Кристина Лорен
Красив непознат (15)

Четиринайсет

В три сутринта ми хрумна такава налудничава идея, че трябваше веднага да стана и да ударя едно уиски, за да заспя. Но не станах, не пих и съответно — не заспах.

Седях, будувах и се чудех какво да правя. Как да съчетая парадоксалната потребност на Сара да остане анонимна и в същото време — да продължи да експериментира и да изучава новооткритата си страст. Трябва да призная, че прие доста леко снимката във вестника, но този път имах късмет — не бяха успели да хванат лицето й или нещо, не дай боже, по-изобличително. Ако бяха закачили някой друг детайл, това щеше да убие увереността й, щеше да я накара да изпитва съмнения за връзката ни, ако вече не беше късно да се притеснявам и за това. Усещах, че има чувства към мен, че нещата са излезли от потребността й за оргазми на обществени места и от взаимната ни склонност към ексхибиционизъм. Но каквото и да изпитваше към мен, бе много далеч от желание за нещо по-дълготрайно и със сигурност бе на светлинни години от това, което аз изпитвах към нея.

Седях, обмислях налудничавата идея и се питах до каква степен съм превъртял, за да ми хрумне да пробвам подобно нещо с нея. В същото време обаче, това беше идеално решение. Сара определено се възбуждаше при мисълта да я гледат, някой да наблюдава оргазма й. Аз исках да й покажа, че сексът може да е забавен, див, жив, дори и при една по-дълбока връзка. Ала тя искаше да остане анонимна, а аз със сигурност не исках да ме хванат по бели гащи я в метрото, я в киното, я в някое такси.

Този път Сара преглътна снимката във вестника, но се опасявах, че следващия път няма да бъде толкова щедра и опрощаваща.

Погледнах часовника. Беше прекалено рано да се обаждам, но доколкото познавах Джони Френч, вероятно все още не си беше легнал. Телефонът звънна само веднъж. Чух дрезгавия му глас.

— Макс.

— Господин Френч, надявам се, че не е прекалено рано.

— Не съм си легнал още — засмя се той. — Какво мога да направя за теб?

Въздъхнах с облекчение, защото изведнъж осъзнах, че вероятно това е най-доброто решение.

— Имам проблем и мисля, че може да бъде решен само с твоя помощ.

* * *

Когато Сара вдигна телефона, с радост усетих усмивката в гласа й.

— Но днес е сряда! — каза. — И сега е едва осем сутринта! Май тези нови правила ще ми харесат.

— Май и двамата се заблуждаваме, че тази връзка се крепи на някакви правила — позволих си да отбележа.

Мина доста време, преди да отговори.

— Мисля, че си прав.

— Нали не си се ядосвала повече заради снимката в „Ню Йорк Пост“?

— Не, всъщност не — каза тя след кратка пауза.

— Вчера мислих за теб. Целия ден.

Тя пак млъкна и се почудих да не би да я притискам прекалено. Но тогава тя каза:

— Същото мога да кажа и аз. Не само за вчера, а от… известно време.

Засмях се. Да, съвсем правилно.

— И при мен е от… известно време.

Отново настана неловка пауза, а аз събирах сили да й предложа нещо, което вероятно вече щеше да откаже.

— Сара, мисля, че сега трябва да сме по-внимателни. Да избираме местата много предпазливо. Не че не сме се пазили досега, но реално погледнато, просто извадихме късмет, че не ни надушиха по-рано. Притеснявам се да не стане някой скандал, който да повлече и двама ни.

— Знам. Аз също се притеснявам.

— Но в същото време…

— Да, и аз не искам да се отказвам от това, което обичаме да правим — довърши вместо мен.

— Ще ми се довериш ли?

— Разбира се. Позволих ти да ме заведеш в склад…

— Сара, говоря за… истинско доверие. Възнамерявам този път да те заведа на съвсем различно място.

Сега вече не се поколеба и секунда.

— Да, имам ти пълно доверие.

Мислех си, че сряда е добър ден за начало. Сигурен бях, че Джони има клиенти всеки ден в седмицата, но ме предупреди, че петък и събота е претъпкано, а в сряда обикновено е по-спокойно.

Пуснах й съобщение, че ще я взема от тях след работа, след като се преоблече и се нахрани. Можех да я заведа на вечеря, но — честно казано — отхвърлих това намерение, колкото и да беше невъзпитано от моя страна, защото се опасявах, че ще се откаже, ако има прекалено много време да обмисля предложението ми. Бях повече от сигурен, че точно така ще стане, ако й дам възможност да мисли.

 

 

От сградата на Сара излезе брюнетка. Не виждах лицето й, понеже ровеше в чантата си. От доста време не се бях заглеждал по друга жена, но тази… дори аз не успях да откъсна очи. Жената носеше черна блуза, пола, високи обувки. Косата бе с цвят на индиго. Пригладена, подстригана на къса черта, малко под ушите. Тя погледна вдясно и видях съвършената й кожа, деликатния врат, прелестните гърди. Познавах тези форми толкова добре!

— Сара? — извиках и когато тя се обърна, ченето ми падна, а аз не се сетих да си затворя устата много дълго време.

Господи!

Тя се усмихна. Изглеждаше щастлива да ме види, а аз се бях облегнал на колата повече за опора. Направих знак на Скот да не става и й отворих вратата.

Ноктите й бяха яркочервени. Постави пръст под брадичката ми и ми затвори устата.

— Да разбирам ли, че одобряваш? — Засмя се и седна в колата.

— Дали одобрявам? Меко казано! — отвърнах и седнах до нея. После махнах едно кичурче коса от лицето й. — Изглеждаш… дяволски красива.

— Страхотно е, нали? — каза и поклати глава. — Реших, че щом ще играем на криеница, мога да използвам възможността да се позабавлявам.

Тя събу обувките си и качи крака на задната седалка под дупето си.

— Ще ми кажеш ли какво става?

Опитах се да се съвзема от вида й, наведох се към нея и целунах кървавочервените й устни.

— Не е съвсем близо, така че има време да ти разкажа всичко.

Тя ме погледна с онези огромни, търпеливи очи и се наложи наум да се плесна през ръцете, защото не биваше да я докосвам в колата. Трябваше да я подготвя, да я навия. Дискотеките, баровете, клубовете са едно нещо, но там, където я водех… е, там беше съвсем различно.

— Един от първите ми клиенти беше мъж, когото всички наричат Джони Френч. Не знам дали е истинското му име. Подозирам, че има и други истински имена, ако ме разбираш правилно. Дойде да ме помоли за помощ. Искаше да му дам рамо да отвори нощен клуб в някаква доста запусната сграда. Беше го правил и преди, при това много успешно. Но сега искаше да види как ще тръгне с фирма като моята зад гърба му и със сериозни връзки в маркетинговите среди.

— Как се казва клубът?

— Силвър. Все още работи, при това доста успешно. Даже мога да кажа, че изкарахме доста добри пари от съвместната ни дейност. Както и да е. Джони Френч е от хората, за които малцина знаят нещо повече от името му и как изглежда. Никой не подозира нищо за личния му живот, за навиците му. Но в процеса на работата ни заедно, той обясни, че иска мощен бизнес като нашия да подкрепи неговите дребни интереси.

Сара се размърда на седалката. Явно усещаше накъде отива вечерта.

— Джони има и други заведения и… работа. Има кабаре в Бруклин. Изкарва яки кинти.

— Бийт Снап?

Кимнах леко изненадан.

— Чувала ли си го?

— Всички знаят за това кабаре. Миналия месец Вита Дон Тесе беше там. Ходих с Джулия.

— Аха, ясно. Така. Джони има някои по-малки и не чак толкова известни заведения. Тази вечер отиваме в едно от тях. Клуб „Червена луна“.

Името не й говореше нищо, но дори и да беше родена в Ню Йорк, дори да бе израснала тук, бях повече от сигурен, че едва ли би знаела за това място. Пъхнах ръка в сакото си и извадих малка торбичка. Не откъсваше поглед от ръцете ми. Развързах торбичката и извадих синя маска с пера. Наведох се към нея и я закрепих на лицето й с връзката през ушите. А когато я погледнах, наистина загубих всякаква воля да се боря със себе си и да не я докосвам. Очите й се виждаха, но лицето й беше покрито от веждите до брадичката. Червените й устни се извиха в плаха усмивка. На маската, около очите, имаше дребни камъчета. Светлината им грееше в очите й.

— Е, това вече е нещо съвсем мистериозно — прошепна.

— Изглеждаш като излязла от нечий мокър сън, кълна се.

Тя се усмихна по-уверено и аз продължих смело с истината напред.

— „Червена луна“ е секс клуб.

Видях и усетих как тялото й леко потръпна. Спомних си една от първите ни нощи и веднага побързах да обясня.

— Няма белезници, камшици… или поне не това е основната атракция. Този клуб се посещава от изключително добре подбрана и високоплатена клиентела. Хора, които обичат да гледат как други хора правят секс. Бил съм там само веднъж, докато работихме заедно, и ме накараха да се закълна в пълна конфиденциалност. В общото помещение Джони държи няколко размазващи танцьорки. Танцуваха доста… интимно, но хореографията беше ненадмината. Останалата част от клуба са стаи с прозорци и огледала. Там можеш да гледаш това, за което си си платил. — Отново поех дъх и изплюх последното камъче: — Джони предложи, ако искаш, разбира се, да играем в едната от стаите.

* * *

Отвън барът не беше нищо особено, даже не личеше, че има бар. Всъщност си беше обикновена стара сграда с италиански ресторант, фризьорски салон и магазин за азиатски стоки. Единствения път, когато ходих там, ме бяха прекарали през някакъв заден вход. Тази вечер трябваше да минем през друга врата, за която Джони ми бе пратил ключа по куриер. Май това беше главният вход.

— Колко души имат ключ? — го попитах по телефона.

— Четирима. Ти си петият. Така можем да следим кой влиза. Случаен човек не може да се намърда вътре. Имаме списъка за всяка вечер. Гостите се обаждат и резервират място при Лисбет и тя праща охраната да ги вкара вътре. Имаш късмет, че си ми един от любимците. Иначе щеше да чакаш с месеци.

— Благодаря, Джони, дълбоко ценя услугата. И ако всичко мине добре, мога да се обзаложа, че ще искаш да ме виждаш там с това момиче всяка сряда.

 

 

Извадих ключа и едва сега се изправих пред реалността. Какво правя и къде я водя? Но единственото, което усещах, бе приятно вълнение, възбуда. Поведох я по коридора. Тя здраво стискаше ръката ми.

— Можем да си тръгнем по всяко време — напомних й за десети път през последните пет минути.

— Не ме е страх. Малко съм нервна, но и развълнувана — увери ме тя.

Дръпна ръката ми да ме спре, долепи устни до моите и започна да ги хапе и облизва.

— Толкова съм развълнувана, сякаш съм пияна.

Целунах я и се отдръпнах от нея, преди да я просна да я изчукам в коридора. А според Джони това беше строго забранено и моментално попадах в черния списък. Завинаги. Пъхнах ключа в ключалката.

— Забравих да ти кажа — разрешават по две питиета, не повече. Искат всичко да е кротко, мирно и безопасно.

— Не съм сигурна, че мога да спазя протокола за спокойствие. Действаш ми доста… интензивно.

— Мисля, че е имал предвид спокойствието на зрителите. Сигурен съм, че между изпълнителите нещата далеч няма да са спокойни.

Отключих вратата и влязохме. Според инструкциите на Джони трябваше да минем през втора врата — на няколко метра от първата, после да слезем по стръмните стълби надолу и да стигнем до товарните асансьори. Натиснах копчето на асансьора и вратите веднага се отвориха. После вкарах кода, който ми беше дал, и слязохме два етажа надолу, дълбоко в недрата на Ню Йорк.

Искаше ми се да обясня на Сара какво да очаква — маси в полукръг около голям дансинг, хората седят и си говорят като във всеки бар, но знаех, че няма да мога да й го опиша точно, и реших да я оставя сама да прецени. И за да съм честен, ще кажа, че когато посетих това място за първи път, бях така омагьосан, че единствено етиката ми на партньор в начинанието ме спираше да го изследвам по-отблизо. Колкото и да ми се е искало да се върна след това, така и не го направих. Но сега, когато Сара бе станала част от живота ми (Нямаше защо да отричам!), възможността да й предложа нещо, от което вероятно се нуждае, нещо ново, нещо, което би задоволило и моето желание да й доставям удоволствие по всички възможни начини, промени решението ми. И ето — върнах се.

Асансьорът спря, вратите се отвориха и влязохме в малко фоайе. Бяхме посрещнати от мека и успокояваща светлина и от едно изключително красиво червенокосо момиче. То ни видя иззад монитора на лъскавия си компютър, стана и тръгна към нас.

— Здравейте! Господин Стела, господин Френч ме уведоми, че ще бъдете с нас тази вечер. Казвам се Лисбет. Моля, последвайте ме.

След това се обърна и ни поведе през малък вестибюл. Не попита нищо за маската на Сара, не я попита и за името й. Спряхме пред голяма метална врата, тя пъхна ключа, отключи и ни подкани с ръка да я последваме.

— Моля, запомнете, господин Стела, че не ви е разрешено да пиете повече от две напитки, не бива да използвате имена и не забравяйте, че пред стаята имате охрана, която може да ви съдейства, ако имате нужда от нещо.

Сякаш в подкрепа на думите й, един огромен бодигард застана зад гърба й. Тогава тя се обърна към Сара за първи път и я попита:

— По собствен избор ли сте тук?

Сара кимна, но Лисбет явно чакаше устно потвърждение.

— Да, категорично.

След което Лисбет ни намигна и преди да тръгне, добави:

— Не забравяйте да се забавлявате. Джони каза, че всяка сряда шеста стая е резервирана само за вас, за какъвто период искате.

За какъвто период искаме?

Обърнах се и поведох Сара към клуба. Мозъкът ми се огъваше под бясната скорост, с която се опитвах да мисля. При единственото си посещение тук бях видял само две стаи. Повечето вечери, когато идвах в началото, прекарвах на минибара и гледах как две момичета правят секс на масата до мен под ритъма на музиката, а Джони обикаляше из бара и поздравяваше клиентите си. Бяхме ходили да видим две от стаите, но ми се стори странно да посещавам такова представление с бизнесклиент, при това мъж. Тогава се извиних, че съм изморен, но след това съжалих, че не проверих какво предлага всяка стая.

— Какво има в шеста? — попита Сара и уви и двете си ръце около лакътя ми.

— Нямам представа — признах. — Но ако помня добре, Джони ни я даде, защото е последната в залата.

Барът представляваше просторно помещение с красив, но семпъл декор: приглушена топла светлина, маси за двама или четирима, канапета, табуретки, кресла. Всичко бе уж разпръснато из помещението, но всъщност бе подредено с много вкус. От таваните висяха тежки лилави пердета, по стените имаше черни тапети, но на слабото премигващо осветление се виждаха релефни формички.

Беше прекалено рано. Имаше едва няколко души. Седяха, говореха си тихо и гледаха мъжа и жената, които танцуваха в средата на помещението. Докато вървяхме към бара, мъжът издърпа ризата й и я уви като въже около китките й, след което започна да я върти по пода. Камъчетата върху зърната й заблестяха на фона на слабото осветление. Сара не откъсваше очи от тях, но когато усети, че я съм я хванал как ги гледа, рязко извърна глава, премигна и нервно прибра косата си зад ушите. Представих си как се изчервява под маската.

— Тук няма проблем да гледаш — напомних й тихо. — Когато стане наистина интересно, ще видиш, че никой не откъсва очи от тях.

Поръчах й гимлет с водка, за себе си взех скоч и я поведох към едно сепаре в ъгъла. Гледах я как изучава всичко, как разглежда, как се диви, но единственото, което не забелязваше, бе вниманието, с което всички гледаха нея. Виждах как вената на врата й пулсира. Гледах бледата й кожа, изгарях от желание да се наведа и да я засмуча. Размърдах се да понаместя панталоните си, защото изведнъж ми станаха малко тесни, и се запитах какво ли би било да я накарам да свърши върху ръката ми, докато всички гледат.

Леле, Макс! Яко си закъсал с тази жена!

— За какво мислиш? — попитах я.

Тя погледна към танцуващите, които се целуваха, отдалечаваха се, после телата им пак се сливаха.

— Мислиш ли, че ще правят секс тук, пред нас?

— Най-вероятно — да. Под една или друга форма.

— Защо има отделни стаи тогава?

— За разнообразие. Ако помня правилно, в стаите сценариите са малко по-интимни и по-необуздани. Просто защото са малки и не всеки иска да гледа точно един или друг „сценарий“.

Тя кимна, вдигна питието си, отпи и ме погледна въпросително.

— Никой тук не знае коя съм и все пак нося маска и перука.

Усмихнах се и отбелязах:

— Ако погледнем нещата в ретроспекция, ти искаше да останеш скрита.

— И ще направиш това за мен? Ще правиш секс с мен, докато другите ни гледат?

— Подозирам, че бих направил почти всичко за теб — признах, но не можах да видя как реагира на думите ми. — Освен това мисля, че идеята ти се струва почти толкова съблазнителна, колкото и на мен. Як адреналин, нали?

Тя плъзна ръка по бедрото ми под масата.

— Но хората те познават. Те познават лицето ти.

— Има далеч по-известни личности тук, дори в момента. Виж онзи в ъгъла. Той е футболист от някакъв отбор, за който Уил не спира да говори. А виждаш ли онази жена? — Посочих с глава към една маса, близо до бара. — От телевизията е.

Тогава погледът на Сара попадна върху известна актриса, наградена с „Еми“. Не виждах лицето й, но очите й говореха достатъчно за изумлението й.

— Но те няма да правят секс в шеста стая — отбеляза тя.

— Не, но ще гледат. Никой няма да ми каже нищо, никой няма да ме разнася или обсъжда за това, че съм бил тук с теб. И което е по-важно, всички знаят, че не е здравословно да прецакваш условията на Джони за поверителност. Може да разкаже доста пикантни неща за всекиго тук, може да съсипе не само кариера, но и цял живот.

— Боже!

— Каквото и да се случи, то остава тук, Са… — Тя подскочи и веднага притисна пръст върху устните ми.

— Без имена, страннико — напомни ми тя.

Усмихнах се и целунах връхчетата на пръстите й.

— Всичко остава тук, Цвете. Обещавам.

— Кое е правило номер едно на „Боен Клуб“? — попита тя и се засмя.

— Точно така — отвърнах. Вдигнах чашата и отпих. — Какво още си мислиш?

Тя се наведе да ме целуне, но аз се отдръпнах.

— Мога ли да те докосна?

Поклатих глава.

— Не, правилото е категорично. Никакви сексуални контакти. Изключение правят само двойките, които изнасят… шоуто.

— Но нали мога да те докосвам, когато отидем в шеста?

— Да, там може.

— По дяволите! — Намести се на мястото си и пак се загледа в танцьорите. Вече си бяха разкъсали дрехите. Мъжът свали от тавана едно кожено столче с много каишки и я сложи да седне в него. Когато я закопча, тя разтвори широко крака, а някакво невидимо въженце издърпа столчето нагоре, така че да застане на нивото на главата на мъжа. Той започна да я върти в ритъма на музиката. Главата й беше силно отметната назад, косата й се вееше като камшик.

— Колко е часът? — попита тя, без да откъсва очи от двойката. Мъжът бе спрял да я върти и бе сложил отворената си уста между краката й.

— Десет без петнайсет.

По начина, по който въздъхна, разбрах, че няма търпение. Като мен. Беше истинско изтезание да знам, че мога да я докосна само когато му дойде времето, само когато имаме публика. Хора, които ни използваха да задоволят потребността си, така както ние използвахме тях да задоволим своята. Исках да правя с нея неща, които онзи мъж правеше с партньорката си, да я дразня с пръсти, да я дразня, да я дразня.

Когато мъжът отново завъртя партньорката си, към нас се приближи сервитьор.

— Добър вечер, сър! — поздрави и започна да сипва вода от кристална кана. Загледах се как ловко хваща чашата и я повдига от масата чак до лицето си, без да спира да налива и без да разлее. — Собственикът ми каза, че вече сте били тук, но дамата с вас е тук за първи път. Искате ли да ви кажа с няколко думи какво да очаквате?

— Да, разбира се, страхотна идея — казах.

Той се обърна към Сара и започна:

— Клубът сменя декорите в стаите на всеки две седмици. Искаме да поддържаме помещенията чисти и да осигуряваме разнообразие на клиентите си. Докато вървите към стаята си, ще забележите, че декорите навсякъде са различни.

Погледнах Сара и се запитах как моето сладко момиче от Чикаго приема цялата тази информация. Домакинът ни продължи:

— Шоуто започва в десет и продължава до полунощ. Информиран съм, че сте в шеста стая. Като се има предвид, че сте тук за първи път, чувствайте се поканена да разгледате другите стаи, за да сте сигурна, че искате да участвате! — Тук спря и се усмихна. — Освен това знам, че собственикът иска да добави нещо малко по-интимно към обичайната ротация. Никога не сме имали двойка като вас. Искам да кажа… начинът, по който се гледате.

Очите ми се разшириха от изненада. Сара се намести плътно до мен. Усещах топлината на бедрото й. Честно казано, мислех, че всеки миг ще получа удар, ако не я докосна веднага. Сервитьорът се усмихна вежливо, поклони се леко и добави:

— Но не се чувствайте задължени да бързате.

* * *

Точно в десет осветлението се смени, златиста светлина заля бара. Хората започнаха да се раздвижват, бавно допиха питиетата си и се изправиха. Но Сара ме грабна за ръка и ме дръпна от стола.

Залата беше широка около седем метра. Седалките и масите бяха разположени близо до прозореца, така че зрителите да могат да гледат какво се случва в стаите.

В ъгъла на първа стая бе застанал мускулест мъж по джинси, гол от кръста нагоре. На пода на четири крака беше застанал друг мъж с тъмна коса, с конска опашка, прикрепена на задника му. Мъжът, който стоеше в ъгъла, вдигна камшик и изплющя, разцепи въздуха. Сара сложи ръка на устата си. Аз я дръпнах и я поведох нататък.

— Играят си на кончета. Не е за всеки.

Във втора стая имаше красива жена, която точно започваше да мастурбира. На екран, голям колкото цялата отсрещна стена, прожектираха порно.

В третата стая видяхме огромен мъж с много светла кожа. Беше с маска на Мелпомена и точно започваше да чука отзад жена, завързана през устата. Усещах как Сара става все по-напрегната.

— Това изглежда… — Търсеше думата, но очевидно не я намираше.

— Като приключение? Предизвикателство? Трябва да знаеш, че хората плащат луди пари, за да дойдат тук. И не искат да гледат неща, които могат да се видят по телевизията — казах и сложих длан на гърба й. — А едно от нещата, които не могат да се видят по телевизията и във филмите, е истинска интимност.

Тя вдигна поглед, очите й търсеха моите, после погледна устата ми и попита:

— Мислиш ли, че ние сме такива? Интимни?

— А ти?

Тя кимна.

— Кога се случи? — попита.

— Кога не е било интимно? Но ти просто предпочете да не обръщаш внимание на фактите.

Тя погледна встрани, но облегна тяло на моето и продължихме нататък.

В четвъртата стая имаше три жени на гигантско бяло легло. Събличаха се и се смееха.

В петата стая един мъж завързваше една жена с въже, а в ъгъла стоеше завързан през устата и увит във въжета мъж, който само гледаше.

— Ние ще сме най-скучните — прошепна тя с широко отворени очи.

— Наистина ли мислиш така?

Тя не отговори, защото пристигнахме пред шеста стая. Единствената празна и тъмна стая. Сара ме дръпна и ме завлече по тесния коридор, откъдето се влизаше в стаите. Без дори да ме поглежда, тя завъртя дръжката на вратата и влезе. След няколко секунди свикнах с тъмнината и видях, че в ъгъла има бар, а пред него — огромен кожен диван с ниска маса пред него. Дори без да включваме осветлението, помещението ми напомни за част от всекидневната ми. Всъщност това беше точно копие на моя хол.

Включих осветлението, без дори да я питам. Да, прав бях. Боядисани в кремаво стени с тъмноорехово по ъглите, голям черен кожен диван, същият плюшен килим, който си бях купил от Дубай, лампи от „Тифани“ на малките масички от двете страни на дивана. Пространството беше по-малко от моята всекидневна, която обикновено ползвах, когато имах гости, но приликата беше очевидна. От двете страни на прозореца, зад който най-вероятно хората вече седяха и ни гледаха, имаше тежки завеси, същите като тези у дома, но отвътре не виждахме какво става навън. Сякаш беше обикновен прозорец, който гледа в празния мрак на нощта.

Джони бе идвал у нас само веднъж, но само за един следобед беше направил стая в клуб за мен, същата като моята. Със сигурност си мислеше, че Сара знае как изглежда моята всекидневна. На кого би му минало през ума, че тя така и не пожела да види апартамента ми? А човекът го бе направил, за да ни предразположи.

— Какво има? — попита тя и застана пред мен. Изведнъж се сети, че тук вече е позволено да ме докосва, и ме прегърна през кръста.

— Той е направил копие на моя хол. За нас.

— Това е… — започна и спря. Завъртя се и се оглеждаше, както вероятно би направила у нас. — Това е… пълна лудост.

— Знаеш ли кое е лудост? Не това, което е направил, а това, че виждаш апартамента ми за първи път. От стая в секс клуб…

И тогава сякаш и двамата осъзнахме пълния абсурд на ситуацията. Сара избухна в нечовешки смях, заровила лице в гърдите ми.

— Това е най-странното нещо, което някой някога е правил за мен.

— Можем да си тръгнем, ако…

— Не. Това е мястото, където по принцип трябваше да бъдем и да правим секс от самото начало. Мислиш ли, че ще пропусна тази възможност?

Мамка му! Тази жена можеше да ме накара да падна на колене и да й целувам краката. И ако някога ме помолеше, щях да го направя. Почти казах на глас: Обичам те. Думите бяха толкова близо до устните ми, че едва ги задържах да не избягат навън. Наложи се да се отдръпна от нея. Тръгнах към бара и си направих питие, но тя дойде с мен.

— Може би е много късно да задавам подобен въпрос, но… какво, за бога, правим тук?

— Мисля, че се опитваме да намерим начин да се наслаждаваме на този аспект от връзката ни, без да рискуваме кариерата си и без да се налага да виждаме лицата си върху блога и клюкарските колонки на Перез Хилтън^[1] — казах и разклатих бутилката със скоч пред нея, но тя отказа. Големите й очи следяха всяко мое движение.

— Три пръста — каза и се засмя.

— Засега само един.

Тя ме изчака да отпия и застана пред мен, вдигна се на пръсти, целуна ме и засмука езика ми. Господи, тази жена ухаеше божествено! Перата на маската й погалиха бузата ми.

— Три — настоя тя.

Докато целуваше врата ми и леко свиваше пръсти около пениса ми през панталона, погледнах през рамото й и се загледах в черния прозорец. Вероятно там някъде седяха хора, гледаха, чудеха се какво става или какво ще стане. Или пък бяхме съвсем сами. Но самата мисъл, че някой може би гледа как тя ме докосва… За първи път разбрах как и кое бе позволило на Сара да бъде такава, каквато е. Тя можеше да играе тази игра. Тя можеше да поема рискове, да си играе със съдбата, да си играе с мисълта, че някой може да види как аз я докосвам. Може би точно това искаше. И сега я разбирах.

Но аз също можех да поемам рискове и да си играя със съдбата. Ето ме, мъж с авторитет, отчаяно, истински влюбен за първи път в живота си. Това се казва приключение!

— Наистина ли искаш да се позабавляваме тук? — попитах и веднага ми се прииска да си светна един шамар за грубия израз и директния въпрос. Но тя кимна утвърдително.

— Малко съм нервна. Което е смешно, като се има предвид… историята ни — засмя се тя и прокара леко ноктите си по корема ми.

Никога не бях изпитвал подобна смесица от чувства: исках да я защитавам, да я боготворя и изпитвах безумна потребност да я притежавам физически. Тя беше толкова красива, имаше ми безрезервно доверие и беше моя, само моя. Сведох лице към нейното, целунах я по бузата и разкопчах няколко копчета от блузата й.

— Какво си представяш, когато си мислиш, че ни гледат?

Тя се поколеба, заигра се с подгъва на ризата ми и каза:

— Представям си как някой наблюдава лицето ти, докато ме гледаш. Как някой забелязва начина, по който ме гледаш.

— Наистина ли? — попитах и засмуках кожата на врата й. — Какво друго?

— Представям си как всяка жена иска да е на мое място. Как жените виждат как ме желаеш.

Плъзнах блузата по раменете й и разкопчах сутиена й.

— Какво друго?

Когато целунах врата й, усетих как тежко преглътна. Признанието й излезе като шепот.

— Представям си някой човек без лице, който е виждал как Анди се отнасяше с мен. Представям си как някоя от жените, с които го хванаха, вижда това, вижда как ме гледаш.

Ето това е признанието й!

— И?

— Представям си него. Как ме гледа и най-сетне осъзнава колко съм щастлива сега! — Тя поклати глава, сякаш ядосана на себе си, уви ризата ми в юмруци и ме притегли до себе си, сякаш бях тръгнал да бягам. — Може би невинаги ще е така. Но в момента се презирам заради гнева, който все още изпитвам — добави. Направи крачка назад и ме погледна. — Но ти ме караш да се чувствам удивително, божествено, да се чувствам желана и… да, една мъничка част от мен копнее да му го завре в носа.

Не успях да прикрия усмивката си. Идеята онова копеле да види как чукам Сара до несвяст беше удивително сладка. Защото най-голямата му грешка, а именно да я пренебрегва години наред, бе довела до страхотен резултат за мен — най-сетне бях щастлив.

— И аз искам да му завра това в носа, повярвай ми. Иска ми се да види как изглеждаш, когато свършваш, защото съм почти сигурен, че не е имал много такива поводи.

Тя се засмя и прокара език по шията ми.

— Не, не е имал.

За първи път в живота си исках да принадлежа на някого. Само на един човек, само на тази жена. Поведох я към дивана, застанах на колене между краката й. Тя плъзна пръсти в косата ми.

— Кажи ми какво искаш да направя? — попита и ме погледна в очите. Както винаги, готова да ми даде всичко. На мен, само на мен.

Какво искам? Не можех да намеря отговора толкова бързо, изведнъж това се оказа въпрос, който дори не се побираше във въображението ми, и вече не ставаше дума само за секс прищевки.

Да си над мен.

Под мен.

Да чувам смеха ти. Как кънти в ушите ми.

Да усещам гласа ти в гърдите си.

Влагата ти върху пръстите си.

Уханието ти върху езика си.

Мисля, че искам да знам, че изпитваш към мен това, което изпитвам към теб.

— Искам да се насладим на тази вечер — казах и притиснах устни между краката й. От уханието й можеше да ми се завие свят — толкова сладко и примамливо. И изглеждаше непоносимо красива. Звуците й бяха тихички, сякаш изпитваше сладка болка, и бяха предназначени само за моите уши. Зарови пръсти в косата ми и леко заби нокти в скалпа ми. После ме пусна, вдигна крака си по-високо и се отвори за мен.

Не преиграваше, не се движеше по различен начин, беше както винаги… най-сексуалното същество в цялата история на човечеството. И го показваше с лекота. А докато се опитвах да я накарам да се чувства добре, да й доставя удоволствие, не можех да не се питам как ли изглежда отвън. С пръстите ми, заровени в нея, с устата ми, която я поглъщаше, с изпънатия й като лък гръб. Вече бях привикнал към маската на лицето й, по никакъв начин не можеше да ме отдалечи от нея, защото погледът зад маската ме уверяваше, че току-що някой бе сложил целия свят в дланите ми.

Копринената перука очертаваше лицето й, правеше го по-бледо, а устните й изглеждаха по-червени, шепнещи, настоятелно умоляващи да се движа по-бързо, да не спирам да я чукам с език, да движа по-бързо пръстите си.

Когато усети наближаващия оргазъм, ръката й се плъзна по тялото, по гърдите, по врата, към лицето и тогава махна маската. Големите й очи бяха заковани в моите, устните й — леко разтворени, дишаше задъхано, накъсано, с болезнено очакване, но диханието й все така бе само за мен. Докато свършваше, тя не погледна и за секунда встрани, не откъсна очи от мен, не погледна към прозореца зад мен. Усещах, че там има хора, но те сякаш не съществуваха, сякаш бяхме съвсем сами, в моя апартамент. За мен съществуваше само тя. И начинът, по който притискаше устни в моите, и тихият й вик, когато оргазмът я помете… това бе всичко, което имаше значение. След това въздъхна, пак зарови пръсти в косата ми и се засмя.

— Мамка му! Това беше страхотно!

Може би все пак, ако някога видех тоя Анди, нямаше да му разбия мутрата. Щях да го поздравя, че бе оплескал нещата с нея до такава степен, че да я накара да избяга в Ню Йорк и да спре да се държи като жена, която прави това, което се очаква от нея, и да бъде жената, която умее да прави това, което иска.

Плъзнах устни по цялото й тяло, оставих я да изсмуче соковете си от устните и езика ми. Тя лежеше под мен топла и ленива, обвила тялото ми с ръце, а смехът й бавно заглъхна в шията ми.

— Мисля, че това беше най-страхотното изживяване в живота ми — прошепна, а аз подозирах, че съм в състояние да направя почти всичко, за да прекарам остатъка от живота си с тази жена и да я направя щастлива.