Джон Кей
Тракийският капан (11)

Глава 10
Александър Велики

3 септември

Проходът Саланг, Афганистан

— От тук нататък пътят става много по-приятен — съобщава Базъл и се извръща, за да се усмихне успокоително на пътниците на задната седалка.

Във вътрешното огледало виждам как двамата професори — Джеймз Селин и Атанас Добрев — зад мен завъртат едновременно глави наляво и надясно, а после се споглеждат с недоверие. Обкръжени сме от зъбати склонове, раирани отвесно тук и там от стари каменни свлачища и безброй лавини, а зад нас грозно зее северният изход на тунела, който Съветите са построили преди повече от петдесет години в прохода Саланг.

С див вой вятърът блъсва Дифендъра наляво и скъсва въженцата на брезентовото покривало на бракмата, която преди малко ни изпревари рисковано в тунела. Отдолу като оглозгани скелети на динозаври щръкват два допотопни сиви струга. Нащърбените върхове на Салангската верига вдясно сякаш говорят, че влизаме по-скоро в друг кръг на Ада, отколкото в преддверието на Обетованата земя, обещана ни от Базъл.

Поривът стихва също тъй рязко, както е започнал, и покривалото се свлича връз струговете. Вляво от камиона — там, където допреди малко се ветрееше брезентът, заблестява редица от фарове и Базъл изкрещява почти панически:

— Спри! Военен конвой!

Аз на мига се подчинявам — не толкова на неговите думи, колкото на усещането за опасност, което се съдържа в тях — и следвайки примера на шофьора отпред, отбивам колкото мога по-встрани на банкета. Гумите ми се плъзват по ситния чакъл, но все пак заковавам на три метра от обгорелите останки на някакъв камион.

Покрай нас в обратната посока изръмжават един след друг два бронетранспортьора и осем големи военни камиона, водени от джип, в който седят няколко души с насочени навън автомати. Машините се движат по средата на шосето и като сухопътни ледоразбивачи изхвърлят на банкета всички, които застигат или срещат. Дали тези почернели железа пред нас не са надгробният паметник на някой нещастник, който не се е дръпнал навреме от пътя на подобен конвой?

Малко след като потегляме отново, професор Добрев се обажда:

— Какви са тези сгради долу?

На двеста ярда под нас покрай планинската рекичка виждам няколко скорошни руини.

— Съветски казарми — отговаря лаконично Базъл.

— Тия руснаци трябва да са луди, за да построят казарми тук — казва професорът. В гласа му долавям предизвикателна нотка, която ме кара да се взра внимателно в огледалото. На лицето му се изписва по детински палаво изражение и той отваря уста да каже още нещо, но Базъл го изпреварва.

— Наложило се е по военни съображения. Искали са да направят прохода недостъпен за муджахидините.

— Не съм виждал по-неприветливо и гадно за живеене място — продължава мисълта си българинът, без да обръща внимание на думите на Базъл. — А как преди двадесет и четири века са минали оттук елинските войски, изобщо не мога да си представя.

— Вероятно имаш предвид македонските — включва се в разговора Джеймз Селин. — Александър Велики не е бил грък. Гърците са смятали и него, и баща му Филип за варвари. Демостен, най-великият оратор на древността, е произнесъл своите най-прочути публични речи именно срещу Филип.

Добрев кимва и като се обръща към Базъл, допълва:

— Затова са ги нарекли „филипики“.

— Точно така — казва Селин. — Демостен казва: „Филип не само не е елин, не само няма никакво родство с елините, но дори не е варварин от страна, към която човек може да се отнася с уважение; той е един пагубен македонец, от чиято държава човек не може да си купи дори роб, дето да струва нещо.“

— Джеймз, но аз не твърдя, че Александър е грък, а че е елин. Не забравяй, че той е бил хегемон на Елинския съюз — обажда се Добрев.

— Това е само една от второстепенните му титли — възразява с достойнство Селин. — Каквито са още шахин-шах на Персия, фараон на Египет и господар на Азия. Това, което го е определяло като човек и владетел, е, че той е бил цар на Македония.

— Титлите изобщо не са важни! — разгорещява се Добрев. — Най-определящо за човека е образованието, а баща му Филип го е пратил да учи при най-големия гръцки философ — Аристотел.

— Да не би да твърдиш, че всички, които учат в Кеймбридж и Оксфорд, автоматично стават англичани? — контрира Селин.

Възцарява се кратко мълчание, след което Добрев с неподражаем глас казва:

— Джеймз, благодаря ти за този довод. Аз едва ли щях да се сетя.

В огледалото виждам, че Селин се взира напрегнато в лицето на своя колега. Сетне избухва в смях. Двамата професори имат своя предистория и си разменят шеги, които не разбирам. Неприятно.

— Добре го направи, Питър. Подведе ме да защищавам твоята собствена теза, но аз съм до тук. И без друго доводите в нейна полза се изчерпиха — казва Селин. — Истината е, че културната епоха, на която Александър е сложил начало със своите завоевания, се нарича не „македонистична“, а „елинистична“. Освен това именно той е донесъл в древна Бактрия, към чиито земи пътуваме, гръцката писменост.

— Но не като език, а само като писмени знаци, които неговите приемници са наложили за административна азбука в Гръко-Бактрийското царство — възразява Добрев. — Някои източници сочат, че Александър е донесъл тук не азбуката, а нещо, което му е било много по-присърце — най-вероятно като дар за бактрийската принцеса Роксана, за която се е оженил.

— Какво имаш предвид? — любопитства Селин.

— Пергаменти, на който били записани — забележи, не с гръцки букви, а с египетски йероглифи — езотерични учения, включително ранен вариант на тракийския орфизъм. Запитал ли си се защо досега подобни текстове не са откривани в Македония или Тракия, а само тук?

— Защо?

— Защото всички подобни ръкописи, които са останали там, по-късно са били унищожени.

Селин недоверчиво сбърчва нос.

— Това е несериозно. Кой варварин би унищожил такъв уникален текст?

— Духовните наследници на тези, които са го изопачили, за да представят самите себе си в изгодна светлина.

— В ущърб на любимите ти траки?

— Ти го рече.

— Сега остава да кажеш, че Александър Велики е бил трак.

Добрев го изглежда победоносно.

— Както тъй наречените по-късно „гърци“ са били известни като атиняни, спартанци, мегарци и така нататък, така и траките са се делели на меди, беси, кикони, пеони, едони, македони…

— Внимавай да не ги изкараш прашотландци. Къде си виждал „македонци“ или „Македония“ да се пише с тире?

— Разбира се, че не съм виждал. По времето, за което говорим, тирето още не е било измислено и думата се е пишела слято.

Поглеждам косо към Базъл: в желанието си да не издаде, че този светкавичен дуел го кара да се чувства в небрано лозе, той е нахлузил на лицето си маска на пълно безразличие. За разлика от него двамата професори зад мен са се ухилили до ушите.

За да се справя с изненадата, за кратко съсредоточавам вниманието си изцяло върху пътя. Освободен от други мисли, моят ум ми поднася решение на загадката: свидетели сме на стара задявка, на която и двамата се радват. Престоят ни в Афганистан няма да е безинтересен.