Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Мираж (30)

29.

Два дни по-късно „Орегон“ беше вързан за един от бетонните кейове в град Наха на остров Окинава. Бяха в цивилната част на пристанището, а не във военната. Макс беше осигурил котвено място за две седмици. Повика и неколцината души от екипажа, които бяха по това време в почивка, да се върнат, за да пазят кораба, докато останалата част ползва заслужения си отпуск.

Както се очакваше, присъствието в района на големия самолетоносач с бойната му група успокои духовете. Двете спорещи страни започнаха да говорят за съвместна експлоатация на новото газово находище.

Да, каза си Кабрило, старият Теди Рузвелт е бил напълно прав: говори тихо, но носи голяма тояга. Няма по-голяма тояга от атомен самолетоносач.

Прехвърляше пари по банков път и се чувстваше добре при това. Повечето от членовете на екипажа бяха на път, закъдето си искат. Учудващо колко много от тях оставаха на групи от по трима или четирима. Ден след ден работеха и живееха заедно, но въпреки това, когато можеха да прекарат малко време сами, продължаваха да са заедно. От друга страна, те бяха нещо повече от колеги или приятели. Бяха семейство.

Хуан искаше да включи бележки към парите, но после прецени, че анонимността е най-подходяща. Даваше нареждания на една от банките на Кайманите, която използваха, да направи дарение чрез офшорна фирма. Пет милиона щеше да получи Мина Петровска. Тези пари нямаше да върнат изгубения й съпруг, но щяха да облекчат отглеждането на двете момиченца. Не знаеше дали неговият водач, старият рибар, е оставил семейство, затова дари средства на фондация, която подпомагаше пенсионери, изгубили поминъка си заради разрушаването на Аралско море. Масачузетският технологичен институт получи пет милиона долара за издръжка на катедрата по приложна физика на професор Уесли Тенисън. Реши, че на възрастния прашасал професор ще му хареса.

Хуан не забрави никого. Един убит мъж, една овдовяла жена — за да могат други да убиват по-добре. Да, тъжна работа.

— Чук-чук — каза Макс от прага на отворената врата.

— Смятах, че вече си заминал.

— Таксито ще дойде след двайсет минути. Реши ли къде ще ходиш?

— Изборът е на дамата.

— Дамата?

— Накарах Ланг да използва една от връзките си за мен. Тя трябваше да си замине за смяна след седмица, затова го накарах да ми направи последна услуга и капитан О’Конъл ще пристигне утре следобед.

Макс искрено се изненада.

— Та ти дори не знаеш как изглежда.

Кабрило се усмихна.

— Има ли значение?

— Хм, може би не.

— Между другото, тя също не знае как изглеждам. Накарах Марк набързо да провери нейното минало и знам, че не е омъжена и че малкото й име е Мишел.

— Да сте живи и здрави.

— Преди да тръгнеш, би ли искал да разбереш какво ми писа Пърлмутър снощи?

— Продължил е да се рови как „Лейди Маргарет“ е попаднала в Аралско море?

— Дай на този човек някоя тайна и той се превръща в хрътка.

Макс се почеса по главата.

— Имам усещането, че нашите двама фенове на научната фантастика ще останат разочаровани.

— Трябва да купя на човека дузина хубави пури. Мъжете, които Тесла наел за екипаж в нощта на опита, били бандити. Задигнали кораба веднага след края на експеримента. След това се появил в Хавана, вече се казвал „Вандерер“ и бил притежание на собственик на плантация за захарна тръстика. Загубил го на покер срещу бразилски професионален картоиграч, който го продал на марокански търговец. Така продължил да минава от ръка на ръка, докато през 1912 не се озовал в пристанището на Севастопол на Черно море. Там корабът е разглобен и транспортиран първо по море, после по суша до Каспийско море и от там в Аралско. Човекът, който осъществил това, бил турчин на име Гамал Фарук. Неговата идея била да използва яхтата като примамка за инвеститори, които искал да привлече с план за отглеждане на риба в Аралско море. Днес наричаме това аквакултура. По онова време идеята е изпреварила времето си, затова Сейнт Джулиън смята, че цялата работа е била измама.

— И смяташ, че този Фарук се е ръснал толкова само за да използва яхтата като средство за бърза измама?

— Виждал ли си баржите, които са плавали по Клондайк по време на треската за злато? Били са десет пъти по-тежки от „Лейди Маргарет“ и се обзалагам, че сдруженията, които са плащали сметките, накрая са фалирали. Обаче както казва Барнъм: „Глупак се ражда всяка минута“.

— Как са успели да я сглобят, когато е пристигнала при езерото? Това е пречката, която почти ме накара да повярвам, че Тесла е изобретил телепортацията.

— Просто и умно. Фарук използва динамит, за да запуши река. Яхтата е сглобена в коритото и когато била готова, взривили бента, за да я понесе водата.

Като инженер, Макс оцени подобаващо гениалното решение на този технически проблем.

— Какво е станало с този турски мошеник?

— В деня, когато пуснали яхтата на вода, Фарук отплавал с двама богати местни старейшини, които искал за инвеститори, но повече не се върнали. Яхтата потънала и била открита едва след пресъхването на езерото. Хората, които сглобили „Лейди Маргарет“, вероятно са били камилари и земеделци. Щом приключили, тя е имала плаваемостта на скала.

— Мисля, че предпочитам обясненията на Марк и Ерик, но и в твоя разказ има чар — каза Макс и си погледна часовника. — А тяхната история за намерения в Аляска французин?

— Има три възможности — отговори Хуан без колебание. — Първата, че това е градска легенда и зад нея не се крие нищо. Второ, нали са французи, може да става дума за шега, която е стигнала твърде далеч.

— Добре, а третата?

— Бърникали са сила, която Тесла открил успоредно на основната си работа да обгърне предмет със светлина. Това била сила, която не успял да овладее, затова спрял да се занимава с нея.

— Според теб коя е истината?

— Мисля, че става дума за първата възможност. Втората би била много забавна. Третата направо ме плаши, защото един бог знае какви други проекти на Тесла се въртят наоколо. Този едва не предизвика война. Следващия път може и да не извадим толкова голям късмет.