Джон Гришам
Сянката на чинара (35)

35

Две седмици преди насроченото начало на войната адвокатите и техните екипи се събраха в залата на пред съдебно заседание. Подобни събирания бяха нечувани в доброто старо време, обаче по-модерните правила за водене на съдебни битки ги изискваха и те дори си имаха акроним: ПСЗ, предсъдебни заседания. Адвокати като Уейд Лание, които водеха граждански дела, бяха добре запознати със стратегиите и нюансите на ПСЗ. Джейк не толкова. Рубън Атли никога не беше председателствал такова заседание, но не си го признаваше. За него и неговия съд важен процес беше всеки тежък развод, при който бяха заложени на карта много пари. Случаи като сегашния бяха редки и той подхождаше към тях по същия начин, както го бе правил преди трийсет години — по дяволите модерните правила.

Критиците на новите правила за събиране на доказателства и на свързаните с процедурата разпоредби хленчеха, че ПСЗ не е нищо повече от репетиция за процеса, поради което се налагало адвокатите да се готвят два пъти. Отнемаше време, беше скъпо, досадно и ограничаващо. Документ, проблем или свидетел, който не бе третиран както трябва по време на ПСЗ, не можеше да бъде разгледан по време на процеса. Старите адвокати като Лушън, които обожаваха мръсните номера и засадите, ненавиждаха новите правила, защото те целяха налагането на прозрачност и честност.

— Честността не е главното за един съдебен процес, Джейк, главното е да спечелиш — повтаряше Лушън хиляди пъти.

Съдия Атли също не беше голям привърженик на ПСЗ, но дългът го задължаваше да ги провежда. В десет часа в понеделник сутринта на 20 март той изпъди неколцината зрители и нареди да заключат вратата. Заседанието не беше публично.

Докато адвокатите се разполагаха, Лестър Чилкот, колегата на Лание, се приближи към масата на Джейк и остави отгоре някакви документи.

— Актуализирани доказателства — съобщи той, като че ли бе най-нормалното нещо на света.

В раздела, където бяха изредени всички евентуални свидетели, Лание беше включил имената на четирийсет и пет човека. Адресите им бяха на различни места в югоизточните щати, а четирима бяха в Мексико. Джейк познаваше само няколко от тях, на малцина действително беше снел показания под клетва. „Задръстването с документи“ беше обичаен мръсен номер, до който често прибягваха корпорациите и застрахователните компании: те и адвокатите им криеха документи, които бяха длъжни да представят, до последния възможен момент, после точно преди процеса стоварваха няколко хиляди страници на адвоката на отсрещната страна с ясното съзнание, че той и колегите му няма как да ги прегледат навреме. Някои съдии се гневяха на задръстването с документи, други не обръщаха внимание. Уейд Лание пък току–що беше направил „задръстване със свидетели“, сходна практика. Премълчаваш имената на редица евентуални свидетели до последния момент, после ги предаваш заедно с още няколко излишни имена, колкото да объркаш противника си.

В конкретния случай противникът се вбеси мълчаливо, но изведнъж се озова пред по-неотложен проблем. Съдия Атли оповести:

— Така, господин Бриганс, подали сте две искания. Едното е за промяна на мястото на процеса, а другото е за отлагане на делото. Прочетох мотивите ви и отговорите на оспорващата страна и допускам, че няма какво да добавите.

— Не, ваша чест — благоразумно отговори Джейк, след като се изправи.

— Не ставайте, господа. Това е предсъдебно заседание, а не официално изслушване. Имам ли основание да приема, че няма напредък и в издирването на Ансил Хъбард?

— Да, господин съдия, основателно е да се допусне, макар че, ако имаме повече време, може и да постигнем напредък.

Уейд Лание се изправи.

— Господин съдия, моля ви, бих искал да отговоря. Присъствието или отсъствието на господин Ансил Хъбард няма никакво значение. Проблемите се сведоха до очакваните, каквито обикновено възникват при оспорването на завещание: до бистър ум, завещателна дееспособност и злоупотреба с влияние. Ако Ансил е жив, той не е виждал брат си Сет десетилетия преди самоубийството. Ансил не би могъл да свидетелства как или какво е мислел брат му. Затова нека процедираме по план. Ако съдебните заседатели отсъдят в полза на собственоръчно написаното завещание, тогава господин Бриганс и управляващите наследството ще разполагат с предостатъчно време да продължат да издирват Ансил с надеждата да му дадат полагащите се пет процента. Обаче ако съдебните заседатели отхвърлят собственоръчно написаното завещание, тогава Ансил няма да има връзка със случая, защото не е споменат в предишното завещание. Нека да продължим напред, господин съдия. Определихте трети април като дата за началото на процеса още преди месеци, няма основателна причина да не процедираме по план.

Лание не се държеше наперено, а делово, дори непринудено и убедително. Джейк вече беше установил, че този човек с лекота води импровизирани спорове и е способен да убеди всеки в почти всичко.

— Съгласен съм — рязко отговори съдия Атли. — Ще процедираме по план. Трети април. Тук, в тази съдебна зала. Моля, седнете, господин Лание.

Джейк си водеше бележки в очакване на следващия проблем. Съдия Атли погледна бележките си, намести очилата за четене върху носа си и каза:

— Виждам шест адвокати на оспорващата страна. Господин Лание е главният адвокат на децата на Сет Хъбард — Рамона Дафо и Хършъл Хъбард. Господин Хънт е главният адвокат на двете деца на Рамона Дафо. Останалите адвокати са сътрудници. — Съдията свали очилата си. Предстоеше лекция. — И така, господа, когато стигнем до процес, нямам никакво намерение да търпя прекомерното и ненужно дърдорене на шест души. Всъщност само адвокати Лание, Зайтлър и Хънт ще имат право да говорят в съдебната зала от името на оспорващата страна. Бог е свидетел, че е предостатъчно. Няма да подлагам съдебните заседатели на отделни встъпителни речи, на три отделни заключителни пледоарии и на три отделни разпита на свидетелите. Ако имате възражение, не желая и тримата да скачате, да ръкомахате и да се провиквате: „Възразявам! Възразявам!“. Разбирате ли?

Разбираха го, естествено. Той говореше бавно, ясно и с присъщия си авторитет.

— Предлагам господин Лание да поеме главната роля за оспорващата страна по време на процеса. Той със сигурност има повече опит в съдебната зала, а и клиентите му са най-заинтересовани от оспорването. Поделете си работата както искате, няма да ви съветвам в това отношение — продължи той сериозно, като в действителност ги съветваше. — Не се опитвам да затворя устата на никого. Имате право да защитавате клиентите си. Всеки от вас може да призовава свои свидетели и да провежда кръстосан разпит. Но започнете ли да повтаряте вече казани неща, както са склонни да правят адвокатите, очаквайте светкавична намеса от тук. Няма да го търпя. Ясно?

Несъмнено, поне засега.

Съдията отново надяна очилата на носа си и погледна към бележките си.

— Да поговорим за веществените доказателства — каза той.

В продължение на един час обсъждаха документите, които да бъдат допуснати като веществени доказателства и показвани на съдебните заседатели. По настояване на съдия Атли приеха, че почеркът е на Сет Хъбард. Противното твърдение би било загуба на време.

Единодушни бяха и относно причината за смъртта. Бяха одобрени четири големи цветни снимки, на които се виждаше как Сет виси от клона на дървото и които премахваха всякакво съмнение относно начина, по който е умрял.

— Сега да огледаме свидетелите — каза съдия Атли. — Виждам, че господин Лание е добавил доста хора.

Джейк чакаше нетърпеливо вече повече от час. Стараеше се да запази спокойствие, но не му беше лесно.

— Господин съдия, възразявам срещу допускането на много от тези хора да свидетелстват на процеса. Ако погледнете на страница шест, ще видите, че от там започва списък на петдесет и пет евентуални свидетели. Съдейки по адресите им, предполагам, че те работят в различни фабрики и предприятия на господин Хъбард. Не съм сигурен, защото не съм виждал имената преди. Проверих последните актуализирани отговори на официалните въпроси и установих, че от четирийсет и пет човека само петнайсет или шестнайсет са споменавани досега от оспорващата страна. Съгласно правилата би трябвало да разполагам с тези имена преди месеци. Задръстване със свидетели, господин съдия. Две седмици преди процеса ми стоварват огромен брой хора, с които е невъзможно да разговарям и да разбера какви ще бъдат показанията им. За клетвени показания и дума не може да става — би отнело още шест месеца. Това е недвусмислено нарушаване на правилата и е непочтено.

Съдия Атли се смръщи от отсрещната страна на масата.

— Господин Лание?

Лание се изправи и попита:

— Може ли да се поразтъпча, господин съдия. Коляното ме боли.

— Както искате.

Лание закрачи пред масата си, накуцвайки леко. Сигурно беше някакъв номер за съдебната зала, помисли си Джейк.

— Господин съдия, не виждам нищо непочтено и намирам обвинението за възмутително. Събирането на доказателства неизменно е дълъг процес. Непрекъснато изникват нови имена. Свидетели понякога се съгласяват да дадат показания в последния момент. Един свидетел си спомня втори или трети, или пък си спомня нещо друго случило се. Нашите детективи разследват вече пет месеца непрекъснато и, честно казано, сме свършили повече работа от колегите отсреща. Намерихме повече свидетели и продължаваме да търсим още. Господин Бриганс разполага с две седмици да се обади по телефона или да отиде да се срещне с всеки свидетел от моя списък. Две седмици. Не е много време, но кога времето е достатъчно? Никога, знаем го. Така протича едно напрегнато съдебно дело, господин съдия. Страните се борят до последния момент.

Докато крачеше, куцукаше и излагаше убедително доводите си, Уейд Лание предизвикваше, макар и неохотно, възхищение, но едновременно с това на Джейк му идваше да го замери с нещо. Лание не играеше по правилата и много ловко обличаше измамите си в законна форма.

За него този момент беше изключително важен. Сред свидетелите в списъка фигурираше Джулина Кид, единствената чернокожа жена, която Рандъл Кап беше открил до момента, склонна да свидетелства и да признае, че е спала със Сет. Срещу пет хиляди долара плюс разходите тя се беше съгласила да пътува до Клантън и да даде показания. Беше се съгласила и да не отговаря на обажданията, нито да контактува с друг адвокат, особено с Джейк Бриганс.

В списъка не фигурираше името на Фриц Пикъринг. И нямаше да стане известно преди ключов момент от процеса.

— Колко клетвени показания сте взели? — попита съдия Атли Джейк.

— Заедно сме изслушали трийсет души — отговори той.

— Според мен са доста. И струват немалко пари. Господин Лание, нали не планирате да призовете четирийсет и пет свидетели?

— Не, разбира се, господин съдия, но правилата изискват да направим списък на всички евентуални кандидати. Няма как да преценя преди началото на процеса кого се налага да повикам на свидетелското място. Правилата допускат такава гъвкавост.

— Разбирам това. Господин Бриганс, вие колко свидетели възнамерявате да призовете?

— Около петнайсет, господин съдия.

— Е, господа, отсега ви предупреждавам, че няма да подложа нито съдебните заседатели, нито самия себе си на показанията на шейсет свидетели. В същото време не искам да ви ограничавам и да определям кого може и кого не може да призовавате. Просто се постарайте свидетелите да са познати и на двете страни. Господин Бриганс, разполагате с всички имена и с две седмици да ровите.

Джейк поклати безпомощно глава. Старият съдия не можеше да се отърси от старите навици.

— В такъв случай ще бъде ли възможно да изискваме от адвокатите да представят кратко резюме на онова, което всеки свидетел би казал пред съда? — попита Джейк. — Струва ми се справедливо, господин съдия.

— Господин Лание?

— Не съм сигурен доколко е справедливо. Само защото сме се изгърбили от работа и сме издирили няколко свидетели, за които господин Бриганс не е чувал, не сме длъжни да му съобщим какво биха гласели показанията им. Нека той си свърши работата. — Тонът му беше снизходителен, почти оскърбителен, и за част от секундата Джейк се почувства като лентяй.

— Съгласен съм — каза съдия Атли.

Лание стрелна Джейк с презрително победоносен поглед, докато минаваше покрай него, за да се върне на мястото си.

ПСЗ продължи с обсъждането на експертите и на техните евентуални показания. Джейк се подразни от поведението на съдия Атлц и дори не се опита да скрие чувствата си. Кулминацията на заседанието беше раздаването на списъка със съдебните заседатели и съдията го остави за най-накрая. Наближаваше обед, когато секретарката раздаде списъка.

— Имената са деветдесет и седем — каза Атли, — а хората са проучени внимателно по всякакви показатели, освен възраст. Както знаете, някои хора над шейсет и пет годишна възраст не желаят да бъдат освобождавани от това свое задължение, затова оставям на вас, господа, да решавате по време на избора.

Адвокатите се взряха в имената, търсейки приятелски настроени, симпатизиращи и умни хора, които веднага да застанат на тяхна страна и да произнесат правилната присъда. Атли продължи:

— Сега ме чуйте. Няма да допусна да контактувате с тях. Доколкото чувам какво се говори за големите съдебни процеси напоследък, не е необичайно адвокатите да проучват възможно най-подробно списъка от кандидати за съдебни заседатели. Направете го. Но не осъществявайте контакт с тях, не ги следете, не ги плашете и не ги тормозете. Ще се разправям строго с всеки, който го направи. Не разгласявайте списъците. Не искам целият окръг да разбере кои са кандидатите.

— В каква поредност ще се явяват, господин съдия? — попита Уейд Лание.

— Напълно произволно.

Адвокатите се смълчаха, докато бързо преглеждаха имената. Джейк определено имаше предимство, защото беше на своя територия. Но всеки път когато преглеждаше списък със съдебни заседатели, се чудеше колко малко са познатите му имена. Някой предишен клиент или човек от църквата. Приятел от гимназията от Карауей. Първи братовчед на майка му. След бърз преглед установи, че познава двайсетина души от деветдесет и седем. Хари Рекс щеше да познава повече. Ози щеше да познава всички чернокожи и много от белите. Лушън щеше да се хвали колко много хора познава, но всъщност вече твърде отдавна седеше на верандата си.

Уейд Лание и Лестър Чилкот от Джаксън не познаваха никого, но пък имаха много помощници. Бяха се сдушили с фирмата на Съливан, която с деветте си адвокати все още беше най-голямата в окръга, и щяха да получат много съвети.

В дванайсет и половина съдия Атли се измори и освободи всички. Джейк побърза да излезе от залата, чудейки се дали старецът е физически способен да проведе един съдебен процес. Освен това се притесняваше по кои правила ще се води той. Очевидно новите разпоредби нямаше да бъдат строго следвани.

Въпреки всичко Джейк и останалите адвокати в щата знаеха, че Върховният съд на Мисисипи се слави с факта, че се обляга на мъдростта на местните съдии. Те бяха там, в разгара на битката. Виждаха лицата на хората, слушаха показанията, усещаха напрежението. Кои сме ние, питаха се върховните съдии през десетилетията, че да седим отдалече и безстрастно да заменяме преценката на съдия Еди—кой си с нашата собствена?

Както винаги, процесът щеше да премине според правилата на Рубън.

Каквито и да се окажеха те в съответния момент.

 

 

Уейд Лание и Лестър Чилкот отидоха право във фирмата на Съливан и се отправиха към заседателната зала на втория етаж. Там ги чакаше плато със сандвичи, както и раздразнителен дребен мъж с отривист акцент от северозападните щати. Това беше Майрън Панки, бивш адвокат, намерил си ниша в относително нова област като консултациите по избора на съдебни заседатели. Тези експертни умения постепенно си пробиваха път във всеки по-голям съдебен процес. Срещу щедър хонорар Панки и хората му вършеха чудеса и подбираха идеалните съдебни заседатели или поне най-добрите възможни. Вече бяха провели проучване по телефона. Бяха интервюирали двеста регистрирани гласоподаватели от съседните на окръг Форд окръзи. Петдесет процента от тях заявяваха, че човек трябва да може да завещае имуществото си на когото и да е, дори в ущърб на членовете на семейството си. Деветдесет процента обаче се отнасяха с подозрение към собственоръчно написано завещание, според което всичко отива при последния човек, полагал грижи за покойния. Данните се трупаха и в момента продължаваха да се анализират в седалището на Панки в Кливланд. Расовата принадлежност не беше фактор в никоя част от допитването.

Въз основа на предварителните данни Уейд Лание беше оптимистично настроен. Той ядеше сандвич, разговаряше и пиеше диетична кока–кола със сламка. Копия на списъка със съдебните заседатели бяха пръснати върху заседателната маса. Всеки от адвокатите във фирмата на Съливан беше получил екземпляр и беше помолен да прегледа имената възможно най-бързо, макар че бяха претоварени с работа както обикновено и трудно си представяха как ще успеят да удължат дори с пет минути и бездруго тежкия си график.

На едната стена беше окачена голяма пътна карта на окръг Форд. Бивш полицай от Клантън на име Сони Нане вече забождаше кабарчета с номерца по улиците, на които живееха съдебните заседатели. Нане беше от Клантън, беше женен за жена от Карауей и твърдеше, че познава всички. Беше нает от Майрън Панки да приложи тези свои познания.

Към един и половина пристигнаха още четирима нови служители и получиха инструкции. Лание беше рязък, но точен. Искаше цветни снимки на всеки кандидат, на всеки квартал, на всяко превозно средство. Ако имаше стикери по броните на колите, трябваше да снимат и тях. Но при никакви обстоятелства не биваше да се излагат на опасността да ги хванат. Трябваше да се представят като хора, извършващи социологически проучвания, инкасатори, разносвачи на чекове от застрахователни компании, религиозни проповедници, обикалящи домовете, каквото и да е достоверно прикритие, само и само да разговарят със съседите и да научат, каквото успеят, без да пораждат подозрение. При никакви обстоятелства не биваше да влизат в пряк контакт с евентуалните съдебни заседатели. Трябваше да разберат къде работят тези хора, къде ходят на църква и къде учат децата им. Разполагаха само с основната информация за тях — име, възраст, пол, раса, адрес и избирателна секция — и нищо друго. Така че имаха да попълват доста празноти.

— Не бива да ви хващат — предупреди ги Лание. — Ако дейността ви предизвика подозрение, незабавно се омитайте. Ако някой започне да ви разпитва, дайте му измислено име и веднага се върнете тук. При най-малкото съмнение, че някой може да ви забележи, незабавно си тръгнете. Въпроси?

Нито един от четиримата не беше от окръг Форд, така че вероятността да бъдат забелязани клонеше към нула. Двама бяха бивши полицаи, двама бяха детективи на свободна практика — познаваха улицата.

— С колко време разполагаме? — попита единият.

— Процесът започва след две седмици. Идвайте във фирмата през ден и предавайте събраните сведения. Крайният срок е петък следващата седмица.

— Да тръгваме.

— И гледайте да не ви хванат.

 

 

Експертът консултант на Джейк беше и негова секретарка и стажантка. Тъй като съдия Атли управляваше наследството така, все едно вадеше парите от собствения си джоб, и дума не можеше да става за истински консултант. Порша щеше да отговаря за събирането на сведения, или по-точно за обобщаването им. В четири и половина в понеделник следобед тя, Джейк, Лушън и Хари Рекс се събраха в работна стая на втория етаж, до предишния й кабинет. Присъстваше и Ник Нортън, представлявал Марвис Ланг две години преди това.

Обсъдиха всичките деветдесет и седем имена.