Оливър Боудън
Черният флаг (6)

6.

От Том Кобли нямаше и помен, ала Уилсън явно бе решил да се поразтъпче отново по кея. Сигурно беше изпратил Хаг и Каролин до дома й и бързо се бе върнал на пристанището. Намери ме седнал на стълбите да си ближа раните. Сянката му падна върху мен и аз вдигнах поглед. Видях го и сърцето ми подскочи.

— Ако си дошъл за втори опит, този път няма да ти е толкова лесно — предупредих го.

— Спор няма — отвърна той, без да трепне, — но не смятам да те хвърлям пак в морето, Кенуей.

Погледнах го остро.

— Да, момче, имам шпиони и те ми докладваха, че младеж на име Едуард Кенуей разпитва за Каролин Скот. Миналата седмица същият джентълмен на име Едуард Кенуей участвал в сбиване пред „Олд Шилейла“ на пътя за Хадъртън. По това време госпожица Скот също била на пътя за Хадъртън. Търсела изчезналата си прислужница. Следователно с госпожица Скот сте се поразговорили след схватката.

Приведе се толкова близо до мен, че от устата му ме лъхна миризма на престояло кафе — доказателство, ако изобщо бе необходимо доказателство, че не е уплашен ни най-малко нито от мен, нито от страховитата ми репутация.

— На прав път ли съм, мастър Кенуей?

— Възможно е.

— Така си и мислех — кимна той. — На колко години си, момче? На седемнайсет? Горе-долу колкото госпожица Скот, нали? Струва ми се, че си хлътнал по нея. Прав ли съм?

— Възможно е.

— Мисля, че съм. Ще го кажа само веднъж и няма да повтарям — госпожица Скот е сгодена за господин Хаг с благословията на родителите им… — Той ме изправи на крака, приковал ръцете ми към тялото. Твърде мокър, раздърпан и изтощен да се съпротивлявам, разбрах какво ще последва. — Видя ли те пак да се навърташ край нея или да привличаш вниманието й с глупави фокуси, няма да се отървеш само с баня в морето. Схващаш ли?

Кимнах.

— Ами коляното в слабините?

— О, това е лично — усмихна се мрачно той.

И изпълни дадената дума. Отне ми доста време да стана на крака и да се върна в каруцата с наранени инструменти и гордост.