Кийра Кас
Единствената (28)

Двайсет и осма глава

Събуди ме допирът на Максън, който плъзна ръка през кръста ми. През нощта бях наместила глава върху гърдите му и бавното туптене на сърцето му отекваше в ушите ми.

Без да каже и дума, той целуна косата ми и ме притисна по-силно към себе си. Не можех да повярвам, че е истина. Будех се в едно легло с Максън… Тази сутрин предстоеше да ми поднесе и пръстен.

— Ще се будим така всеки ден — пророни той.

Аз се изкисках.

— Четеш ми мислите.

Той въздъхна доволно.

— Как си, скъпа моя?

— Ами сърбят ме ръцете да те фрасна, задето току-що ме нарече „скъпа моя“. — Сръчках голия му корем с лакът.

Той се размърда и ме възседна с усмивка.

— Хубаво тогава. Как предпочиташ да ти викам: съкровище мое? Агънце мое? Любов моя?

— Всяко от тези става, стига да го пазиш само за мен — отвърнах аз, докато ръцете ми шареха отнесено по гърдите му и надолу по ръцете му. — А аз как да те наричам?

— Ваше кралско съпружество. Такъв е законът, опасявам се. — И неговите ръце блуждаеха по кожата ми, попадайки на едно чувствително местенце по врата ми.

— Недей! — викнах аз и се отдръпнах.

На лицето му изплува победоносна усмивка.

— Имаш гъдел!

Независимо от протестите ми, пръстите му зашаваха игриво по цялото ми тяло, изтръгвайки гръмогласни писъци от гърлото ми.

Не пищях дълго. Един от стражите влетя през вратата с изваден пистолет.

Този път изкрещях наистина и дръпнах завивките, за да покрия тялото си. Бях толкова стресната, че ми отне известно време да разпозная дръзките очи на Аспен. После лицето ми сякаш се подпали от срам.

Аспен изглеждаше потресен. Не успя да скалъпи и едно изречение, докато очите му прескачаха от Максън към мен и обратно… той по бельо, а аз… просто прикрила своето със завивката.

Дълбок смях ме изтръгна от шока.

Макар и аз самата да бях пребледняла от ужас, Максън беше същинско олицетворение на спокойствието. Дори изглеждаше доволен, че го бяха спипали.

— Уверявам ви, Леджър, не сме в никаква опасност — обяви леко самодоволно той.

Аспен се прокашля, неспособен да погледне когото и да било от двама ни в очите.

— Разбира се, Ваше Височество. — После се поклони и излезе, затваряйки вратата след себе си.

Аз зарових лице във възглавницата си и застенах. Този момент никога нямаше да се изличи от съзнанието ми. Трябваше да призная на Аспен за чувствата си още на борда на самолета, когато ми се беше предоставила тази възможност.

Максън дойде да ме прегърне.

— Не се срамувай. Не бяхме голи. Пък и занапред ще се случва.

— Толкова беше унизително — проплаках аз.

— Кое? Да те хванат в леглото с мен ли? — Болката в гласа му беше осезаема. Поизправих се и го погледнах в лицето.

— Не! Не е заради теб. Просто, знам ли, това е интимен момент. — Сведох глава и се заиграх с крайчеца на завивката.

Максън помилва бузата ми нежно.

— Съжалявам. — Искреността в гласа му ме принуди да вдигна поглед. — Знам, че ще ти е трудно, но от тук нататък постоянно ще сме под зоркото око на народа. През първите няколко години вероятно доста ще се бъркат в живота ни. Всички крале и кралици досега са имали само по едно дете. Несъмнено при някои е било умишлено; но след трудностите, които преживя майка ми, всички ще настояват да се уверят дали изобщо сме способни да създадем семейство.

Той се умълча за момент. Очите му се бяха отместили от лицето ми и се взираха в някаква точка от леглото.

— Ей — казах аз, прилепвайки длан към бузата му. — Член съм на семейство с пет деца, забрави ли? Гените ми са първокласни в това отношение. Ще се справим.

Той ми се усмихна вяло.

— Надявам се. Отчасти защото, да, имаме дълг да създадем наследници на короната. Но и защото… искам да имам всичко с теб, Америка. Искам ваканциите и рождените дни, натоварените сезони и релаксиращите почивни дни. Искам петна от фъстъчено масло по бюрото си. Искам наши си шеги и спорове… и всичко останало. Искам пълноценен живот с теб.

Ненадейно последните няколко минути се изпариха от паметта ми. Разстилащата се в гърдите ми топлина прогони тревогите.

— И аз го желая — казах аз.

Той се усмихна.

— Какво ще кажеш да обявим официално новината след няколко часа?

Аз свих рамене.

— Май нямам други планове за деня.

Максън ме бутна на леглото и ме заобсипва с целувки. Можех да се радвам на целувките му с часове, но беше достатъчно, че Аспен ни видя. Завареха ли ни така прислужничките ми, нямаше да смогна да ги обуздая.

Той се облече, а аз се загърнах с халата. Нещо ме караше да си мисля, че този момент трябваше да е неловък. Но единственото, което ми минаваше през главата, докато гледах как Максън покрива белезите си с ризата, беше колко невероятно хубаво се чувствах. Нещото, което никога не си бях пожелавала, ме правеше толкова щастлива.

Максън ми даде прощална целувка, после отвори вратата и си тръгна. Беше ми по-трудно да се разделя с него, отколкото бях очаквала. Казах си, че е само за няколко часа, а и чакането ще си струва.

Преди да затворя вратата, чух Максън да прошепва:

— Дамата ще оцени дискретността ви, страж.

Не последва отговор, но можех да си представя тържественото кимване на Аспен. Опрях гръб върху затворената врата и заобмислях какво да му кажа, дали изобщо беше разумно да му казвам каквото и да било. Минаха минути, а знаех, че трябва да се изправя лице в лице с Аспен. Не можех да продължа с предстоящото, без да съм обсъдила въпроса с него. Поех си дълбоко въздух и отворих вратата с разтреперани ръце. Той килна глава към коридора, ослушвайки се за чужди гласове. Накрая обърна укорителен поглед към мен и тежестта му ме прекърши.

— Толкова много съжалявам — пророних.

Той поклати глава.

— Не че не го очаквах. Просто гледката ме хвана неподготвен.

— Трябваше да ти кажа — продължих аз и излязох в коридора.

— Няма значение. И все пак не мога да повярвам, че си спала с него.

Аз опрях длани в гърдите му.

— Не съм, Аспен. Кълна ти се.

И тогава, във възможно най-последния момент, всичко пропадна.

Максън се появи иззад ъгъла с Крис под ръка. Заби очи в мен, а аз, притиснала тяло към Аспен в бурния си стремеж да се оправдая пред него, отстъпих назад, но недостатъчно бързо. Аспен се обърна с лице към Максън, готов да даде обяснение, но твърде стъписан да го стори.

Устата на Крис увисна и тя побърза да я покрие с длан. Взирайки се в изумените очи на Максън, аз заклатих глава в опит да обясня без думи, че всичко това беше просто едно голямо недоразумение.

На Максън му беше нужна само секунда да си възвърне хладнокръвието.

— Срещнах Крис в коридора и тъкмо я водех при теб, за да ви съобщя решението си, преди да са ни обкръжили камерите, но явно имаме по-належащи теми за разговор.

Погледнах към Крис и намерих скромна утеха във факта, че по лицето и не грееше триумфално изражение. Точно обратното — изглеждаше тъжна.

— Крис, би ли се върнала в стаята си? Без да говориш с никого? — помоли я Максън.

Тя направи реверанс и изчезна зад ъгъла, нетърпелива да се измъкне от създалата се ситуация. Максън си пое дълбоко дъх, преди да вдигне поглед към нас.

— Знаех си — обяви той, — но все си мислех, че си въобразявам, защото бях уверен, че си щяла да ми кажеш, ако е така. Уж трябваше да си откровена с мен. — Той врътна очи. — Как можах да не се доверя на инстинкта си? Усетих го още от онази първа среща. Забелязах как го погледна, как заблуждаха мислите ти после. Проклетата ти гривна, бележката на стената му, всички онези случаи, в които мислех, че си моя, само за да те загубя най-внезапно… ти си бил… — Заяви той, обръщайки се към Аспен.

— Ваше Височество, вината е изцяло моя — излъга Аспен. — Не спирах да я преследвам. Тя ми даде да разбера, че няма никакво намерение да е с друг човек, освен с вас, но аз продължих да настоявам.

Без да отчете оправданията му, Максън го доближи с решителна крачка и впери поглед в очите му.

— Какво е името ти? Собственото ти име?

Той преглътна.

— Аспен.

— Аспен Леджър — каза Максън, изпробвайки звученето на думите. — Изчезни от погледа ми, преди да съм те изпратил на сигурна смърт в Нова Азия.

Дъхът на Аспен секна.

— Ваше Височество, аз…

— ИЗЧЕЗНИ!

Аспен ме погледна, после се обърна и тръгна нанякъде.

Аз замръзнах безмълвно на мястото си, боейки се да вдигна очи към Максън. Когато най-сетне се престраших, той посочи с брадичка към стаята ми и аз влязох вътре, последвана от него. Като се обърнах, го видях да затваря вратата, прокарвайки пръсти през косата си. После застана с лице към мен и очите му отскочиха към неоправеното легло. От гърлото му се надигна безрадостен смях.

— От колко време? — попита тихо, като все още се владееше.

— Помниш ли онзи спор… — подхванах аз.

— Спорим още от първата ни среща, Америка! Ще трябва да си по-конкретна! — изригна Максън.

Цялото ми тяло се разтресе.

— След партито на Крис.

Очите му се ококориха.

— Значи, в общи линии, откакто е пристигнал в двореца — обобщи той със саркастичен глас.

— Максън, много съжалявам. Първоначално защитавах него, а после — самата себе си. А след публичното наказание на Марли се боях да ти разкрия истината. Не исках да те загубя — обясних умолително аз.

— Да ме загубиш? Да загубиш мен? — попита изумено той. — Отиваш си у дома с цяло състояние, с по-висока каста, както и с мъж, който не е спрял да те желае! Аз съм губещият днес, Америка!

Думите му ме оставиха без дъх.

— Отпращаш ме?

Той ме изгледа така, сякаш не можеше да повярва, че му задавам толкова глупав въпрос.

— Колко пъти очакваш да стоя безучастно, докато стъпкваш сърцето ми, Америка? Сериозно ли си въобразяваш, че бих се оженил за теб и бих те направил своя принцеса, при положение че ме лъжеш през по-голямата част от познанството ни? Нямам намерение да се подлагам на мъчения до края на живота си. Не знам дали си забелязала, но напоследък ми се струпаха предостатъчно.

Аз избухнах в плач.

— Максън, моля те. Съжалявам, не е каквото си мислиш. Кълна ти се. Обичам те!

Той ме доближи с вяла крачка, очите му бяха като камък.

— От всички лъжи, които си ми наговорила, тази ме отвращава най-много.

— Не е… — Погледът му ме накара да замълча.

— Помоли прислужничките си да се постараят. Редно е да си заминеш с класа.

После ме подмина и излезе от вратата и от бъдещето, което бях държала в ръцете си допреди няколко минути. Обърнах се към стаята, стиснала корема си, сякаш сърцевината на тялото ми всеки момент щеше да рухне от болка. Докретах до леглото и се свлякох на едната си страна, неспособна да се задържа на крака.

Плаках… и плаках… опитвайки се да разсея агонията до часа на церемонията. Как щях да я преживея? Погледнах към часовника, за да видя колко време ми оставаше… и очите ми попаднаха на дебелия хартиен плик, който Максън ми беше подарил предишната нощ.

Съзнавайки, че това беше последната част от него, която ми оставаше, отворих плика с разтреперани от отчаяние пръсти.