Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Black Flag, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Ничева-Карастойчева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически роман
- Историческо фентъзи
- Пиратски роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Черният флаг
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-280-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1966
История
- —Добавяне
43.
Юли 1718 година
Скъпа моя Каролин…
В онзи ден (място: „Олд Ейвъри“, макар да е излишно да го казвам) успях да стигна дотук.
— Изливаш чувствата си? — Ан застана до мен, смугла и красива — пир за очите.
— Пиша кратко писмо. А и нея едва ли я е грижа.
Смачках писмото и го захвърлих.
— Ах, каменно сърце имаш — въздъхна Ан и се върна зад бара. — Би трябвало да е по-нежно.
Да, помислих си. Имаш право, момиче. Ала ако сърцето ми беше нежно, щеше да се разтопи от мъка. Откакто в Насау пристигна вестта за кралската амнистия, градът се раздели на такива, които се възползваха от помилването, други, които смятаха да се възползват (след един последен удар) и трети, които бяха категорично против помилването и проклинаха всички останали, предвождани от Чарлс Вейн и…
Черната брада? Старият ми приятел си пазеше барута сух, но явно бе решил, че пиратският живот вече не е за него. Търсеше плячка далеч от Насау. Новини за големи удари и странни съюзи достигаха до нас. Усъмних се, че напускайки Насау, Черната брада не е възнамерявал да се връща. (И доколкото знам, не се е връщал.)
А аз? Е, от една страна, гледах да не се сближавам особено с Вейн. От друга, не исках да приема предложението за помилване и следователно бях принуден да другарувам с Вейн, независимо дали ми харесва или не. Вейн очакваше якобитски подкрепления, ала те така и не пристигнаха. Сетне започна да крои планове да замине и да основе пиратска република другаде. Подкани ме да тръгна с него. Нямах избор, освен да приема и да го последвам с „Гарвана“.
После настъпи онова утро — няколко дни преди да отплаваме — когато седях на терасата на „Олд Ейвъри“, опитвах се да напиша писмо на Каролин и убивах времето с Ан Бони. От пристанището ненадейно долетя оръдеен залп. Салют с единайсет топа. Веднага разбрахме какво предстои. Бяхме предупредени. Британците идваха да завладеят острова.
Бяха обсадили и двата подстъпа към пристанището. Военните кораби „Милфорд“ и „Роуз“ бяха „мускулите“, ескортиращи флотилия от още пет кораба с войници, занаятчии, провизии, строителни материали — цяла колония, дошла да прогони пиратите и да вкара Насау в правия път. Предвождаше ги флагманът „Делисия“. От него се спуснаха лодки, които да преплават корабното гробище и да стигнат до брега. Когато слязохме там, където се бяха стекли всички обитатели на Насау, мъжете от лодките вече излизаха на сушата. Сред тях забелязах не кой да е, а стария си приятел Удс Роджърс. Слизаше от лодката, загорял от слънцето и изрядно вчесан и избръснат както винаги, макар и с по-измъчено лице. Помните ли обещанието му да стане губернатор на Хавана? Е, изпълняваше го. Помните ли как сподели с мен намерението си да изкорени пиратите от Насау? Изглежда щеше да осъществи и него.
Никога не съм копнял повече за Черната брада. Знаех, че старият ми приятел Едуард Тач щеше да прецени правилно откъде духа вятърът. Смесица от инстинкт и лукавство щяха да му помогнат да се ориентира.
— Мътните ме взели! — промърмори Басмения Джак до мен (изкушавайки съдбата). — На крал Джордж му е писнало от шикалкавенето ни. Кой е мрачният тип?
— Капитан Удс Роджърс — отговорих и понеже не бързах да се срещна отново с него, се смесих с тълпата.
Бях достатъчно близо обаче да видя как му подават пергамент и как му хвърля едно око и подхваща:
— Искаме да преговаряме с хората, които се наричат управници на този остров. Чарлс Вейн, Бен Хорниголд и Едуард Тач. Представете се, моля.
Бенджамин пристъпи напред.
— Страхлив подлец! — изруга Джак.
Уместна забележка. Защото този момент отбеляза края на Насау и зачеркна надеждите ни за републиката.