Кристина Лорен
Красив непознат (9)

Осем

В понеделник следобед бях в отвратително настроение. Навън беше адска жега, най-голямата ми сестра искаше да се връща в Лийдс и се опитваше да убеди майка ми да замине с нея. И за кой ли път отбелязах факта, че офисът на Уил има много по-хубава гледка от моя.

— Ти си пълен неудачник — казах и забих вилицата в пилешкото.

Уил се засмя и налапа огромна хапка от… каквото там ядеше.

— Пак ли си кисел заради гледката от моя офис?

Това беше непочтена, отвратителна и гнусна постъпка — започнах да размахвам китайските пръчици в лицето му. Едва разбирах какво ми говори с тая пълна с патладжани уста.

— Я ми кажи как така ти се настани в този офис — попитах, убеден, че съм станал жертва на заговор.

— О, разбира се. Когато трябваше да оглеждаме помещението за последен път след ремонта, ти не дойде, всъщност, закъсня с няколко часа. Аз просто сложих табелка с името си на моята врата. Туш!

А, да. За първи път, след като се преместих в Ню Йорк, стана така, че трябваше да чукам момичето в нейния апартамент. И както и подозирах от самото начало, се оказах в капан. Предпочитах да чукам в моя апартамент. Винаги можех да измисля нещо, да се оправдая с присъствието на майка си. Можех да кажа, че е само за ден, че само наминава да остави нещо, или… каквото и да е. Когато си в апартамента на момичето, тя иска да ти направи чай, после иска да останеш да спиш при нея, ей такива неща.

Никога не съм се държал с жените като задник, никога не съм бил подлец. Винаги съм бил максимално отворен. Като всеки нормален човек. Просто не бях срещнал жената, която да ме накара да не си легна в моето собствено легло. Жените, с които бях спал, идваха при мен, представяха се, всяка знаеше кой съм и всяка очакваше да се държа според представата на обществото за мен, а тази представа не предполагаше високи очаквания. Мога да гарантирам, че за размерите си Ню Йорк не предлага голямо разнообразие откъм жени. Всяка една е предвидима. В един момент мястото започна да ми се струва прекалено тясно и еднообразно.

Погледнах през прозореца. Гледката беше фантастична (да му го начукам на Уил). Замислих се за Сара. Напоследък жената успяваше да ме разсейва, без дори да е край мен, без дори да я виждам. Мислех за нея ден и нощ.

Сара беше неразгадаема мистерия. Ако една жена иска един мъж да мисли постоянно за нея, трябва просто да дотича до офиса му и да му каже, че има право да я вижда един път в седмицата и… щрак — капанът пада; и умът му излита през прозореца. Запитах се дали ако Сара ме покани да остана да спя при нея, бих се съгласил. Започнах да прехвърлям варианти да й откажа, ако изобщо подобно чудо някога се случи.

Знаеш какво ще й кажеш, какво се правиш на малоумен. Знаеш, че ще се съгласиш на секундата.

Откакто дойдох тук, бях спал с няколко дузини жени, но вече почти не помнех подробности. Всяка мисъл за секс моментално ме забиваше в познатата тъмна уличка, която неизбежно водеше към нея. Тя бе сладка и дива, криеше толкова много неща, не говореше нищо за себе си, не ме допускаше и на сантиметър, но пък ми даваше да правя с тялото й всичко, което пожелая. Никога не бях срещал толкова резервирана жена и в същото време — безрезервно отворена и доверчива. Пълен парадокс.

— Запознах се с една жена.

Уил остави пръчиците в кутията с яденето си и я подбутна настрани.

— И искаш да говориш за това?

— Може би.

— Виждате се от известно време, нали?

— Няколко седмици. Да.

— И се виждаш само с нея?

— Момичето се чука божествено. И другото е, че ми каза, че не трябва да спя с други жени, докато съм с нея.

Уил ме гледаше като ударен от гръм, но не му обърнах внимание.

— Но е съвсем различна. Има нещо в нея… — Потърках брадичката си и се загледах през прозореца. По дяволите, какво ми става днес? — Не мога да спра да мисля за нея.

— Познавам ли я?

— Не — казах и се опитах да си спомня дали Уил я бе видял на благотворителната вечеря. Но едва ли. Прекарах по-голямата част от вечерта с него, след като… бях с нея. Оставих я да си оправи грима и косата, но мисля, че после не се видяха, поне не помнех да са говорили.

— Значи няма да ми кажеш коя е? — засмя се Уил, облегна се на стола си и попита: — Това момиче е успяло да плени сърцето на младия палав принц?

— Да ти го начукам — казах, грабнах пластмасовата торбичка и метнах в нея кутията с остатъка от храната. — Просто я харесвам. Но е… само секс. По взаимно споразумение.

— И това е… хубаво? — каза много внимателно той. — Е, поне знаеш, че не е с теб заради парите и положението ти.

— Аз ли съм идиот, само на мен ли ми се струва, че е ненормално? Тя не иска нищо повече. Ако се опитам да направя нещо повече, веднага ще си плюе на петите и ще избяга. Наистина ли си мислиш, че я харесвам само защото се интересува само от това, което е между краката ми?

И за пореден път, както всъщност се случваше напоследък, когато мислех за нея, неизбежно си зададох въпроса каква е играта й, какво всъщност се опитва да направи.

Уил подсвирна изненадано.

— Съдейки по думите ти, момичето е фантастично. Но не мога да си обясня защо е толкова заинтересована от пениса ти. С този дребен атрибут между краката ти едва ли си по-голям мъж от майка си.

— Не мога да повярвам, че току-що обиди Бриджит. Задник!

Уил се пресегна, взе си една бисквитка с късметче и я счупи на две.

— Доколкото помня, все още пишкаш седнал — казах и се засмях.

— Не е заради размера, просто не обичам да си го мокря.

— Уил, приятелю, приеми фактите. Единственият възможен за теб начин да доставиш удоволствие на една жена е, като й връчиш кредитната си карта.

Последваха няколко солени обиди, смях, пак размяна на любезности от този сорт, пак смях и някак забравих и спрях да се притеснявам дали Сара ме чука, или се майтапи с мен.

* * *

Следобед излязох от офиса, исках да видя една нова изложба, която току-що бяха открили в галерия в Челси. Бях помогнал на един клиент да основе галерията. Сега представяха редки фотографии на Е. Билок, но само за около две седмици. Достатъчно бе да прочета мейла му: „Тук са!“, за да отсвиря остатъка от деня. Нямах търпение да видя реставрираните негативи от колекцията му „Сторивил“, посветена на проститутките преди сто години. Макар че попаднах на снимките му доста късно, той бе отприщил в мен тази страст към фотографията, към голото женско тяло. Благодарение на Билок успях да погледна жената от съвсем различен ъгъл, да я видя простичка, податлива и крехка на фона на ежедневието.

Махнах на едно такси.

Преди да се запозная със Сара, никога не бях правил голи снимки по време на секс с друга жена. И ето, пак се сетих за нея. Макар че моите снимки по никакъв начин не се доближаваха до изкуството на Билок, Сара не ми излизаше от ума. Тънкото й кръстче, меката кожа на корема й, нежните извивки на ханша и бедрата й. Погледнах телефона си и за милион и първи път съжалих, че нямам нито една снимка на очите й, докато правим любов.

Мамка му! Не правим любов! Чукаме се! Когато се чукаме, глупак!

* * *

Навън беше топло, но не непоносимо горещо. Реших да повървя малко, да си дам време да осмисля фотографиите и да се върна в реалността. Челси не е лош квартал за разходка, но по едно време забелязах, че някакъв с фотоапарат ходи по петите ми. Винаги се бях надявал, че папараците в крайна сметка ще разберат, че не съм чак толкова интересен обект, както вероятно си въобразяваха, и че рано или късно ще ме оставят на мира. Даже бях повече от сигурен. Но за жалост, това не се случваше. Бяха винаги там — през уикенда, на благотворителни събития, на вечери, на всяко служебно и неслужебно събитие. От четири години в живота ми не се бе случило нищо интересно, като изключим някоя и друга среща с жени, готови на всичко, за да се видят по вестниците. И въпреки това почти всеки път, когато излизах сам из Манхатън, някой папарак ме откриваше и тръгваше подире ми.

Доброто ми настроение се изпари. Исках да се прибера у дома, да гледам за милионен път „Монти Пайтън“, да изпия няколко бири. Какъв ден беше? Вторник. Леле! Исках Сара.

— Разкарай се — извиках през рамо.

— Само една снимка, Макс. И кратък коментар. Вярно ли е, че имаш връзка с Кийра Найтли?

Мамка им! Пак тези глупости!

Бях виждал жената един-единствен път, запознах се с нея на концерт. Как успяха да направят градска легенда от едно запознанство?

— Да, абсолютно, скъсвам я от чукане. Ти сериозно ли си мислиш, че аз съм човекът, когото трябва да питаш за потвърждение на някакъв слух?

Някакво такси заби спирачки точно пред мен, гумите изскърцаха, не знаех кого да псувам по-напред, но тогава вратата се отвори — една гладка гола ръка се подаде и ме подкани да се кача в таксито. Докато разбера какво става, видях усмихнатото лице на Сара, леко наведено към прозореца.

— Ще се качваш ли, или ще седиш като пън цял ден?

Минаха няколко секунди, преди мозъкът ми да се свърже с устата и краката ми.

— Мамка му! Да! Супер!

Мушнах се в таксито, метнах куфарчето си на пода и я погледнах.

— Здрасти, Макс. Май те бяха подгонили папараците.

— Да, правилно си забелязала — казах и я огледах.

Тя сви рамене и ме възнагради с онази странна, почти ефирна усмивка.

— Шибани нещастници! — изръмжах.

— Милото ми. Искаш ли да те гушна и да те успокоя — каза тя и кръстоса крака.

Очите й горяха. За втори път от вечерта в клуба виждах този огън в погледа й. Тогава ме повлече по коридора, в онзи ъгъл, сега обаче бяхме в такси.

Съвсем загази, приятелче!

Носеше червена рокля, горните копчета като че сами се бяха разкопчали. Много познато — същото се случваше с ципа ми без мое участие. Погледнах гърдите й, виждах черната дантела на сутиена й.

— Радвам се да видя и теб — казах, навел глава между краката й. — Какъв ден! Мога ли да заровя лице в теб? Сара, не говоря на теб, а на това, което е между краката ти.

— Никакъв секс в таксито! — излая шофьорът. — Къде отиваме сега?

Погледнах я с очакване да каже каква е посоката, но тя само повдигна вежди и се усмихна.

— Нагоре покрай парка — казах. — Не знам още.

Той измърмори нещо, зави и продължи да негодува.

— Красива си — казах й и я целунах.

— Винаги го казваш.

Прокарах език по врата й. Мамка му! Кожата й имаше вкус на чай и портокал.

— Ела с мен у нас.

Тя се засмя и поклати глава.

— Не, имам билет за едно шоу в осем.

— С кого отиваш?

— Със себе си — каза, извърна глава и се загледа през прозореца. Взех ръката й в моята и преплетох пръсти между нейните.

— Ще го дават и друга вечер. Което значи, че трябва да дойдеш с мен и да се повозиш на моята… въртележка. Да пояздиш истински жребец.

Сара хвърли ужасен поглед към шофьора, който ни дебнеше, сякаш бяхме извършили углавно престъпление, но не каза нищо.

— Не — каза и ме погледна в очите. Може би искаше да разбере какво наистина мисля след категоричния й отказ. Опита се да издърпа ръката си, но не й позволих. — Мога ли да те попитам нещо?

Косата й беше прибрана зад ушите. Изглеждаше толкова малка, толкова крехка на седалката до мен. Изпитах непознат страх, дори паника: нима и за нея всичко това бе странно и неправилно? В редките моменти, когато неволно оголваше лицето си за някаква емоция, когато несъзнателно ми подсказваше нещо за жената в нея, изглеждаше наивна и чиста.

— Да, питай, ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш — казах.

— Мислех си… Защо си толкова известен тук? Да, знам, че си разкошен мъж и един от най-успелите бизнесмени. Но защо папараците са винаги около теб? Дори в един обикновен работен ден като вторник?

Аха!

Усмихнах се. Знаех, че е проверявала всичко за мен, но не си бе направила труда да порови достатъчно назад.

— Мислех, че винаги си правиш домашното старателно. Разочароваш ме.

— Стана ми скучно след третата страница. Макс в смокинг с ръка около кръста на… всички жени в Ню Йорк.

— Мога да те уверя, че не ме преследват за това — засмях се. Защо всъщност изведнъж реших да й кажа нещо, за което никога не говорех пред никого. Мина толкова време и уж бях затворил страницата. — Дойдох тук преди шест години — казах, а тя кимна, защото несъмнено знаеше това. — Месец след като пристигнах, се запознах с една дама, Сисили Абел.

— Мисля, че съм виждала това име — каза и се замисли. — Познавам ли я?

— Може би си чувала за нея, може би си я виждала, не знам, но няма да се изненадам, ако си чувала само името. Беше голяма звезда на Бродуей, но както се случва с повечето театрални величия тук, името им едва ли се чува извън радиуса на Ню Йорк.

— Какво значи голяма звезда?

Погледах към малката й длан, вплетена в моята.

— Мисля, че именно драматичното напускане на Сисили от театралната сцена е причината, поради която си навлякох това внимание от страна на журналисти и папараци. Тя напусна Ню Йорк доста изненадващо за всички. Преди това обаче, беше написала писмо до вестник „Ню Йорк Пост“. В това писмо разказваше с удивителни подробности за живота си тук, за сексуалния си живот, в това число, цитирам: „Директори на продукции, които не могат да си държат ръцете в джоба, политици, които не знаят броя на любовниците си, и инвеститори с вълчи нрав, които не могат да оценят, когато нещо хубаво попадне в ръцете им, нито пък знаят как да го задържат“.

— Обичала те е?

— Да. И както често става в живота, на любовта й не бе отвърнато с любов.

Очите на Сара потъмняха, лицето й помръкна.

— Това звучи доста арогантно от твоя страна.

— Повярвай ми, може да съм бил с нея всякакъв, но никога арогантен или безразличен към това, което се случва с нея. Сега е много добре, щастливо омъжена някъде в Калифорния. Но известно време беше под лекарски контрол… — Преди Сара да каже нещо, веднага поясних: — Тя беше добър приятел. Ала решението й да напусне, да изостави цяла кариера зад гърба си, целия си живот дори, за мен бе достатъчно доказателство, че не е много… стабилна. С нервите и всичко. Честно казано, тя имаше много причини да си тръгне, но аз се оказах последното й разочарование. Просто не можех да я обичам така, както тя ме обичаше.

Сара мигаше и бавно осмисляше думите ми.

— Хубаво е, че си бил откровен с нея.

— Разбира се. Психичното й състояние нямаше нищо общо с това дали я обичам, или не, жената определено имаше проблеми със себе си, но това не продава вестника, защото в истината рядко има нещо пикантно, нали?

Сара ме погледна отново, погледът й бе омекнал. Усмивката й се върна.

— Значи на хората им е станало любопитно кой е този мъж, който е разбил сърцето на някаква местна знаменитост и я докарал до лудост?

— Да, след което около мен се завихри някакъв мит. Пресата обича наглите и нахални плейбои, а нейното писмо бе доста драматично. Това, което разказваше в него, бе истина, но не съвсем. Харесвам жените, обичам да правя секс, но животът ми изобщо не е толкова интересен, колкото го представят таблоидите. Всъщност мисля, че се надяват да е такъв и ровят за доказателства. Научих се да не обръщам внимание на приказките на хората… до известна степен.

Таксиметровият шофьор наби спирачки и започна да натиска клаксона като откачен, едва не сгази едно дете на велосипед. Колата подскочи и гърдите й се опряха в моите. Притиснах се към нея, а тя ме погледна укорително.

— Има толкова много твои снимки в интернет!

— С някои съм имал краткотрайни връзки, с други не съм — казах и прокарах палец по набъбналите й зърна. Тя погледна надолу и проследи движението на пръста ми. Очите й се замъглиха, притвори ги. — Нямам нищо против обвързването, не съм против дълготрайни връзки, дори брак, но мина много време, откакто съм бил истински готов да се обвържа, от последната сериозна връзка.

Тя вдигна глава и ме погледна. Съвсем ясно можех да видя как зениците й се разширяват, а устните й се извиват в лека усмивка.

— Да, знам — признах и се засмях. — Знам, че нашата… договореност е нещо като обвързване. Но не е истинско обвързване, при положение, че отказваш дори да излезеш на среща с мен.

Усмивката й леко повехна.

— Мисля, че нито аз, нито ти ставаме за такива неща.

— Е, поне сме много добри в това, което правим — казах. — И като стана дума в какво сме добри, днес говорих с Уил за теб.

Имах чувството, че раздразнението й, леко прерастващо в гняв, ще пробие дупка в лицето ми. Беше толкова лесно да се пошегуваш с нея, на всичко се хващаше.

— Не съм споменавал имена, Цвете. Дишай спокойно.

Чаках да попита какво съм му казал.

И продължих да чакам.

Накрая не издържах и я погледнах. Тя ме зяпаше, изучаваше лицето ми. Бяхме спрели на червено. Колата сякаш бе замръзнала на място, никой не мърдаше, никой не казваше нищо. Когато най-сетне потеглихме, попита с дяволита усмивка:

— Значи си казал на Уил, че си срещнал жена, която прави секс на обществени места?

— Не в таксито ми! — изврещя таксиджията. И двамата подскочихме, изненадани от гласовите му заложби, после избухнахме в смях. Той започна да натиска и да отпуска спирачките, колата се тресеше. — Не в таксито ми!

— Няма страшно, пич. Тя не ми позволява да я чукам в коли, а и ми е забранено да я пипам във вторник.

— Не, не позволява — прошепна тя, но все пак ми разреши да я целуна.

— Много жалко наистина — казах с устни, опрени в нейните. — Много съм добър в коли и което е по-важно, много съм добър във вторник.

— Да се върнем към разговора с Уил — каза и мушна ръка под сакото ми, което лежеше върху скута ми. — Ако не си му казал името ми, какво си му казал? — И притисна длан към пениса ми. Какво е намислила да прави? Да ми удари една ръчна в таксито? Разкошно!

— Шейсет и пето авеню и после Медисън — казах на шофьора. — По най-дългия път.

Той едва не ме уби с поглед, защото това означаваше да мине през Кълъмбъс Съркъл в най-натоварения час на деня, но не каза нищо. Тръгна по Шейсет и пето и към Бродуей.

— Никакъв секс в таксито! — каза този път по-тихо. Погледнах към Сара.

— Казах му, че се виждам с една жена, с която се чукам безгрижно и това ме прави много щастлив. Може да съм казал нещо от сорта, че тази жена не е като другите.

Сара свали ципа, извади пениса ми и го стисна силно. Гърбът ми изтръпна, странна топлина заля тялото ми, защото колкото и да бях концентриран върху усещането, не можех да не забележа фамилиарността, с която започваше да ме докосва.

— И по какво се различавам от останалите ти жени? — прошепна, приближи устни до ухото ми и го засмука. — Другите жени не правят ли това с теб в такситата?

Гледах я и се чудех коя, за бога, е тази жена? Свежа, наивна, невинна, страстна, много страстна дори, която не искаше нищо от мен… освен здраво чукане. Играеше ли си с мен? Изобщо колко реално беше всичко това? Дали бе възможно да се прекърши след още няколко оргазма и да признае, че тази уговорка е грешка и иска повече?

Може би точно това щеше да се случи.

Но докато гледах червените й устни и огромните й очи, разбрах, че няма начин да се откажа от нея, преди тя да ме принуди да го направя или да ме остави.

— Не му казах кой знае какво. Сериозните разговори с Уил винаги завършват с мерене на пишките, следват обиди и така нататък.

— Уверена съм, че си бил много деликатен с него. Знаеш поговорката да не влизаш в битка с невъоръжен човек — каза тя, засмя се във врата ми и започна да движи бавно ръка.

— Честно казано — прошепнах и залепих устни в нейните. — Честно казано… нямам никаква идея колко ми е голям.

— Е, ако решиш да се поинтересуваш, мога да се опитам да разбера и ще ти кажа.

— Много е хубаво да си лафиш с жена, която не изпитва необходимостта да изтъква интелекта си и през цялото време да блести с изискани изрази — засмях се аз.

— Никакъв секс! — изръмжа таксиджията и ни погледна враждебно в огледалото за обратно виждане. Вдигнах ръце и се усмихнах.

— Дори не я докосвам, пич, спокойно.

Май реши да не ни обръща повече внимание, увеличи звука на радиото и свали прозореца. Следобедният бриз нахлу с всички умопомрачителни звуци на града. Сара започна бавно да движи ръка по пениса ми.

— Бих ти направила свирка, ако не се страхувах, че ще забележи — прошепна тя. — Искам да кажа… заслужаваш най-доброто. Ти си красив… отвътре, Макс, а това е единственото, което има значение.

Избухнах в смях и зарових лице във врата й, за да задуша стона си, когато пръстите й се извика около главичката.

— Мамка му, това е страхотно! Малко по-бързо, слънце. Можеш ли малко по-бързо?

Тя леко се стресна от обръщението ми, но после засмука кожата по дължината на челюстта ми и започна да движи ръката си по-бързо. После погледна към шофьора, но той беше погълнат от радиопрограмата и беше прекалено зает да крещи през отворения прозорец и да псува задръстването пред нас.

— Така ли? Така добре ли е? — попита тя.

Кимнах и се усмихнах, опрял устни в бузата й.

— Никога не бих предположил, че си толкова добра в това.

Усетих как смехът й вибрира върху кожата ми, никога не я бях чувал да се смее така палаво, дори грубо. Падна още една от стените, с които се бе оградила. Чувството за извоювана победа се разля в гърдите ми. Искаше ми се да викам през прозореца, да ме чуят всички, че тя се отваряше, малко по малко ми позволяваше да надникна в нея. Плъзна език по врата ми, захапа долната ми устна и я засмука.

— Имаш най-добре оформения пенис на света. Започвам да съжалявам, че днес не е петък.

Простенах колкото е възможно по-тихо, свих юмруци, едва не излетях през капака на колата. И докато свършвах, си помислих, че след Уил самата Сара ме бе накарала да забравя за малко въпроса, който ме тормозеше: дали ме чука, или се майтапи с мен.

Тя отвори чантата си, намери кърпичка и избърса ръката си, без да я вади от чантата, после ми се усмихна дяволито, притисна се в мен и ме целуна така сладко, че едва се удържах да не я метна на задната седалка, да й разтворя краката и да я накарам да свърши върху езика ми само за да чуя дрезгавия й стон.

— По-добре ли си? — попита тихо тя и ме погледна в очите, сякаш искаше да намери отговора сама. В този миг разбрах още нещо за Сара — нейният първи инстинкт, първата й реакция, с която несъмнено се бе борила от самото начало, бе да ми достави удоволствие. Но уви, вече бяхме на две пресечки от апартамента ми, а тя се бе излегнала удобно на седалката. Лицето й грееше.

— Тук ли слизаш?

Поколебах се и пак се зачудих дали да не я поканя.

— Да, така излиза, освен ако не искаш…

— Ще се видим в петък, Макс — почти прошепна, предполагам, за да смекчи раздразнението и грубостта в гласа си.

Това беше. Толкова ми беше позволено. Даде ми свободно и замина.