Книстер
Лили Чудото в страната на лилипутите (2)

Първа глава

— Ако не внимавам, ще съборя кметството, или още по-лошо — училището ви. А аз не искам това — извика Лили.

Тя балансираше на един крак, като с другия беше стъпила на площада.

Преди няколко дена Лили беше извадила малките си пластмасови човечета и оттогава играеше с тях. Ако трябва да сме по-точни, това беше станало в понеделник миналата седмица. Точно в този ден учителката на Лили беше почнала да им чеше една нова книга: „Пътешествията на Гъливер“ от писателя Джонатан Суифт. Тя им четеше по една глава всеки ден. Но понеже историята беше много интересна, Лили не можеше да чака и беше взела книгата от библиотеката, за да си я чете сама вкъщи. Беше попаднала на прекрасно издание със стари цветни илюстрации. На Лили й харесваше да се рови из книгата и да разглежда картинките. Там можеше да открие толкова много неща!

В книгата се разказваше за невероятните пътешествия на Гъливер по света. Той тръгнал с кораб по море и се озовал на остров, който бил обитаван от много малки човешки същества. В книгата си Гъливер обяснява, че тези същества не били по-големи от палеца му, но затова пък гордостта им била огромна. На всичкото отгоре били и много смели. Мореплавателят Гъливер бил великан в сравнение с тях. Но въпреки това малките човечета успели да го заловят и дори да го оковат.

— Иска ми се да се запозная с тези човечета — измърмори Лили, гледайки илюстрацията на окования Гъливер. — Ние дори сме съименници. Мой дълг е да ги посетя!

Но за съжаление Лили бързо осъзна, че това нямаше как да стане — дори и с помощта на магическия скок. Посредством магическия скок Лили беше обиколила най-невероятните места. Беше посетила Дивия Запад, викингите, беше се пренасяла и във времето на динозаврите, беше ходила дори на Луната. Но за да направи магическия скок, на нея й трябваше предмет от времето, в което искаше да се озове. Лили започна да размишлява. Г-н Суифт си е измислил страната на лилипутите. Значи нямаше предмет, който можеше да я отведе там. Лили въздъхна. Как да отиде в измислена страна, която най-вероятно изобщо не съществуваше и беше само фантазия? Но тогава тя си спомни, че вече беше ходила в Атлантида. А за Атлантида също не беше много сигурно дали е съществувала. За да отиде в Атлантида, Лили беше проявила фантазия. И сега трябваше да постъпи така.

— Страната на лилипутите носи моето име. Така че на всяка цена трябва да успея да отида там — вдъхна си кураж Лили и започна да рови из магическата книга. — Пътешественически магии — прочете тя. — Щом има магии за пътешествия, със сигурност ще има и магия за страната на лилипутите — предположи Лили.

Но не извади късмет. В книгата нямаше нито дума за страната на лилипутите. Нямаше дори нещо, което да започва с Лили. Ужас!

Докато се опитваше трескаво да разсъждава, някой я стресна. Кой ли можеше да е влязъл в стаята й, без да почука? Леон, по-малкият й брат! За щастие Лили успя в последния момент да скрие магическата книга.

— Нямам време за теб — каза ядосано.

— Трябва да ми помогнеш! То не работи — каза разплакано Леон.

Лили беше наясно, че Леон нямаше да се откаже никога, докато тя не му обърнеше внимание.

— Какво не работи и какъв е проблемът — попита тя.

— Баба ми го подари. Бил е на дядо — изрева Леон, като показа един бинокъл, който беше скрил зад гърба си. — Това трябва да е бинокъл, но той прави всичко по-малко.

Без дори да погледне бинокъла, на Лили й стана ясно какъв беше проблемът.

— Добре, нека да разгледам този бинокъл, който смалява всичко — каза тя и се усмихна лукаво.

След това нарочно погледна през бинокъла от грешната страна.

— Ти стана изведнъж толкова малък и толкова далечен — извика тя.

— И аз това казвам. Този бинокъл не става за нищо!

— Абракадабра… — измърмори Лили и започна да върти бинокъла във въздуха. — Пробвай сега.

Тя подаде бинокъла на Леон, но този път от правилната страна. Той погледна и не можа да повярва на очите си.

— Ти го омагьоса — установи той изненадано.

— Няма проблем — каза надуто Лили. — А сега остави умната си сестра сама. Имам по-важни неща за вършене, отколкото да се занимавам с бинокли.

Леон беше на седмото небе и изтича в кухнята. Трябваше да се похвали на мама.

— Мамо, аз винаги съм твърдял, че Лили може да прави магии. Виж какво направи тя с моя бинокъл, който умаляваше всичко!

— Какво е направила? — попита мама учудено.

— Тя омагьоса бинокъла ми — каза гордо Леон, който не можеше да си намери място от радост.

— Какво му имаше? — попита мама.

— Той правеше всичко да изглежда по-малко — обясни Леон.

— Това наистина е една супер магия — засмя се мама.

— А сега трябва да ме оставиш на мира! — извика Лили от стаята си.

Изведнъж Лили трябваше да действа много бързо. Тя скри със замах магическата книга под леглото и извади книгата с приключенията на Гъливер. Трябваше да прочете всичко, за да е подготвена, какво я очаква на острова на лилипутите. Без да подозира, брат й Леон й беше дал страхотна идея…