Елизабет Лоуел
Нощният гмуркач (13)

12.

Кейт разтърка мократа си коса с кърпа и погледна към прашното огледало, заковано точно над мивката. От него очите й я гледаха ненаситни, доволни, пълни с почуда.

Дали и той се чувства по същия начин?

Едва не се разсмя от наивния си въпрос. Холдън беше истински мъж. Наслаждаваше се на секса и правеше всичко възможно да достави същото удоволствие и на партньора си.

Наслаждавай се поне докато продължава, каза си тя.

А това щеше да трае до момента, в който новият й любовник унищожеше семейния им бизнес.

Още едно нещо, върху което нямам контрол.

— Намръщена си — отбеляза Холдън от прага на малката баня.

Кейт изглеждаше много апетитна в шорти и горнище без ръкави. Надяваше се да я види съвсем гола. Скоро…

И изведнъж той зарецитира с дълбокия си плътен глас:

— Остави любовника да бъде безчестен, луд, отнесен. Някой здравомислещ ще се тревожи, когато нещата тръгнат зле. Остави всичко на любовника.

Думите му отекнаха на фона на червеното угасващо слънце.

— Красиво е — каза тя. Като теб.

— Руми^[1] ми правеше компания през дългите нощни дежурства.

— Руми?

— Суфиски мистик и поет. — Холдън дръпна кърпата и започна внимателно да подсушава косата й. — Бил е също така пущун от областта, която днес наричаме Афганистан.

Тя срещна погледа му в огледалото и усети, как сърцето й бавно, лениво потръпна. Той беше само по къси, тъмни панталони. Останалото беше спираща дъха златистокафява кожа, опъната върху стегнати мускули. Знаеше, че трябва да се отдръпне, да стои настрана, да не поема риска да преживее отново болката, която беше изпитала на седемнайсет години, когато светът й се бе сринал и се бе превърнал в кошмар.

Вече не съм на седемнайсет. Не се страхувам от тъмното, от бурята и от самотата. Не бягам от нещо, което е винаги пред мен, накъдето и да се обърна.

— Остави всичко на любовника — повтори тихо Кейт. — Мислиш ли, че светът ще го позволи?

Холдън се усмихна тъжно.

— Съмнявам се. Точно затова трябва да вземеш нещата, които ти се дават в момента, и да ги запазиш колкото може по-дълго.

— Но това няма да продължи дълго, нали?

— Зависи от любовниците. — Той остави кърпата настрана. — С теб ми беше много, много хубаво. И искам още. А ти?

Споменът я накара да потръпне.

— Да. И аз…

В настъпилата тишина той леко се усмихна.

— В такъв случай хайде първо да заредим машината — каза той и нежно я погъделичка по шията, — защото съм гладен като вълк.

Тя се зае да приготвя чая, а Холдън претопли боба и ориза. Докато подреждаше плодовете в нащърбената чиния, попита:

— Да стопля ли и рибата?

— Просто я сложи върху ориза и боба — обясни Кейт. — Ще поеме от топлината и няма да изгуби вкуса си от допълнителна обработка. Чая сладък ли го искаш?

— Този път сладък. Изглежда имам нужда от калории, все едно съм се гмуркал.

— В нечии обятия — подхвърли тя, без да се замисли. Когато думите стигнаха до съзнанието й, по лицето й плъзна червенина.

Той се засмя тихо и докосна пламналата й буза.

— Точно това правих. Между другото, беше едно от най-приятните неща, които някога съм вършил, благодарение на отзивчивата ми, всеотдайна партньорка в гмуркането.

Кейт не престана да разбърква захарта в чая, докато спокойствието й не се възвърна. Храниха се мълчаливо, като изядоха остатъците от обяда и се заеха с плодовете. И двамата приемаха тишината с лекотата на хора, които нямаха нужда да говорят, за да се чувстват живи.

Накрая тя се изправи и уморено каза:

— Трябва да прекарам малко време на компютъра. Фарнсуърт не ти ли е изпратил някакво съобщение?

— Какво например?

— Ами, дали генераторът още работи.

Той измъкна телефона от джоба на панталона и натисна няколко бутона.

— Нито дума за генератора. По-леките ценности са отпътували преди няколко часа. Новият гмуркач е напуснал. Решил, че надницата му за един ден е напълно достатъчна, за да не изтрезнява през следващите два, три. Дядо ти е откарал „Златна клонка“ за зареждане, купил е още няколко цилиндъра с кислородна смес и резервни части за генератора. Всеки момент ще пусне отново котва в зоната за гмуркане.

— Обзалагам се, че Лари веднага се е запътил към някой от постоянните свърталища на гмуркачите или вече е там — подхвърли Кейт. — И се опитва да уговори някого да се захване за работа, вместо да се налива по цял ден.

— Няма да е лесно, особено като се носи мълвата, че корабът е прокълнат. Гмуркачите са много суеверни.

Тя само поклати глава.

— Брат ми няма умора. Е, поне на Минго и Луис може да се разчита.

— От колко време работят за „Лунна роза“ ЕООД?

— Чакай да проверя. — Кейт взе компютъра си и разчисти място за него върху тесния плот. С присвити очи прегледа набързо малкото информация, която беше успяла да събере и да систематизира в собствена база данни. — Дошли са веднага щом откритите останки са били изчистени от наносите и натрупванията, така че са на кораба по-дълго от всеки друг гмуркач, с изключение на Лари.

— Което ги прави основни заподозрени в случай на кражба. — След Лари.

Тя рязко вдигна глава.

— Защо?

— Работят сред останките от момента, в който са открити. Не са напуснали работата си, въпреки слуховете за проклятието върху кораба. Като нищо може сами да са ги разпространили, за да държат далече конкуренцията.

— Знам, че Волкърт е свиня и при него единственото сигурно нещо е следващото му ядене, но дигиталните данни не показват нищо подозрително за никого от гмуркачите.

— Данните може да са подправени — спокойно възрази Холдън. — Пясъкът и тинята може „случайно“ да са били изхвърлени нагоре, за да закрият камерите, докато гмуркачите скрият някои дребни находки, от които да се отърват след края на операцията. А такива вещи лесно се пласират на брега.

— А нима това е възможно? — ахна Кейт.

— Аз проверявам екипировката, но не и различните дупки по тялото. — Холдън се разсмя. — Ако можеш да си видиш изражението. Бъди благодарна, че не ти се налага да се притесняваш за диамантените мини в Южна Африка. Хората са изключително умни маймуни.

Кейт понечи да каже нещо, но само поклати глава.

— Даже ако гмуркачите пъхат разни неща в задниците си, няма как да го докажем. Освен, разбира се, ако не хванеш някого със стоката.

— Така е.

— В такъв случай, дори никой да не краде, пак няма как да се докаже. За сметка на това можеш да унищожиш „Лунна роза“ ЕООД единствено на базата на голи подозрения, само защото не е намерено нищо от онова богатство, което исторически се предполага, че лежи сред руините на потъналия кораб.

— Да — потвърди Холдън. — А Чатъм е точно негодникът, който би го направил с удоволствие. Много по-удобно е да се очерни семейство Донъли, отколкото сам да се залее с катран, като осигури достатъчно пари, за да се финансира изваждането на останките.

— Значи ние сме били прецакани още в момента на подписването на договора — мрачно заключи тя.

Ние. Дори след толкова години отсъствие, все още се смята за част от семейния бизнес. Дали ще имам възможност да я убедя, че може да има „нас“, преди цялата тая каша да ни отнесе?, мислено отбеляза Холдън.

— А сега кой се мръщи? — попита Кейт.

— Мен ли имаш предвид? — Той се изправи и започна да разчиства чиниите. — Сигурно е заради пикантната храна. Колкото до останалото. Да, трудно ми е да си представя Лари да излезе от тая игра на страната на печелившите. Съжалявам, мила.

— Ти не си виновен.

Устните му се изкривиха в гримаса, която беше прекалено мрачна, за да мине за усмивка.

— В интерес на истината, аз съм в ролята на вестоносец и екзекутор. А това би се приело трудно дори от мъдрец.

— Няма как да знаеш със сигурност. Предстоят още много гмуркания, разполагаме с още време да се открие достатъчно, за да се задоволят очакванията на Отдела и да се спаси репутацията на Лари.

Никак не му се искаше да бъде човекът, който ще угаси надеждата в очите й, като й посочи, че между възможно и вероятно рядко имаше надежден мост.

— Дано да се окажеш права.

— Говориш искрено, нали?

Холдън кимна.

Облекчението, което я заля, я направи малко безразсъдна. До този момент не беше осъзнавала колко много означаваше за нея именно той да желае крайния успех на операцията по спасяването на антиките.

— Каква красива усмивка…! — Холдън се приближи до нея. — Благодаря ти за доверието. Съмнявам се, че брат ти ще го сподели. Още по-малко пък дядо ти.

— Те са уплашени.

— И имат основателна причина да бъдат.

Кейт затвори очи за момент.

— Точно затова ти повярвах. Не спестяваш жестоката истина и не се опитваш да им хвърляш прах в очите.

Холдън я изгледа продължително.

— И пак затова повечето хора биха ме намразили.

— Пропилях прекалено много време от живота си, криейки се от истината за смъртта. Родителите ми загинаха. Опитах се да ги спася. И се провалих. След това избягах.

— Любов моя — меко каза той и прокара пръсти по скулите й, — тогава си била дете. Но дори и да беше по-голяма, нямаше да можеш да промениш ситуацията. Най-вероятно нещо не е било наред с ребридера на майка ти. Изгубила е съзнание, изпуснала е мундщука и е вдишала вода. Баща ти не е успял да я изтегли навреме на повърхността, за да я спаси и докато се е опитвал, е забравил за завоите. Което се е оказало фатално. Цяло чудо е, че изобщо си могла да го изтеглиш на работната платформа. Виждал съм мъже в конвулсия и знам колко е трудно да се пребориш с мускулните спазми.

Очите й се напълниха със сълзи, но не каза нищо.

— Дори на „Златна клонка“ да имаше барокамера — продължи Холдън все така предпазливо, но и безмилостно, — не би могла да го качиш на палубата сама в бурното море. А и при всички случаи щеше да бъде късно. Мехурчетата с въздух в сърцето винаги водят до летален край.

Една сълза се плъзна по бузата й и спря в ъгълчето на устата.

— Направила си това, което щеше да свърши опитен мъж, два пъти по-тежък от теб и поне четири пъти по-силен. Измъчва ме мисълта, че през цялото време си живяла с чувство за вина. И при положение, че си нямала и най-малък шанс за успех. Боли ме да слушам как крачиш из стаята, когато спомените ти не те оставят на мира.

— Откъде знаеш? — прошепна тя.

— Посттравматичният шок е нещо естествено в районите на военни действия. Съществува и в нормалния живот, въпреки че не му обръщаме внимание. Преживяла си истински ад в нощта, когато са загинали родителите ти. Поне ми позволи да спя до теб, за да знаеш, че не си сама, когато се събуждаш, обзета от паника.

— Караш ме да изглеждам като дете, търсещо утеха след поредния си кошмар.

— В кошмарите си ние всички сме деца.

Тя се загледа в постоянно променящия се цвят на очите му, които на светлината на лампата изглеждаха по-скоро златисти, отколкото зелени или сини. И в тези необикновени драконовски очи се спотайваше неговият несподелен кошмар.

Не беше единствената, преследвана от сънищата си.

Нямаше как да промени миналото. Не можеше да поеме товара на провала от раменете на брат си, нито да спаси дядо си от промените и възрастта. Ала можеше да си подари още няколко часа, през които да се почувства истински жива в обятията на този невероятен мъж. Можеше да измъкне нещо от останките на мечтите си, да извади нещо ценно от дълбините на кошмарите…

— Да — въздъхна Кейт и се вгледа в устните му. — Спи до мен.

Улови ръката му и го поведе към стаята си. Леглото беше тясно, чаршафите бяха опънати, светлото одеяло беше сгънато в долния край. Тропическата нощ се обливаше в лунна светлина, а през зеленината, обгръщаща всичко наоколо, проблясваха няколко звезди.

— Не е необходимо да е всяка нощ — прошепна Кейт повече на себе си, отколкото на него. — Но в тази имам нужда от теб.

Той се отпусна върху леглото, като я повлече със себе си, обърнат с лице към нея, обвивайки я с дъх на море, на живот, на мъж…

Кейт се наведе над него и вдъхна дълбоко.

— Ето, това съм пропускала през цялото време, без дори да го осъзнавам — каза и долепи устни до шията му. — Как е възможно? А можеше и никога да не те срещна. Изпълни ме така, че да не ми липсваш, когато си отидеш.

Холдън прошепна името й, почти страхувайки се да диша, за да не измести сегашния момент с нея към несигурното бъдеще. Грубите му пръсти проследиха очертанията на веждите й, на скулите, на устните. Тя опита с език вкуса им, като стенеше от удоволствие и го докосваше в отговор. Тялото му беше стегнато, топло, изпълнено с живот, и я караше да го желае с цялата си душа.

Не разбраха кога започнаха да се целуват. Нямаше минало, нямаше бъдеще, съществуваше само сегашният момент и нестихващото й желание. Сега знаеха какво ги очакваше. И искаха още повече. Езиците и устните им се преплитаха, дишането се ускоряваше, пулсът биеше с отколешния ритъм на страстта, чийто пламък ги обгръщаше все по-плътно.

Ръцете му бяха нежни и тежки върху раменете и извивката на гърба й, пръстите му се плъзгаха надолу към подгъва на ризата.

Колкото и да й се искаше да усети допира му върху голото си тяло, тя го спря.

— Първо ти.

Притисна се към него и започна да движи ръцете си, наслаждавайки се на стегнатите мускули и загорялата кожа. Той изчака да разкопчае късите му панталони и сама да открие колко силно я желаеше. Тя се залови трескаво с колана, но пръстите й не се подчиняваха на разума, а единствено на нуждата й да се потопи в топлината му…

— Сигурна ли си, че искаш да съм пръв? — попита той, подлуден от ласките й.

— Обичам да те усещам. Освен това имам желание. Необходимо ми е да те гледам. — Протегна ръка през него, за да включи нощната лампа до леглото си, но единственото което успя да хване, беше малкото фенерче, което държеше, в случай че токът спреше.

— Може ли да ти помогна? — попита Холдън, след като си оставаше все така тъмно, докато плъзгаше ръце под тениската й.

Щом пръстите му уловиха втвърдените й зърна, тя се изви към него задъхана. Лъчът на фенерчето пробягна няколко пъти по тавана.

— Ти си измамник — прошепна, почти останала без дъх.

— Така ли? Покажи ми.

Конусовиден сноп светлина се плъзна по стената и освети гърдите й в момента, в който той посегна да ги погали. Зърната й щръкваха все повече под допира му. Усещаше топлината под дланите си, когато тя започна да движи фенерчето.

— Задръж го така — нареди той с натежал от страст глас.

Много бавно съблече избелялата тениска и гърдите й останаха открити. Дори бледата светлина не можеше да прикрие пламналата плът, жадуваща за ласките му.

— Холдън…

Езикът му докосна приканващата розовина на зърното й. Нежната милувка накара ръката, стиснала фенерчето, да потрепери. Очите му отразяваха светлината, вперени в бързо повдигащата се от ускореното дишане гръд. После наведе глава, пое твърдото зърно в устата си и го засмука. Гореща вълна се разля из тялото й при вида на едва наболата му брада, която влудяващо боцкаше кожата й.

Част от нея усещаше, че трябваше да се засрами от напористите му, пропити с откровената сексуалност действия, от трескавите пръсти, които търсеха другото зърно под измачканата й риза, докато цялата й гръд се озова открита пред погледа му, издавайки копнежа й по него.

— Прекрасно — прошепна той, без да престава да гали кожата й.

С другата си ръка насочи към нея фенерчето, в което се беше вкопчила, в интимна игра на светлина и сянка.

— Свали си слиповете — помоли тя.

— Нека първо да взема фенерчето.

— Не! Гласът й беше дълбок и решителен. — Сега е мой ред да раздавам заповеди.

Очите му проблясваха на отразената светлина, когато се изправи и започна да се съблича. Срита дрехите настрана и застана до леглото. Подчини й се да не я докосва, макар че изгаряше от желание. Не знаеше какво ще направи непредсказуемата Кейт…

Тя тихо изстена, щом лъчът на фенерчето мина по раменете, гърдите, спусна се по голото му тяло и освети втвърдения член.

— Знам, че от мъжете не се очаква да са красиви — каза шепнешком, — но ти си невероятен.

Забеляза нарастващата му възбуда и блестящата перлена капка, появила се върху главичката му. Много бавно се наведе напред, стискайки фенерчето, докато вкусваше с върха на езика си смесицата от сол и мъжественост. Вкусът на живота. Фенерчето се изплъзна от пръстите й. Беше намерила нещо, по което малката й ръка се плъзна с много по-голямо удоволствие.

Холдън видя рязкото движение на лъча и фенерчето изтрополи на пода. За момент освети лицето на младата жена, която докосваше най-чувствителната част от плътта му, а след това я поемаше с топлите си, влажни устни. Тя наистина беше красива. Той въздъхна през стиснати зъби и напрегна цялата си воля, за да не свърши още в тази секунда.

Тя попиваше всичко с уста, изплъзнало се от контрола му, и продължаваше да стене от удоволствие.

Холдън усети, че целият се облива в пот. Чувстваше напиращия оргазъм почти като физическа болка. Бавно, много бавно се освободи от нея, без да обръща внимание на недоволството й.

— Остани, харесвам вкуса ти — простена Кейт.

— Личи си. Направо ме убиваш, любов.

Погледна го с премрежен поглед и целуна върха на члена му.

— Ще бъда нежна, обещавам.

— Но не и аз.

Когато се наведе към нея, светлината на падналото фенерче угасна.

— Не се притеснявай, всичко тепърва предстои — отвърна той и само с едно движение сложи презерватива.

— Но… — прошепна тя и гласът й се извиси в писък, щом усети късите панталони и бикините да се свличат по краката й.

Изстена и повдигна нагоре ханша си, докато дългите му пръста проверяваха готовността й.

— О, играта ти е харесала — тихо отрони той с глас, натежал от страст.

Усети я гореща и хлъзгава, когато инстинктивно стисна пръстите му в очакване на нещо повече.

— Цялата тази прекрасна розова плът, влажна заради мен… — тихо каза той. — Бих искал да заровя езика си в теб, но толкова ме възбуди, че едва ли ще успея да се въздържа след първите няколко тласъка.

Тя разтвори бедрата си още по-широко.

— Сега, Холдън! Веднага!

— Или какво? — подразни я той.

— Аз ще… — гласът й премина във вик и тялото й се изви и конвулсии около пръстите му.

Холдън рязко влезе в нея насред оргазма й, като не преставаше да я гали. Младата жена се гърчеше, викаше и се извиваше около него, поемайки го дълбоко, навлажнявайки го с тялото си, докато мускулите му се стегнаха и той стигна до края. Трепереше, стенеше и шепнеше името й, отдавайки й се изцяло, докато не му остана нищо, дори дъх…

Мина доста време, преди някой от тях да помръдне. Накрая Холдън вдигна глава.

— Искаш ли да си вземеш още един душ?

Тя измърмори нещо, което по-скоро приличаше на отказ. И се раздвижи в знак на протест, щом усети, че излиза от нея. Той се измъкна от ръцете й, целувайки нежните й малки пръсти.

— Тихо, любов моя… Ще се върна, преди да си заспала.

Кейт изсумтя недоволно и се сви по-дълбоко между измачканите чаршафи. След няколко минути Холдън се появи, придърпа завивката върху тях, привлече я към себе си и двамата потънаха в сън.