лили забеляза един мъж, облечен в тъмни дрехи. Може би това беше бащата на Мугул, капитан на стражарите в кулата. Той изглеждаше много сериозен и зает и изобщо не обръщаше внимание на спектакъла около себе си. Непрекъснато следеше небето над тях.

— Здравей, Мугул! — провикна се радостно Лили, когато забеляза малката си приятелка.

Лили усети, че хората на терасата се стреснаха. Едва тогава осъзна, че може би е викнала прекалено високо.

— Здравей, Лили. Ти наистина се завърна толкова висока, колкото Гъливер — извика с тънкото си гласче Мугул. — Но внимавай. Така, както си се развикала, могат да те чуят на целия ни остров!

— Много съжалявам — извини се Лили. — Забравих…

— Искам да ти представя нашия цар — извика Мугул. — Това е цар Аурурон. Той няма търпение да се запознае с теб.

Изведнъж царят взе думата и Лили се учуди с какъв висок и плътен глас говореше той.

— Докладваха ми, че ти имаш възможно решение на нашия проблем с наблюдателната кула. Всички наши надежди се крепят на теб, внучко на човека планина. Но искам да ми кажеш как възнамеряваш да направиш кулата ни по-висока и по-стабилна.

— Имате право, че не мога да направя това сама, защото не съм по-умна от вашите строители, които са построили тази прекрасна кула. Но имам предвид нещо друго. И това е нещо, което ще ви позволи да се издигате във въздуха като птица.

— Да не искаш да кажеш, че можеш да летиш? — отвърна недоверчиво царят. — Дори и вие от расата на човека планина да можете да летите, какво ще ни помогне това на нас? Да не искаш да кажеш, че ще научиш нашите мъже от кулата да летят?

Всички започнаха да се смеят, а бащата на Мугул събори телескопа от страх.

— Да, точно това искам да направя — отвърна убедително Лили. — И искам да започна с Вас, Ваша Чест. Ще полетите по-високо от всяка кула, която някога изобщо ще построите.

Лилипутите спряха да се смеят и загубиха ума и дума. Мугул първа се осъзна и извика към Лили:

— Аз мога да съм първата, която ще тества летенето. За нашия цар е прекалено рисковано да излага живота си на такива изпитания. Въпреки че не се съмнявам в неговата смелост — каза бързо тя, като погледна царя.

Всички започнаха да ръкопляскат.

— Внимавайте всички — каза Лили, като се възхити на смелостта на момичето.

„Тя обича приключенията като мен“, помисли си Лили и заобича момичето още повече.

— И аз искам да тествам летенето — каза бащата на Мугул и остави наблюдателницата за секунда. — Така или иначе ще мога по-лесно да алармирам за опасностите от въздуха.

— Добре, да не губим повече време. Много ми е интересно какво ще стане — каза царят и се настани по-удобно в наблюдателницата.

— Почакайте, трябва да направя някои приготовления. За това ще ми е необходима помощта на хората ви. Искам да ми доведете най-добрия шивач и тъкач на царството. Също така се нуждая от хартия и въглени за рисуване. Ще се срещнем на големия площад пред вашия дворец.

С тези думи Лили се обърна и се запъти много внимателно към града. В мислите си тя вече планираше всяка стъпка от идеята си.

— Да се изрежат ивици от плат и да се зашият, въжета за затягане, една голяма тенджера, нацепени на тънко дърва, хартия и кибрит…