Оливър Боудън
Черният флаг (25)

25.

Хавана е място, където си свободен да се шляеш, без да предизвикваш ничие внимание. Става дума за нормалните дни. В дните, когато бесят пирати обаче — на площада, където се издига бесилото — шляенето е не само очаквано, но и препоръчително. Мирният договор между Англия и Испания не бе постигнат лесно, ала по някои въпроси двете страни бяха единодушни. Първо — и двете страни например мразеха пиратите. И второ — предпочитаха да ги виждат обесени.

На ешафода пред нас стояха трима пирати със завързани ръце и се кокореха уплашено през примките пред тях. Недалеч от тях чакаше испанецът, наречен Ел Тибурон — грамаден мъж с брада и мъртви очи, който никога не говореше, защото не можеше — беше ням. Гледах ту него, ту осъдените мъже. После отвърнах безсилно поглед. Помислих си, че само благодарение на Божията милост не съм на тяхно място.

А и бездруго не бяхме дошли на площада заради тях. С Бонет бяхме опрели гърбове о избеляла от слънцето каменна стена и си придавахме вид на безделници, съзерцаващи света в очакване, на екзекуцията, а всъщност подслушвахме разговора на испанските войници, застанали до нас.

— Още ли искаш да огледаш стоката, която конфискувахме вчера? Имало сандъци с английска захар…

— Да, взели са я от барбадоския търговец.

— Дънкан — прошепна ми Бонет, — говорят за захарта ми.

Погледнах го и кимнах, благодарен за превода. Войниците продължиха да обсъждат снощното сбиване в кръчмата. Междувременно испанският офицер обяви от ешафода за какви престъпления ще бъде наказан първият мъж и заключи безизразно:

— Осъден си на смърт чрез обесване.

Даде знак на Ел Тибурон, който дръпна лоста, капаците под краката на осъдените зейнаха, телата им паднаха и на площада се понесе глух ропот. Насилих се да погледна към трите поклащащи се трупа, затаил неволно дъх, в случай че слуховете за изпразването на червата са верни. После щяха да изложат телата на осъдените на показ за назидание. По време на пътешествията си с Бонет вече бяхме ставали свидетели на такива зрелища. Управниците по света държаха да демонстрират нетърпимостта си към пиратите.

Потях се под робата, но се радвах, че съм предрешен. Отдалечихме се от площада, получили необходимата информация от експедицията до ешафода. Стоката беше в крепостта. Значи там трябваше да отидем и ние.