Книстер
Лили Чудото и трудният драконов изпит на Хектор (3)

Втора глава

Лили почувства, че я носи вятърът. Нещо я разтресе, стана й топло, после студено и пак топло. Лили не си спомняше преди пътуването да е траело толкова дълго. След доста време тя отново почувства твърда почва под краката си. Във въздуха се носеше миризма на нещо изгоряло. Странно! При Зурулунда винаги миришеше на чай и лимонена торта.

Лили отвори предпазливо очи. Слънцето грееше, беше ден и не й трябваше фенерче, за да разбере, че не беше попаднала в кораба на Зурулунда.

Веднага забеляза защо миришеше на изгоряло. Посрещна я пламък. Това беше самият Хектор, който бълваше огнени кълба срещу една скала, която беше срещу него. Огънят беше постоянен и не изгасваше. Да не искаше да изпепели всичко наоколо, защото ниските храсти около скалата вече горяха. Хектор беше толкова вглъбен в заниманието си, че дори не забеляза Лили.

— Гръм и мълнии! Дори устните ми се подпалиха! — извика той и се спусна към едно малко поточе, за да охлади устата си.

Цшшш… се чу при охлаждането на устните му. Той все още не беше забелязал учудената Лили. Тя се дивеше на спокойната обстановка в тази долина. Започна да оглежда наоколо, защото искаше да се ориентира къде беше попаднала. Виждаше се равнина с малки храсти и ниски дървета. На хоризонта се забелязваше гора, зад която имаше скали. Лили притаи дъх, защото на върха на тези скали се издигаше тъмен и страховит замък.

Докато Лили се възхищаваше на крепостта, усети огън и един кичур от косата й пламна. Веднага замириса на изгоряла коса. Лили извика толкова силно, че Хектор се стресна и глътна огненото си кълбо. Започна да кашля неудържимо. От ноздрите му излизаха малки кълба пушек. Изведнъж се успокои.

— Лили? — попита той с ококорени очи. — Лили — супер магьосницата? Но, как…?

— Хектор, моето мило драконче — извика Лили и забрави за изгорелите коси.

Тя се успокои и подхвърли Хектор във въздуха като го прегърна силно.

Едва сега Хектор беше убеден кой стоеше пред него.

— Лили, Лили, Лили! — повтаряше непрекъснато той и се опитваше да я прегърне с малките си ръчички. — Как се озова тук? И защо?

— Забравил ли си вече? — попита го Лили.

— Нали като се сбогувахме миналия път, ти ми даде една люспа от гърба ти. Затова без проблеми магьосница като мен успя да дойде при теб.

— Ехе! — извика радостно Хектор и един пламък излезе от носа му.

Той искаше да каже още нещо, но Лили беше толкова развълнувана, че не го остави да говори.

— Къде е Зурулунда? — попита задъхано тя. — Къде е корабът? Старата магьосница добре ли е? Още ли прави толкова вкусни сладкиши? Все още ли има толкова много животни…

Лили се спря за секунда и двамата с Хектор се засмяха. Как можеше той да й отговори на толкова много въпроси, когато тя не му даваше думата? Те легнаха на тревата между храстите и Хектор започна да разказва.

— Зурулунда е на мнение, че след триста години, посветени на магиите, аз трябва да издържа големия драконов изпит. Който има такъв лиценз, има право да лети. Лицензът за бълване на огън също може да се вземе чрез този изпит. Така е в днешно време, за всичко ти трябва лиценз и документ. Навсякъде в гората са се навъдили полицаи, които следят, да не би да летиш на черно, или да не бълваш огън незаконно. Ако бълваш огън незаконно, има специално проклятие, с което огънят в корема ти загасва завинаги. А да летиш без лиценз, или без метла или парашут, е позволено само на насекомите и птиците. Защото има опасност, ако паднеш, да нараниш други животни, хора или магьосници… — Хектор се изсмя. — Как така ще паднеш при летене? Що за модерни правила са това? И цялата тази бумащина…

Лили също се усмихна, защото много добре си спомняше как Хектор на няколко пъти беше падал, докато летеше.

— И затова сега тренираш бълване на огън? — попита Лили, която не беше наясно в какво се състоеше изпита.

— Да, само който издържи изпита за бълване на огън, ще има право да се яви на изпит за летене.

На Лили започна лека-полека да й се изяснява положението и кимна с глава.

— Тренирам бълване на огън, защото искам да съм най-добрият в тази категория — обясни й Хектор. — В летенето няма да съм толкова добър — добави тихо той.

— Знам — засмя се добродушно Лили. — Заради коремчето ти. В него няма май само огън.

— Не започвай и ти сега — оплака се Хектор. — Достатъчно ми е, че Зурулунда непрекъснато ми го натяква.

— Имаш право — каза Лили и го погали. — Кога и къде ще се проведе този изпит? — попита тя, за да смени темата.

Хектор посочи с глава към замъка и измърмори:

— След малко.

Лили ококори очи:

— В замъка ли? И аз ще дойда!

— Не може — отвърна тъжно Хектор.

— Защо да не може. Ще те подкрепям, все едно съм ти треньор — извика радостно Лили.

— Защо мислиш, че Зурулунда не е тук?! — въздъхна Хектор. — На този изпит е забранено присъствието на магьосници. Иначе те могат да омагьосат кандидатите и резултатите няма да са реални.

— Но със сигурност е разрешено да стискаш палци на някого?

— Не и вътре в замъка. Има строг режим за достъп. Зурулунда също трябваше да се примири с това, въпреки че не й беше лесно. Трябваше да й обещая, че ще дам всичко от себе си, за да не я изложа. Всички в гората знаят, че аз съм домашният дракон на Зурулунда.

— Разбирам — кимна Лили.

Очите на Хектор се бяха насълзили.

— Изглежда доста си се притеснил? — каза тя.

Хектор кимна и въздъхна.

— И ти мислиш, че няма никаква възможност да те придружа незабелязано?

Хектор поклати тъжно глава.

— Навсякъде има охрана и са много строги.

— Сега искам да ми разкажеш как ще протече този изпит — каза Лили, като имаше едно наум.

Тогава Хектор й разказа всичко, което знаеше. Всеки трябваше да се справи успешно с шест задачи, за да бъде допуснат до изпита за летене и така нататък.

Лили го изслуша внимателно.

— Мисля, че трябва да тръгвам — каза Хектор със свито сърце. — Изпитът ме чака.

— Ще те чакам тук и ти стискам палци. Знам, че ще се справиш — окуражи го Лили.

Хектор избълва пробно за последен път огън и се запъти към замъка. Лили го проследи с поглед. Като видя как драконът на всеки десет крачки се мъчеше да полети, сбърчи чело. Що за подскоци бяха това? Да не би Хектор все още да не може да лети? Лили въздъхна. Май трябваше да се намеси.

Когато пристигна в замъка, Хектор беше посрещнат от двама стражари. Те стояха върху каменния зид и го гледаха отвисоко.

— Влизай, ако не водиш и някоя магьосница със себе си — изръмжа единият.

— Ти, малчо такъв, да не би да идваш за големия драконов изпит? Ха, ха, ха… — изсмя се вторият пазач.

— Навреме си. Изпитът ще започне всеки момент — каза другият.

— Или може би ти не си участник, а просто стръвта за изпита по надушване.

— Ха, ха, ха… — изсмяха се и двамата.

— Аз съм истински летящ дракон — убеди ги Хектор и подскочи във въздуха, като избълва огън.

— Ухааа… — не можеха да спрат да се хилят двамата пазачи.

Хектор се промъкна през портата и се направи, че не забелязва подигравките.

— Ще им секне смехът — каза ядосано той, като от ушите му излязоха кълба дим.

Лили наблюдаваше сцената отдалече.

— Почакайте само! — прошепна тя.

Ядът й даде кураж да последва Хектор в замъка. Трябваше да е до малкия си приятел!

— Тук могат да влизат само дракони — се чуха гласовете на двамата стражи.

— Не мога ли само да погледам? — отвърна самоуверено Лили.

— Да не би да си глуха. Нали ти казахме, че могат да влизат само дракони — изрева единият пазач.

— Да не би драконите да ги е страх от мен? — отвърна Лили.

— Да не би да нямаш уши? Изчезвай или ще ти се случи нещо — заплаши я и вторият пазач.

— Мен ме покани госпожа дракон Малцан — каза твърдо Лили.

— Не познавам такава госпожа. Тук няма дракон с такова име.

— Значи не си чел и книгата на Джим Кнопф и Лукас — „Машинистът“. Как е възможно това? — отвърна нахално Лили.

— Ще ти дам аз на теб едно четене, нахалница такава! Един пазач трябва да може да пази и ако се наложи да бие! Четенето не е част от моите задължения. А сега се махай!

Лили не се отказа и извика:

— Щом не можеш да четеш, да се надяваме, че поне можеш да се целиш добре. Или това също не е част от твоите задължения, страхливец такъв?

С тези думи Лили много вбеси единия от стражите. Той изтича бесен нагоре по стълбите към вътрешния двор, взе шепа камъни и се върна отново на наблюдателницата. Лили с удоволствие забеляза, че той започна да се цели в нея. Тя започна да подскача насам-натам, а камъните падаха до нея на тревата.

— Благодаря — си каза тя. — Точно това ми трябваше.

Тя се наведе, взе един от камъните, сложи го в джоба си и се върна в гората, където пазачите не можеха да я видят. Взе малко трева и я сложи в раницата си, където беше и плюшената мишка.

— Нека да съм сигурна, че в случай на беда, ще мога да напусна замъка. Ще решавам на момента дали да се озова тук, или направо в моята детска стая.

Триумфално притисна камъка до сърцето си. Той щеше да я отведе направо във вътрешния двор на замъка. Нали камъкът беше взет оттам…