Кристина Лорен
Красив непознат (2)

Едно

— Ще облечеш сребристата рокля или ще те наръгам с тоя нож! — извика Джулия от кухнята (така бях започнала да я наричам, макар че не беше точно кухня, а нещо като много малък кухненски ъгъл). Бях живяла в огромна къща във викториански стил, в която ехото ти се чува, а сега се опитвах да се събера с целия си багаж в апартамент, голям колкото всекидневната ми в Чикаго. Вярно, че беше в красивия Ийст Вилидж, но след като извадих багажа, нямаше много място за мен.

Всекидневната (кухня) трапезария имаше прозорци от пода до тавана, панорамната гледка беше разкошна, но не мога да кажа, че се чувствах точно като в палат. Може би по-скоро като в буркан за една рибка.

Джулия беше дошла само за уикенда, за важното събитие, но вече бе успяла да ме попита над десет пъти защо съм наела такова малко жилище.

Истината е, че избрах този малък апартамент, защото не исках да ми напомня живота, който изоставих. Освен това в Ню Йорк е трудно да се намери нещо по-голямо, когато си тръгнал без никаква идея къде ще живееш, когато не си си направил труда дори да провериш как стоят нещата с жилищата.

Влязох в спалнята, застанах пред огледалото и започнах да опъвам надолу миниатюрната рокля. Краката ми бяха грозно бели. И на показ. Целите. Първата ми мисъл бе дали Анди би одобрил толкова разголена рокля, но веднага я отхвърлих с презрение (към самата себе си, че си позволявах да търся мнението му дори когато го нямаше). Всъщност, роклята беше много хубава. Трябваше да изтрия всички програми, които Анди бе инсталирал в мозъка ми. Веднага!

— Има ли причина да не облека това?

— Не, няма — каза Клоуи, която току-що бе влязла в стаята, облечена с тъмносиня рокля, която се вееше около тялото й като аура. Изглеждаше както винаги. Изумително красива. — Излизаме да пием и да танцуваме. Показването на малко повече плът е задължително условие.

— Не съм сигурна колко плът съм готова да покажа — отвърнах. — Току-що поднових членството си в клуба на свободните момичета и членската ми карта ухае на свежо, ново и чисто.

— Някои от жените ще са по голи задници, така че няма да се открояваш, ако това е притеснението ти. Освен това вече стана късно да сменяш тоалет. Лимузината е долу — каза и посочи към прозореца.

— Ти трябва да си показваш голия задник. Ти си тая, която три седмици се пече гола по цял ден в някаква вила във Франция!

Клоуи ме хвана за ръката, усмихна се загадъчно и каза:

— Да вървим, красавице! От пет седмици не съм се отлепвала от Красивия Негодник. Време е за една нощ с момичетата.

Качихме се в колата. Джулия отвори шампанското. След една (голяма) глътка всичките ми тревоги се изпариха. Бяхме три млади момичета, добри и верни приятелки, които отиваха да отпразнуват началото на един нов живот. Не празнувахме само моето пристигане, а най-вече годежа на Клоуи; Джулия бе дошла на гости, а новата Сара… е, тя трябваше да понавакса за последните пропилени години.

* * *

В клуба беше тъмно, музиката беше оглушителна, навсякъде се гърчеха танцуващи тела: на дансинга, в коридора, до бара. Имаше малка сцена за диджея, младо момиче, което според афишите бе сред най-обещаващите дисководещи в града.

Джулия и Клоуи се чувстваха като у дома си, това беше тяхната среда, тяхната нагласа към живота. Изведнъж ми се стори, че цялото ми детство и младост са минали в гробовната стерилна тишина на официални събирания. И сега правех плахи опити да изляза от страниците на моя предварително написан живот в Чикаго, от една скучна книга да пристъпя в страниците на някакъв приключенски роман.

Страхотно усещане!

С мъка и най-вече с лакти успях да си проправя път до бара. Косата ми бе мокра, не си усещах краката. Сякаш през последната година не ги бях ползвала. Всъщност не бях танцувала така от години!

— Извинете! — опитах се да надвикам музиката и да привлека вниманието на бармана.

Нямах представа какво поръчвах, не знаех какво е това „хлъзгаво зърно“, какви бяха тези „бетонобъркачки“, „лилави бибитки“ и „свирки“, но явно бяха видове коктейли или шотове… не знам. Изредих поръчката, но той дори не ме погледна. Музиката тресеше тялото ми, усещах как костите ми буквално подскачат от вибрациите.

Честно казано, разбирах, че е изморен, но скоростта, с която правеше коктейлите, създаваше впечатление, че работи на каменоломната.

— Ей — извиках и ударих с длан по плота на бара.

— Няма съмнение, че дава всичко от себе си да не те забележи, нали?

Погледнах нагоре и замигах. Един мъж се бе притиснал към мен, явно дори той трудно удържаше тълпата, макар че беше висок колкото… секвоя. После погледна към бармана, за да уточни за кого говори.

— На барман не се крещи, Цвете. Особено с твоята поръчка. Пит мрази да приготвя женски коктейли.

Разбира се! Какъв късмет! Да срещна разкошен мъж точно няколко дни, след като се заклех: никакви мъже повече, никога в живота ми!

Мъж с британски акцент. Вселената е кучка с нездраво чувство за хумор.

— Откъде знаеш какво ще поръчвам? — попитах и се опитах да се усмихна искрено и широко като него, но подозирах, че се усмихвам само като порядъчно подпийнала жена. За секунда се поздравих за няколкото обърнати коктейла, защото трезвата Сара щеше да измънка някаква нечленоразделна сричка, да му кимне и дотук. — Може пък да си поръчвам „Гинес“!

— Малко вероятно, да не кажа невъзможно. Цяла вечер обръщаш някакви малки лилави коктейлчета.

Гледал ме е цяла вечер? Не можех да преценя дали това е нещо хубаво, или е време да започвам да се притеснявам. Пристъпях от крак на крак, а той следеше движенията ми. Имаше остри черти, скулесто лице, челюстите му бяха като изсечени. Очите му грееха странно, сякаш светлината идваше някъде отзад, зад зениците му. Имаше трапчинка на лявата буза, но когато се усмихваше, тя се удължаваше чак до устните му. Този мъж бе много над метър и осемдесет. Такова тяло трябва да се обходи, да се изучава с ръце, но предположих, че жената, която извади тоя късмет, ще трябва да си отдели няколко пълнолуния.

Здравей, Ню Йорк! Здравей, Голяма ябълко!

Барманът се върна и с очакване погледна към мъжа до мен. Моят Красив непознат почти не повиши глас, нямаше нужда: беше толкова плътен, че без никакво усилие от негова страна думите му се чуваха отчетливо сред ужасния шум.

— Три пръста „Макалън“, Пит. И вземи поръчката на дамата. Отдавна чака, нали? — После ме погледна, пак се усмихна, при което усетих как в стомаха ми и под него се разнася топлина. — А ти колко пръста искаш?

Думите му избухнаха като мина в мозъка ми, усещах как адреналинът започна да пулсира във вените ми.

— Не чух добре? Какво ме питаш?

Гледаше ме с такава невинност. И му отиваше. Сякаш сега пробваше нова маска и й се радваше. Невинното му изражение изглаждаше и омекотяваше чертите му. Но очите му! Там нямаше и грам невинност, което ме наведе на мисълта, че това качество липсва и в тялото му.

— Правилно ли разбрах, че току-що ми предложи три пръста? — попитах. Той се засмя и разпери ръка на бара. Това беше най-голямата ръка, която бях виждала в живота си, а пръстите му бяха достатъчно дълги да обхванат баскетболна топка. Дори си представих как баскетболната топка би изглеждала като топка за тенис в дланите му.

— По-добре да започнеш с два, Цвете.

Погледнах го отблизо. Очите му ме изучаваха добронамерено, тялото му беше достатъчно близо до моето. Дори за мен бе ясно, че е минал през цялото заведение, за да говори с мен.

— Това сексуален намек ли е?

Барманът почукваше по бара и чакаше поръчката ми. Прочистих гърло и набързо се приземих.

— Три свирки^[1].

Не взех под внимание раздразнението му и се обърнах към моя непознат.

— Не си от Ню Йорк, нали? — попита той и усмивката му повехна за секунда, но очите му се усмихнаха все така лъчезарно.

— Ти също — отбелязах.

— Туш! Роден съм в Лийдс, работих в Лондон, дойдох тук преди шест години.

— А аз преди пет дни — признах. — Преместих се от Чикаго. Компанията, в която работя, отвори офис тук и ме назначиха за шеф на финансовия отдел.

Ало, Сара! Много информация издаваш! Ами ако е някой маниак?

Не се бях заглеждала по друг мъж от години. Много ясно, че в подобна ситуация Анди би бил в стихията си, но за беда аз нямах никаква представа как се флиртува. Бях забравила дори такива елементарни неща. Обърнах се да потърся с очи къде са Джулия и Клоуи, но не ги видях сред танцуващата тълпа. Как можах да се запусна така. Да ръждясам, да хвана паяжини, да се чувствам като девственица при някаква си свалка!

— Финанси? — каза приятно изненадан. — И аз се занимавам с разни цифри — добави и се усмихна още по-широко. — Но винаги е хубаво да наблюдаваш как го правят жените. Прекалено много навъсени сухари в панталони, скучни срещи, на които всеки иска да се обади само и само да повтори това, което вече е казано няколко пъти.

— И аз съм навъсен сухар понякога. И нося панталон от време на време. — Усмихнах се.

— Обзалагам се, че носиш и гащи.

— Това на британски английски значи друго, нали? — Присвих очи. — И това ли е сексуален намек?

Смехът му се разля по кожата ми.

— Гащите при нас са си гащи, а на нашите гащи вие американците казвате панталони.

Как го произнасяше това „н“! Беше толкова еротично! Човек издава такива носови звуци само по време на секс. Вътрешностите ми започнаха да се топят. Докато го гледах с отворена уста, той килна глава назад и леко встрани и най-безсрамно ме огледа.

— Много си сладка. Не ми приличаш на момиче, което ходи често по такива места.

Не че не беше прав. Но… за бога! Толкова ли ми личеше?

— Не знам как да отговоря на това, не съм сигурна, че те разбрах добре.

— Това беше комплимент. Ти си най-свежото и чисто нещо в това заведение.

Пит се връщаше с напитките ми. Непознатият се покашля и попита:

— Защо ги носиш на дансинга?

— Приятелката ми се сгоди. Излязохме по женски.

— Значи няма шанс да останеш тук с мен? — Премигна, после пак и за малко остана със затворени очи. А след това съвсем открито предложение аз съвсем изгубих почва. Каква почва? Направо си летях. Или падах?

— Аз… Какво?… Не.

— Жалко.

— Сериозно ли говориш? Та ние се познаваме от няколко минути!

— Именно. И вече имам огромно желание да те погълна.

Произнасяше думите бавно, почти като шепот, но странно защо в главата ми звучаха като чинели. Беше повече от ясно, че човекът не е начинаещ в такъв вид общуване — предложение за секс без никакво обвързване. И макар че аз бях напълно невежа в областта, щом ме погледнеше в очите, бях готова да го следвам. Където и да е. Целият изпит алкохол като че чак сега си каза думата. Олюлях се и за малко да падна. Той ме хвана нежно за лакътя и каза:

— Леко, Цвете!

Започнах да мигам и да се отърсвам от временната загуба на допир с реалността. Мъглата се вдигна, но не съвсем.

— Добре, когато ми се усмихваш така, искам да се покатеря върху теб. И Бог ми е свидетел, че отдавна не съм попадала във вещи мъжки ръце — казах и го огледах от горе до долу. Май чувството ми за приличие и добрите ми маниери се бяха затрили някъде. — Нещо ми подсказва, че твоите са точно такива. Господи, погледни се само! — Огледах го пак, поех дълбоко дъх, а той ми се усмихваше, сякаш му се струваше много забавно. — Но от друга страна, никога не съм забивала непознати мъже по баровете, а и съм с приятелките си, празнувам най-великия годеж на века, така че… — Взех коктейлите и заключих: — Така че, това и ще продължа да правя. Да празнувам с тях.

Той кимна леко, усмихна се още по-широко, сякаш някой му бе хвърлил ръкавица и приемаше предизвикателството.

— Добре.

— Ще се видим после.

— Човек не спира да се надява.

— Приятно изкарване с тези три пръста.

— Наслаждавай се на свирките — засмя се той.

* * *

Клоуи и Джулия се бяха върнали на масата. Почти колабирах на стола — потна и с разтреперани крака; плъзнах шотовете на масата пред тях, Джулия бутна единия към Клоуи, взе другия и го вдигна за тост.

— Дано всички свирки ти влизат така леко и гладко — каза, сложи устни около ръба на чашата, разпери ръце встрани, вдигна глава с чашата в устата, метна я назад и изпи цялото съдържание, без да мигне.

— Това някакъв майтап ли е? — измърморих, без да откъсвам очи от Джули, а Клоуи избухна в смях. — Така ли се прави? — попитах и притеснена да не ме чуе някой, уточних: — Като истинска свирка ли се… поема това питие?

— Не мога да повярвам, че след толкова дълга практика все още ми се драйфа, когато нещо опре до гърлото ми — констатира Джулия и избърса устата и брадата си в рамото си. — В университета бях само на бира-бонг^[2].

— Хайде! — подкани Клоуи. — На екс!

Клоуи се наведе, обгърна чашата с устни, разпери ръце като Джулия и метна глава назад. Сега беше мой ред. И двете ме гледаха и чакаха.

— Запознах се с един много секси мъж — казах, преди да помисля. — И като казвам много секси, значи нечовешки секси. И е висок поне три метра.

Джулия ме погледна с отворена уста и после се развика:

— И чий го търсиш тук с нас? Да правиш изкуствени свирки на някакви шотове?

Засмях се и поклатих глава. Нямах отговор на този въпрос. Можех да тръгна с него. Може би, ако беше някоя друга, някоя по-смела, някоя, която не се страхува от предизвикателства… Можех да тръгна и да нагазя в света на реалните свирки.

— Нали излязохме по женски? Ти си тук само за два дни. Няма нищо. Не е проблем.

— Хайде стига с глупостите. Заминавай!

Клоуи ми се притече на помощ:

— Радвам се, че си се запознала с мъж, който ти се е сторил секси. От векове не съм те виждала така усмихната, когато става дума за мъже — каза, замисли се и усмивката й се стопи. — Сега всъщност си давам сметка, че май никога не съм те виждала усмихната, когато става дума за мъже.

И така, голата истина падна и изкънтя на масата. Взех чашата с шота, изпих го, както си знам, въпреки протестите на Джулия относно лошата ми орална форма и погълнах количеството наведнъж. Беше сладко, вкусно и ми даде точно това, от което се нуждаех — да разкарам от акъла си всички мисли за онзи задник в Чикаго и за красивия мъж на бара. Станах и ги повлякох към дансинга.

След секунди вече се чувствах като в безтегловност, не усещах костите си, съзнанието ми не циклеше около нищо друго, освен музиката. Клоуи и Джулия подскачаха около мен и пееха с пълно гърло. Изгубих се в масата потни тела около мен.

Не исках младостта ми да си отива толкова бързо. Исках да поостане поне за мъничко. Далеч от мрачния Чикаго, забравила рутината, градена с години, сега съвсем ясно виждах, че бях изпуснала възможността да се насладя на най-хубавите си години. Едва тук, танцувайки песен след песен, успях да видя, че е можело да прекарам по съвсем различен начин двайсетте години на живота си: под пъстрите цветове, заливащи дансинга, с рокля колкото изрезка от вестник, да се запознавам с мъже, които искат да ме погълнат, да гледам как приятелките ми танцуват диво с онази, присъща само на младостта, глупост.

Никой не ми каза това, когато се пренесох да живея с приятеля си на двайсет и две. Можех да водя живот извън стриктните указания за правилно и неправилно поведение в обществото, в свят, в който хората не танцуват, а се здрависват. Можех да бъда това момиче — не в сако и строга пола, а в оскъдна, но красива рокля. Да танцувам, докато имам сърце. Но за щастие, не беше късно. Погледнах Клоуи, усмихваше ми се.

— Толкова съм щастлива, че си тук — надвика тя оглушителната музика. Отворих уста да й отговоря и да се надвиквам с диджея с някакво пиянско излияние за приятелството, но точно зад Клоуи, зад сменящите се цветове на дансинга, обвит в мрак, стоеше моят непознат. Погледите ни се срещнаха и сякаш се заключиха един в друг. Беше с приятел. Отпиваше бавно трите пръста скоч, но по нищо не личеше да изпитва неудобство от това, че го бях хванала как ме гледа. Вероятно така ме бе гледал цялата вечер.

Беше наблюдавал всяко мое движение, а тази мисъл имаше далеч по-силно въздействие от всички шотове на света. Кожата ми бе като подпалена. Погледът му сякаш проби дупка в слънчевия ми сплит и продължи да ме реже надолу към стомаха, в слабините. Той вдигна чаша, усмихна се и отпи. Затворих очи. Исках да танцувам за него. Никога през живота си не се бях чувствала така желана, така секси и най-важното — никога не бях контролирала напълно това, което искам. За първи път можех да си позволя да получа онова, което желая аз, а не някой друг.

Успях да взема магистърска степен, бях намерила добре платена работа, обзаведох апартамента си със собствени средства, но, преминавайки през всички тези „събития“, бях пропуснала нещо много важно — да бъда жената, която танцува за своя непознат обожател, който я гледа, забулен в мрак и мистерия, и се усмихва.

Точно този беше моментът, в който осъзнах какво означава да започнеш отначало. Какво значи да те погълнат? Дали имаше предвид да сложи глава между краката ми, с ръце, впити в ханша ми? Или пък да ме покрие с тялото си, да влезе в мен, да смуче устните ми, кожата на шията ми, гърдите ми?

Усмихнах се с разперени над главата ръце. Роклята ми се вдигна над задника, но не ми пукаше. Запитах се дали е забелязал. Надявах се да е забелязал. Не исках да поглеждам към него от страх, че може да си е тръгнал. Определено щеше да развали прекрасния момент на моето велико изживяване.

В живота си се бях натъквала на какви ли не протоколи, но не бях запозната с протокола на свалките в баровете. Интересът му можеше да продължи няколко секунди или пък цяла вечер. Ала това нямаше никакво значение. Можех да си представям, че е там и ме гледа, докато танцувам под пулсиращите светлини на дансинга. Така или иначе, бях свикнала да получавам малко внимание. Благодарение на Анди, разбира се. Бях свикнала да ми се обръща внимание за секунди или изобщо да не ми се обръща. Но сега ми се искаше да усещам как погледът на непознатия мъж изгаря гърдите ми точно там, където сърцето ми се блъскаше.

Потопих се в музиката и в спомена за допира му. Ръката му върху лакътя ми, потъмнелите му очи, онази дума. Поглъщам?

Поглъщам.

Една песен плавно минаваше в друга, после в друга. Усетих ръцете на Клоуи върху раменете си. Тя продължаваше да подскача и да ме гледа в очите:

— Имаш публика — извика толкова силно в ухото ми, че подскочих. Огледах се и чак тогава забелязах, че около нас се беше събрала групичка млади мъже, облечени с тъмни, прилепнали по телата дрехи. Погледнах в очите на Клоуи. Греещи, топли, така познати. Онези очи, които те карат доброволно да се предадеш. Тя знаеше какво означава тази нощ за мен. Тя разбираше просто защото беше момичето, което започна от дъното и с инат и упоритост, без никакъв компромис, успя се изкачи на върха на света.

От климатиците над нас повя студен въздух, сипеха се ситни капки. Кожата ми жадно ги попи. Премигнах и се върнах в реалността — аз съм в Ню Йорк, аз започвам нов живот и за първи път от бог знае колко време се забавлявам истински.

Сянката зад Клоуи бе изчезнала. Никакъв непознат не ме гледаше. Беше си отишъл. Стана ми криво.

— Отивам до тоалетната — казах и започнах да си проправям път през групата мъже около нас, после през целия дансинг. Видях табелката за тоалетната. Беше на втория етаж, който всъщност представляваше балкон с изглед към дансинга. Минах по тесния коридор и влязох в тоалетната, където светлината беше прекалено силна за привикналите ми към мрака очи. Рязката болка в очните ми ябълки премина като ток през мозъка, усетих я чак в тила. В тоалетната нямаше никого. Музиката се чуваше като от подземие или от дъното на океан.

На излизане оправих косата си, поздравих се за избора на рокля, която не се мачка, и оправих червилото си. Излязох от банята и се ударих в някаква стена. Стената се оказа мъж. Не че на бара бяхме на кой знае какво разстояние един от друг, но сега се оказах с нос, забит във врата му. Ароматът му изпълни ноздрите ми. Не миришеше като онези момчета долу, изкъпани в одеколон. Миришеше на чисто, на човек, който знае как се пуска пералня и обича скоч.

— Здравей, Цвете.

— Здравей… страннико.

— Гледах те как танцуваш. Малко щуро момиче!

— Забелязах. — Май не ми стигаше въздух. Краката ми трепереха. Не бях сигурна дали сега е времето да припадна, или да се върна на дансинга и да продължа да подскачам. Забих зъби в кожичките на долната си устна, за да прикрия усмивката си. — Как ме зяпаше, а не дойде да танцуваш с мен. Защо?

— Защото мисля, че обичаш да те гледат.

Преглътнах с отворена уста. Не можех да погледна встрани. Опитах се да определя цвета на очите му. Докато бяхме на бара, ми се бяха сторили кафяви, но сега видях, че по крайчетата на зеницата бяха зеленикаво-кехлибарени. Не знам за цвета, но ми се взе акълът. Разбира се, знаех, че ме гледа, докато танцувам. И наистина ми харесваше да ме гледа. Ала това не беше всичко. През цялото време, докато танцувах, си бях представяла как ме поглъща… каквото и да значи това.

— А представяше ли си как се възбуждам, докато те гледам?

Какво, за бога? Едва смогвах да възприема прямите му въпроси. Наистина ли съществуват мъже, които умеят да кажат това, което мислят, да кажат истината за себе си (и за мен в случая), без да звучат грубо, без да насилват или плашат жената с думите си? Как го правеше?

— А ти възбуждаше ли се?

Той взе ръката ми и я притисна към пениса си. Да! Пръстите ми неволно се свиха около него.

— И това е благодарение на мен? Докато си гледал мен?

— Често ли изнасяш такива представления на дансинга?

Ако не бях като ударена от гръм, бих се засмяла.

— Никога.

Той ме огледа още веднъж, усмивката не напусна очите му, но устните му бяха свити, изглеждаше някак замислен.

— Ела с мен у дома.

— Не. — Вече се разсмях. — Няма начин да тръгна оттук с теб.

Той се приведе и нежно целуна рамото ми.

— Но… аз искам да те докосна.

Не беше нужно да изнасям още едно представление и да се преструвам, че не искам да ме докосва. Беше тъмно, само осветлението над дансинга мяташе разпокъсана светлина. Музиката беше толкова силна, имах чувството, че кръвта ми би пулсирала и без участието на сърцето. И какво толкова? Една безразсъдна нощ, една луда нощ? Какво лошо има в това? В крайна сметка Анди бе имал стотици такива преживявания.

Поведох го покрай тоалетните по тесния коридор към една малка тясна ниша, откъдето се виждаше кабината на диджея. Бяхме изолирани, но в никакъв случай скрити. Зад нас имаше стена, но пред нас — само една стъклена преграда, която стигаше едва до кръста ми, а зад нея беше цялата дискотека. Под нас — дансингът.

— Добре, докосвай ме тук.

Той ме погледна въпросително, прокара дългия си пръст от едното ми рамо до другото.

— Какво предлагаш?

Видях онази странна вътрешна светлина в очите му. Изглеждаше очарован, щастлив, някак по детски изненадан от всичко, което се случваше. Стори ми се нормален, искам да кажа… не изглеждаше луд за човек, който ме бе следил из клуба цялата вечер и след това ме бе намерил, за да ми каже в очите, че иска да ме докосва.

Спомних си Анди. Колко рядко (освен когато бяхме пред хора и нямаше как да се дърпа) ме бе докосвал, колко рядко ми позволяваше да го докосвам, как избягваше допира ми, разговорите с мен. Избягваше всичко, което можеше да прави с мен. Избягваше самата мен. Това ли е правил навън? Идва някоя жена, завлича го в някой тъмен ъгъл и той се хвърля към нея и граби с пълни шепи — каквото може, колкото може. И после си идва при мен. Това ли е било? С всяка изминала секунда предишният ми живот изглеждаше толкова нищожен, свит и дребен, че едва можех да си спомня какво съм правила в самотните дълги вечери и нощи.

Толкова много ли исках? Работа, която да ме прави щастлива, и от време на време един миг на лудост, като този.

— Не си психопат, нали?

Той се засмя, целуна бузата ми и каза:

— Покрай теб се чувствам леко на ръба на лудостта, но не, не съм.

— Аз просто… — Взех да обяснявам нещо, но се отказах. Сложих длан върху гърдите му. Сивият му пуловер беше много мек. Кашмир, помислих си. Джинсите му бяха черни или тъмносини, обувките му бяха излъскани, като извадени от кутията. Безупречен във всяко отношение. — Аз просто исках да кажа, че съм тук от много скоро.

Не знам дали някой би се вързал на такова обяснение, ако види как нечии женски ръце треперят, докато докосва някой мъж.

— И не се чувстваш сигурна, така ли?

— Да — отвърнах, но веднага след това увих ръка около врата му и го притеглих към себе си. Той реагира с пълна готовност. Наведе си и се усмихна точно преди устните ни да се докоснат. Съвършената целувка. Мека и в същото време достатъчно сурова и настоятелна, с лек аромат на уиски. Когато разтворих устни, миг преди да плъзне езика си в устата ми, от гърлото му се откърти стон, усетих как вибрира в устата ми. Тялото ми гореше. Исках да усетя всеки негов звук точно по тази начин. Като експлозивна вибрация в тялото ми.

— Ухаеш на нещо сладко и вкусно. Как се казваш? — попита.

Сега вече изпаднах в паника.

— Не, не, без имена.

Той се отдръпна и ме изгледа учудено.

— Добре де, как да те наричам?

— Как ме наричаше досега?

— Цвете?

Кимнах.

— А ти как ще ме наричаш, когато свършваш? — попита и пак ме целуна нежно.

Сърцето ми леко прескочи при мисълта за това, което предстои.

— Няма значение как те наричам, нали?

— Предполагам си права — каза и сви рамене, сякаш наистина нямаше значение.

Взех ръката му и я сложих върху бедрото си.

— Единственият човек, с когото съм свършвала през последната година, съм самата аз. — Сложих дланта му върху подгъва на роклята си. — Можеш ли да нарушиш традицията?

Усещах усмивката му върху устните си.

— Значи наистина го искаш?

Идеята да правя секс с непознат мъж в някакъв тъмен ъгъл на заведение, претъпкано с народ, ме плашеше, но не чак толкова, че да променя решението си.

— Да, искам го.

— Май ще си взема белята с теб.

— Няма, обещавам.

Той вдигна глава и ме погледна в очите. Гледа ме дълго, замислено и накрая устните му се извиха в онази невинна и изумена усмивка.

— Ти наистина нямаш представа как изглеждаш и какво оставяш след себе си…

Обърна ме с гръб, опря ме на стъклената стена и сега вече виждах целия претъпкан клуб, всички подскачащи долу хора. Светлините се изстрелваха като вибриращи лъчи, кръстосваха се и бягаха над дансинга, минаваха наблизо, но не достигаха до нас. От тавана се спусна пара, плъзна като мъгла сред хората, покри ги до раменете, а докато танцуващите тела се движеха из нея, тя се полюшваше като развълнувано бяло море. Ръката на моя непознат се плъзна по ръба на роклята ми, повдигна я нагоре и погали дантелата на бикините ми. Болката между краката ми бе непоносима! Едва сега си дадох сметка, че желанието може да боли. Нито мястото, на което бяхме застанали, нито фактът, че съм с гръб към него, можеше да ме накара да съжалявам или да се чувствам неудобно. Извих гръб, готова да посрещна ръката му.

— Толкова си мокра! Кажи ми кое те възбужда? Това, че го правим тук? Или че си представяше как те чукам, докато танцуваше, знаейки, че те гледам?

Не казах нищо. Страхувах се от отговора си. Но почти извиках, когато плъзна дългия си пръст в мен. По навик започнах да се замислям какво е редно да се прави по време на секс. Какво би направила скучната Сара от скучния Чикаго, предвидимата Сара, която винаги постъпва така, както се очаква от нея. Не, не исках да бъда онази Сара. Исках да съм безразсъдна, дива, млада. За първи път исках да живея заради самата себе си, а не заради някого другиго.

— Дребничка си, но май можеш да поемеш три пръста, убеден съм.

Засмя се и притисна устни под врата ми; внимателно, почти страхливо, движеше пръсти около клитора ми, сякаш се боеше да не ме нарани.

— Моля те — прошепнах. Нямах представа дали ме чува. Бях заровила лице в косата му, усещах пениса му, притиснат към бедрото ми, но като изключим тези две неща и дългия му пръст във влагалището ми, изобщо не виждах какво се случва около мен.

— Имаш разкошна кожа! Особено тук — каза и целуна рамото ми. — И най-вече тук отзад, на врата. Знаеш ли, че имаш прелестен врат?

Извърнах глава и му се усмихнах. Очите му бяха ясни, чисти, широко отворени и когато погледът му срещна моя, засияха. Никога не бях гледала човек в очите от такова разстояние, особено докато този човек ме докосва. Имаше нещо в този мъж, в този град, в тази нощ, нещо, което ме накара да се усмихна и да се поздравя за най-доброто решение в живота си.

Скъпи Ню Йорк, ти си прекрасен. С любов, Сара.

ПП: Това не са пиянски приказки.

— Не ми се удава възможност да гледам врата си всеки ден.

— Жалко, наистина. Гледката си заслужава.

Той отдръпна ръката си и почувствах хлад — там, където допреди секунда бях усещала горещите му пръсти. Бръкна в джоба си и извади малко пакетче. Презерватив? Никога не бих се сетила да нося презерватив в случаен клуб. Обърна ме с лице към него и ме притисна до стената. Целувката му беше мека и нежна, но постепенно ставаше по-настоятелна, по-гладна. Точно когато се уплаших, че няма да мога да си поема дъх, той се отдръпна леко и засмука мекото на ухото ми, после шията, точно там, където пулсът ми блъскаше като чук. Роклята ми бе паднала върху бедрата, но той започна бавно да я повдига.

— Някой може да дойде и да ни види — напомни ми той, сякаш ми даваше последен шанс да се измъкна, макар че вече бе успял да свали бикините ми до долу и трябваше само да вдигна крак и да ги прескоча. Но не ме интересуваше. Изобщо не ми пукаше. Даже изпитах някакво перверзно желание някой да мине и да види как този разкошен мъж докосва не друга, а мен. Съзнанието ми бе съсредоточено само върху движението на ръцете му, как повдига роклята ми над бедрата, как се притиска в мен настоятелно, нетърпеливо.

— Не ме интересува.

— Пияна ли си? Ако ще те чукам, искам да го запомниш.

— Направи го запомнящо се.

Той вдигна крака ми, опъна го настрани, разтвори ме. Между краката си усетих хладния въздух от климатика над нас. Той сви коляното ми към бедрото си. Слава богу, че бях обула най-високите си обувки. Сложих ръка между нас и започнах да разкопчавам джинсите му. Дръпнах боксерките му надолу, колкото да мога да го докосна, обхванах пениса му и плъзнах върха му по влагата между краката си.

— Господи, спри! Нека сложа това.

Панталоните му бяха разкопчани, но все още се крепяха на ханша му. Отзад вероятно сме изглеждали като двойка, която танцува и се целува, или и двете, но той пулсираше в ръката ми и тази съвсем различна реалност ме побърка. Щеше да го направи с мен точно тук, над цялата танцуваща тълпа. Пред очите на всички, които ме познаваха като Добрата Сара, Отговорната Сара, Приятелката на Анди.

Нов дом, нова работа, нов живот. Нова Сара.

Беше тежък, дълъг, твърд. Мина ми през ума, че може да ме разкъса. Никога не бях държала в ръцете си подобно нещо.

— Много е голям — казах унесено. Той се усмихна като вълк, който наистина се кани да ме погълне. Разкъса със зъби фолиото на опаковката на кондома.

— Това е най-милият комплимент, който една жена може да направи на един мъж. Даже можеш да добавиш нещо от сорта, че не си сигурна дали ще може да влезе.

Прокарах връхчето му между устните на влагалището. Потреперих. Беше толкова топъл, кожата му беше нежна, но, кълна се, никога не бях виждала толкова голям и твърд член.

— Мамка му, недей, ще свърша в ръката ти, ако не спреш веднага — каза настоятелно, почти умолително и се отдръпна рязко, за да плъзне презерватива.

— Често ли го правиш? — попитах. Лицето му беше точно пред моето, очаквах го, готова да усетя как ме пронизва, а усмивката не слизаше от устните и очите му.

— Кое да правя често? — попита. — Секс с непозната красива жена, която не иска да ми каже името си и предпочита да я чукам в ъгъла на някакъв коридор вместо на легло или в лимузина? — Започна да влиза много бавно, очите му горяха, извих гръб, за да го поема по-лесно, и… Господи, никога не бях предполагала, че сексът с непознат може да се окаже нещо толкова интимно. Той не откъсваше очи от лицето ми, наблюдаваше всяко мое движение, всяка емоция, а знаех, че през лицето ми минаваха стотици усещания.

— Не, Цвете. Трябва да призная, че никога не съм правил подобно нещо. — Гласът му издаваше нечовешко напрежение. И когато успя да влезе до края, думите му заглъхнаха, изпопадаха, надробиха се.

Там, сред целия хаос на клуба с пулсиращите светлини, бумтящата музика, с преминаващите само на половин метър от нас и нищо неподозиращи хора, светът ми се сви до едно-единствено усещане — пълнотата в мен, нежните му пръсти върху клитора ми и там, където топлата кожа на стегнатите му бедра докосваше и се движеше по моята.

Нямаше повече приказки. В началото се движеше бавно, внимателно, но след всеки тласък — все по-бързо, по-силно, по-настоятелно. Пространството между нас се изпълни с тихо нашепнати думи на радост, екстаз, нетърпение. Зъбите му се впиха в рамото ми. Беше толкова силен, неудържим, че от страх да не падна през стъклената преграда върху дансинга или някъде другаде, забих нокти в раменете му. Но като че по-големият ми страх бе, че падах в чувство, което не ми беше познато — да правя секс на показ, пред всички, да усещам адреналина от опасността да ме видят и най-вече — желанието да ме види точно този мъж.

— Господи, разкошна си! — каза, изправи се, погледна надолу между нас, там, където телата ни се сливаха, и засили темпото. — Не мога да ти се нагледам. Кожата ти е съвършена. И… мамка му… как влиза в теб!

Светлината падаше зад гърба му и можеше да ме види, но аз не го виждах добре, беше като голямо черно петно, само силует. Силуетът на моя прекрасен непознат, който се притискаше към мен и в мен, хлъзгав, горещ и твърд. Нямаше нужда да го виждам, достатъчно бе да го усещам. И сякаш за да ни докаже, че не е нужно да се виждаме, диджеят пусна някаква песен с ленив ритъм и светлините почти изгаснаха.

— Снимах те, докато танцуваше — прошепна той. Мина доста време, докато разбера какво се опитва да ми каже, понеже първо трябваше да изплувам над чувството, което ме изпълваше, така както ме изпълваше той — все по-силно и настоятелно.

— Какво? Защо?

— Не знам защо… Не се притеснявай, няма да ги покажа на никого.

Не отделяше очи от лицето ми, намали темпото, сякаш да ми даде време да обмисля това, което ми казва.

— Беше толкова погълната от танца. Исках да те запомня такава. По дяволите, чувствам се като в изповедалня. А не съм извършил грях.

След това се наведе и ме целуна, преди да задам въпрос, който, меко казано, ме шокира.

— Много ли странно ще прозвучи, ако ти кажа, че това, което си направил, ми харесва?

Той се засмя, без да отделя устни от моите, и пак започна да се движи бавно, сякаш го правеше нарочно, да ме измъчва.

— Просто се наслади на чувството. Обичам да те гледам. Представлението беше за мен, нали? Не си направила нищо нередно.

После вдигна и другия ми крак, сложи го около кръста си. Двата ми крака го обгръщаха. И тогава вече започна да се движи истински. Бързо. Като озверяло животно. И звуците, които се изтръгваха от гърдите му… Който и да наминеше към нашия, уж закрит ъгъл, едва ли щеше да си помисли, че танцуваме или вдигаме тежести. А самата мисъл къде сме, какво правим, че можеха да ни хванат, да ни видят… всичко това ме заля, потопи ме, изгубих се. Главата ми се килна назад, удари се в стената, усещах как оргазмът се надига. Нисък, тежък като олово, като топка натрупала се болка. Плъзна се по гърба ми и се спусна надолу. И когато топката стигна слабините ми, гръмна, експлодира, помете всичко по пътя си. Дори и да исках, нямаше как да задуша вика си. Изобщо не ми пукаше дали някой ме чува, или не. Нямаше нужда да отварям очи, знаех, че ме гледа, че наблюдава всяка гримаса, всяка емоция на лицето ми, докато се разпадах около него.

— Мамка му, мамка му… — простена, движенията му станаха груби, резки, неовладени, пръстите му се впиваха в бедрата ми, но не изпитвах болка.

Ще ми останат синини. Дано ми останат синини.

Исках да имам нещо, нещо, което да ми напомня за тази нощ, да забравя за онази Сара, която оставих зад гърба си някъде в миналото, да забравя за онзи живот, за който дори не исках да си спомням. Той застина, облегна се с цялата си тежест върху мен, устните му бяха нежно опрени в шията ми.

— Малко непознато момиченце, разби ме!

Спазмите му затихваха в мен и изведнъж ми се прииска да останем така поне още… една вечност? Представих си как изглеждаме от другата страна на клуба — един мъж, притиснал една жена до стената, кракът й е преметнат около ханша му.

Погали крака ми от глезена до бедрото с широката си ръка и с тих стон излезе от мен, нежно ме пусна да стъпя на краката си. Никога не бе ми минавало през ума, че съм в състояние да извърша нещо толкова лудо. Лицето ми грееше, а краката ми се огъваха, имах чувството, че ще се строполя на пода.

Не се побърквай сега, Сара. Не се побърквай сега. Беше идеално, незабравимо изживяване, но трябва да свърши веднага. Дотук. Прави нещата по различен начин. Никакви имена, никакви обещания. Не съжалявай за нищо.

Оправих роклята си, повдигнах се на пръсти да го целуна и казах:

— Беше невероятно.

— Да, наистина. Искаш ли да…

— Слизам долу — казах и пристъпих назад, отдалечавах се от него, но не исках да му обърна гръб. Помахах му за сбогом.

Той ме гледаше объркан, изненадан.

— Ти си…

— Аз съм… добре, наистина. А ти? Добре ли си?

Той кимна автоматично, сякаш изобщо не бе чул въпроса ми.

— Така че… да, благодаря — казах и тръгнах, без да му дам възможност да каже каквото и да е. Адреналинът все още бучеше във вените ми. Той остана там, с разкопчани панталони и изкривена от почуда усмивка.

След няколко минути намерих Клоуи и Джулия. Бяха готови да си тръгват. Излязохме от клуба, хванати за ръце. Едва в лимузината си позволих да се замисля над случилото се, за всяка минутка с този непознат, силен, красив мъж. Тогава установих, че бикините ми бяха останали на пода в нашия ъгъл. Бях му оставила чифт бельо и едно видео на телефона му. Как танцувам за него.