Кийра Кас
Единствената (2)

Втора глава

Отворих вратите към балкона, позволявайки на вечерния въздух да освежи стаята ми с благоуханията си. Макар и декемврийски, полъхът на вятъра погъделичка съвсем нежно кожата ми. Вече изобщо не ни допускаха навън, не и без стражи наоколо, така че трябваше да се задоволя с толкова.

Развихрих се из стаята и запалих няколко свещи в опит да й вдъхна малко уют. Когато на вратата се почука, духнах кибритената клечка, стрелнах се към леглото с книга в ръка и разпилях полите на роклята си край себе си. О, да, Максън, винаги изглеждам така, докато чета.

— Влез — казах с едва доловим глас.

Когато Максън отвори вратата, вдигнах леко глава, улавяйки почудата му при вида на смътно осветената стая. Най-накрая погледът му стигна до мен и се плъзна по разголения ми крак.

— Ето те и теб — пророних, затворих книгата и станах да го посрещна.

Той бутна вратата след себе си и закрачи към мен, оглеждайки с интерес извивките на тялото ми.

— Исках да ти кажа, че изглеждаш ослепително тази вечер.

Отметнах част от косата си през рамо.

— А, харесваш роклята ми, значи? Нищо особено, седеше си в дъното на гардероба ми.

— Радвам се, че си я извадила.

Преплетох пръсти с неговите.

— Ела да поседнеш до мен. Напоследък не се виждаме особено често.

Той въздъхна и ме последва.

— Съжалявам. Положението е леко напрегнато, откакто загубихме толкова хора при онова нападение на бунтовниците, а знаеш какъв е баща ми. Изпратихме няколко стражи да пазят семействата ви и въоръжените ни сили са доста по-малобройни от обичайното. Освен това кралят ме притиска да сложа край на Избора, но аз отстоявам позицията си. Държа да обмисля добре нещата.

Седнахме на крайчеца на леглото и аз се намърдах близо до него.

— Разбира се. Все пак контролът трябва да е в твои ръце.

Той кимна.

— Именно. Съзнавам, че го казвам за хиляден път, но се побърквам, когато някой цели да ми окаже натиск.

Нацупих леко устни.

— Знам.

Той замълча и лицето му придоби неразгадаемо изражение. Чудех се как да придвижа нещата напред, без да му се сторя натрапчива, но просто нямах опит в провокирането на романтични моменти.

— Навярно ще прозвучи глупаво, но днес прислужничките ми сложиха нов парфюм, та се питах дали не е твърде силен? — подхвърлих и килнах глава на една страна, за да се наведе и помирише шията ми.

Той се доближи до мен, докосвайки с носа си чувствително кътче от кожата ми.

— Не, скъпа, прекрасен е — пророни с устни до извивката на рамото ми. После ги долепи до кожата ми. Аз преглътнах и опитах да се съсредоточа. Трябваше да имам поне някакъв контрол над ситуацията.

— Радвам се, че ти допада. Много ми липсваше.

Усетих как ръката му се плъзва по голия ми гръб и моментално сведох лице. Той стоеше насреща ми, приковал очи в моите, а устните ни се намираха едва на милиметри разстояние.

— Колко много ти липсвах? — прошепна той.

Втораченият му поглед, комбиниран с ниския тембър на гласа му, играеше причудливи игри с ритъма на сърцето ми.

— Толкова много — прошепнах в отговор. — Толкова, толкова много.

Приведох се напред, жадувайки устните му. Максън, уверен както винаги, ме придърпа към себе си с една ръка, а другата зарови в косите ми. Тялото ми копнееше да се слее с целувката му, но роклята ме възпираше. В следващия момент, внезапно изтръгната от унеса, си спомних плана си.

Плъзнах пръсти по ръцете на Максън и ги насочих назад към ципа на роклята ми с надеждата, че този стимул ще му е достатъчен.

Ръцете му се задържаха там за момент и тъкмо щях да го подканя да свали ципа, когато той избухна в смях.

Острият звук ме отрезви за част от секундата.

— Кое ти е толкова смешно? — попитах ужасена, мъчейки се да измисля по-незабележим начин да проверя дъха си.

— От всичките ти постъпки до момента тази е най-развлекателна! — каза Максън, прегъвайки се надве от смях, и плесна с ръка коляното си.

— Моля?

Той ме целуна силно по челото.

— Винаги съм се питал какъв ли ще е първият ти опит. — И отново прихна да се смее. — Извинявай, трябва да вървя. — Дори по стойката му си личеше, че се забавлява. — Ще се видим сутринта.

После си тръгна. Просто си тръгна!

Аз останах на леглото… безкрайно унижена. Какво ме беше накарало да си мисля, че планът ми ще проработи? Максън може и да не знаеше всичко за мен, но поне беше наясно с характера ми — а такова поведение… просто не беше в мой стил.

Сведох поглед към абсурдната си рокля. Безспорно бях прекалила. Дори Селест не би си позволила такова нещо. Прическата ми беше твърде съвършена, гримът ми — твърде тежък. Максън бе знаел какво целя още от мига, в който беше прекрачил прага ми. Въздъхнах и се заех да духам свещите из стаята, чудейки се как ли щях го да погледна в очите на следващия ден.