Кристина Лорен
Красив непознат (5)

Четири

Бяха минали три дни от случката в ресторанта и не ми минаваше. Мисълта за тази жена ме влудяваше. Развивах някаква мания.

— Коя ще водиш тази вечер? — попита разсеяно Уил, без да вдига поглед от вестника.

Връщахме се от шивача и почти през цялото време мълчахме. От време на време някой изсвирваше с клаксон, други крещяха или псуваха от прозорците на колите, но като цяло пътуването минаваше в мълчание. Отвърнах безразлично, без да вдигам очи от файловете, които бях взел от една изложба в Куийнс.

— Ще ходя сам — казах.

— Няма да си с гадже?

— Не — отвърнах и вдигнах поглед към него. Меко казано, гледаше ме втрещено. — Какво?

— Макс, откога се познаваме?

— От шест години.

— Защо не мога да се сетя за социално събитие, на което да си бил сам? Ти сещаш ли се?

— Честно казано, не. Трябва ли да помня подобни неща?

— Може да отворим шеста страница на колонката с клюките, те със сигурност се сещат.

— Много смешно!

— Просто ми се струва малко… необичайно. Това е най-голямото ни събитие за годината и ти отиваш без жена!

— На кого му пука?

— Ти сериозно ли говориш? — изсмя се той. — Нали знаеш, че първият въпрос, който задават хората, е: „С коя ще е Макс Стела?“. Това е първото и най-важното нещо на такива партита, Макс.

— Харесва ми, когато се опитваш да ме изкараш мръсник, който по цял ден запрята полите на жените, а ти… О, ти си стожер на добродетелта и разума.

— Никога не съм твърдял подобно нещо за себе си — каза и ме погледна над вестника. — Просто отсега ти казвам кое ще е събитието тази година — че отиваш сам. Знам и какво ще си говорят хората, ако си решил да се виждаш с някоя там.

Зарових се във файловете и се замислих. Всъщност не бях направил и минимално усилие да се обадя на някоя от списъка с дами за подобни събития. В случая ставаше дума за благотворителната вечеря на „Самър & Стела“. И не си бях дал труда не за друго, а защото нямах никакво желание, никоя не ме интересуваше. Исках да отида сам, което беше много странно за самия мен. Откакто срещнах Сара, всяка жена ми се струваше тъпа, предсказуема и скучна. Може би Уил беше прав. Освен това беше прав и за друго. Галавечерята за набиране на средства на „Самър & Стела“ беше най-голямото събитие на компанията за годината. Провеждахме го в Музея на модерното изкуство и всеки, който бе име в Ню Йорк, щеше да се появи там. Имаше танци, вечеря, търг. Всяка година успявахме да наберем стотици хиляди долара за фондацията за лечение на деца, болни от рак.

* * *

Мрачното следобедно небе се бе избистрило, но все още миришеше на приближаваща буря. Спрях колата пред музея. Портиерът отвори вратата ми, излязох и закопчах копчето на смокинга си. Чувах името си отвсякъде. Камерите и светкавиците на фотоапаратите ме дебнеха и заслепяваха от всички страни. Повечето бяха репортери.

— Макс, къде е момичето ти тази вечер?

— Макс, обърни се! Една бърза снимка!

— Има ли нещо вярно в твърденията за дарение на Смитсъновия музей във Вашингтон?

Усмихнах се, позирах за няколко снимки, помахах малко и влязох. Бях на пълен автопилот. Слава богу, че тази вечер пресата не беше допусната вътре. Нямах сили да се изправя срещу акулите за повече от минута.

Персоналът посрещаше гостите, насочваше ги към градината, където щеше да се състои по-голямата част от събитията. Вече имаше тълпи официално облечени хора, пиеха коктейли, размотаваха се, говореха за пари, един за друг, зад гърба на другите, за клюките на деня. За случая бяха издигнали няколко големи бели тенти. Осветлението бе монтирано на пода — като басейн от ярки светлини.

Оркестърът вече свиреше в единия край на градината, но имаше и кабинка за диджея за дискотеката след официалната част. Въздухът беше тежък и влажен. Усещах как нощта се лепи по кожата ми като пипала на хлъзгаво животно. Чувствах се крайно некомфортно в собствената си кожа.

Минах покрай няколко големи маси с бели покривки, обсипани с кристални чаши. Посегнах да взема една чаша за шампанско и усетих как някой застава до мен.

— Много добре, съвършено дори! Изискано, както винаги, Макс. — Обърнах се, изненадан да видя Бенет.

— Не знам колко е добро и колко е изискано, обаче е адска жега. Това е. Идеално и горещо. Предполагам, че си с Клоуи.

— А твоята дама за тая вечер е?

— Тази вечер съм сам — казах. — Имам много задължения като домакин.

Бенет се засмя, вдигна чаша до устата си, не каза нищо, не направи коментар, но беше невъзможно да пропусна как очите му следят някого зад гърба ми. Обърнах се точно навреме. Сара и Клоуи излизаха от тоалетната. Сара изглеждаше зашеметяващо. Дълга светлозелена рокля. Под роклята й се подаваха връхчетата на сребърните й обувки. Трябваше ми доста време да се осъзная.

— Тя не е сама, Макс, заета е тази вечер.

Обърнах се и започнах да се оглеждам да видя с кого е дошла.

— Не е сама? С кого е?

— С мен.

— Я пак? Как така?

— Шегувам се, Макс. За бога! Ако можеше да си видиш физиономията! — каза Бенет, потърка брадичката си и помаха на някого. Исках да му забия един юмрук в лицето.

— Макс, Сара е най-добрата приятелка на Клоуи — каза вече съвсем сериозно. Говореше тихо. — Освен това е много ценна за компанията ни. Имам ти безрезервно доверие, когато става дума за бизнес, но историите ти с жените… не са точно образец за подражание. Аз съм последният човек на този свят, който има право да ти държи сметка. Просто те моля да не правиш глупости.

— Успокой се. Нямам намерение да я отвличам и да я чукам в гардеробната.

— Ако го направиш, няма да ти е за първи път — усмихна се той и пресуши чашата си.

— Виж кой говори. Да не започвам да изреждам твоите подвизи — казах и тръгнах.

Усетих облекчението му, когато го оставих сам до масата. Стана ми кофти, че го излъгах. Та аз исках да я чукам и единственото място, за което се сещах, бе в някой килер, при палтата, не знам и аз. Но преди това исках да я погледам, да й се насладя. Просто да я наблюдавам.

Минах през градината, без да я изпускам от периферното си зрение. Наложи се да спирам и да поздравявам почти всеки, да благодаря за даренията и най-накрая застанах до една статуя на гола жена на Лачезе. Сега вече можех да си позволя да я гледам отстрани.

Тази вечер беше пленителна. Роклята й беше дълга, не съвсем по тялото, но очертаваше точно онези извивки, които така обичах. Спомних си как изглеждаше на дансинга — като подивяла, с прекалено късата рокля, прекалено високите обувки — и се опитвах да разбера какво, за бога, бе общото между онази жена и тази изискана дама. Още тогава разбрах, че това, което направихме, беше ново и необичайно за нея. Ала едва тази вечер прозрях колко различна всъщност бе тя.

Беше грациозна, деликатна, крехка… Но… Винаги има едно „но“. Нещо скрито под опаковката загатваше за онова безразсъдство и авантюризъм.

Спрях поглед на сгъвката на шията й; опитвах се да разгадая кое бе предизвикало другата, непокорната, дивата Сара да ме застави да я чукам до някаква стена в клуб, пълен с народ. Знаех, че Бенет не се шегува, когато ме предупреди да стоя далеч от нея. И вероятно не се шегуваше, когато каза, че годеницата му ще му отреже топките (и моите, разбира се), ако разбере. Бенет бе наясно, че интересът ми към нея не бе като към всяка друга жена, с която бях спал, но той винаги си е бил стиснато копеле. Въпреки това, колкото и да протестираше, никога не би се намесил, ако Сара нямаше нищо против.

Но Клоуи… е, това вече е друго. Изглеждаше прекалено умна и интелигентна. Не знаех много за нея, но щом Бенет най-сетне бе намерил някоя, която да му бъде и спаринг-партньор, това беше ясно предупреждение, че човек трябва да се пази и да не попада в черния й списък. Въпреки всичко не можех да се отърва от мисълта, че на Сара определено й се нравеше тази малка игра.

* * *

Когато оркестърът засвири по-бавна песен, няколко души се осмелиха да излязат на дансинга. Минах по края на градината, застанах зад Сара и я потупах по рамото. Обърна се и усмивката й автоматично се стопи. Гледаше ме и мълчеше.

— Благодаря, че попита. Добре съм, а ти? — казах.

Тя отпи глътка от шампанското си и чак тогава проговори:

— Как сте тази вечер, господин Стела?

— Господин Стела, така ли? — Не спирах да се усмихвам. — Да, разбира се! Направили сте си труда да ме проучите? Поласкан съм. Как ще оправдая такава чест и доверие! Трябва да съм оставил доста добри впечатления у вас.

— Джордж е по проучванията. И неговите винаги са много точни и прекалено детайлни — усмихна се вежливо тя.

— Никой ли не ти е казвал, че интернет е пълен с лъжи, клевети и измами. — Направих крачка към нея и докоснах голата й ръка. Кожата й беше гладка, мека и със задоволство отбелязах, че настръхна под допира ми. — Изглеждаш зашеметяващо, между другото.

Тя ме погледна в очите, направи крачка встрани и едва чуто каза:

— И ти не изглеждаш зле.

— Днес си в изненадващо щедро настроение, ако приема, че това беше комплимент — рекох с престорена изненада.

— Мисля, че беше нещо като комплимент.

— В такъв случай ще е срамота двама красавци като нас да не потанцуват, какво ще кажеш? — Тя се огледа нервно. — Цвете, това е само танц.

Тя изпи остатъка от шампанското и остави празната чаша върху таблата на минаващия покрай нас сервитьор.

— Само танц, нали? — уточни.

Сложих длан на гърба й и я поведох към един слабо осветен ъгъл на дансинга.

— Трябва да ти кажа, че обядът много ми хареса. Може да го направим пак някой ден — казах и взех ръката й в моята. — Но може да разнообразим менюто.

Тя се засмя и погледна някъде зад мен, а аз я притиснах към себе си. Винаги, когато беше изненадана, веждите й се стрелваха нагоре, но не като при останалите хора. Тогава изражението й беше съвсем различно и трябва да кажа, че започваше да ми харесва все повече и повече.

— Е, как намираш Ню Йорк?

— Всичко е съвсем различно. По-голямо. По-шумно. — После вдигна глава и най-сетне ме погледна в очите. — Мъжете са нахални.

— И според теб това е лошо, така ли? — Засмях се.

— Предполагам, че зависи от мъжа.

— А какво ще кажеш за този мъж тук?

Тя примигна, усмихна се вежливо и тогава ме порази още нещо ново в нея — беше свикнала да я наблюдават на публични места, знаеше как да се държи, без да предизвиква подозрения. Откъде беше натрупала такъв опит с подобни събития?

— Макс, наистина съм поласкана от вниманието ти, но не ми е ясно едно — защо се интересуваш точно от мен? Не можем ли просто да си кажем истината, че и двамата се забавлявахме добре, и да оставим нещата дотам.

— Харесвам те. И ми харесват малките ти сексуални странности.

— Малките ми сексуални странности? — засмя се тя. — Не разбирам терминологията.

— Срамота наистина. Кажи ми за какъв секс си мечтаеш? Сладникав, нежен секс в легло?

Тя ме погледна предизвикателно.

— Всъщност, да… понякога.

— Но извън това „понякога“ не си ли мечтаеш да те докосват в забутан ъгъл на някой ресторант или пък да те чукат в… клуб? — прошепнах в ухото й. Почувствах как преглътна сухо, дъхът й потрепери, после изправи рамене и се отдръпна леко от мен — на приетото за такива танци разстояние.

— Е, понякога и за това. Та кой не си мечтае за такива неща?

— Много хора не си и помислят за такова нещо, а още по-малко биха го направили.

— Защо се хвана за това, толкова ли е интересно? Убедена съм, че с тази усмивка можеш да заведеш всяка друга жена в някоя от празните зали на музея и да я попиташ какви са нейните сексуални фантазии и да ги изпълниш.

— Защото, за голямо мое нещастие, не искам никоя друга жена. Ти си пълна мистерия. Как е възможно зад тези огромни очи да криеш подобен парадокс? Коя беше онази жена, която ме изчука пред всички хора в дискотеката?

— Може би съм искала да разбера какво е да направиш нещо лудо и непредсказуемо в живота си.

— И разбра, че е удивително хубаво, нали?

Погледна ме и без грам колебание каза:

— Да, но точно сега не искам да се превръщам в нечия сексиграчка. — И с тези думи направи крачка назад. Ръцете ми останаха празни, прибрах ги до тялото си.

— Доколкото разбирам ситуацията, в момента аз те моля да бъда твоята играчка — казах.

Тя поклати глава, опита се да прикрие усмивката си.

— Моля те. Иска ми се да престанеш да се държиш така… сладко и да изглеждаш толкова красив.

— Чакай ме горе.

— Какво? Не!

— В празната бална зала до тоалетните. На горния етаж, твое дясно. — Приближих се, целунах я по бузата, така че да изглежда, че й благодаря за танца. Оставих я точно когато песента свърши и обявиха, че вечерята ще бъде сервирана веднага след търга.

Почудих се дали ще го направи. Дали би рискувала да изчезне за малко? Дали усещаше адреналина в кръвта си така, както го усещах аз?

Влязох в музея щастлив, че се отървах от лепкавия задух и усетих прохлада под климатика. Вътре разговорите бяха много по-шумни. Качих се по стълбите и тръгнах бавно по коридора към празната, тъмна бална зала. Дръпнах вратата зад себе си, но я оставих съвсем леко открехната. Шумът от разговорите остана някъде в далечината. Изчаках малко, ослушах се, исках да се уверя, че няма никого. Понякога хората бъркаха вратата с тази на тоалетната или пък някой влизаше да се обади по телефон, понеже беше по-тихо. Но сега бе пусто. Всяка моя стъпка кънтеше оглушително по дървения под. Залата беше дълга, но не много широка. Светлините на града блещукаха зад стената от прозорци. Чуваше се само приглушеният шум от уличното движение и от глъчката по улиците на необятния град.

Нямаше никакви мебели, освен една маса, наполовина скрита зад параван до напречната стена в другия край на залата. Тръгнах към масата и се облегнах на ръба. Бях изцяло скрит зад паравана. Зачаках.

Минаха петнайсет минути и вече губех надежда. Реших, че няма смисъл да чакам повече и тъкмо се канех да тръгна, когато вратата се открехна. Видях малкия й силует, осветен от лампите в коридора. Знаех, че не ме вижда в тъмното и се възползвах от възможността да я погледам, докато плахо влиза в залата. Представях си как вълнението и напрежението от опасността са стиснали гърлото й, как кръвта й блъска като чук във вените й. Направих крачка встрани от паравана, за да ме види. Предполагам, че е видяла само един силует на фона на светлините на града.

Тя прекоси залата, застана пред мен, но изражението й беше най-мистериозното нещо на света. Чаках я да каже нещо, чаках да ме напсува, да ми каже да вървя на майната си или да поиска да я чукам, но тя мълчеше. Застана на сантиметри от мен, поколеба се около пет секунди, хвана ревера на сакото ми, притегли ме към себе си. Устните й ухаеха на шампанско и на… нейните устни. Представих си как е обърнала една чаша на екс, за да събере смелост и да си признае, че го иска. Че иска да направи единствено и точно това.

Само като си представих какво е изпитвала, преди да се качи при мен, откачих. Когато езикът й се уви около моя, не успях да потисна стона си. Сложих длан върху гърдата й, силно стиснах зърното й през роклята.

— Махни това — каза и с едната ръка започна да разхлабва вратовръзката, а с другата да разкопчава копчетата на ризата ми. Поведох я назад и докато вървях с гръб към масата, вече разкопчавах ципа на роклята й. Тя падна на пода и образува нещо като малка локва. Беше напълно гола. Никакъв сутиен, никакво бельо.

— През цялото време ли си била така? Гола? — попитах, засмуках едното й зърно и вдигнах поглед към лицето й. Тя кимна, устните й бяха леко разтворени, бе заровила ръце в косата ми, шепнеше, трескаво молеше да захапя зърното й, да усеща зъбите ми. Вдигнах я на ръце и я облегнах на масата. Пръстите ми галеха гладкия й корем, погледнах я в очите.

— Мисля да не ги събувам — казах, прокарах длани по обувките й и огледах голото й тяло. Съвършена! Кремава кожа, прелестни гърди, твърди розови зърна. Наведох се и облизах шията й, продължих по гърдите, сложих палец върху бледото петно от ухапване или смучене, което й бях оставил в събота вечерта.

— Обзалагам се, че гледаш тази следа всеки ден — казах и притиснах палеца си по-силно.

— Много говориш — каза и разтвори ризата ми. — Твърде много дрехи.

Захапах зърното й, засмуках го.

— Докосни ме — казах и притиснах дланта й към пениса си. Тя ме стисна. Беше толкова хубаво, че се наложи да опра глава в рамото й, за да не падна в нозете й. Тя легна по гръб на масата, изпъна тялото си. Сенките на нощта потъваха в извивките на шията и гърдите й.

— Макс — каза и ме погледна с полузатворени очи.

— Да? — чух се да отговарям автоматично, понеже мислех само за шията й, за гърдите й, за ръката й около пениса ми.

— Имаш ли камера?

Господи, как го правеше? Как е възможно с едно движение да махне от себе си… изисканата, фина, възпитана жена. Сякаш бе дреха. Извадих телефона от джоба си и го вдигнах към лицето й.

— Тази ще ти свърши ли работа?

— Ще ни снимаш ли?

Мигах и не проумявах. Шегуваше ли се?

— Съмняваш ли се! Господи!

— Но без лицата!

— Разбира се.

В следващите няколко секунди и двамата мислехме за едно — какво мога да направя с тази машинка в ръката ми. Тя искаше снимки на това, което правим. Порази ме, че се възбуждаше от мисълта да гледа тези снимки после… Не, не фактът, че го иска, а че го иска почти толкова, колкото го исках и аз. Можех да се досетя за желанието й по бясно пулсиращата вена на врата й, да го видя в трескавите й очи.

— И никой друг, освен нас, няма да ги види! — каза.

— Никак не ми се иска да споделям с друг коя да е частичка от теб, така че никой друг няма да ги види. Бъди сигурна.

Тя легна, а аз насочих апарата към нея. Първата снимка беше на рамото й. Втората — с ръката на гърдите й и зърното, стиснато между пръстите. Тя едва чуто простена, когато ръката ми се спусна по бедрото и се плъзна между краката й.

В коридора се чуваха гласове, за секунди ни измъкваха от нашето тъмно ъгълче, после ни оставяха в скритата ни реалност и ни напомняха горчивия факт, че рано или късно трябваше да слезем долу, че нямаме време. Плъзнах презерватива върху пениса си, сложих пръст върху устните й и бавно влязох в нея. Тя отговори без думи, само уви крака около ханша ми и ме придърпа по-навътре в себе си. Гледах как се плъзгам в нея, наслаждавах се на влудяващата гледка там, където телата ни се сливаха. И точно тогава вратата се отвори.

Светлината от коридора се изля в стаята, намери си път през паравана и освети част от тялото й, сякаш някой бе пуснал панделка от светлина върху кожата й. Дъхът й секна, но аз не спрях, само повдигнах брадичката й да ме погледне и с очи се опитах да й кажа да бъде много тиха. Продължих да се движа в нея, тя пламна, усещах как топлината й се разстила по тялото ми, как плъзна по гърба ми. Тя затвори очи, а аз я хванах здраво за ханша, за да запазя равновесие и да не мърдам с крака. Започнах да влизам в нея все по-силно и бързо.

Светлините на града бяха достатъчни да направя снимка на дланта си, разтворена върху кожата й. Чу се как този, който влезе, тръгна към прозореца, стъпките ехтяха в празната зала. Тя затегна крака около ханша ми, сякаш се притесняваше, че ще се отдръпна от нея.

Гледах как зърната й се втвърдяват, как устните й се разделят. Не се тревожи, няма да спра, помислих си и се усмихнах. Движенията ми бяха плитки, хванах зърната й между пръстите си и леко ги защипах.

— Тук са — прошепнах и притиснах устни върху шията й. Не мога да опиша как ми подейства бесният пулс във вената й. — Могат да ни видят.

Дъхът й секна за миг и след това започна да диша още по-тежко, забързано и насечено.

— Няма да изляза от теб. Искам да вляза по-дълбоко. И по-дълбоко.

— По-силно — каза тя.

— С ръката или с пениса?

— И двете.

— Малко перверзно момиченце — казах и изругах, опрял устни до ухото й.

Тя издаде един-единствен безмълвен стон, а аз продължих да я чукам настървено, въобразявах си, че мога да вляза по-дълбоко. Мускулите на стомаха й се напрегнаха, бедрата й се движеха с по-голяма скорост. Мамка му, беше толкова топла и мокра! Ако не успееше да свърши до… веднага, нямаше да я дочакам. Но точно когато си го помислих, ноктите й се забиха в рамото ми, тялото й се изпъна и почувствах първите й конвулсии. Състоянието ми беше близко до еуфория. Сякаш нещо в мен щеше да гръмне като фойерверк. И точно тогава чух стъпките. Спряха точно пред паравана. Делеше ни парче плат. Усетих оргазма си като звезди посред бял ден. Като огромен варел с вода, който гръмва и се излива от тялото ми. Всичко около мен почерня, когато се отпуснах и зарових глава в шията й, напълно изгубен, напълно забравил всяка друга емоция и усещане, освен това да си в нея и да усещаш това, което изпитва тя.

И после… тишина. Това беше моментът, в който се опитвахме да задържим диханието си, да не се движим, да сме напълно безшумни.

Съзнанието ми вяло регистрира, че някой диша зад паравана, някой чакаше. Слушаше. Извърнах леко глава и видях широко отворените очи на Сара, забитите в долната й устна зъби. Мина минутка и после може би още една, преди стъпките да се отдалечат към вратата. Вратата се отвори. Голите ни потни тела за миг изплуваха от мрака, но след секунда вратата се затвори и останахме скрити в светлините на града.