Елизабет Лоуел
Нощният гмуркач (24)

23.

— Млъквай, старче! Ще имате достатъчно време, ако Камерън е поне наполовина толкова умен, за колкото се смята — нехайно каза Малкълм. — Сигурен съм, че нашият мускулест герой трескаво крои планове. Сложи ръцете зад гърба си, друже… И ти също, дядо.

Холдън изви китките си и ги допря една в друга, за да спечели място.

— Хайде, Кейт, завържи ги.

Звукът от постоянното включване и изключване на помпите и неестественото положение на кораба представляваха по-голяма заплаха от Фарнсуърт и досадния му пистолет. Тя се залови бързо за работа, без да обръща внимание, че двамата мъже се бяха навели леко напред, вместо да се облегнат на облегалките. Освен това Холдън си пое дълбоко дъх и го задържа, докато въжето се увиваше около тялото му.

Тя погледна към крака му, където ножът чакаше в калъфа си. Когато вдигна очи към него, той едва забележимо поклати глава.

— По-здраво — подвикна към нея Фарнсуърт и залитна назад, защото в този момент вода бликна откъм кърмата и заля цялата палуба със зеленикаво бели струи. — Не обръщай внимание. Довърши си работата.

Тя припряно завърза огромен, впечатляващ възел пред гърдите на дядо си.

— Добре съм те научил, Кити Кет — подхвърли старецът. — Това е най-добрият моряшки възел, който съм виждал някога.

— Винаги съм го предпочитала пред останалите — многозначително отвърна Кейт.

Холдън бързо си припомни времето, когато беше изучавал различните възли, и почти се усмихна въпреки болката. Едно по-силно дръпване и иначе солидно усуканото въже щеше да се развърже, стига само да намереха начин да освободят поне едната си ръка, за да стигнат до него. Не беше толкова лесно, колкото изглеждаше, но беше някаква възможност.

— Не е ли прекрасна гледка — каза подигравателно Фарнсуърт. — А сега мръдни назад, малката — нареди той, като я отблъсна.

— Много си смел, когато имаш насреща си момиче, а? — подхвърли хапливо старият Донъли. — Дотолкова ти стига куражът.

— Мога да откупя този кораб хиляда пъти. Какво те кара да мислиш, че ми пука за мнението на дърт пияница като теб?

— Само една голяма уста и нищо в панталоните. Ако искаш ме развържи и го повтори пак.

Със зла усмивка Фарнсуърт зашлеви силно възрастния мъж през лицето.

Шокирана, Кейт изкрещя. В следващия момент грабна първата ценност от съкровището, която попадна пред очите й.

Без да спира, Фарнсуърт замахна към Холдън и остави дълбока червена следа от дръжката на пистолета върху слепоочието му.

— Мечтаех да направя това от момента, в който за първи път се качи на кораба — заяви той. — Ти, с твоите семейни връзки, медали и лондонския ти акцент. Аз имах трудно детство, изтърпях доста ритници от баща ми и се научих да се преструвам на добър. Е, познай кой е в по-изгодна позиция сега? Даде си достатъчно време, за да се наслади на чувството за превъзходство, после отново вдигна ръката, в която стискаше пистолета, и понечи отново да замахне.

Холдън беше извърнал леко глава, за да намали силата на първия удар. Но още няколко такива и мозъкът му щеше да заприлича на омлет.

— Престани! — изкрещя Кейт и вдигна високо ръка.

Пръстите й стискаха безценна, голяма колкото дланта й златна жаба, украсена със смарагди. Бижуто беше забележително, с невероятната прилика с истинската кожа на земноводното. Кръглите му рубинени очи искряха, измити от плискащия се през близкия илюминатор дъжд.

Фарнсуърт се обърна към нея и ръката му застина.

— Да не си полудяла?

Тя мислено прецени тежестта на скъпоценното творение в ръката си. То създаваше усещане за истинско богатство, опияняваше с мощта си да задоволи прищявката на всемогъщ владетел… Създаваше усещане за могъщество.

И го изхвърли през отворения прозорец.

Мъжът се облещи срещу нея, устатата му зейна, но без да отрони звук.

Кейт грабна слепешком друга ценност, която беше тежка и солидна златна маска.

— Остави ги на мира или и това ще изхвърчи зад борда. Колко ли ще ти излезе побоят над безпомощни хора?

Корабът се наклони под порива на поредната вълна. Единственото, което й помогна да остане права, беше здраво вкопчената й ръка в ръба на отворения илюминатор и висящото от него украшение.

Фарнсуърт зарови пръсти в косата на Холдън и опря пистолета в бузата му.

— А на теб колко ще ти струва да опазиш живота му?

Много бавно Кейт свали ръката си. Искаше да запрати тежката маска към Малкълм, но се опасяваше да не улучи приятеля си вместо него. Поне беше престанал да замахва. За момента това я зарадва.

Фарнсуърт се приближи до нея, ритна я небрежно по краката и стовари пистолета върху главата й. Тя се свлече на пода. Повдигна я за косата, видя замъгления й поглед и отново я пусна.

— Ако те видя да помръднеш, ще получиш още.

Кейт се отпусна върху дъските, лежеше само на крачка от Холдън. Забеляза как той с мрачно изражение мъчеше да разхлаби въжето. Въртеше китките си, допираше ги и отново ги разделяше. После облегна гръб на стола и издиша дълго задържания въздух, осигурявайки по този начин колкото може повече пространство, тъй като възелът беше пред гърдите му. Дядо Донъли също тайно дърпаше и усукваше въжето, вече беше успял да се извърне достатъчно, за да освободи едната си ръка.

Фарнсуърт изобщо не ги забелязваше. Облян в пот, той внезапно се разбърза и измъкна изпод пейката красив алуминиев куфар. Обикновено подобни куфари бяха предназначени да съхраняват оръжие, фина електроника или малки ценни вещи, които трябваше да се пренасят предпазливо.

Корабът отново се наклони. Мълния раздра небето, последвана от оглушителен гръм. Безценните бижута се плъзгаха и търкаляха по повърхността на масата. Няколко от тях изпопадаха на пода. Фарнсуърт настъпи някаква златна верижка и се стовари с цялата си тежест по гръб. Пистолетът издрънча върху дъските, но не отскочи встрани. Металният куфар се стовари върху него и разкървави ръката му.

Ругаейки, той стисна здраво оръжието и се огледа наоколо, ала не забеляза нищо застрашително и отново се втренчи в съкровището пред себе си. Изправи се, остави пистолета на масата и отвори куфара. На дъното му вече блестяха куп скъпоценни камъни, сякаш някой беше пленил дъгата и я беше поставил до изящните бижута. Бързо загреба шепа накити от купа и ги хвърли при другите.

Поредното изключване на помпите задейства алармата в кабината с щурвала.

Облян в пот, без да престава да сипе ругатни, Фарнсуърт трупаше богатството в куфара, докато го препълни. Когато най-сетне хлопна капака, не можа да го затвори. Изръмжа като ранено животно и зарови отчаяно пръсти в излишъка от злато.

Холдън не откъсваше поглед от Кейт от момента, в който се беше свлякла на пода. Беше само на крачка от него и можеше да вижда очите й. Тя бавно ги отвори и погледът й започна да се избистря. Видя я да оглежда стаята…

Стой долу, Кейт. Фарнсуърт е побъркан и не се знае какво ще направи…

Океанът ревеше, огромни вълни се надигаха и завъртаха като играчка закотвения кораб, който се тресеше и проскърцваше зловещо. Не се знаеше колко още „Златна клонка“ ще издържи на този дяволски танц.

— Не мога да се справя — изпъшка тихичко дядо Донъли. — Въжетата са прекалено стегнати.

— Тогава ми прехвърли хлабавината — прошепна Холдън.

Нямаше да успее да се протегне назад и да достигне възела на гърдите на стареца, нито пък да освободи дясната си ръка, за да измъкне ножа, но пък щеше да си осигури възможността да сграбчи Фарнсуърт, ако проявеше неблагоразумието да се приближи достатъчно.

Мъжът заключи алуминиевия куфар и се огледа. Щом забеляза яростния блясък в златистите очи на Холдън, той се отправи към него, неспособен да устои на изкушението да стовари отново тежкия пистолет върху красивото му лице.

Пръстите на Холдън се стрелнаха мълниеносно и уловиха дулото на пистолета, насочвайки го към тавана.

— Кейт, бягай навън и се скрий! Не се връщай! Преди да тръгне, Фарнсуърт ще застреля всички ни!

Разхлабеното въже се обви здраво около мускулите на ръката му и ограничи движенията му. Стори му се, че зад гърба на Фарнсуърт чу дрънчене на метал, което мигновено беше погълнато от оглушителния трясък на последвалите изстрели. Въпреки че не беше от познатия му арсенал от службата във флота, Холдън прецени, че вероятно побеснелият мъж изпразни целия пълнител…

Зашеметен от неочаквания развой на събитията, Фарнсуърт избълва цял залп ругатни след гърмежите и започна бясно да извива тялото си, за да се освободи от хватката на Холдън.

С мрачно упорство Холдън продължаваше да стиска пистолета. Усети силно подръпване в прасеца и изруга мислено. После забеляза с крайчеца на очите си, че Кейт се опитва да измъкне ножа му.

Фарнсуърт беше по-дребен, но пък имаше предимството да се движи свободно, а и кракът не го болеше. Холдън знаеше, че ако изпусне пистолета, всичко ще бъде свършено… Съвсем неочаквано стегнатото въже се разхлаби. Той скочи встрани на здравия си крак и изкрещя на дядото да направи същото, докато покрай тях отново отекна изстрел. Възелът беше развързан, но въжетата продължаваха да ги стягат.

Отвън проблясваха светкавици, които ги заслепяваха. Изведнъж Холдън усети, че пистолетът се изплъзна от хватката му. Единственото, което видя след това, беше тъмното дуло, насочено към него…

— Предай поздрави на Отдела по антиките — процеди през стиснати зъби Фарнсуърт, щом успя най-после да допре оръжието до главата му.

Кейт скочи от пода и замахна към ръката му, опитвайки се да я отклони. Изстрелът изтрещя в момента, в който старият Донъли блъсна Холдън настрани. Двамата мъже се строполиха на палубата, облени в кръв.

Разнесе се блъскане и дрънчене, последвано от изпълнения с болка и изненада вик на Фарнсуърт, когато Кейт прекара острието на ножа по кокалчетата на ръката му. Той я ритна силно, повали я на пода, олюля се под напора на огромната вълна, заляла кораба откъм носа, и отново се прицели в Холдън.

В настъпилата тишина се чу сухото прещракване на спусъка.

Пистолетът беше празен.

Фарнсуърт изрева от безсилие и вдигна ръка, за да стовари дръжката на оръжието върху главата на Холдън, но отново настъпи разпилените по пода бижута и залитна. Едва запазил равновесие, той се хвърли да сграбчи Кейт, ала тя ловко се наведе и се пъхна под масата, докато корабът се надигаше от поредната приливна вълна.

Изгубил равновесие, мъжът разпери ръце. Металният куфар се блъсна в ръба на масата и в същия момент бяла, пенеста вълна плисна през илюминатора, обливайки всичко в кабината.

Фарнсуърт изкрещя обезумял, изпълнен със страх и гняв.

Успя да се задържи на крака и тръгна, клатушкайки се, към външната врата. Тя се блъскаше в стената, пропускайки поривите на вятъра. С едно последно, отчаяно движение мъжът изчезна в тъмното…

Корабът се наклони рязко и вратата се захлопна.

— Кейт — извика Холдън и се претърколи изпод тялото на стария Донъли. — Добре ли си?

— Целият си в кръв — с ужас отбеляза тя.

— Дядо ти пое изстрела, той ме спаси… Докато говореше, той оглеждаше раните на стареца. — Неопренът е отклонил куршума над ребрата. Натисна леко с пръсти засегнатото място. — Много кърви, но няма вътрешни увреждания.

Старецът отблъсна ръката му.

— Помогни ми да стана. Трябва да отида до машинното отделение и да видя какво не е наред с проклетите помпи. Нещо в движението на кораба не ми харесва.

Моторът на скутера заръмжа и се извиси над грохота на бурята.

— Аз ще погледна помпите — заяви Кейт.

— Почакай — улови я за китката Холдън. — Фарнсуърт каза, че ми е оставил някакъв пъзел. И от някои други негови думи се досетих, че е имал достъп до файловете ми. Искам да съм сигурен, че загадката му не е някоя от онези, които могат да ни вдигнат във въздуха.

— Ти си параноик — извика укорително тя.

— Затова съм жив. Отвържи Лари и се погрижи за дядо ти…

— Инструментите са в складовото помещение, точно до машинното. Ще стигнеш по-бързо, ако минеш през кърмата по празната палуба. Тя посочи към друга врата. — Ще оставя брат ми на мястото му, защото е прекалено изтощен, и ще се строполи на пода, ако го развържа от пейката.

— Иди да включиш двигателите — нареди дядо й.

— Не — спря я Холдън. — Не докосвайте никакви бутони или ръчки, докато не проверя всичко.

Пороят го заля, още щом се показа на палубата. Олюля се под порива на вятъра и побърза да се улови за парапета, за да се добере до машинното отделение. С неуверени стъпки той приближи люка и хвана хлъзгавата му дръжка. Разклати я и успя да отвори. Спусна се до средата на стълбата, използвайки предимно силата на ръцете си, защото не искаше да натоварва ранения си крак, преди да му се наложи.

Под него мъждукаше някаква светлина.

Благодаря ти, че не си изключил осветлението, Фарнсуърт. Искал си да го намеря по-лесно, нали?

Коридорът беше достатъчно тесен, за да може да се подпира на двете му страни и да щади крака си. Въпреки че стените, таванът и подът се намираха в постоянно, непредсказуемо движение, беше благодарен за подкрепата. Вратата на машинното беше отворена и отвътре просветваха зелено-жълти отблясъци. Сивата платнена чанта с инструменти си стоеше там, където я беше оставил Фарнсуърт. Наушниците му бяха хвърлени върху нея.

Той наистина се е забавлявал, докато е устройвал всичко това. Почти го чувам как се смее, доволен от собствената си изобретателност.

Холдън реши да не мисли за евентуалния заложен капан. Генераторът изпръхтя като работен кон срещу него. В помещението беше топло от постоянно работещите малки мотори. Ако основният двигател беше включен, сигурно щеше да бъде горещо като в преддверието на ада.

Без да се приближава повече, застана на прага и огледа терена. Дори ако Фарнсуърт беше донесъл някакво устройство от брега, не бе имал време да го заложи преди пристигането им с Кейт. А докато са били под водата, сигурно беше прекарвал цялото си време в изтегляне на пълните със скъпоценности мрежи. Каквато и уловка да му беше заложил, нямаше как да е прекалено заплетена.

Ако има взрив, той трябва да е поставен на такова място, че при избухването си да засегне резервоарите с гориво и контролната система.

Холдън знаеше, че е достатъчно да хвърли само една клечка кибрит в дизеловото гориво и пламъкът щеше да лумне навън. В по-студен ден и с малко по-уверена ръка същото можеше да се постигне и с бензин.

Значи за да е ефективно, устройството би трябвало да има и експлозив и ускорител за дизела.

Без да обръща внимание на клатушкането на кораба, той се изправи и огледа двата огромни еднакви двигателя за нещо нередно, което би могло да е пъхнато между дългите цилиндри, тръбите и кабелите. Погледът му се стрелкаше между моторите, сравняваше ги, търсеше някаква разлика.

Ето я.

Помпата на левия двигател представляваше купол от полупрозрачна пластмаса, пълен с дизелово гориво, което се въртеше около конусовиден филтър. Устройството приличаше на увита в хартия тухла, опасана с множество кабели, някои от които бяха свързани към капачката на детонатора, а други водеха към изтърбушен радиочасовник.

Интернет специалитет. Всеки глупак с компютър би могъл да намери указанията. Дано поне взривното вещество да не е правено в домашни условия. Мразя аматьорите. Деветдесет и девет процента от направеното от тях така и не сработва, мислено отбеляза Холдън.

Но да се установи дали този пакет влизаше в смъртоносните десет процента, изискваше време, особено внимание и проучване, каквито закотвеният кораб, подхвърлян като детска играчка от тропическа буря, не можеше да осигури.

Ще отнеме много време, а за да обезвредя взрива, първо трябва да определя вида му.

Огледа се за нещо, което би могло да приема радиовълни. Дистанционните за отваряне на гаражни врати се радваха на изключителна популярност.

Надявам се Фарнсуърт да е достатъчно глупав, за да се опита да задейства бомбата от разстояние. Атмосферните смущения, причинени от бурята и металния обков на корпуса и на машинното, ще блокират по-малките приемни устройства.

Холдън приближи предпазливо, като се подпираше на стените, за да не изгуби равновесие от постоянното и непредсказуемо движение на кораба. Той огледа пакета и си спомни доволния тон на Фарнсуърт, когато им беше казал, че всички ще успеят да се доберат до брега, дори ако им се наложеше да преплуват последните няколко метра.

Като цялата му работа досега, бомбата беше изработена съвършено. Можеше да бъде взета от учебник за анархисти или джихадисти. Всяка заварка беше белязана с капка спойка. Обвивката на взрива беше запазила острите си краища. Със сигурност изглеждаше като едно от десетте процента от устройствата, които неминуемо щяха да избухнат.

Количеството взривно вещество е минимално. Да, би могло да убие някой нещастник, оказал се в непосредствена близост до него, както и да вдигне във въздуха резервоарите с гориво, но…

Няколко минути Холдън стоя намръщен. Бомбата беше безсмислена, а сребристата тръба, свързана за нея, не му даваше мира. И тогава разбра.

Термит.^[1]

Изригналите ругатни на пущу заглушиха останалия шум в машинното отделение. Докато проклинаше Фарнсуърт и предните му от сътворението на света насам, Холдън си даде сметка, че термитът щеше да превърне дизеловото гориво в разярен демон. Нямаше къде да се скрият. Никой нямаше да оцелее. Очакваше ги бързата смърт от пламъците или бавната агония на потъването.

Проклетият таймер не отброява по никой от познатите начини, но това не означава нищо. Предупредителни мигащи индикатори има само по филмите.

Фарнсуърт не е бързал да се отърве от нищо друго, освен от нас. А и е нямало начин да предвиди колко време ще му е необходимо, за да се възстанови след изваждането на мрежите, така че със сигурност си е осигурил широк диапазон на безопасност, за да подготви бягството си.

Мислено измина всички стъпки, които би предприел за обезвреждане на устройството, но му беше трудно да се съсредоточи.

Нещо, казано от стария Донъли, се въртеше в съзнанието му, упорито настоявайки да бъде прибавено към сложното уравнение, съставено от бомбата, кораба, бурята и времето.

Помпите в трюма.

Потъване.

Корабчето се разтресе от поредица високи вълни. Посрещаше всяка следваща по-тромаво от предишната, сякаш „Златна клонка“ бавно, много бавно пропадаше към дълбините.

Бомбата е просто за отвличане на вниманието ми. Истинската опасност е потъването, но Фарнсуърт е очаквал от мен да бъда прекалено обсебен от адската му машинка, за да не забележа нищо друго, докато не е станало прекалено късно.

Внезапно си даде сметка, че водата се плиска около покритите му с неопрен крака.

Наведе се бързо и прокара пръст през течността с надеждата, че идва от филтъра, който превръща морската вода в питейна. После допря ръка до езика си.

Солена.

Машинното отделение не беше мокро, когато беше слязъл в него, а водолазният костюм му беше попречил да забележи бавното, неизменно повишаване на нивото на водата, която щеше да ги убие не толкова драматично, но също толкова сигурно, колкото и заложен взрив.

Пренебрегвайки напълно болката в бедрото си, Холдън изтича навън с цялата бързина, на която беше способен в момента. И облекчено въздъхна, щом се увери, че работната лодка все още е завързана към кораба. Имаше нужда от отводняване, но иначе беше надеждна. Въпреки парещите спазми в крака и клатушкането на палубата, успя да изкачи стълбите. Когато най-после отвори вратата на главната кабина, имаше чувството, че е участвал в жестока схватка в мач по ръгби.

— Напускаме кораба веднага! — извика той.

— Какво? — обърна се към него Кейт, която точно в този момент се беше надвесила над дядо си и привършваше с бинтоването.

Това е лудост? — успя да я надвика старецът.

— Не — равно обясни Холдън. — Лудост е да останем на борда на потъващ кораб. Водата в машинното отделение е вече повече от сантиметър и продължава да се покачва, докато губим време в приказки. Трюмовете са наводнени, а помпата е блокирана.

— Това е саботаж, нали така? — поизправи се старият Донъли и лицето му се зачерви от гняв.

— Няма значение. Холдън грабна ножа си от масата, върху която все още лежеше остатъкът от съкровището на пирата, и се насочи към Лари. — Работната лодка е все още тук. Тъпото копеле е взело лъскавия скутер. Надявам се да го погълнат стихиите по пътя към Сейнт Винсент.

— Помогни ми да се изправя — изпъшка старецът. — Все още мога да спася кораба си.

— Няма време. Ще потънем още със следващите по-силни вълни. Холдън се залови да реже въжетата, пристягащи Лари. — Отведи дядо си до тендера, Кейт. Аз ще се погрижа за брат ти.

Започна ритмично да го потупва по лицето, за да го върне в съзнание. Силните му, равномерни удари накараха Кейт да осъзнае сериозността на положението. Не беше в природата на Холдън да се суети безсмислено около безпомощен човек.

— Да тръгваме — обърна се тя към дядо си. — Облегни се на мен.

— Но корабът ми… Съкровището.

— Майната му на съкровището — изръмжа Холдън, като прибра ножа, за да изправи Лари на крака. — Единственото, което си струва да спасяваме в момента, е собственият ни живот!

„Златна клонка“ се наклони силно в поредния си отчаян опит да устои на огромната водна стена, издигаща се откъм кърмата. По лицето на стария човек се стичаха сълзи, докато гледаше как любимият му кораб се бореше за оцеляването си с всяка следваща вълна.

И губеше.

— Мога и сам да стигна до тендера — каза той с глух глас на внучката си. — Иди да му помогнеш да се оправи с Лари. Прекрачи прага на каютата и се изправи срещу вилнеещата буря.

Тя се обърна и сграбчи ръката на брат си. Той беше успял да се изправи и се държеше като дете, разбудено от дълбок сън, за да бъде отведено до друго легло. Можеше да ходи, когато му нареждаха, но като че ли не проумяваше ясно действията си.

— Почакай ме с него до вратата — трескаво нареди Холдън. Наведе се и вдигна обезопасителното въже, с което доскоро беше вързан.

— Ще се справиш ли по стълбите? — загрижено попита тя.

Не беше нужно да казва повече.

— Знам — отвърна той. — Кракът ми е прекалено изтръпнал, за да го нося. Ръцете му се движеха пъргаво и уверено, докато връзваше здрав клуп в единия край на въжето.

Кейт веднага схвана замисъла и бързо нахлузи примката около тялото на брат си. Той нито се възпротиви, нито й помогна. Но после инстинктивно се вкопчи в нея по същия начин.

— Ще мина пръв и ще го изтегля по стълбите — изтръгна я от мислите й Холдън. — Ти само трябва да го придържаш прав.

Тя изчака, докато Холдън завърза другия край на въжето за перилата. Лари можеше да се олюлява по пътя, но поне не рискуваше да падне по стъпалата.

— Тръгвайте по въжето сега! — извика Холдън, надвиквайки грохота на бурята.

Кейт направи, каквото можа, за да избута брат си на първото стъпало, докато палубата се накланяше и люлееше бясно. От другия край Холдън дърпаше с всички сили осигурителното въже, за да може да контролира положението, в случай че Лари рухнеше.

Корабът се надигна при следващата приливна вълна. Водата се стовари върху носа и заля като полудяла пенлива река долния дек.

— Холдън! — изпищя Кейт.

Той успя да спаси себе си и Лари, за да не изхвърчат през борда, увивайки въжето около едната си ръка, а с другата се вкопчи в страничния парапет. Когато огромната водна маса се оттече, вдигна глава и извика към нея:

— Лягай долу!

Младата жена изтича по стълбите умело, като израснало на кораб момиче. Двамата заедно дърпаха, бутаха и търкаляха отпуснатото тяло на Лари по палубата. Въпреки специалната си настилка, подът беше опасен, особено при сипещия се порой и вълните, обливащи долния дек. Холдън използва здравата примка, за да го прехвърли върху платформата на работната лодка, и сам се стовари върху нея. Кейт скочи до краката му.

Дядото вече беше включил двигателя.

— Тръгваме!

Холдън осъзна, че нямаше никакво време да развързва въжето при силното вълнение и блъскането на тендера в кораба. Затова извади ножа от калъфа и просто го преряза. Тендерът се разтресе и отскочи встрани от бавно потъващия кораб.

— Кити Кет, зададох курс към Защитеното пристанище — извика старецът, докато отдалечаваше тендера от „Златна клонка“ с уверена ръка, въпреки стичащите се по хлътналите му бузи сълзи. — Поеми кормилото. Никой не сърфира с малка лодка по-добре от теб. А нали точно това правим през по-голямата част от живота си. Сърфираме.

Докато си сменяха местата, Холдън успя да напъха Лари в една от спасителните жилетки и настани отпуснатото му тяло под контролното табло. Не беше особено удобно, но пък беше далече по-безопасно, отколкото да се търкаля из лодката. Дядото извади още две спасителни екипировки и му ги подаде. Той побърза да облече едната и пъхна другата в дланите на Кейт, чието внимание беше съсредоточено върху преодоляването на силното вълнение.

— Ако се умориш, мога да те заместя — извика в ухото й.

— Имам известен опит.

— Остави крака си да почине колкото може по-дълго. Свикнала съм да правя това за развлечение.

Но когато небето над тях се раздра от мълния, в осветените от отблясъка й черти не се четеше никакво удоволствие. Изискваше се изключително внимание и умение, за да уловиш последователните вълни, които се плискаха под лодката, повдигаха я и я тласкаха напред. Едно непремерено натискане на педала на газта и тендерът щеше да зарови нос във водата и да потъне. А при по-лек натиск следващата вълна щеше да го залее.

За момент Холдън остана загледан в нея, възхищавайки се на умението и куража й. Ако вятърът и течението бяха в противоположната посока, работната лодка щеше да е на ръба на възможностите си да се задържи на повърхността. Но и при това положение напредваха бързо към брега, благодарение на сигурните ръце на Кейт.

Холдън откачи една пластмасова кофа от куката й и започна да изгребва водата, въпреки парещата болка в бедрото си.

Ще мине. Винаги е минавала.

Също като живота, мина му през ума, но тази мисъл не се задържа дълго в съзнанието му. Точно в този момент беше съсредоточил цялата си воля в оцеляването им…