Мариса Мейър
Скарлет (12)

Глава единадесета

Яйцето се плъзна в разтопеното масло и изсъска, а яркият жълтък се разтече в белтъка. Скарлет махна перцето от следващото яйце, а после го счупи с една ръка, докато с другата прокара шпатулата по дъното на тигана. Гъстите белтъци побеляха, надуха се и потъмняха, хванаха тънка, пукаща коричка по краищата на тигана.

Иначе в къщата бе тихо. Когато се прибра от боя, Скарлет надникна да види как е баща й и го намери да лежи в безсъзнание на леглото на баба й, а на тоалетната масичка стоеше отворена бутилка уиски, открадната от кухнята.

Тя изсипа останалото в бутилката уиски в градината заедно с всички други шишета алкохол, които успя да намери, а после четири часа не спря да се върти в леглото си. В главата й се въртяха събитията от миналата вечер — следите от изгаряния по ръката на баща й, ужасът, изписан на лицето му, отчаяното му желание да намери какво е скрила grand-mere.

И Вълка с неговата татуировка, с настоятелния поглед и почти убедителен тон: Не бях аз.

Скарлет остави шпатулата върху тигана, извади една чиния от шкафа и си отряза голям комат от самуна сух хляб на плота. Хоризонтът просветля ваше и чистото небе обещаваше още един слънчев ден, но през нощта вятърът се бе усилил и сега шибаше царевицата и свиреше в комина. В двора изкукурига петел.

Скарлет въздъхна и след като прехвърли яйцата с лъжица в чинията, седна на масата. После натъпка храната в устата си, докато тревогата отново не измести глада й. Тогава със свободната си ръка тя се пресегна към портскрийна и се свърза с нет линка.

— Търси — рече тя с пълна уста. — Татуировка С-О-Г-Л.

„Командата не е разпозната“

Тя изпъшка, сетне изписа думите и лапна, каквото беше останало от яйцата. В това време потече цяла река от линкове: екстремни татуси. Дизайн на татуировки. Виртуални модели на татуировки. Науката за отстраняването на татуировки. Най-новите технологии в татуирането — напълно безболезнено.

Опита и с: ТАТУИРОВКА СОГЛ962

„Не бяха открити резултати“

Тя взе хляба и отхапа едно голямо парче.

Татуировки с числа на ръката.

На екрана се появиха множество изображения на ръце — имаше слабички и грамадни, бели и черни, изрисувани в крещящи цветове или с малки, дребнички символи върху китките. Числото тринайсет, римски цифри, рождени дати и географски координати. Доста често се срещаше и първата година от мира, „1 д.е.“.

Челюстите започнаха да я болят, затова Скарлет остави остатъка от хляба в чинията и потърка с длани очите си. Татуировки на улични бойци? Татуировки на похитители? Татуировки на мафията?

Какви бяха тези хора?

Стана и включи каната за кафе.

— Вълка — произнесе тя гласно на себе си, докато кафето започна да тече. Остави думата да се повърти в устата й, за да може да я усети. За едни вълкът беше див звяр, хищник и напаст. За други — боязливо животно, което хората не разбираха.

Но стомахът й все още беше свит на топка от безпокойство. Не можеше да изтрие от ума си как Вълка едва не уби противника си пред очите на онези зрители, а после изхвърча в полето като обладан от духове. Тогава си беше помислила, че воят, който чу минути след това, беше дошъл от истински вълк, дебнещ за плячка из фермите — вълците се срещаха често, след като още преди векове беше приет законът за опазването на вида им. Но вече не беше толкова сигурна.

На борбите ми викат Вълка.

Скарлет сложи чинията и празния тиган в мивката и пусна отгоре им студена вода, а в това време огледа през прозореца полюшващите се сенки в полето. Скоро фермата щеше да се изпълни с живот — андроиди, работници и генетично подобрени пчели.

Наля си кафе, още преди да е изтекло докрай, сипа му няколко капки прясно мляко и пак седна на масата.

Вълци.

Върху целия екран се показа снимката на сив вълк с оголени зъби и присвити уши. По дебелия му кожух бяха полепнали снежинки.

Скарлет прокара пръст по екрана и снимката се скри. Следващите бяха по-миролюбиви: вълци се бореха с вълчиците, малки вълчета спяха скупчени едно върху друго, величествени сиво-бели вълци се прокрадваха през есенни гори. Избра един от линковете на организациите за опазване на вълците, прегледа набързо текста и се спря, когато стигна до пасажа за воя.

„Вълците вият, за да привлекат вниманието на глутницата или за да изпратят предупреждение за чуждо нашествие на територията им. Вълците, които са се отделили от глутницата вият, за да открият другарите си. От цялата глутница най-агресивно вие алфа самецът. Агресивността му може да се различи по ниския, дрезгав вой, когато приближава непознат вълк.“

Скарлет потрепери толкова силно, че от чашата й се разля кафе. Тя изруга и стана да вземе кърпата, за да го почисти, като се ядосваше, че някаква си глупава статия я бе поуплашила. Нима наистина си мислеше, че лудият уличен боец се бе опитал да предупреди глутницата си?

Хвърли кърпата в мивката, грабна портскрийна и прегледа отгоре оставащата статия, сетне продължи да чете за йерархията в глутницата.

Вълците се придвижват на глутници. Това са:

„Групи, чиито брой може да варира от шест до петнайсет члена и в който има строга йерархия.

На върха на социалната структура стоят Алфа самецът И Алфа женската, или Алфа двойката.

Много често те са единствените вълци в глутницата, които се размножават. Всички останали помагат при храненето и отглеждането на малките.

Алфа самецът установява своето надмощие над останалите чрез обредни борби. Един вълк може да предизвика друг и изходът от борбата определя кой от двамата е по-силен. Многократните победи донасят уважение на мъжкаря и накрая определят водача на глутницата.

Следващото стъпало в йерархията на глутницата се заема от Бета вълците, които обикновено ловуват и осигуряват защита на малките.

На дъното на социалната структура се намира Омега вълкът. Към него често се отнасят несправедливо и понякога Омега вълците се превръщат в изкупителни жертви. В резултат на това те се оттеглят по края на територията на глутницата и понякога я напускат завинаги.“

Сред кокошките настъпи смут, който уплаши Скарлет.

Тя остави порта на плота и надникна през прозореца. Стомахът й се обърна.

През градината се простираше сянката на мъж, от когото кокошките се бяха разбягали право към кокошарника си.

Вълка сякаш я подуши, надигна глава и зърна Скарлет на прозореца.

Тя се завъртя. Преглътна паниката си и изтича в антрето, за да вземе пушката на баба си, която стоеше в ъгъла под стълбите.

Когато отвори широко входната врата, Вълка стоеше там, без да се е поместил. Кокошките бяха започнали да свикват с непознатия и сега кълвяха около краката му и ровеха за паднали зрънца.

Скарлет вдигна пушката и свали предпазителя.

Вълка с нищо не показа да е изненадан.

— Какво искаш от мен? — викна тя и подплаши кокошките, та те пак побягнаха от него. Светлината от къщата се разливаше край нея по чакъла. Сянката й се придвижи по пътеката и почти докосна краката на Вълка.

По лицето му нямаше и следа от лудостта на битката, а и отоците почти не личаха. Пушката явно не го плашеше, въпреки че не понечи да я приближи.

След продължително мълчание той вдигна ръце с отворени длани до главата си.

— Съжалявам. Пак те уплаших. — И сякаш за да изкупи провинението си, отстъпи назад с две-три крачки.

— Бива си те — рече тя без следа от вълнение. — Дръж ръцете горе.

Той сви пръсти да покаже, че е чул.

Скарлет пристъпи няколко крачки напред, но спря, щом чакълът се заби в босите й крака. Цялата беше нащрек и чакаше Вълка да направи само едно рязко движение, но той стоеше, застинал като каменната къща зад гърба й.

— Вече съобщих на полицията — излъга тя и мислите й се върнаха към портскрийна, който бе оставила на кухненския плот.

Светлината се отрази в очите му и Скарлет изведнъж си спомни, че баща й спеше на горния етаж. Дали ще извади късмет и силният й глас ще успее да го изтръгне от пиянското му вцепенение?

— С какво дойде дотук?

— С нищо, вървях. Всъщност, повече тичах — отвърна той, без да сваля ръце. Вятърът си играеше с косата му и я рошеше. — Искаш ли да си тръгна?

Въпросът я свари неподготвена.

— Искам да ми кажеш какво търсиш тук. Ако си мислиш, че ме е страх от теб.

— Не се опитвам да те уплаша.

Скарлет погледна свирепо над цевта, за да се увери, че все още го държи на прицел.

— Исках да поговорим за това, което ми каза на борбите. За татуировката… и случилото се с баба ти. И с баща ти.

Тя стисна зъби.

— Откъде научи, че живея тук?

Объркан, той сключи вежди.

— Името на фермата ви е написано на кораба ти, така че направих справка. Не искам да ти причиня зло. Просто ми се стори, че имаш нужда от помощ.

— Помощ ли? — Бузите й пламнаха в огън. — Помощ от психопата, който е измъчвал баща ми и е отвлякъл баба ми?

— Не съм бил аз — твърдо рече той. — Има и други с татуировки като моята. Друг е бил, не аз.

— О, нима? Значи си член на някаква секта или нещо подобно, така ли? — Една кокошка се опря в крака й и перцата стреснаха Скарлет, така че тя едва успя да задържи пушката изправена срещу него.

— Нещо подобно — рече той и сви рамене, като че засрамен. Единият му крак изхруска на чакъла.

— Стой там! — кресна Скарлет. Кокошките закаканижиха и бавно се отдалечиха. — Ще стрелям, да знаеш!

— Знам. — Мигновен изблик на добрина мина през него и той посочи слепоочието си. — Цели се в главата. Там изстрелът обикновено е смъртоносен. Но ако ръката ти се колебае, тогава стреляй в торса, защото е най-голям.

— Оттук главата ти изглежда достатъчно голяма.

Той се засмя и целият се преобрази. Позата му стана по-непринудена, лицето му се стопли.

Скарлет заръмжа от отвращение. Този мъж нямаше право да се смее, не и докато баба й все още бе в неизвестност.

Вълка свали ръцете си и ги скръсти на гърдите си. И проговори, преди Скарлет да успее да му заповяда пак да ги вдигне:

— Надявах се да те впечатля снощи, но изглежда съм се провалил.

— Обикновено не се впечатлявам от мъже, които не умеят да владеят гнева си, отвличат баба ми, следят ме и…

— Не съм отвлякъл баба ти. — За първи път думите му прозвучаха остро, прекъсвайки тирадата на Скарлет. Погледът му падна върху кокошките, които тъпчеха около вратата. — Но ако наистина е бил някой с татуировка като моята, може би ще мога да ти помогна да разбереш кой е бил.

— И защо да ти вярвам?

Той взе въпроса на сериозно и се замисли за известно време.

— Нямам друго доказателство, освен това, което вече ти казах снощи. Пристигнах в Рийо преди почти две седмици — познават ме в таверната, познават ме и на борбите. Ако баща ти ме види, няма да ме разпознае. Нито пък баба ти. — Той прехвърли тежестта си на другия крак, сякаш от стоенето на едно място ставаше неспокоен. — Искам да помогна.

Начумерена, Скарлет присви очи и погледна над двуцевката. Ако лъжеше, то тогава беше един от хората, отвлекли баба й. Жесток и зъл, той заслужаваше куршум право в десетката.

Но беше единствената й следа.

— Ще ми кажеш всичко. Всичко. — Тя свали пръста си от спусъка и снижи пушката така, че сега тя сочеше в бедрата му. Куршумът там щеше само да го рани. — И ще си държиш ръцете, така че да ги виждам през цялото време. Това, че те пускам да влезеш в къщата, не означава, че ти вярвам.

— Разбира се. — Кимна той отстъпчиво. — Аз сам не бих се доверил на себе си.