Карън Робърдс
Правосъдие (18)

Глава 18

— Ох! — Лицето й се изкриви от болка.

— По дяволите, казах ти да не мърдаш.

— Изплаши ме до смърт!

Облегнала се на барплота, тя му хвърли обвинителен поглед и вдигна крак, за да огледа раната. Онова, което видя, я накара да трепне. Парче стъкло, дълго почти колкото кутрето й, се беше забило малко под втория й пръст и стърчеше. Около него се събираше кръв. Трябваше да го издърпа и тъкмо се канеше да го направи, когато Марк, заобикаляйки внимателно парченцата стъкло и локвичката мляко, стигна до нея.

— Дай да видя. — Взе я на ръце и я остави да седне върху барплота. Усещаше повърхността студена под голите си бедра и това я накара да се огледа. Лилавата нощница — а освен нея не носеше нищо друго — се беше вдигнала опасно нагоре.

Марк обхвана глезена й с длан и повдигна крака й, за да огледа стъпалото. Не можеше да дръпне нощницата надолу. Хвърли бърз поглед надолу и се увери, че поне горната част на бедрата й е покрита. Виждаха се само стройните й крака.

Той докосна нежно с палец стъпалото й близо до раната.

— Оу! Внимавай.

— Какво, по дяволите, правиш в кухнята посред нощ?

— Не можах да заспя. Исках да пия малко мляко.

Той изви очи към тавана.

— А чувала ли си, че първо се включва осветлението? Ако беше светнала, може би нямаше да се наложи да стана, за да видя какво става в кухнята.

— Мен ли обвиняваш?

Кръвта се стичаше по стъпалото й и капеше по пода. Само от вида на стърчащото парче стъкло й се виеше свят. Хвана се за ръба на барплота, облегна се на шкафчетата зад гърба си и затвори очи.

— Дръж се здраво.

Само след миг, глезенът й беше хванат здраво, а стъклото — извадено.

— Ох! — Изправи гръб. Отвори очи. Очилата й се бяха плъзнали надолу по носа, косата й е бе прибрана за нощта и нямаше никакъв грим. С други думи, не изглеждаше като сексапилно котенце, което беше добре. Като се имаше предвид, че полуголият мъж в кухнята беше Марк, не искаше да е привлекателна. Бутна рязко очилата нагоре, погледна кръвта по стъпалото си, после — Марк. Той остави кървавото парченце стъкло върху барплота. Тя отново се почувства слаба и се облегна на шкафчетата, след което го загледа как взема книжни кърпички и ги притиска към раната на крака й.

— Боли — каза със закъснение.

— Съжалявам. — Хванал здраво крака й за глезена, той попи внимателно кръвта, вдигна кърпичките, за да огледа раната, и взе още две.

— Само за да сме наясно, вината е твоя. Ако не ме беше стреснал, нямаше да съборя чашата. — Дишането й се бе нормализирало, вече не й се виеше свят.

— Чудесно. Приемам пълната отговорност, ОК?

Това я накара да смекчи тон:

— Перфектно знаеш, че вината не е твоя.

— Да. Знам. Боли ли те още?

Джес едва не каза „не“ по навик, но после реши да бъде откровена:

— Малко.

Той се усмихна.

— Имаш късмет, че не е много дълбоко. Комплектът за първа помощ все още ли е в банята?

— Да.

Той уви около стъпалото й няколко книжни кърпички и каза:

— Да вървим.

Взе я отново на ръце, което не я изненада. Марк обичаше да се възползва от лекотата й и да я носи, без дори да я пита дали й харесва. Обви едната си ръка около врата му, а той я понесе по тъмния коридор към банята. Вече се бе възстановила достатъчно, за да забележи отново, че е само по боксерки, а мускулите под топлата плът бяха точно такива, каквито ги помнеше.

Беше дяволски секси.

И ухаеше секси. Естествена мъжка миризма и само едва доловим аромат на гардении от сапуна на Грейс.

Напълно против волята си, Джес усети как сърцето й ускорява ритъма си.

— Включи осветлението, моля те — каза той и тя осъзна, че са прекосили тъмната спалня и са влезли в банята. Ръката й докосна хладните плочки, докато изпълняваше молбата му. Светлината бе така силна, че едва не ги ослепи, но тя я приветства, защото отвлече мислите й от полуголото му тяло. И мислеше, че може да послужи като антидот, докато той не я остави да седне на широкия плот пред огледалото и не погледна към тялото му.

Той срещна погледа й. Очите му бяха много сини на непрощаващата светлина. Косата му беше разрошена от съня, челюстта му бе тъмна от наболата брада. Боксерките му придаваха приличен вид, но оставяха прекалено много гола плът, за да бъде спокойна. Широките му мускулести рамене се извисяваха над нея и ако не искаше да ги гледа, можеше да позволи на погледа си да се спусне по-надолу и да се спре на широките му гърди със светлокестенявите косъмчета, на изваяните ръце или на наистина впечатляващите плочки на корема му, прорязани от колана на боксерките. Не смееше да погледне по-надолу, макар да знаеше какво ще види. Стройни бедра, дълги мускулести крака, добре оформени стъпала.

„Желая го.“

Мисълта дойде сякаш от нищото. Джес стисна зъби, но не можеше да потисне ритъма на бясно препускащото си сърце, нито да попречи на тялото си да се сгрее приятно.

Той пусна водата, после отстрани книжните кърпички от раната.

— Сложи крака си под водата.

Радостна, че може да мисли за нещо друго, тя се подчини, а той отвори шкафчето с лекарствата. Джес отново подръпна нощницата си надолу и се огледа добре в огледалото на отворената вратичка на шкафчето, докато той ровеше вътре. Очилата й бяха огромни и с черни рамки, стъклата им уголемяваха леко очите й и бяха несъразмерни с дребното й лице. Кичурите руса коса се бяха изплъзнали от кока на тила й и галеха бузите и врата й, но без да покриват раната на слепоочието й. Устните й бяха бледи и меки заради положения гланц. Трапчинката в основата на гърлото й и деликатните й ключици се подаваха над деколтето на нощницата, за която можеше да се каже единствено, че е удобна.

Предполагаше, че русата коса помага, но тъжната истина беше, че привлекателна и секси не бяха първите думи, които й идваха наум, за да опише външността си.

Да признае истината, а именно, че той е по-привлекателният от двамата, й причиняваше повече болка, отколкото раната на крака.

— Усещаш ли в раната да има още стъкла? — Марк затвори вратата на шкафчето, спря водата и отново обхвана глезена й. За щастие, кръвотечението бе почти спряло.

— Не. Ох. Знаеш ли, мога и сама да се погрижа.

Изохка, защото той намаза раната с водороден прекис. И двамата загледаха как течността се пени.

— Искаш да почистя бъркотията, която направи в кухнята?

Джес щеше да се засмее, ако не се мъчеше да потисне реакциите на тялото си на полуголата му мъжественост.

— Сериозно. Мога. И ако излезеш, ще се погрижа.

— А знаеш ли как се правят превръзки?

— Не.

— Тогава стой и ме остави да се погрижа.

Подсуши стъпалото й. Джес, която нямаше какво да каже, седеше и гледаше и само трепна леко, когато той намаза раната с антибиотик и я покри с цитопласт. Дланите му изглеждаха едри и мургави на фона на бледата й кожа, но докосването му беше нежно. Тя се облегна на хладните бели плочки и се загледа в лицето му и в играта на мускулите по ръцете и гърдите му.

А глупавото й сърце биеше все по-бързо и по-бързо.

— Как се чувстваш? — Вдигна поглед и я улови да го гледа втренчено. Проблемът беше, че я познаваше прекалено добре. Побърза да сведе поглед към раната.

— По-добре.

— Утре ще куцаш.

— Знам. По дяволите.

Решена да приключи с това, Джес се приготви да скочи от плота на земята. Но движението, макар и едва доловимо, я приближи още повече до Марк. Допря се до топлите му голи гърди, а ръката й, която стискаше ръба на плота, докосна боксерките, босите й стъпала се допряха до краката му. Допирът предизвика нежелана стимулация на сетивата, която я заля. Като усети нежното гъделичкане на косъмчетата на гърдите му по ръката си, меката материя на боксерките по кокалчетата си и твърдостта и силата на краката му до глезена си, тялото й затрептя от копнеж, който си спомняше прекалено добре.

„О, не.“

— Мисля, че е заради очилата. — Тонът на Марк беше замислен. Побутна нагоре с показалец очилата, които отново се бяха свлекли надолу по носа й. Тя усещаше погледа му върху лицето си.

— Какво е заради очилата? — Страхуваше се да вдигне поглед към него заради онова, което можеше да прочете в очите й. Отдръпна се внимателно. Веднага щом намереше възможност, щеше да скочи на пода и да се отдалечи от него.

— Въздействието ти върху мен.

На Джес й бе необходим миг, за да осмисли чутото. Изненадана, тя го изгледа остро.

— Кажи ми, че не ме сваляш.

На лицето му се изписаха горчивина и удивление. Господи, бе наистина привлекателен.

— Предполагам, зависи от това, какво ще стане, ако е така.

Сърцето й блъскаше в гърдите.

— Нямам време за това. — Каза го строго, погледът й беше твърд, но тя не скочи на земята. И дори престана да се отдръпва от него. — Достатъчно. Сега трябва да си лягам, за да мога да стана навреме за работа сутринта.

Този път той се усмихна.

— Звучи чудесно — каза той и се наведе да я целуне.

Целувката започна нежно, но после той раздели устните й и плъзна език в устата й, с което извика пламъци в тялото й. След като си пое дълбоко дъх, сякаш за да признае поражението си, тя стисна здраво ръба на плота и отпусна глава на ръката, която придържаше тила й, за да потъне още по-надълбоко в целувката. Целуваше го така, сякаш умираше от желание за него — което беше и самата истина, както осъзна дълбоко в себе си. Обгърна врата му с ръце, преплете език с неговия и отговори на горещината и жаждата на устата му с горяща страст. Той я целуваше така, сякаш умираше за вкуса на устата й, горещи и дълбоки целувки, от които й се виеше свят и коленете й омекваха. Той се премести така, че да застане пред нея, бедрата му докоснаха коленете й и тя разтвори крака, за да го допусне още по-близо до себе си. Допирът на твърдите му бедра до меката вътрешна част на нейните й причини световъртеж. Дланите му обхванаха дупето й под нощницата. Той я дръпна към себе си. Тръпнеща, тя усети твърдия му член да я погалва, като ги разделяше само тънката материя на боксерките. Притисна се в него, тялото й се обля в горещина, която сякаш разтопи костите й.

— О, господи! — възкликна той, откъсна устни от нейните и вдигна глава. Джес осъзна, че очите й са били затворени едва когато ги отвори и видя червенината, покрила скулите му. Лицето му бе стегнато и твърдо, устата — чувствена и кръвта й закипя само като го погледна. Електричеството пламна между тях и изведнъж започна да не й достига въздух. Когато усети, че той дърпа нощницата й, осъзна, че ще съжалява за това, но му помогна, като вдигна ръце над главата си. Преди да се изхлузи над главата й, нощницата изкриви очилата й, затова тя ги свали и ги остави на плота с несигурни ръце. Когато отново обърна глава към него, образът му бе леко замъглен, което бе добре, защото малка част от нея, все още запазила разума си, искаше да се престори, че това е сън, една от стотиците сексуални фантазии, в която главни действащи лица бяха тя и Марк и които имаше още откакто го бе видяла за първи път преди всичките тези месеци. Искаше да се престори, че ставащото не е реално, че тя не е толкова глупава и че не може отново да направи тази огромна грешка. Това се опитваше да си втълпи, но безуспешно.

Защото Марк беше пред нея, огромен, силен и твърд от желание. И абсолютно реален. Тя също беше реална. И пулсиращото желание, което се събираше в нея, беше реално.

„Господи, искам го.“

Тази беше тъжната и проста истина: гореше за Марк. Гореше за секс с Марк.

Той гледаше тялото й — дълъг и пълен с копнеж поглед, който попиваше малките й високи гърди и розовите зърна, тясната талия и стройните й бедра така, сякаш не можеше да престане да я гледа, не можеше да й се насити. Твърдите очертания на устните му и натежалите му клепачи й казваха, че той я желае така, както и тя него.

— Кучи син.

Джес премигна изненадано, но ръката му, която нежно я докосваше, отговори на въпроса й дори преди да го е задала — той внимателно опипваше нараняванията по ребрата й.

— Ще живея — каза. Но внезапно дрезгавият й глас носеше и друго съобщение.

Погледът му срещна нейния. Очите му горяха от желание, от копнеж по нея.

В отговор, тялото й трепна и запулсира, заля я гореща вълна.

— Знаеш ли кое друго ме възбужда? — Гласът му бе надебелял. Погледът му задържа нейния, той обхвана гърдите й с ръце. Дланите му бяха топли и завладяващи.

Джес поклати глава.

— Какво? — Думата едва излезе от гърлото й. Той обхвана едната й гърда, наведе се над нея така, че дъхът му погали зърното, което вече се бе втвърдило като камък от ласките му.

— Красивите ти гърди. Сладката ти… — Не довърши, а пое зърното й в устата си. Ръката му се плъзна между бедрата й и й показа какво има предвид. Джес затвори очи, стисна здраво раменете му и извика, когато той я докосна там, където искаше да бъде докосната.

Усещането не можеше да се опише с думи. Тя се задъха. Стана влажна.

— О.

— Кажи ми колко ти харесва.

Бузите й се обляха в горещина. Тя трепереше от желание и знаеше, че той я наблюдава, затова затвори очи. Той отново я докосна. Да му каже истината, също бе възбуждащо.

— Харесва ми. Много. О.

Той знаеше какво я възбужда. Вече беше я карал да извива тяло, да се отдава на целувките му и да тръпне под него. И сега беше безпомощна и напълно негова. Тялото й отговаряше на ласките му, сякаш имаше собствена воля. Когато членът му замени пръстите му и навлезе в нея, огромен, твърд и горещ, тя извика от удоволствие, но устата му покри нейната и заглуши вика.

Сексът с него бе толкова добър, така необикновен, задоволителен, че тя се изгуби в чувствата и усещанията си и забрави за всякакви забрани, обладана от силна първична страст. Обви крака около кръста му, заби нокти в гърба му и посрещна движенията му с предизвикателно въртене на ханша и бедрата.

Остави се да я вземе там, на плота в банята. Устата му беше навсякъде, ръцете му бяха навсякъде, тялото му притежаваше нейното напълно. Телата им се къпеха в еротика, щастливи, че отново са заедно. Тя гореше, пулсираше и се издигаше все по-високо и по-високо, докато отговаряше на целувките му с целувки и на ласките му — с ласки.

Накрая, когато едва не изгуби разсъдъка си в екстаза, когато проникванията му станаха мощни и дълбоки, тя стигна до кулминацията със сила, която накара тялото й да тръпне и да се свива около неговото. Зад затворените й клепачи избухнаха звезди.

— Марк, Марк, Марк, о, Марк.

— Джес. — Името й излезе като стенание от гърлото му за последен път и той също стигна до края.

Нирваната продължи около минута. Добре де, може би две. После реалността я връхлетя, тя отвори очи и видя истинската ситуация.

Отпуснала се в прегръдките му, тя се притискаше в Марк така, сякаш от това зависеше животът й. И двамата бяха запотени, задоволени, страстно прегърнати и…

Той я гледаше.