Кристина Лорен
Красив непознат (16)

Петнайсет

Знаех, че не е добре да бъда с Макс всяка вечер, защото нямаше да мога да мисля за нищо друго. По време на сутрешното бягане пак започнах да прехвърлям през ума си всичко, което бяхме направили заедно, и да си представям всевъзможни абсурдни неща. Например как съм се скрила под бюрото му и го засмуквам, докато говори по телефона, или как се чукаме в асансьора към неговия апартамент.

Хубаво беше най-накрая да се отпусна и да си позволя да се поглезя с такива мечти и да спра да се притеснявам, че мисълта за Макс заема по-голямата част от времето ми и определено внася пълен хаос в иначе подредения ми живот. И след това, което направи за мен в клуба, започвах да осъзнавам, че за този мъж бих вървяла по жарава.

Да, бях доста нервна, няма защо да отричам. Атмосферата в клуба беше доста задължаваща, мрачна. Видях хора, които живееха със странните си сексуални фантазии от години, десетилетия… отпреди да се родя. Не знаех дали има и други неписани правила, които трябваше да спазвам. Например да не говоря високо, да не си кръстосвам краката, да не пия коктейла си прекалено бързо. Господи, родителите ми бяха толкова чисти и невинни на фона на целия този нов свят. Тяхната представа за луда вечер, изпълнена с приключения, беше да гледат „Монолози за вагината“ и да вечерят в някой азиатски ресторант. Но дори сега баща ми мислеше, че подобна авантюра му идва малко в повече.

А аз? Влизам в таен секс клуб и още първата вечер позволявам на Макс да ме чука в някаква стая с прозорци, докато всички ни гледат. В крайна сметка, не разбрах дали някой е гледал, или не. Излязохме през задната врата, където приятелят на Макс — Джони, ни чакаше и ни изведе през друг изход.

През цялата вечер Макс ме наблюдаваше много внимателно, сякаш се притесняваше да не се уплаша при свършен факт или да го зарежа заради случилото се. Ала истината е, че треперех не защото се страхувах, а защото се изумявах как всичко ми се струва съвсем в реда на нещата. Макс беше на колене пред мен, между краката ми и отказа да му се отплатя за… удоволствието. Вместо това той ме целуваше дълго, помогна ми да се облека и когато ме погледна, в погледа му усетих тежестта на нещо, което искаше да ми каже, да сподели. Помня как настръхнах, докато ме гледаше така.

Спомних си за библиотеката, но в сравнение с клуба сега ми се струваше най-обикновеното нещо на света. В колата към къщи Макс бе сложил ръка на коляното ми, бе залепил устни за шията ми, после дълго не ги откъсна от мекото на ухото ми. Накрая ме покри с тялото си и когато влезе в мен, буквално полудя. Тогава осъзнах колко различен, колко див и луд бе станал животът ми. Хубаво луд. Удивително луд. Толкова отдавна не бях изпитвала нещо цялостно, завладяващо! Бях забравила какво е да се забавляваш, да се смееш, да си щастлив.

— Щастлива си. Дори бих уточнил, че си близо до екстаза! — каза Джордж в четвъртък сутринта, когато влязох в офиса. Той захапа химикала си и каза през стиснати зъби: — За Макс мислиш, нали?

Как се сети, по дяволите? Да не би да се усмихвах като идиот или нещо такова?

— Какво?

— Харесваш го, нали?

— Да. — Предадох се.

— Видях как те гледа, когато дойде в понеделник. Този мъж би ти разрешил да му носиш топките в джоба си.

— Предпочитам да си останат там, където са си сега — казах и отворих вратата към офиса си. — Благодаря за идеята все пак.

— Беше тук тази сутрин — каза Джордж между другото, сякаш ми казваше, че слънцето е изгряло. Застинах на вратата и зачаках да ми каже кога, защо, как. — И беше много разочарован, че те е изпуснал, но аз любезно му обясних, че си нещо като мечка и спиш във всяка възможна секунда и че се появяваш в офиса след седемнайстото кафе, което се случва много рядко преди осем.

— Благодаря — изръмжах недоволно.

— Няма проблем — отсече. Стана и извади плик от шкафа на бюрото си. — Остави ти това.

Взех плика, влязох в офиса си и отворих бележката. Почеркът му беше дребен и доста нечетлив.

„Сара, в петък сутринта заминавам на конференция за една седмица в Сан Франсиско. Мога ли да те видя тази вечер?“

Макс

Взех телефона и набрах номера му. Той отговори след около… половин позвъняване.

— Събуди ли се мечката, или още спи?

— Не, на шестнайстата чаша кафе съм. — Засмях се.

— Тоя твой асистент е странен екземпляр. Поговорихме си за теб. Доста приятен разговор, между другото. И се радвам, че няма опасност да те сваля, докато ме няма.

— Той си пада повече по мъже като теб, ако трябва да съм честна. Ако някога решиш да… играеш за другия отбор, мога да ти гарантирам, че никога няма да се отървеш от него.

— Чух това! — извика Джордж от другата стая.

— Спри да подслушваш, ако не искаш да не чуваш такива неща — извиках и се усмихнах. — Да, свободна съм тази вечер.

— Къде?

— У нас? — казах след секунда колебание.

Той не реагира веднага, но когато проговори, съвсем ясно долових усмивката в гласа му.

— Готова ли си за легло?

— Да. — Ръцете ми трепереха. Мамка му, кога се промени всичко? Мисълта, че ще бъда в легло с Макс, ми се струваше най-голямото предизвикателство, най-лудото ни приключение. За секунда се почудих дали ще оживея след това.

— Добре, ще се видим направо там. Трябва да се обадя в Калифорния преди това, а заради часовата разлика няма да мога по-рано от осем.

— Осем е идеално.

* * *

Смених тоалета си около пет пъти. Ежедневно облекло? Секси тоалет? Ежедневно? Секси? Накрая облякох тоалета, с който си дойдох от работа, опънах чаршафите на леглото, избърсах праха в целия апартамент, измих си зъбите. Два пъти. Нямах никаква представа какво правя и защо го правя, но бях сигурна в едно — така притеснена не се бях чувствала никога, абсолютно никога в живота си, дори вечерта, когато знаех, че ще загубя девствеността си.

Когато почука на вратата, все още треперех. Никога не бе идвал у дома, но когато влезе, дори не се огледа. Сложи ръце на лицето ми и ме притисна към стената. Устните му се впиха в моите. В целувката му нямаше нежност, нямаше и търпение. Беше целувка на отчаян мъж. Започна да дърпа дрехите ми грубо, сякаш бяха нещо, което му пречи и го изнервя. Усещах как устните ми подпухват, как ги разранява. Но единствената болка, която изпитвах, бе колко реално, колко истинско бе всичко. Почти непоносимо да го побера в душата си.

Макс носеше преметната през гърдите чанта. Чух как тя се удари в стената с тъп звук.

— Мисля, че започвам да се побърквам — каза в устните ми. — Сара, полудявам, напълно откачам. Къде е спалнята?

Поведох го през малката всекидневна, без да се отделям от него, без да отделям устни от неговите. Бях включила само нощната лампа, която хвърляше топла лимонена светлина в стаята. Бели стени, голямо легло, огромни прозорци от пода до тавана и всичко това, събрано в едно миниатюрно пространство.

Той се засмя, огледа помещението и за първи път отдели ръце от лицето ми.

— Не е много голямо. — Не спираше да се усмихва.

— Знам.

Той измъкна чантата над главата си и я метна на леглото.

— Защо? Нямаше пари за по-голям ли?

Свих рамене и се загледах в пулсиращата вена на шията му. Защо, по дяволите, говорехме за размера на апартамента ми, когато исках да знам какво има в чантата му! Винаги носеше само портфейл, телефон и ключове.

— Не ми трябва по-голям в момента.

Той ме погледна, кимна и устните му се извиха в пленителна усмивка.

— Ти си много сложна за разбиране жена, Сара Дилън.

Понякога след бягане в парка се чувствах толкова превъзбудена от адреналина, имах толкова много излишна енергия, че се налагаше да изляза и да бягам още. Точно така се чувствах в момента. Не знаех какво да правя с енергията си.

— Макс… аз… — Вдигнах ръка да му покажа как треперя. — Сега наистина не знам какво се прави.

— Съблечи се за мен — каза, бръкна в чантата си и извади голям професионален фотоапарат. — Искам снимки от всичко, което ще се случи тази вечер — каза и ме погледна през обектива. Щракването ме накара да подскоча, но сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Зави ми се свят, главата ми сякаш беше в облаците.

— И лицата — казах тихо.

— Да. Точно така — отвърна. Гласът му беше дрезгав от възбуда.

Погледнах към дрехите си: пола с цвят на слонова кост с перлени копчета и права черна блуза.

— Съблечи се за мен.

Беше хубаво да имам конкретна задача, така поне можех да се съсредоточа. Тежестта от всичко, което се случи предната нощ, все още стискаше гърдите ми. А да го видя в спалнята си… това едва не ме прекърши. Вдигнах ръце към горното копче на блузата си. Не спираха да треперят. Сега всичко беше много по-различно. В моя апартамент, без свидетели, без публика, с един фотоапарат. Какво можех да му покажа? Тялото си? Или всичко под кожата ми? Сърцето си, страховете си, онзи див копнеж по… него? Чух как апаратът щракна и после дълбокия му плътен глас.

— Предполагам, че си толкова нервна, защото все още не знаеш, че съм влюбен в теб.

Погледнах го изумена, ръцете ми замръзнаха във въздуха.

Щрак!

— Обичам те, Цвете. Знам го за себе си от известно време, но снощи всичко се промени.

Кимнах бавно, не спираше да ми се вие свят.

— Добре.

Той захапа устната си и след малко се усмихна дяволито.

— Добре?

— Да, добре — казах и се захванах пак с копчетата на блузата. Опитвах се да се преборя с най-широката усмивка на света, която заплашваше да изкриви завинаги лицето ми.

Щрак.

— И нямаш какво да кажеш, освен… „добре“? — попита, скрил лице зад апарата. — Казвам ти, че те обичам, и дори не получавам едно „Благодаря“ или „Колко мило от твоя страна“?

Блузата ми падна на пода и се обърнах към него. Разкопчах сутиена си — щрак — и пуснах и него на земята. Щрак. Щрак. Свалих ципа на полата и я метнах върху купа с другите ми дрехи. После вдигнах глава и го погледнах.

— И аз те обичам — Щрак. — Но ме е страх.

Той свали апарата и ме погледна в очите.

— Не исках да се влюбвам в теб — казах. Той направи крачка към мен. — Ако това ще те накара да се почувстваш добре, мога да добавя, че ти се пребори по доста впечатляващ начин.

Той пак вдигна апарата и се приближи да ме целуне. Свободната му ръка се плъзна под брадичката ми и после притисна устни в моите.

— И аз се страхувам, Сара. Страхувам се, че съм болезнено привързан към теб, че принадлежа единствено на теб, че развивам зависимост от теб. Страхувам се да не прецакаме нещата. Страхувам се, че ще се отегчиш от мен. Но това, което има най-голямо значение, е, че не искам никоя друга. Мисля, че съм напълно негоден за връзка с друга жена.

Макс направи десетки снимки, докато се събличах, докато се качвах на леглото, докато ми разказваше как се чувства. Неспособен да мисли за нищо друго, разказваше ми как страстта му към мен се превръща в мания и мисля, че беше сериозно притеснен, че никога няма да може да удовлетвори глада си за… мен. Говореше за Анди — как иска да го убие или може би да му благодари. Как всеки мой жест, новите неща, които вижда в мен, правят страстта му ненаситна, как иска да ги вижда отново и отново.

Когато легна върху мен, нагласи апарата така, че обективът да обхваща целите ни тела, докосващи се, сливащи се, отдалечаващи се. Затворих очи, напълно изгубена в чувствата му към мен и в щракането на апарата. Когато ги отворих, погледите ни се срещнаха.

Пресегнах се към апарата и го нагласих под ъгъл върху шията ми. Той правеше снимка след снимка. Преместих го по-високо. Ръцете му трепереха, докато нагласяваше обектива. Стотици снимки на лицето ми, на пръстите му върху бузата ми, върху брадичката ми. После го отдалечи и дори докато се целувахме, апаратът не спря да щрака.

След това остана само усещането за устните му върху моите, за косата му между пръстите ми, за езика му, вплетен в моя, за устните му, с които притискаше обърканите си нежни думи в кожата ми, а тя ги попиваше като капки жадуван дъжд. Усещах всеки дъх, който поемаше, всеки звук, откъртен от гърдите му. Усещах как устата му става по-настоятелна, по-търсеща и искаща.

Бавно плъзна два пръста в мен, засмука клитора ми, искаше да свърша, караше ме да свърша. Не издадох звук. Не исках да чувам гласа си, исках да усещам, да чувам, да виждам само него.

— Красива си — прошепна. И тогава се предадох, оргазмът ми изтръгна вик, застинах, а той ме покри с тялото си и ме целуна. — Не мога дори да проумея как е възможно да ми действаш така… че да не мога да дишам.

Вдигнах ръка и прокарах нокти по гърдите му, исках да го накарам да вземе от мен това, от което знаех, че се нуждае, да изживее страстта си, любовта си, да засити глада си. Ръцете ми се движеха с някакво си тяхно темпо, нямаше нужда да ги направлявам. Сами галеха тялото му, сами го притискаха плътно до мен, после го отблъснаха леко назад, за да мога да виждам лицето му, когато влиза в мен. Погалих леко корема му, мускулите му потрепериха конвулсивно под допира ми.

— Моля те — прошепнах. Той изстена, тялото му ме обгърна и влезе до края с един-единствен тласък. Беше страхотно. Имах всичко — бе опрял гърди в моите, бе заровил лице в шията ми; стискаше здраво бедрата ми, а аз бях сключила крака около кръста му, ханшът му се движеше все по-бързо с всеки тласък.

Не искам това да свърши, никога. Не искам този момент да отмине.

Нямахме достатъчно думи, нямахме нужда от думи и тогава, някъде в хаоса на вплетените ни потни тела, си помислих, че може би това е… това е да правиш любов.

Той ме обърна върху себе си, гледаше лицето ми; беше прекалено много и за мен, и за него. Позволих си да затворя очи, докато свършвам. Чух как апаратът щракна, после всичко стана много бързо, не знам кога и как бе успял да ме обърне по гръб и отново беше върху мен, подивял, необуздан, обезумял. Държеше бедрата ми, лицето му беше напрегнато и съсредоточено. Светлини и сенки минаваха пред очите ми, но този път не затворих очи. Той падна тежко върху мен, впи устни в моите. Не се целувахме, просто дишахме с един дъх. Това беше мигът, в който и двамата прошепнахме тихичко, но само с устни: Свършвам.

* * *

Не бяхме вечеряли. Беше много забавно да наблюдаваш Макс в акция в кухнята. Беше само по боксерки. И едва сега осъзнах, че никога преди не си бях позволила открито да гледам тялото му. Макс беше много висок и много добре сложен, това не беше новост, но сега забелязах колко удобно се чувства в собствената си кожа. Беше много забавно да гледаш как се чеше по корема, изучавайки съдържанието на хладилника. Изгубих се в движението на устните му, докато изброяваше какво евентуално може да се яде.

— Жените са странни същества — измърмори и започна да разглежда видовете кашкавал. — В моя хладилник има само горчица. И може би някой и друг стар картоф.

— Пазарувах, преди да се прибера — казах. Бях облякла неговата тениска и вдишвах с пълни гърди божествената му миризма. Ухаеше на него, на Макс, на сапун, на неговия парфюм.

— За последен път ходих на пазар преди няколко месеца, през май — каза.

— Какво търсиш?

Той сви рамене и измъкна купа с грозде.

— Не знам. Нещо за ядене.

След това извади стек с шест бири и се усмихна щастливо.

— Браво, Сара! Страхотен избор!

— За теб са, аз не искам.

Той взе чиния, натрупа грозде, няколко парчета кашкавал, ядки, грабна бирите и тръгна към спалнята.

— Нещо за хапване в леглото.

Излегна се до мен и пъхна едно зърно грозде в устата ми, после метна едно в своята и започна да говори с пълна уста.

— Та… ето какво си мисля.

— Моля, сподели.

— След две седмици правя нещо като благотворително парти за набиране на средства. В моя апартамент. Искаш ли да използваме повода и да кажем на всички? Макс и Сара се обичат и са безумно щастливи? Нещо от сорта.

После налапа няколко ядки и добави:

— Даже няма да пускам репортери на събитието.

— Не се налага да го правиш.

— Не се налага, но ще го направя.

Отне ми време да обмисля как да отговоря. А докато мислех, Макс спокойно ядеше и търпеливо очакваше отговора ми. Порази ме колко различен беше от Анди, който винаги искаше да му се отговоря на мига. А истината е, че мозъкът ми не работеше така. Политиците мятат някой въпрос, ей така, без да му мислят много, и отговарят на мига, пак без да мислят много. Все едно разговорът е игра на тенис. Но на мен винаги ми бе нужно повече време да формулирам това, което искам да кажа. А сега, след предложението на Макс, ми трябваше да разбера какво чувствам и как реално приемам предложението му.

— Причината да не искам да ме снимат, особено лицето ми, и най-вече разни журналисти и папараци, е, че имам милиони такива снимки с Анди. И тези снимки ще са в интернет, в старите вестници и списания завинаги. Всеки път, когато някой реши да научи нещо повече за мен, те ще са там, на разположение. И винаги ще се чувствам унизена, когато видя невежата си усмивка и озъбената изкуствена гримаса на Анди.

Той сдъвка ядката, преглътна и каза:

— Знам.

— Затова може би си прав — без пресата този път. Може просто да се завъртим около гостите ти и… да видим какво ще стане.

Макс целуна рамото ми и каза:

— За мен е добре това, което е добре за теб.

Сложи още едно зърно в устата ми и остави чинията до бутилката вода на нощното шкафче, след което съблече тениската от тялото ми.

Правихме любов бавно. Нощта беше черна, вятърът блъскаше в прозорците. Прегърнах тялото му с крака, бе заровил лице в шията ми. Телата ни се движеха бавно, в унисон, всеки бе потопен в усещането и емоциите на другия.

Нищо в целия ми живот не можеше да се сравни с тази нощ.

Абсолютно нищо.

* * *

Слънцето бавно се катереше към хоризонта. Небето започна леко да просветлява. Макс се бе свил на лъжичка зад мен. Обърнах глава. Усещах ерекцията му върху бедрото си. Изглеждаше божествено. Косата му бе разрошена, бе увил ръце и крака около мен.

Осъзна, че го гледам, но не каза нито дума. Потърка лицето си, протегна ръка към шишето с вода, подаде ми го, а след това отпи голяма глътка, остави го обратно на нощното шкафче и плъзна ръце по гърдите ми.

След секунди лежах, напълно изгубена в удивителния Макс. Целувах го за добро утро. Беше сънлив, отпуснат, както и аз. С бавни, дори лениви движения той се плъзна по тялото ми. Захапваше, смучеше, целуваше гърдите, корема, бедрата ми. Обгърнах го с ръце и крака. Исках да усетя всеки сантиметър от гладката му кожа, да се завия с него. Исках го гол върху себе си, исках лицето му между краката си, исках да усещам пръстите му навсякъде.

Ръцете му бяха спокойни, внимателни и се движеха целенасочено. Искаше да ме влуди. Под кожата ми се разгоря тих пламък. Той ме целуваше навсякъде, доставяше ми удоволствие с уста, с думи, с език. Питаше ме какво искам, как искам да ме докосва, като че го правехме за първи път. Разбирах го. Тук, в моето легло, всичко беше различно. Като за първи път. Това, което имахме преди, като че се разби на парченца, загина.

Ала вместо да изпитвам тъга, усещах единствено как най-накрая сърцето ми се отворя за него.