Оливър Боудън
Черният флаг (29)

29

Застанахме около голяма маса в кабинет в главната сграда — аз, Торес, Ел Тибурон, Дюкас и Роджърс.

Ел Тибурон, който не се отделяше от господаря си, държеше дълга тънка кутия, подобна на табакера за пури. Въобразявах ли си, или очите му наистина не се отлепяха от мен? Прозрял ли е измамата, или е просто бдителен? „Сър, един мъж в роба ви търсеше в крепостта.“

Опасенията ми навярно бяха безпочвени. Освен него всички други в стаята изглеждаха спокойни. Отпиваха от питиетата, които Торес им поднесе, и бъбреха дружелюбно, докато той приготвяше своето. Като добър домакин губернаторът се бе погрижил да връчи пълни чаши първо на гостите си, но се почудих защо няма прислуга. Бързо се сетих — вероятно заради естеството на заниманието ни. Атмосферата беше ведра — поне засега — ала Торес бе поставил страж пред вратата на стаята с жест, който сякаш казваше: „Всичко, изречено вътре, е предназначено само за нашите уши“. Жестът му засилваше тревогата ми с всеки изминал миг. Прииска ми се да бях обмислил по-добре думите в писмото му за „подкрепата за тайната и благородна кауза“. Зарекох се следващия път, когато ми хрумне да приема чужда самоличност, да заобикалям отдалеч благородните каузи. Особено ако са тайни благородни каузи.

След като напълни и своята чаша, Торес вдигна тост:

— Събрахме се най-после. Граждани на Англия, Франция, Испания. На тъжни, корумпирани империи от Стария континент.

После даде знак на Ел Тибурон. Той отвори кутията, която държеше, и я остави върху масата. Върху червено кадифе блестеше метал. Каквото и да имаше вътре, изглеждаше ценно. Усмивката на Торес изчезна, искрите в очите му помръкнаха и той подхвана със сериозно и тържествено изражение някаква неведома, ала явно значима церемония.

— Сега обаче сте тамплиери, тайните, но истински управници на света. Протегнете ръце.

От жизнерадостната атмосфера нямаше и помен. Оставихме питиетата. Приближих бързо до масата, забелязал, че другите застават около нея. После, протегнал ръка, си помислих: „Аха, тамплиери са значи“. Сега ми се струва странно, но тогава ме обзе успокоение — повярвах, че в тайното им общество няма нищо зловещо. Глупав клуб като всеки друг, пълен със заблудени надути глупци, чиито грандиозни амбиции („тайни, но истински управници на света“, как не!) са въздух под налягане, извинение за ламтежа им за безсмислени титли и дрънкулки.

Какви ли дребнави кроежи ги вълнуват, почудих се. И открих, че ми е все едно. А и защо да ме е грижа? Аз се подчинявах само на пиратския закон. Радвах се на абсолютна свобода. Следвах правила, разбира се, но те бяха правилата на морето и да ги спазваш бе въпрос на нужда, на оцеляване, а не на перчене със социално положение, с лъскави шарфове и шутовски жезли. Запитах се защо си съперничат с асасините. Открих, че и това не ме интересува. Да, успокоих се. Не ги взех на сериозно. Торес сложи първия пръстен на ръката на Дюкас.

— Помни дълга си. Да водиш заблудените души към пътя на умиротворението.

Сложи втория пръстен на Роджърс:

— Насочвай разблудните желания, докато страстите в сърцата охладнеят.

Въздух под налягане, рекох си пак. Празни, безумни брътвежи, с каквито се печели незаслужен авторитет. Погледнах ги каква важност си придават. Глупави мъже, подведени от самомнението си, неспособни да прозрат, че важността им се простира до стените на имението и свършва там. На никого не му пука, приятели. Никой не дава пет пари за тайното ви общество.

Торес се обърна към мен. Сложи ми третия пръстен с думите:

— Да подтикваш заблудените умове към благоразумни, трезви мисли.

„Трезви“, повторих наум. Ама че майтап!

После погледнах пръстена и веселието ми се стопи. Внезапно спрях да смятам тамплиерите за глупаво тайно общество, чието влияние не се простира по-далеч от домовете им, защото пръстенът се оказа същият като на Бенджамин Причард — капитана на кораба на компанията „Ийст Индия“. Същият пръстен, който носеше мъжът с качулката, предвождал групата, която опожари татковата ферма. И двамата ме бяха предупредили, че в света действат велики и могъщи сили. И ненадейно се замислих, че каквито и да са причините за съперничеството им, аз не съм на страната на тамплиерите, а на асасините.

Ала не биваше да прибързвам.

Торес отстъпи назад.

— Да започваме работа, окрилени от Бащата на мъдростта — рече той. — Преди десетилетия Съветът ми възложи задачата да намеря в Новия свят забравеното място, което предците ни наричали Обсерваторията. Вижте… — Върху масата пред него бяха разгърнати документите от кесията. — Вижте тези изображения и ги запомнете — продължи Торес. — Те разказват много древна и много важна история. От две десетилетия се опитвам да открия Обсерваторията. Смята се, че там е скрит инструмент с невероятна мощ. Някаква сфера, приспособление, позволяващо да се наблюдава всеки мъж и всяка жена на земята, където и да се намира. Представете си какво би означавало да притежаваме такава сила. С това приспособление за нас няма да има тайни. Ще сложим край на лъжите и измамите. Ще се възцари справедливост. Чиста и ненакърнена справедливост. Това е обещанието на Обсерваторията. И то ни се полага.

Ето как разбрах за пръв път за Обсерваторията.

— Знаем ли къде е? — попита Роджърс.

— Скоро ще разберем — отговори Торес, — защото заловихме единствения, който знае. Мъж на име Робърте. Наричат го Мъдреца.

Дюкас се подсмихна презрително.

— От четирийсет и пет години никой не е зървал истински Мъдрец. Сигурен ли си, че този не е мним?

— Убеден съм — увери го Торес.

— Асасините ще му се притекат на помощ — вметна Роджърс.

Погледнах документите върху масата. Рисунките изобразяваха древна раса, изграждаща нещо — Обсерваторията навярно. Роби дълбаеха скалите и носеха огромни каменни блокове. Чертите им бяха и човешки, и не съвсем човешки. Едно обаче знаех със сигурност — в ума ми се зараждаше план. Тази Обсерватория, на която тамплиерите държаха толкова много… Струваше ли си? По-точно каква полза би извлякъл от нея някой, решен да отмъсти на хората, опожарили родния му дом? Малкият кристален куб също лежеше върху масата. Огледах го замислено както тогава, на; брега на нос Буена Виста. Торес се протегна и го взе, отговаряйки същевременно на Роджърс:

— Асасините ще му се притекат на помощ, да, но благодарение на Дънкан и информацията, която ни предостави, асасините вече няма да ни създават проблеми. Утре всичко ще се изясни, джентълмени. Тогава ще се срещнете лично с Мъдреца. А сега… да пийнем.

Домакинът ни посочи масата с питиетата и когато им видях гърбовете, аз се пресегнах крадешком към документите и прибрах в джоба си страница от манускрипта — рисунка на Обсерваторията. Точно навреме. Торес се обърна и ми подаде чаша.

— Ще намерим Обсерваторията заедно, защото нейното могъщество ще свали от троновете им кралете, ще постави на колене духовенството и сърцата и умовете на хората ще бъдат наши.

Пихме.

Пихме заедно, макар и в чест на съвсем различни стремежи.