Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Black Flag, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Ничева-Карастойчева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически роман
- Историческо фентъзи
- Пиратски роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-280-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966
История
- —Добавяне
53
Мускетите на моряците ми затрещяха. „Гарванът“ подемаше едностранна битка срещу корабокруширалия „Бенджамин“. Сетивата ми бяха възвърнали обичайното си състояние, но Хорниголд ми правеше услуга, като ругаеше и окуражаваше моряците си.
— Разбихме се заради вас, празноглавци! Оцелеем ли до утре, ще играе бичът! Не бягайте! Бийте се!
Зърна ме сред гъстата мъгла и вместо да изпълни собствената си заръка, си плю на петите. Втурна се към върха на крайбрежното възвишение.
Хората ми започнаха да стрелят с мортири по бегълците и аз попаднах под огъня им. Снарядите се сипеха като градушка по земята. Един експлодира до Бенджамин и той се прекатури от другата страна на дюната сред фонтан от кръв и пясък.
Хукнах нагоре, пришпорван от неудържимо желание да видя участта му, и платих с пронизана ръка. Сабята му ме рани, отваряйки кървяща рана. Извърнах се светкавично, извадих скритото острие и парирах следващата му атака. От стоманата избухнаха искри. Той ме блъсна назад и аз се плъзнах по склона. Хорниголд се втурна след мен, размахал закривената си сабя. Върхът й разцепи въздуха пред носа ми. Препънах го с крак и го изритах настрани. Претърколих се, изправих се и остриетата ни пак се срещнаха. Разменихме си по няколко удара. Биваше го, но беше ранен и по-стар от мен. Окрилен от жаждата за мъст, посякох китката му, лакътя, рамото му. Коленете му се подгънаха, изпусна сабята и аз го довърших.
— Вместо да отстояваш истинска кауза, стана убиец — прошепна той, преди да умре. Едва оформяше думите. Зъбите му бяха почервенели от кръв.
— Е, поне нямам предателско сърце, Бен. Сърце на предател, който гледа отвисоко на другарите си.
— Неслучайно. С какво ще се похвалиш след гибелта на Насау? С убийства и хаос?
— Съюзи се с най-омразните ни врагове! — изкрещях вбесен.
— Не. — Той посегна да ме сграбчи, за да подчертае думите си, но аз се отдръпнах гневно. — Тамплиерите са различни. Разбери го! Продължиш ли по този път, рано или късно ще останеш сам. А в края му ще те чака гилотината.
— Възможно е, но сега на света има една змия по-малко. И това ми стига.
Той не ме чу. Вече беше мъртъв.