Оливър Боудън
Черният флаг (11)

11

На другия ден посетих Емет Скот. Похлопах на вратата на къщата на Хокинс Лейн. Отвори ми Роуз, естествено.

— Господин Кенуей — учуди се тя и поруменя леко. Настъпи неловко мълчание. После тя ме помоли да почакам и не след дълго ме отведе в кабинета на Емет Скот — голямото писалище в средата на стаята и тъмната ламперия й придаваха мрачен, сериозен вид. Емет Скот седеше зад писалището. В сумрака приличаше на гарван с тъмната си коса, мъртвешкото лице и изпитите скули.

— Обмисли ли предложението ми? — попита той.

— Да. И реших да ти съобщя възможно най-скоро решението си.

Той скръсти ръце и устните му се извиха в победоносна усмивка.

— Дойде да си вземеш лептата значи? Колко струва дъщеря ми?

— Колко беше готов да платиш?

— Бях готов?

Мой ред беше да се усмихна, ала внимавах да не прекалявам. Опасен човек беше Емет Скот. Играех рискована игра с коварен противник.

— Реших да замина за Новия свят. Знаех къде да потърся Дилан Уолъс. Бях съобщил новината на Каролин.

— Разбирам.

Той събра замислено върховете на пръстите си.

— Ала не възнамеряваш да заминеш завинаги?

— Не.

— Имах предвид сделка при други условия.

— Да — кимнах. — Всъщност ти предлагам ново споразумение. Надявам се да разбереш колко е изгодно. Аз съм Кенуей, господин Скот, имам гордост. Обичам дъщеря ти, колкото и да ти е неприятно, и й желая само доброто. Искам да се върна от плаването като богат мъж и да предоставя на Каролин живота, който заслужава. Живот, който ти също смяташ, че й се полага.

Той кимна, но присвитите устни издаваха презрението му.

— И?

— Давам ти дума, че няма да се върна, преди да забогатея.

— Разбирам.

— И ти давам дума да не казвам на Каролин, че си възнамерявал да я откупиш.

— Разбирам — повтори той с потъмняло лице.

— Искам само да ми дадеш възможност да натрупам състояние и да осигуря на Каролин живот, с какъвто е свикнала.

— Ще продължиш да й бъдеш съпруг. Не исках това.

— Смяташ ме за непрокопсаник, недостоен да й бъде опора. Надявам се да докажа, че грешиш. Докато ме няма, несъмнено ще виждаш по-често Каролин. Нищо чудно омразата ти да надделее и да се възползваш от възможността да я настроиш срещу мен. Освен това може да загина и в този случай тя ще се върне завинаги при теб — млада вдовица, която ще си намери нов съпруг. Как намираш предложението ми? В замяна моля само да ми позволиш да осъществя безпрепятствено плана си.

Той кимна, обмисляйки споразумението и навярно наслаждавайки се на представата как загивам в морето.