Кристина Лорен
Красив непознат (7)

Шест

Когато бях млад и наивен, Дмитри Герард беше вторият ми клиент. Имаше малък, но доста доходоносен бизнес в Лондон. Погледнато на хартия, бизнесът му не беше нищо особено: плащаше си сметките навреме, имаше списък с редовни клиенти и годишно доходите му бяха повече от разходите. Но най-забележителното качество на Дмитри бе, че умееше да надушва редки неща, които хората знаеха как да оценят, неща, за чието съществуване подозираха малцина, неща, които продаваше в различни страни, а някои от тях струваха цяло състояние.

Имаше нужда от пари да разшири дейността си и както научих по-късно, да събере кадърни хора, които да го информират кога и къде се очаква да се появи нещо интересно. Точно тези информатори го направиха много, много богат. При това съвсем законно богат. Всъщност до момента, за който става дума, Дмитри Герард вече притежаваше дванайсет склада за антикварни предмети, като най-големият беше на ъгъла между Единайсто авеню и Кент.

Извадих листчето с кода, който Дмитри ми бе продиктувал сутринта по телефона. Алармата бипна два пъти и вратата се отвори. Ключалките изщракаха с оглушителен звук. Дадох знак на шофьора си да тръгва и когато колата се отдели от бордюра, влязох в склада.

Качих се на товарния асансьор и слязох на петия етаж. Съблякох сакото си и навих ръкави. Огледах се. Беше много чисто. Подовете и стените бяха от цимент. Осветлението беше вградено между гредите на тавана. Дмитри използваше тези сгради да съхранява колекции, които възнамерява да продаде на търг или на други дилъри. Слава богу, че не бе продал точно тази колекция.

Слънцето все още не беше залязло, макар че градът се готвеше да посрещне вечерта. Светлината нахлуваше през неугледните прозорци с напукана мазилка, разположени по двете стени на помещението, и се отразяваше в подредените в редици огледала, покрити с фина драперия. Прекосих стаята, обувките ми оставиха прашна следа по пода. Имаше една-единствена мебел. Приближих се и махнах найлона, с който беше покрита. Тъмночервено канапе, доставено сутринта. Прокарах пръсти по извития му гръб и си представих колко разкошна би изглеждала Сара върху него. Гола и молеща. Идеално!

През следващия час се занимавах с драпериите на огледалата. Махах ги една по една, после подредих огледалата около канапето, което сложих в средата на стаята. Някои рамки бяха позлатени, други бяха с тежки орнаменти. По някои от огледалата тук-там около ръбовете се виждаха малки петна. Други рамки бяха по-простички, със съвсем обикновена, но много деликатна дърворезба. Когато свърших, слънцето се бе скрило зад сградите, но светлината все още бе достатъчно ярка, така че не пуснах флуоресцентното осветление. Огледалата грееха с приглушена светлина. Погледнах часовника си. Сара трябваше да пристигне всеки момент.

За първи път, откакто ми хрумна идеята за това място, ми мина през ума, че може да не дойде. Колко щях да съм разочарован! Беше много странно и ново усещане.

Абсолютно всяка жена досега бе искала или парите ми, или се опитваше покрай мен да се сдобие с някаква вестникарска слава: беше достатъчно само да я снимат как ме е хванала под ръка и светът се отваряше за нея. Всяка една приличаше на предишната. Ала със Сара не беше така. Никога не ми се бе налагало да работя толкова упорито, за да привлека вниманието на жена. Всъщност, не ми се бе налагало да полагам никакви усилия, за да бъда, с която си пожелая. Не знаех дали това е нещо хубаво, или не.

Наистина ли съм чак такова клише? Наистина ли съм като всички други — да искам това, което не мога да имам?

Успокоих се с мисълта, че и двамата сме зрели хора, и двамата получаваме каквото искаме от тази… уговорка и че всичко ще приключи достатъчно бързо, след което ще можем да продължим всеки по своя път и никой няма да се чувства наранен.

На думи изглежда много просто!

Освен това се чукаше превъзходно. Чух как мобилният ми вибрира и бързо тръгнах към асансьора, излязох от фоайето. Сара рязко се обърна и ме изгледа въпросително, когато чу вратата да се отваря с онзи оглушителен метален звук, а аз… се надървих на секундата. Беше достатъчно да я видя как чака, да усетя несигурността й, нетърпението й.

Полека, приятел. Да я вкараме вътре, после ще я разкъсаме.

— Здравей — казах и се наведох да я целуна по бузата. — Красива си.

Познавах аромата й, бе станал като онези аромати, с които свикваш и ти напомнят за нещо хубаво. Ухаеше на лято и цитрусови плодове.

Приближих се до прозореца на таксито и платих на шофьора. Той тръгна веднага, а аз се върнах при нея.

— Много щедро от твоя страна. И далновидно — каза и вирна вежда. Косата й беше пригладена, съвсем леко начупена в крайчетата. Отпред бе прибрана под сребриста малка барета. Представих си как ще изглежда по-късно — рошава, дива, оплетена. — Особено като се има предвид, че вече му платих.

Погледнах към завиващото такси и се усмихнах:

— Нека го кажем така: липсата на увереност никога не ми е била проблем.

— А кое ти е проблем?

— Май няма нещо, което да ме тревожи и да ми създава проблеми. Затова ме харесваш.

— „Харесвам“ е доста силно казано — каза тя и се усмихна.

— Туш, дяволско дете! — Засмях се и отворих вратата, като я пуснах да мине пред мен.

Тя не каза нищо в асансьора, въздухът беше натежал от някакво ново, пулсиращо около нас чувство на очакване. Вратите се отвориха в самия склад, нямаше коридори. Но вместо да излезе, тя се обърна и ме погледна в очите.

— Преди да влезем, искам да се закълнеш, че няма никакви вериги, камшици и… разни подобни уреди — каза.

Засмях се. Всъщност едва сега осъзнах колко зле изглежда отстрани и какво доверие ми бе гласувала, за да дойде тук сама, на място, което не познава. Обещах си да й се реванширам за смелостта.

— Няма белезници и камшици, кълна се — казах и целунах ухото й. — Може да те напляскам съвсем лекичко, но нека да видим как ще тръгне вечерта, какво ще кажеш? — Плеснах я по дупето, минах пред нея и я поведох навътре.

— О! — възкликна тя и прекоси прага. Последните слънчеви лъчи озариха лицето й.

Господи, тази жена е изтъкана от противоположности.

Позволих си да я погледам, докато влиза в стаята и бавно се върти и оглежда. Рокля в бургундскочервено, крака, дълги няколко мили, черни обувки с много висок ток.

— О! — възкликна пак.

— Радвам се, че ти харесва.

Тя прокара пръст по повърхността на една голяма сребриста рамка. Очите ни се срещнаха в огледалото.

— Гледам, че си се подготвил тематично.

— Ако под тематична подготовка имаш предвид, че откачам само докато те гледам, тогава… да — казах и седнах на перваза на единия прозорец, изпружил крака напред. — Обичам да гледам как свършваш, но най-много обичам да гледам как ти се побъркваш, когато те гледат. — Очите й се разшириха, сякаш бе чула някаква шокираща новина. Дали не бях разбрал правилно? За мен беше кристално ясно, че в нея има известна доза ексихибиционизъм, но много по-силно бе желанието й да я гледат. — Знаеш, че обичам да гледам снимките ти — особено когато си гола. Знам, че обичаш да правиш секс на обществени места. Какво не съм разбрал правилно?

— Нищо. Когато го чуеш от някого другиго, е малко шокиращо — каза и се огледа пак. После тръгна из помещението, разгледа всяко огледало. — Винаги съм мислила, че такива неща се случват на другите хора. Знаех, че има хора, които обичат такъв секс, но никога не бях предполагала, че съм една от тях. Знам, че звучи смешно.

— Ако нещата са били различни преди, не означава, че тогава си имала това, което искаш.

— Мисля, че не съм наясно какво искам — каза и ме погледна. — Или, да го кажа по-простичко, може би не съм видяла, не съм живяла достатъчно, за да знам от какво се нуждая.

— Е, сега си в един склад, в който има само едно канапе и много огледала около него. За мен ще е истинско щастие да се опитам да ти помогна да разбереш.

Тя се засмя и се приближи до мен.

— Тази сграда не е твоя.

— Не мога да не отбележа, че пак си си направила домашното и си проучила.

Тя остави чантата си на земята до стената и седна на канапето с кръстосани крака.

— Искам да знам нещо извън колонките за клюки. Надявам се, че не възнамеряваш да пресъздаваме някоя сцена от „Тексаското клане“ и ти да си в ролята на Коженото лице.

Поклатих глава, засмях се. Изпитах странно облекчение, че все пак си беше направила труда да провери къде отива.

— Сградата е на мой клиент.

— Клиент със склонност към огледала?

— Не знам къде си ровила за информация и какво си разбрала, но трябва да знаеш, че имам двама партньори и всеки от нас си има своя сфера на дейност. Уил Самър се занимава с биотехнологии, Джеймс Маршал — с информационни технологии, а аз се занимавам предимно с изкуство, галерии и…

— Антики? — попита и посочи с ръка огледалата около канапето.

— Да.

— Което обяснява защо сме тук.

— Свършихме ли с разпита?

— Засега.

— Удовлетворена ли си?

— Хм… все още не.

Прекосих стаята и застанах на колене пред нея.

— Има ли проблем?

— С кое? С това, че ме доведе в склад, пълен с огледала? — попита и с невинен жест прибра косата зад ушите си. — Колкото и да е странно, не виждам никакъв проблем.

Плъзнах ръка по шията й и я оставих за секунда под врата й, там където беше любимото ми място.

— Цял ден мисля за това. Мислех си колко прелестна ще изглеждаш тук. Как ще седнеш тук, великолепна и сладка… — Кожата й беше толкова мека, пръстите ми се върнаха обратно на шията й. Притиснах устни под нея и усетих пулса й. Сякаш сърцето й биеше върху езика ми. Тя прошепна името ми, отпусна краката си, отвори ги и ме притисна към себе си.

— Искам те гола — казах и без да губя време, развързах роклята й. — Искам те гола и влажна, искам да ме молиш да те чукам. Искам да чуя как ме молиш. — Притиснах устни върху гърдите й, стиснах със зъби зърното й през сутиена. — Искам да викаш името ми, искам хората на спирката да го чуят.

Тя простена и започна да разхлабва вратовръзката ми.

— Искам да те вържа с това — казах. — Да те напляскам, да смуча клитора ти, докато ме помолиш да спра.

Гледах как непохватно се опитва да разкопчае ризата ми. Видях гладния й поглед, когато я свали от раменете ми.

— Или пък аз да те завържа през устата — каза и се засмя.

— Само обещаваш! — прошепнах и засмуках устната й, после брадичката и шията.

Тя уви пръсти около пениса ми, който в пълна готовност запулсира в дланта й. Развързах роклята й, разтворих я и освободих ръцете й. Метнах роклята някъде на пода, сутиенът я последва след секунди.

— Кажи ми какво искаш, Сара.

Тя ме погледна, поколеба се и прошепна:

— Докосни ме.

— Къде — попитах и прокарах пръст по бедрото й. — Тук ли?

Кожата й беше млечнобяла, изглеждаше като коприна на фона на червеното кадифе. Много по-красива, отколкото си я бях представял цял ден. Прокарах зъби по бедрото й, докато свалях мъничкото парче дантела по краката й. Плъзнах пръсти в нея, беше толкова мокра! Усетих как дъхът ми изсвистя между зъбите. Завъртях палец върху клитора й, двамата гледахме надолу, там където я докосвах. Видях как мускулите на корема й се свиват, треперят, чувах нежните й стенания. Изправих се и разкопчах панталона си. Извадих един презерватив и го метнах на креслото, преди да се събуя.

Тя не губеше време. Седна, взе пениса ми в ръце и прокара език по върха, после по цялата дължина. Гледах как бавно засмуква главичката. Устните й бяха толкова топли, мокри.

Погледнах нагоре и видях отраженията ни в огледалото. Тя бе обхванала бедрата ми, красивата й карамелена коса се увиваше около пръстите ми, главата й се движеше ритмично между краката ми. Едва се сдържах да не поглеждам надолу. Можех да си представя как изглеждат отгоре дългите черни мигли, опрели в розовите й бузи. Или големите й черни очи, обърнати нагоре към мен. Нямаше начин да издържа на подобна гледка. Усещах как пръстите й се забиват в кожата ми, как косата й минава като мека четка по корема ми, горещата й уста, вибрациите от стоновете й. Господи, това беше непоносимо удоволствие! Прекалено силно дори за мен.

— Не, все още не — казах. Едва познах гласа си. Не знам как събрах сили да се отдръпна от нея. Прокарах пръсти по устните й. Изкушението да я гледам как ме засмуква, да свърша в гърлото й… беше почти извън контрола ми, но имах други планове. — Обърни се. Застани на колене.

Тя застана на колене и с гръб към мен и извърна глава да ме погледне. Този поглед едва не ме довърши. Докато слагах презерватива, се наложи да си представям счетоводни сметки, дори да си рецитирам някои от най-тъпите вицове на Уил. Хванах здраво ханша й, потърках пениса си в клитора й и започнах да влизам в нея. Много бавно. Главата й се отпусна напред, не виждах лицето й. Не, не става така. Увих длан около косата й и дръпнах главата й нагоре. Дъхът й секна, очите й се разшириха от изненада, желание, глад.

— Ето те — казах и се отдръпнах съвсем леко, за да я обърна към огледалото. — Ето там, точно там. Искам да гледаш в огледалото.

Тя облиза устните си и кимна, доколкото й беше по силите.

— Харесва ли ти? — попитах и я стиснах по-силно.

— Да…

Започнах да се движа по-бързо, гледах я и мисля, че преобладаващото чувство беше възхищение и преклонение. Явно тази вечер бе решила да ме остави да водя събитията, да ми позволи да взема всичко от нея, всичко, което искам. Съзнанието ми трескаво прехвърляше варианти как да я възбудя докрай, да я накарам да изпита това, което изпитвах аз, защото не бях сигурен колко ще издържа.

— Виждаш ли колко по-добре е така? — попитах, без да откъсвам очи от отраженията ни в огледалата и без да спирам да се движа в стегнатото й от нечовешко напрежение тяло. — Виждаш ли колко съвършено изглеждаш? — Завъртях ханша си и ускорих темпото. — И там — казах и дръпнах главата й назад, за да се види в другото огледало. — Виждаш ли как се движат гърдите ти, докато те чукам. Виждаш ли как е извит гърбът ти? Виждаш ли прекрасния си задник?

Пуснах косата й и сложих ръце на раменете й, стисках ги, използвах ги да пазя равновесие. Кожата й блестеше потна, копринена. Кичур коса се бе залепил за челото й. Свих колене, за да сменя ъгъла, и цялото й тяло се изви под дланите ми, трепереше до моето. Тя се облегна на лакти и извика. Искаше по-силно, по-дълбоко. Пръстите й се бяха впили в кадифето на канапето. Хванах бедрата й, чуках я силно, дръпнах главата й назад, за да не спира да се гледа.

— Макс — изстена тя и обърна лице настрани. Изглеждаше удавена в емоциите си, безпомощна, изгубена в това, което аз й давах. Краката ми горяха, усещах как удоволствието се излива по гърба ми, как напрежението се надига. Бях на ръба. Обвих кръста й и смених ъгъла. Ръката й се стрелна към таза ми и започна да ме притиска в себе си.

— Това е — казах почти без дъх, усещах как мускулите й се свиват около мен. Самият аз я молех да свърши.

— Почти… съм… готова — каза. Очите й бяха затворени, зъбите й — забити в долната й устна. Пресегнах се и докоснах клитора й, но нейните пръсти вече бяха там. Канапето изскърца под нас и за секунда ми мина през ума, че може да се разпадне.

— По-бързо, Макс.

Огледах се, виждах ни в огледалата, от различни ъгли. Гледах как пръстите ни се движат в бесен ритъм около клитора й. Никога не бях виждал нищо, ама нищо по-еротично, не можех да го сравня с нито едно от преживяванията в живота си. Знаех, че е игра, но за нищо на света не исках да свършва, бях готов да играя до края.

Погледът ми се върна на лицето й. Тя не спираше да повтаря името ми, бе отметнала глава върху рамото ми и когато свърши, имах чувството, че цялото й тяло се стегна около пениса ми. Усещането беше доста близо до токов удар. Сърцето ми щеше да изскочи.

— Не затваряй очи, не затваряй шибаните очи. Свършвам! — Последвах я на секундата.

Целият треперех. Отпуснах се напред, стиснах кръста й, кръвта ми блъскаше във вените като изтласкана от помпа.

— Мили боже — каза задъхано тя, погледна ме през рамо и ми се усмихна.

— Да, знам. — Успях да изляза от нея и да махна презерватива. После я сложих да седне на канапето до мен. Сара изглеждаше спокойна, усмихваше се сънливо, облегна се на възглавницата и въздъхна доволно.

— Не съм сигурна, че мога да вървя — каза и прибра мократа от пот коса от лицето си.

— Няма защо, пак заповядай.

— Как побираш това самочувствие в това грамадно тяло? Винаги ли си бил такъв?

Усмихнах се, затворих очи и се опитах да нормализирам дишането си, поне докато започна да усещам краката си. Тишината увисна между нас. Долу на улицата животът продължаваше. Клаксони, коли, хора, хеликоптери в небето. В стаята бе станало тъмно. Съвсем се бях отпуснал, когато усетих как възглавницата до мен помръдна. Отворих очи. Сара бе станала и си събираше дрехите.

— Какво искаш да правиш сега? Имаш ли планове за вечерта? — попитах и се настаних да гледам как облича роклята си.

— Да, да се прибера у дома.

— Трябва да хапнем нещо — казах и протегнах ръка да погаля гладкото й бедро. — След такова физическо натоварване съм гладен като звяр.

Тя ме отблъсна много леко и се наведе да си търси обувките. Не можех да си спомня кога ги бях събул.

— Не, не става така.

Може би трябваше да изпитам известно облекчение, че няма никакво намерение да измества нещата на емоционална територия. По принцип емоциите ми се струваха нещо излишно, но не мога да кажа, че ми стана особено приятно. Тази жена беше такава загадка! Явно нямаше много опит, бе запазила детинската си наивност, но бе дошла тук, което, ако се замисли човек, бе доста безразсъдна постъпка и ми се бе доверила.

Защо? Всеки има някаква игра. Каква е нейната?

Сложи обувките, изправи се, опъна роклята си, извади четка от чантата и приглади косата си. Очите й все още блестяха, руменото й лице грееше, но като се изключи това, Сара изглеждаше като една напълно почтена дама. Нищо в държанието и вида й не подсказваше какво бе правила допреди минути. Реших, че следващия път трябва да се постарая повече.