Кристина Лорен
Красив непознат (1)

Пролог

Когато реших да приключа с предишния си живот, нещата не протекоха кротко и бавно. Напротив, всичко гръмна за миг като бомба. И, разбира се, с предишното ми аз рухна и всичко, което бях градила с години.

Но за да съм честна, ще призная, че аз сама взривих бомбата. За една седмица успях да дам къщата си под наем, продадох колата и се разделих с приятеля си, който ми изневеряваше при всеки удобен и неудобен случай. Макар че бях обещала на родителите си да се пазя, да не върша глупости и да бъда разумна, едва когато стигнах на летището, се обадих на най-добрата си приятелка да й кажа, че пътувам към нея.

Мисля, че точно в онзи миг, стиснала телефона с багажа в ръка, осъзнах какво съм направила. Изведнъж всичко се избистри. Бях готова да започна отначало.

— Клоуи, аз съм — казах с треперещ глас и огледах терминала. — Идвам в Ню Йорк. Надявам се предложението за работа да е все още валидно.

Тя изпищя, изтърва телефона, после чух как обяснява на някого край нея, че е добре и че всичко е наред.

— Сара идва — чух я да казва и сърцето ми прескочи радостно при мисълта, че ще съм с тях в началото на това ново… приключение. — Решила се е, Бенет!

Доколкото чух, мисля, че Бенет се радваше с нея. После я попита нещо, което не разбрах.

— Какво каза Бенет?

— Попита дали Анди идва с теб.

— Не. — Усетих как онова болно чувство се надигна към гърлото ми, догади ми се. С Анди бяхме заедно шест години, но колкото и да бях щастлива, че успях да приключа тази връзка, резкият поврат в живота ми все още изглеждаше прекалено сюрреалистичен. — Напуснах го — обясних.

Чух как тя пое дълбоко дъх.

— Добре ли си? — попита.

— Да, дори се чувствам страхотно! — Така беше. Мисля, че до мига, в който Клоуи ме попита, изобщо не осъзнавах колко добре всъщност се чувствам.

— Мисля, че това е най-доброто решение, което някога си вземала — увери ме тя и после млъкна, за да чуе какво й говори Бенет. — Бенет казва, че ще литнеш като комета през цялата страна.

— Не е далеч от истината. На летището съм.

Клоуи започна да пищи и да издава нечленоразделни звуци. Единственото, което разбрах, бе, че ще ме вземе от летището.

Усмихнах се, подадох билета си за чекиране и се замислих дали думата е „комета“. Кометата е прекалено целеустремена, насочена в някаква конкретна посока. А аз бях по-скоро като угасваща звезда, нямах гориво да се захраня, собствената ми гравитация ме дърпаше навътре и ме смазваше. Рушах се под себе си.

Нямах сили, а странно защо повечето хора намираха живота ми за идеален. Но прекалено подредения ми живот, работата ми, където всичко вървеше по план и беше предсказуемо до втръсване, връзката ми, напълно лишена от любов… Всичко това, взето заедно, ме беше изтощило до краен предел, а бях едва на двайсет и седем. Бях точно като умираща звезда. Животът ми в Чикаго се бе сгромолясал под собственото си тегло. Ето защо напусках. Големите звезди оставят зад себе си черни дупки, малките звезди — бели джуджета. А аз не оставях нищо, нито дори сянка от моето съществуване. Цялата светлинка, която ми бе останала, идваше с мен.

Бях готова да започна отначало, като комета. Да се изстрелям в небето с бясна скорост и да горя, докато летя, или да летя, докато изгоря.